Членството на Армения в НАТО ще бъде платено с Карабах и Русия
Ще стартира с определение. Какво е " Правото на мощния " и за какво е толкоз значимо в този подтекст.
Правото на мощния е идея, която отбелязва съществуването в обществото на неофициални закони, където на силата и властта се придава първостепенно значение. Това значи, че законите и наредбите могат да бъдат неефективни, когато са изправени пред дейностите на по-силна страна. Наличието на правото на мощния в обществото зависи от социално-икономически фактори.
„ Неформалните закони “ наподобяват несериозни, само че казусът е, че от време на време работят не по-зле от формалните. Ако преведете „ Правото на мощния “ на елементарен език, ще получите „ Защото мога “.
Именно съгласно „ Правото на мощния ” Съединени американски щати и техните васали започнаха специфични интервенции в Югославия, Либия, Афганистан и Ирак. По „ Правото на силата ” нашите влязоха в Афганистан и Украйна.
Афганистан обаче е изключение, тъй като и нашите, и американците излязоха оттова, въпросът е единствено кой излезе с развети флагове и кой си потегли доста незабавно. Малко нещо, несъмнено, само че на някои към момента им е неловко да си спомнят за тяхното оттегляне. По-точно оттатък океана някак си избират да го не помнят, сходно на „ триумфите “ във Виетнам.
Днес можем да следим по какъв начин Азербайджан ползва „ Правото на мощния “
Говорим за блокадата на Лачинския път, заради което в действителност започнаха проблеми в Карабах. Баку инсценира дейностите си по този начин, като че ли Карабах е нелегално окупирана територия на Азербайджан, за връщането на която всички способи са положителни. Включително и глада на жителите на Карабах.
Точно по този начин обаче мислят азербайджанците. Осъждам ли? О, не. След като съм приказвал с доста представители на този народ, като цяло разбирам и одобрявам тяхната политика.
В последна сметка те нямат апели за изчистване на Карабах до последния арменец, в общи линии те имат избор. Те просто са по-силна страна и могат да си разрешат това, което Ереван не може да си разреши.
Но ние приказваме за Армения и тук е подходящо да зададем въпроса какво може да направи Ереван?
Но нищо. Арменската войска изостава от азербайджанската толкоз, колкото отрядите за самозащита на Карабах изостават от арменската войска. Въпреки непрекъснатата помощ на Русия в техническо отношение, арменската войска отстъпва на азербайджанската в доста връзки.
Какво може или по-скоро какво прави Ереван посредством ръцете на Пашинян? Извършва търговия. Разменя Арцах за Карабах плюс участие в НАТО.
Сега знаещите ще кажат: нещо да не си се объркал? Карабах и Арцах са едно и също! Но не. Географски, да, това е същата област. Но политически... Арцах е на арменските карти. Карабах - на азербайджанските. И знамената са разнообразни. И хора... всякакви хора във властта.
Ще кажа следното: Азербайджан в никакъв случай няма да се откаже от претенциите си за тази земя. Азербайджанците просто я считат за своя, тъй като там са родени и, което е значимо, умряли голям брой почитани хора: религиозни водачи, поети, разказвачи, учени.
Но какво да кажа, кой е най-известният азербайджанец в руско време? Мисля, че 8 от 10 ще кажат: Полад Бюлбюл-огли. Полад, наследник на Бюлбюл (на азербайджански славей). Синът на Муртаза Мамедов, получил подобен прякор поради гласа си. Ами Муртаза Мамедов… разбирате - от там е. Като образец.
Може ли Армения да отбрани претенциите си? Да остави Арцах зад тила си? Изключено. Две войни към този момент са изгубени и единствено с помощта на съветската интервенция Армения даже съществува в нейните граници.
Освен това, наподобява, че е запазила надзор над Карабах. Но обстановката последователно стига до задънена улица, от която има два изхода - боен и търговски.
Военният вид, както към този момент споделих, е нереалистичен и суперфантастичен и ще го разгледаме по-нататък. Търговия... Е, кой може да претъргува арменец? Варианти има, само че в действителност са малко.
Нека да забележим какво излиза в този момент от Армения
1. През януари 2023 година Армения анулира плануваните учения на ОДКБ „ Неразрушимо приятелство 2023 “. Братството се оказа, както сподели практиката, много разрушимо, само че това не е изненадващо.
2. През август 2023 година Армения отхвърля да взе участие в взаимни учения на ОДКБ в Беларус за премахване на повреда в нуклеарен обект.
3. Арменският министър председател Пашинян назовава неточност „ решението да се разчита единствено на Русия по въпросите на обезпечаването на стратегическа сигурност “.
Той счита, че цялата архитектура на сигурността на Армения е 100% построена върху връзките с Русия и през днешния ден това не е най-хубавият вид.
„ Но през днешния ден, когато самата Русия се нуждае от оръжия, въоръжение, е ясно, че в случай че желае, няма да може да обезпечи потребностите на Армения от сигурността ", съобщи той.
" Москва се отдалечава от Южен Кавказ, един ден ние просто ще се събудим и ще забележим, че Русия я няма ” – Пашинян.
4. Армения отзовава своя непрекъснат представител в ОДКБ и го изпраща като дипломат в Холандия. Явно никой няма да назначи нов непрекъснат представител. Като се има поради, че Пашинян нееднократно устно е разрешавал на Армения да излезе от ОДКБ, очевидно те няма да бъдат назначени.
5. На 1 септември 2023 година арменското държавно управление показа Римския статут на Международния углавен съд за ратификация в Народното събрание, след което заповедите на МНС ще станат наложителни на територията на Армения. Това включва заповед за арест на съветския президент Владимир Путин, издадена от МНС през март.
6. Същият Пашинян упрекна съветските миротворци, че не са изпълнили дилемите си в Карабах.
„ Всъщност Лачинският кулоар трябваше да бъде под контрола на съветските мироопазващи сили. Има две аргументи това да не е по този начин. Руската федерация или не може да поддържа контрола, или не желае. Мисля, че на някои места не желаят, на други не могат ", съобщи арменският водач.
Няколко изречения от тези точки подлежат на превод и преосмисляне.
Ще стартира с последното. Това тук е обидна неучтивост. Ако един от нашите читатели, който непринудено отвоюва първия си контракт в Украйна, не беше станал миротворец, нямаше да е толкоз обидно. Но от него знам чудесно по какъв начин и при какви условия отглеждат орли там и от двете страни.
Като цяло риториката на арменската страна е доста елементарна от времето на Първата карабахска война. „ Хей, Русия, къде си? “ Чу ли? Ние чухме. И то повече от един път.
Междувременно химнът на Армения съдържа следните думи:
" Нашата татковина, свободна, самостоятелна,
Това, което е живяло от епохи
Сега вика синовете си
За свободна, самостоятелна Армения.
...
Навсякъде има единствено една гибел,
Човек умира единствено един път
Но благословен е този, който умира
За свободата на вашия народ. "
Между другото, каноничното звучене е тъкмо такова: първа и четвърта строфа. Втора и трета са пропуснати.
Но ето какъв е казусът: по някаква причина би било за предпочитане руснаците да умрат за свободата на арменския народ.
Точно по този начин, Армения подписа съглашението за ОДКБ, което също им разрешава просто да седят и да изискат Русия да реши всички проблеми на Армения.
Това важи и за оръжията; знае се, че Армения получи съветско оръжие с заплащане „ за по-късно “ или по-късно задълженията бяха опростени. А в този момент да, имам повече потребност от него.
И грам не разбирам за какво представителите на Армения и Карабах, които умерено гледаха по какъв начин азербайджанците строят ГКПП-та и митници в Лачинския кулоар, не отидоха да възстановят статуквото, откакто бяха толкоз сигурни, че те бяха прави?
Не, те чакаха руснаците да го създадат вместо тях. Със стрелково оръжие и муниции за миротворците, което е поразително друго от това, което мнозина имаха в Северния боен окръг.
„ Пълното усещане е, че съм полугол във връзка с б/к. “ Но когато нашият Наблюдател завърши службата си там, към този момент сме се разбрали да се срещнем в едно малко северно градче и там да обсъдим всичко съществено.
И последната точка. От 11 до 20 септември в Армения ще се проведат взаимни учения със Съединени американски щати „ Eagle Partner 2023 “. Това, несъмнено, е дреболия.
Ще дойдат няколко дузини американци, арменските военни ще се показват за нещо уместно за момента и това е всичко. По-важни са задкулисието и политическите учения, които ще текат редом.
Армения показва „ превръщане към Запада “ и предпочитание да се отбрани от всички проблеми благодарение на Съединени американски щати и НАТО, което е съвсем едно и също.
Затова ще се практикуват интервенции за мироопазващи контингенти, които са потребни в границите на програмата на НАТО „ Партньорство за мир “.
Къде обаче са нашите проблеми в Армения? Да, те са свързани с Азербайджан и Турция. Които преди всичко са самите членове на НАТО “(Турция) и съвсем (Азербайджан).
Тук би трябвало да разберем, че териториите, които назоваваме „ Турция ” и „ Азербайджан ” са населявани от едни и същи хора. Тюрки. И в случай че с изключение на присъединяване си в програмата на НАТО „ Партньорство за мир “, Азербайджан реши да стане пълновръстен член на блока, Турция несъмнено няма да наложи несъгласие. Но кой знае по какъв начин може да стане с Армения...
Следователно, откакто Пашинян реши да се отбрани от съвсем член на НАТО благодарение на НАТО, ще има триумф, както се споделя, в тази област. Има единствено един проблем: НАТО не обича просяците или тези, които имат териториални разногласия.
И тук към този момент е ясно: или дайте Карабах на Азербайджан и по този метод подобрете връзките с Турция колкото е допустимо повече (доколкото е допустимо при Ердоган), или... Но казусът е, че просто няма различен метод за решение на Карабах проблем!
Ереван, който реши, че помощта на Москва е незначителна и неефективна, няма да може да опълчи нищо на Баку, който е подкрепян от Анкара, нито военно, нито дипломатически. Има от всичко по доста: пари, население, войски, танкове, самолети и дипломатическа тежест.
Връзката Баку-Анкара е миниблок, който скоро ще дефинира огромна част от всичко, което се случва в Закавказкия район. Но Ереван няма нищо в лицето на Пашинян. Има единствено обезверено предпочитание по някакъв метод да се обезпечи страната, без значение за чия сметка.
И разновидността въобще не е изключен и към този момент има информация, че Съединени американски щати гледат доста благосклонно на концепцията Армения да влезе в НАТО, в което страната да бъде призната. За разлика от Турция, която показва прекомерно самостоятелна политика и големи упоритости.
Така че е изцяло допустимо е арменското управление тотално да не помни какъв брой жертви е направила Армения за владеенето на Карабах и да затвори въпроса за тази противоречива територия.
Най-вероятно обстановката с Нагорни Карабах ще се развие по сюжета на Илхам Алиев: който желае, ще одобри азербайджанско поданство, който не желае, ще напусне.
Политически всичко наподобява добре, на процедура – спомнете си единствено Украйна през 2012-2013 година „ Чемодан, вокзал... “ - към този момент преминахме през това. Не мога да кажа, че съм сигурен, че всичко ще бъде почтено.
Но това е може би единственият метод да се позволи обстановката без ново клане. И Азербайджан ще одобри предаването на Армения, получавайки Карабах.
Почти без кръв (въпреки че нещо несъмнено ще се случи по време на процеса на филтриране) и това е добре, тъй като в случай че Баку започва Трета Карабахска и унищожи армията на Армения и Карабах - мъчно е да се каже по какъв начин ще се схване това в света и - изключително значимо - в самия Карабах.
Тук, несъмнено, има подозрение, че Пашинян е обмислил добре всичко. Много ми е мъчно да си показва какво ще му кажат тези, на които в първата и втората война са починали родственици и другари. Това е много внимателен миг, само че, както се споделя, това към този момент са проблемите на Пашинян.
Колкото до ОДКБ...
Пашинян имаше недоволства против ОДКБ за какво никой не се впусна в последния спор с Азербайджан на страната на Армения. Разбираемо е недоволството му, изключително по тематиката за какво арменците би трябвало да се бият и умират за арменските ползи. Но по този начин стана.
Затова реверансите към Запада са разбираеми. Освен това Западът напредва и във връзка с приемането на Армения в НАТО. Всичко ще бъде напълно разумно.
Така че Азербайджан ще приложи своето „ Право на мощния ” и ще вземе Карабах, Армения евентуално ще бъде взета в НАТО (както България, с отстъпка за съветските оръжия), Турция също ще бъде щастлива. Русия...
А кого в този момент го интересува мнението на Русия... Някога Кавказ беше напълно зона на нашите ползи, а упоменатият към този момент Бюлбюл Мамедов е роден не в Карабах, а в региона на Шуша. От Елисаветополска губерния на Руската империя. Но това беше доста от дълго време, в малко по-различна Русия.
Но към този момент нашите момчета не престават да стоят сред карабахските и азербайджанските бойци, като не им разрешават още веднъж да се заловен за гушите. Без да се поддават на провокации, каквито има доста. И провокират неодобрение от господин Пашинян, който би желал няколко разнообразни договорености.
А в това време да забележим по какъв начин господин Пашинян поставя Карабах, връзките с Русия и разбирателството на своя народ на везните с участието в НАТО.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Правото на мощния е идея, която отбелязва съществуването в обществото на неофициални закони, където на силата и властта се придава първостепенно значение. Това значи, че законите и наредбите могат да бъдат неефективни, когато са изправени пред дейностите на по-силна страна. Наличието на правото на мощния в обществото зависи от социално-икономически фактори.
„ Неформалните закони “ наподобяват несериозни, само че казусът е, че от време на време работят не по-зле от формалните. Ако преведете „ Правото на мощния “ на елементарен език, ще получите „ Защото мога “.
Именно съгласно „ Правото на мощния ” Съединени американски щати и техните васали започнаха специфични интервенции в Югославия, Либия, Афганистан и Ирак. По „ Правото на силата ” нашите влязоха в Афганистан и Украйна.
Афганистан обаче е изключение, тъй като и нашите, и американците излязоха оттова, въпросът е единствено кой излезе с развети флагове и кой си потегли доста незабавно. Малко нещо, несъмнено, само че на някои към момента им е неловко да си спомнят за тяхното оттегляне. По-точно оттатък океана някак си избират да го не помнят, сходно на „ триумфите “ във Виетнам.
Днес можем да следим по какъв начин Азербайджан ползва „ Правото на мощния “
Говорим за блокадата на Лачинския път, заради което в действителност започнаха проблеми в Карабах. Баку инсценира дейностите си по този начин, като че ли Карабах е нелегално окупирана територия на Азербайджан, за връщането на която всички способи са положителни. Включително и глада на жителите на Карабах.
Точно по този начин обаче мислят азербайджанците. Осъждам ли? О, не. След като съм приказвал с доста представители на този народ, като цяло разбирам и одобрявам тяхната политика.
В последна сметка те нямат апели за изчистване на Карабах до последния арменец, в общи линии те имат избор. Те просто са по-силна страна и могат да си разрешат това, което Ереван не може да си разреши.
Но ние приказваме за Армения и тук е подходящо да зададем въпроса какво може да направи Ереван?
Но нищо. Арменската войска изостава от азербайджанската толкоз, колкото отрядите за самозащита на Карабах изостават от арменската войска. Въпреки непрекъснатата помощ на Русия в техническо отношение, арменската войска отстъпва на азербайджанската в доста връзки.
Какво може или по-скоро какво прави Ереван посредством ръцете на Пашинян? Извършва търговия. Разменя Арцах за Карабах плюс участие в НАТО.
Сега знаещите ще кажат: нещо да не си се объркал? Карабах и Арцах са едно и също! Но не. Географски, да, това е същата област. Но политически... Арцах е на арменските карти. Карабах - на азербайджанските. И знамената са разнообразни. И хора... всякакви хора във властта.
Ще кажа следното: Азербайджан в никакъв случай няма да се откаже от претенциите си за тази земя. Азербайджанците просто я считат за своя, тъй като там са родени и, което е значимо, умряли голям брой почитани хора: религиозни водачи, поети, разказвачи, учени.
Но какво да кажа, кой е най-известният азербайджанец в руско време? Мисля, че 8 от 10 ще кажат: Полад Бюлбюл-огли. Полад, наследник на Бюлбюл (на азербайджански славей). Синът на Муртаза Мамедов, получил подобен прякор поради гласа си. Ами Муртаза Мамедов… разбирате - от там е. Като образец.
Може ли Армения да отбрани претенциите си? Да остави Арцах зад тила си? Изключено. Две войни към този момент са изгубени и единствено с помощта на съветската интервенция Армения даже съществува в нейните граници.
Освен това, наподобява, че е запазила надзор над Карабах. Но обстановката последователно стига до задънена улица, от която има два изхода - боен и търговски.
Военният вид, както към този момент споделих, е нереалистичен и суперфантастичен и ще го разгледаме по-нататък. Търговия... Е, кой може да претъргува арменец? Варианти има, само че в действителност са малко.
Нека да забележим какво излиза в този момент от Армения
1. През януари 2023 година Армения анулира плануваните учения на ОДКБ „ Неразрушимо приятелство 2023 “. Братството се оказа, както сподели практиката, много разрушимо, само че това не е изненадващо.
2. През август 2023 година Армения отхвърля да взе участие в взаимни учения на ОДКБ в Беларус за премахване на повреда в нуклеарен обект.
3. Арменският министър председател Пашинян назовава неточност „ решението да се разчита единствено на Русия по въпросите на обезпечаването на стратегическа сигурност “.
Той счита, че цялата архитектура на сигурността на Армения е 100% построена върху връзките с Русия и през днешния ден това не е най-хубавият вид.
„ Но през днешния ден, когато самата Русия се нуждае от оръжия, въоръжение, е ясно, че в случай че желае, няма да може да обезпечи потребностите на Армения от сигурността ", съобщи той.
" Москва се отдалечава от Южен Кавказ, един ден ние просто ще се събудим и ще забележим, че Русия я няма ” – Пашинян.
4. Армения отзовава своя непрекъснат представител в ОДКБ и го изпраща като дипломат в Холандия. Явно никой няма да назначи нов непрекъснат представител. Като се има поради, че Пашинян нееднократно устно е разрешавал на Армения да излезе от ОДКБ, очевидно те няма да бъдат назначени.
5. На 1 септември 2023 година арменското държавно управление показа Римския статут на Международния углавен съд за ратификация в Народното събрание, след което заповедите на МНС ще станат наложителни на територията на Армения. Това включва заповед за арест на съветския президент Владимир Путин, издадена от МНС през март.
6. Същият Пашинян упрекна съветските миротворци, че не са изпълнили дилемите си в Карабах.
„ Всъщност Лачинският кулоар трябваше да бъде под контрола на съветските мироопазващи сили. Има две аргументи това да не е по този начин. Руската федерация или не може да поддържа контрола, или не желае. Мисля, че на някои места не желаят, на други не могат ", съобщи арменският водач.
Няколко изречения от тези точки подлежат на превод и преосмисляне.
Ще стартира с последното. Това тук е обидна неучтивост. Ако един от нашите читатели, който непринудено отвоюва първия си контракт в Украйна, не беше станал миротворец, нямаше да е толкоз обидно. Но от него знам чудесно по какъв начин и при какви условия отглеждат орли там и от двете страни.
Като цяло риториката на арменската страна е доста елементарна от времето на Първата карабахска война. „ Хей, Русия, къде си? “ Чу ли? Ние чухме. И то повече от един път.
Междувременно химнът на Армения съдържа следните думи:
" Нашата татковина, свободна, самостоятелна,
Това, което е живяло от епохи
Сега вика синовете си
За свободна, самостоятелна Армения.
...
Навсякъде има единствено една гибел,
Човек умира единствено един път
Но благословен е този, който умира
За свободата на вашия народ. "
Между другото, каноничното звучене е тъкмо такова: първа и четвърта строфа. Втора и трета са пропуснати.
Но ето какъв е казусът: по някаква причина би било за предпочитане руснаците да умрат за свободата на арменския народ.
Точно по този начин, Армения подписа съглашението за ОДКБ, което също им разрешава просто да седят и да изискат Русия да реши всички проблеми на Армения.
Това важи и за оръжията; знае се, че Армения получи съветско оръжие с заплащане „ за по-късно “ или по-късно задълженията бяха опростени. А в този момент да, имам повече потребност от него.
И грам не разбирам за какво представителите на Армения и Карабах, които умерено гледаха по какъв начин азербайджанците строят ГКПП-та и митници в Лачинския кулоар, не отидоха да възстановят статуквото, откакто бяха толкоз сигурни, че те бяха прави?
Не, те чакаха руснаците да го създадат вместо тях. Със стрелково оръжие и муниции за миротворците, което е поразително друго от това, което мнозина имаха в Северния боен окръг.
„ Пълното усещане е, че съм полугол във връзка с б/к. “ Но когато нашият Наблюдател завърши службата си там, към този момент сме се разбрали да се срещнем в едно малко северно градче и там да обсъдим всичко съществено.
И последната точка. От 11 до 20 септември в Армения ще се проведат взаимни учения със Съединени американски щати „ Eagle Partner 2023 “. Това, несъмнено, е дреболия.
Ще дойдат няколко дузини американци, арменските военни ще се показват за нещо уместно за момента и това е всичко. По-важни са задкулисието и политическите учения, които ще текат редом.
Армения показва „ превръщане към Запада “ и предпочитание да се отбрани от всички проблеми благодарение на Съединени американски щати и НАТО, което е съвсем едно и също.
Затова ще се практикуват интервенции за мироопазващи контингенти, които са потребни в границите на програмата на НАТО „ Партньорство за мир “.
Къде обаче са нашите проблеми в Армения? Да, те са свързани с Азербайджан и Турция. Които преди всичко са самите членове на НАТО “(Турция) и съвсем (Азербайджан).
Тук би трябвало да разберем, че териториите, които назоваваме „ Турция ” и „ Азербайджан ” са населявани от едни и същи хора. Тюрки. И в случай че с изключение на присъединяване си в програмата на НАТО „ Партньорство за мир “, Азербайджан реши да стане пълновръстен член на блока, Турция несъмнено няма да наложи несъгласие. Но кой знае по какъв начин може да стане с Армения...
Следователно, откакто Пашинян реши да се отбрани от съвсем член на НАТО благодарение на НАТО, ще има триумф, както се споделя, в тази област. Има единствено един проблем: НАТО не обича просяците или тези, които имат териториални разногласия.
И тук към този момент е ясно: или дайте Карабах на Азербайджан и по този метод подобрете връзките с Турция колкото е допустимо повече (доколкото е допустимо при Ердоган), или... Но казусът е, че просто няма различен метод за решение на Карабах проблем!
Ереван, който реши, че помощта на Москва е незначителна и неефективна, няма да може да опълчи нищо на Баку, който е подкрепян от Анкара, нито военно, нито дипломатически. Има от всичко по доста: пари, население, войски, танкове, самолети и дипломатическа тежест.
Връзката Баку-Анкара е миниблок, който скоро ще дефинира огромна част от всичко, което се случва в Закавказкия район. Но Ереван няма нищо в лицето на Пашинян. Има единствено обезверено предпочитание по някакъв метод да се обезпечи страната, без значение за чия сметка.
И разновидността въобще не е изключен и към този момент има информация, че Съединени американски щати гледат доста благосклонно на концепцията Армения да влезе в НАТО, в което страната да бъде призната. За разлика от Турция, която показва прекомерно самостоятелна политика и големи упоритости.
Така че е изцяло допустимо е арменското управление тотално да не помни какъв брой жертви е направила Армения за владеенето на Карабах и да затвори въпроса за тази противоречива територия.
Най-вероятно обстановката с Нагорни Карабах ще се развие по сюжета на Илхам Алиев: който желае, ще одобри азербайджанско поданство, който не желае, ще напусне.
Политически всичко наподобява добре, на процедура – спомнете си единствено Украйна през 2012-2013 година „ Чемодан, вокзал... “ - към този момент преминахме през това. Не мога да кажа, че съм сигурен, че всичко ще бъде почтено.
Но това е може би единственият метод да се позволи обстановката без ново клане. И Азербайджан ще одобри предаването на Армения, получавайки Карабах.
Почти без кръв (въпреки че нещо несъмнено ще се случи по време на процеса на филтриране) и това е добре, тъй като в случай че Баку започва Трета Карабахска и унищожи армията на Армения и Карабах - мъчно е да се каже по какъв начин ще се схване това в света и - изключително значимо - в самия Карабах.
Тук, несъмнено, има подозрение, че Пашинян е обмислил добре всичко. Много ми е мъчно да си показва какво ще му кажат тези, на които в първата и втората война са починали родственици и другари. Това е много внимателен миг, само че, както се споделя, това към този момент са проблемите на Пашинян.
Колкото до ОДКБ...
Пашинян имаше недоволства против ОДКБ за какво никой не се впусна в последния спор с Азербайджан на страната на Армения. Разбираемо е недоволството му, изключително по тематиката за какво арменците би трябвало да се бият и умират за арменските ползи. Но по този начин стана.
Затова реверансите към Запада са разбираеми. Освен това Западът напредва и във връзка с приемането на Армения в НАТО. Всичко ще бъде напълно разумно.
Така че Азербайджан ще приложи своето „ Право на мощния ” и ще вземе Карабах, Армения евентуално ще бъде взета в НАТО (както България, с отстъпка за съветските оръжия), Турция също ще бъде щастлива. Русия...
А кого в този момент го интересува мнението на Русия... Някога Кавказ беше напълно зона на нашите ползи, а упоменатият към този момент Бюлбюл Мамедов е роден не в Карабах, а в региона на Шуша. От Елисаветополска губерния на Руската империя. Но това беше доста от дълго време, в малко по-различна Русия.
Но към този момент нашите момчета не престават да стоят сред карабахските и азербайджанските бойци, като не им разрешават още веднъж да се заловен за гушите. Без да се поддават на провокации, каквито има доста. И провокират неодобрение от господин Пашинян, който би желал няколко разнообразни договорености.
А в това време да забележим по какъв начин господин Пашинян поставя Карабах, връзките с Русия и разбирателството на своя народ на везните с участието в НАТО.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ