Сегашните референтни стойности на структурния дефицит и на нивото на дълга трябва да бъдат запазени
Ще стартира моето показване с къс преглед на използването на фискалните правила по света.
Това е една база за развиването на Фискалния съвет по-нататък. Управлението на обществените финанси е основано на нумерични правила и то е необятно застъпено на процедура. Всъщност, като стартираме от 1985 година до момента близо 105 страни ползват най-малко едно нумерично предписание. А страните членки на Европейски Съюз имат необятна създадена система за използване на тези правила и самостоятелен мониторинг посредством самостоятелните фискални институции. Най-старата и може би най-капацитетна институция е основана още през 1945 година и това е Централното бюро за обмисляне в Нидерландия.
Дискусията за посоката на развиването на Фискалния съвет на България има няколко значими аспекта. Преди всичко тя произтича от обстоятелството, че в Европейски Съюз имаме обща рамка за действието на фискалните системи и ролята на фискалните институции. Включително, че има разлика в третирането и условията към институциите от еврозоната и отвън нея.
От тази гледна точка
провокациите не са единствено за Фискалния съвет ,
а и за останалите обществени институции - и тук имам поради Министерството на финансите, Министерския съвет и Народното събрание. Защото следва да бъде изменена на практика институционалната роля на Фискалния съвет, дотолкоз, доколкото до момента нямаше обвързване за наказания при нарушение на разпоредбите и рекомендациите на Фискалния съвет.
При влизане в еврозоната, което, уповавам се, ще се случи в границите на мандата на втория Фискален съвет, това ще бъде променено, а надлежно това ще се отрази и на тежестта на мнението на Фискалния съвет и на мястото му в институционалната рамка. Редно е да отбележим, че самостоятелните фискални институции са много пъстра институционална и функционална скица – т.е. няма обединен метод. Съжителстват мегаагенции, както в Нидерландия, Италия и Белгия, Съединени американски щати, Канада с релативно дребни Фискални препоръки като тези в България и Унгария.
Повечето Фискални препоръки имат експертен състав от сред 17 до 35 индивида. Мандатът на Фискалния съвет е определящ, само че има основни разлики в броя на специалистите при един и същи мандат.
Българският фискален съвет има общоприет мандат, както е в множеството такива препоръки. Той обгръща оценка на макроикономическите фискални прогнози, оценки на бюджетните правила, оценка на стабилността и устойчивостта на бюджета. Повечето самостоятелни фискални институции, които работят и като парламентарни офиси, имат и функционалностите за оценка на обособените разноски – икономическа успеваемост и резултатност.
Изкушавам се да кажа, че опцията за преобразяване на Българския фискален съвет в част от офиса на бюджетната комисия в Народното събрание, е една от многото привлекателни варианти, само че по едно и също време с това е и извънредно сложна за нашите обичаи и практики.
Аз бих работил за такава алтернатива, в случай че има воля и осъзната нужда на политическо равнище, тъй като това е политическо решение. Ако съставлява интерес, на драго сърце бих обсъждал провокациите пред подобен модел.
Ако продължим със сравненията, има две съществени провокации във връзка с бюджетния развой и присъединяване. Става дума за присъединяване в механизма – по този начин наречения comply or explain и присъединяване в механизма на официални съвещания и чувания при правене и приемане на бюджета.
Първият принцип ще стане наложителен с влизането на страната ни в еврозоната. Докато решаването на второто предизвикателство е значително за работата на Фискалния съвет. Ако би трябвало да дефинира - насъбраният опит до момента демонстрира, че най-голямото
предизвикателство и пречка пред работата на Фискалния съвет е достъпът до информация
и допускането за съвещания от страна на Министерството на финансите до процеса на образуване на макроикономическа и бюджетна прогноза и до проектобюджета.
Въпреки че сред Министерството на финансите и Фискалния съвет има подписан фиктивен меморандум за продан на данни и информация, факт е, че Фискалният съвет не получава по-различна информация като формат и време от цялата останала аудитория. Тоест, имаме общоприетоо към три дни да създадем оценките и да забележим отчета в границите на съгласувателната процедура за бюджета.
Факт е, че редовно е отказван достъп до информация, като да вземем за пример информация, таблици във формата за изпращане на Европейската комисия за оценка на фискалните правила. По създание това е информация, която минимално би трябвало да бъде показана и на Фискалния съвет по закон. По-важното е какво би трябвало да се промени, с цел да не продължава това да е по този начин. От една страна това би трябвало да бъде регламентирано законово с по-категоричен и обстоен текст, който ще се случи по натурален път с влизането на страната ни в еврозоната.
Ролята на Фискалния съвет,
по отношение на достъпа до процеса на съвещания при правенето на бюджета
и достъпа до данни по обсъждани политики и характерни бюджетни разноски би трябвало да бъде законово изменена и да се случва на един много по-ранен стадий. Достъп до използване на методологии и математически модели също би трябвало да е част от пълномощията на Фискалния съвет. От друга страна се надявам на много по-ползотворна и взаимна работа и по-различен предстоящ метод от досегашния при съдействието в Министерството на финансите.
От моя страна считам, че без значение от ролята на Фискалния съвет - на неприятен Бог, имаме доста взаимни провокации, които би трябвало да извървим дружно с Министерството на финансите, изключително в подтекста на еврозоната и подготовката за нея, както във връзка с фискалната политика и спазването на разпоредбите, по този начин и във връзка с повишение на потенциала на двете институции.
В този аспект има какво да се направи, с цел да работи Фискалният съвет по-добре с бюджетна комисия, макар ограничавания му физически потенциал - дефакто трима специалисти плюс един изпълняващ длъжността механически секретар.
Мисля, че е въпрос на двустранно съгласие и интензивност в присъединяване на Фискалния съвет в оценките на бюджетните и фискалните измерения на другите законови оферти. Изготвянето на нещо като съвещателен календар, да вземем за пример, в границите на три-четири отчета по тематики, забавни за бюджетната комисия, би било едно положително начало.
Естествено, остава въпросът за политическото виждане за развиване на Фискалния съвет като функционалности и мандат, място в системата на бюджетния развой. Ако Фискалният съвет остане със сегашните си функционалности, то няма потребност от основни административни промени.
При друга визия за мястото и мандата на Фискалния съвет,
считам, че с изключение на предизвикателство за намиране на спомагателни специалисти и състав, би трябвало да бъде разискван административният статут на Фискалния съвет, неговата самостоятелност, институционална зависимост и така нататък и превръщането му в пълноценна самостоятелна организация.
Относно прозрачността в работата на Фискалния съвет, достъпът и присъединяване в медиите – това е съществена функционалност в неговата работа за осведоменост на обществото и в същото време - най-силното му оръжие в неговата активност.
Освен обичайно положително присъединяване и съдействие в другите медии, което уповавам се да продължи много по-активно, считам, че е наложително да има най-малко две съществени конференции във връзка с приемане на бюджета и пролетния пакет от стопански документи, в това число конвергентната стратегия. Това се отнася и до тематичните конференции по другите настоящи въпроси.
Затова считам, че е значимо в състава на Фискалния съвет да влизат хора с положително публично доверие и потенциал, на които хората да се доверяват. Досегашният Фискален съвет стартира една процедура на образуване на годишни научни конференции, които според мен бяха доста сполучливи.
Ако бъда определен, ще положа специфични старания за възобновяване на тази процедура предвид на отпадането на COVID-ограниченията и спирането й. В тази посока считам, че членовете и специалистите на Фискалния съвет би трябвало интензивно да вземат участие в другите научни конференции, проведени от университетите, Българска академия на науките, работодателските и синдикални организации и да са част от образуването на публичното мнение за по-добри, устойчиви и ефикасни обществени финанси.
Няколко думи
за стратегическото разискване на новата рамка за икономическо ръководство
и наблюдаване и съвещания, стартирано от Европейската комисия. Трябва да кажа, че мрежата на самостоятелните фискални институции в Европейския съюз, на които българският Фискален съвет е член, взе участие интензивно в тези съвещания и има направено споделено мнение. Ние участвахме в неговата разработка и поддържаме изразената позиция от тази институция.
Както и в доста други случаи –
използването и спазването на твърди бюджетни ограничавания е политическо решение .
По-професионална е полемиката за избор на съществени знаци. Тя има два съществени аспекта – във връзка с смяната на референтните стойности на равнището на структурния недостиг и на равнището на дълга.
Аз персонално считам, че би трябвало да бъдат непокътнати сегашните референтни стойности, макар някои разминавания с базисните стопански допускания. Имам поради равнището на дълготрайния капацитет за напредък за настоящия интервал и интервала на предходното им пресмятане преди към 20 години.
Дотолкова, доколкото критериите служат за на практика, за показателен ориентир, считам, че спомагателното разхлабване на фискалната политика и предоставяне на пространство за по-голяма маневреност, в допълнение ще утежни, а няма да реши проблемите с обществените финанси в Европейския съюз.
Не мисля, че запазването им би навредило на възобновяване на икономическия напредък, а тъкмо противоположното. Би било добър сигнал към страните, поддържащи фискална дисциплинираност. Що се отнася до полемиката за потреблението на съществени знаци за оценка на разпоредбите, причислявам се към мнението в поддръжка на знака за повишаване на разноските, дотолкоз, доколкото неговото пресмятане допуска по-малка неточност за антицикличност на политиката, съпоставен със настоящия главен знак за систематичен недостиг, както и за потреблението на обща методология за оценките му.
Може да се каже, че има единогласие в делегирането на по-големи права и отговорности на самостоятелните фискални институции в рамките за координиране и ръководство на обществените финанси, както на национално равнище, по този начин и на европейско. Това, единствено по себе си, ще сложи спомагателни условия към потенциала на Фискалния съвет.
Няколко думи
за националните фискални правила:
считам, че като цяло, те са положителни, само че допускам няколко промени.
Първо , мисля, че е безсмислено правилото за 40% таван на консолидираните разноски от Брутният вътрешен продукт при съществуване на сегашните изключения за еврофондовете. Или то би трябвало въобще да бъде отстранено, или да се върне остарялото състояние, при което това изключение не беше налично.
При сегашната система от фискални правила липсва модифицирано приходно предписание, което да контролира какво да се прави със свръхприходите, в резултат на подценяване на макро- и бюджетната прогноза. То не е значимо толкоз за стабилността на бюджета, само че е значимо за прозрачността и предвидимостта на обществените финанси. Смятам, че такова предписание би трябвало да бъде добавено в Закона за обществените финанси.
Това е една база за развиването на Фискалния съвет по-нататък. Управлението на обществените финанси е основано на нумерични правила и то е необятно застъпено на процедура. Всъщност, като стартираме от 1985 година до момента близо 105 страни ползват най-малко едно нумерично предписание. А страните членки на Европейски Съюз имат необятна създадена система за използване на тези правила и самостоятелен мониторинг посредством самостоятелните фискални институции. Най-старата и може би най-капацитетна институция е основана още през 1945 година и това е Централното бюро за обмисляне в Нидерландия.
Дискусията за посоката на развиването на Фискалния съвет на България има няколко значими аспекта. Преди всичко тя произтича от обстоятелството, че в Европейски Съюз имаме обща рамка за действието на фискалните системи и ролята на фискалните институции. Включително, че има разлика в третирането и условията към институциите от еврозоната и отвън нея.
От тази гледна точка
провокациите не са единствено за Фискалния съвет ,
а и за останалите обществени институции - и тук имам поради Министерството на финансите, Министерския съвет и Народното събрание. Защото следва да бъде изменена на практика институционалната роля на Фискалния съвет, дотолкоз, доколкото до момента нямаше обвързване за наказания при нарушение на разпоредбите и рекомендациите на Фискалния съвет.
При влизане в еврозоната, което, уповавам се, ще се случи в границите на мандата на втория Фискален съвет, това ще бъде променено, а надлежно това ще се отрази и на тежестта на мнението на Фискалния съвет и на мястото му в институционалната рамка. Редно е да отбележим, че самостоятелните фискални институции са много пъстра институционална и функционална скица – т.е. няма обединен метод. Съжителстват мегаагенции, както в Нидерландия, Италия и Белгия, Съединени американски щати, Канада с релативно дребни Фискални препоръки като тези в България и Унгария.
Повечето Фискални препоръки имат експертен състав от сред 17 до 35 индивида. Мандатът на Фискалния съвет е определящ, само че има основни разлики в броя на специалистите при един и същи мандат.
Българският фискален съвет има общоприет мандат, както е в множеството такива препоръки. Той обгръща оценка на макроикономическите фискални прогнози, оценки на бюджетните правила, оценка на стабилността и устойчивостта на бюджета. Повечето самостоятелни фискални институции, които работят и като парламентарни офиси, имат и функционалностите за оценка на обособените разноски – икономическа успеваемост и резултатност.
Изкушавам се да кажа, че опцията за преобразяване на Българския фискален съвет в част от офиса на бюджетната комисия в Народното събрание, е една от многото привлекателни варианти, само че по едно и също време с това е и извънредно сложна за нашите обичаи и практики.
Аз бих работил за такава алтернатива, в случай че има воля и осъзната нужда на политическо равнище, тъй като това е политическо решение. Ако съставлява интерес, на драго сърце бих обсъждал провокациите пред подобен модел.
Ако продължим със сравненията, има две съществени провокации във връзка с бюджетния развой и присъединяване. Става дума за присъединяване в механизма – по този начин наречения comply or explain и присъединяване в механизма на официални съвещания и чувания при правене и приемане на бюджета.
Първият принцип ще стане наложителен с влизането на страната ни в еврозоната. Докато решаването на второто предизвикателство е значително за работата на Фискалния съвет. Ако би трябвало да дефинира - насъбраният опит до момента демонстрира, че най-голямото
предизвикателство и пречка пред работата на Фискалния съвет е достъпът до информация
и допускането за съвещания от страна на Министерството на финансите до процеса на образуване на макроикономическа и бюджетна прогноза и до проектобюджета.
Въпреки че сред Министерството на финансите и Фискалния съвет има подписан фиктивен меморандум за продан на данни и информация, факт е, че Фискалният съвет не получава по-различна информация като формат и време от цялата останала аудитория. Тоест, имаме общоприетоо към три дни да създадем оценките и да забележим отчета в границите на съгласувателната процедура за бюджета.
Факт е, че редовно е отказван достъп до информация, като да вземем за пример информация, таблици във формата за изпращане на Европейската комисия за оценка на фискалните правила. По създание това е информация, която минимално би трябвало да бъде показана и на Фискалния съвет по закон. По-важното е какво би трябвало да се промени, с цел да не продължава това да е по този начин. От една страна това би трябвало да бъде регламентирано законово с по-категоричен и обстоен текст, който ще се случи по натурален път с влизането на страната ни в еврозоната.
Ролята на Фискалния съвет,
по отношение на достъпа до процеса на съвещания при правенето на бюджета
и достъпа до данни по обсъждани политики и характерни бюджетни разноски би трябвало да бъде законово изменена и да се случва на един много по-ранен стадий. Достъп до използване на методологии и математически модели също би трябвало да е част от пълномощията на Фискалния съвет. От друга страна се надявам на много по-ползотворна и взаимна работа и по-различен предстоящ метод от досегашния при съдействието в Министерството на финансите.
От моя страна считам, че без значение от ролята на Фискалния съвет - на неприятен Бог, имаме доста взаимни провокации, които би трябвало да извървим дружно с Министерството на финансите, изключително в подтекста на еврозоната и подготовката за нея, както във връзка с фискалната политика и спазването на разпоредбите, по този начин и във връзка с повишение на потенциала на двете институции.
В този аспект има какво да се направи, с цел да работи Фискалният съвет по-добре с бюджетна комисия, макар ограничавания му физически потенциал - дефакто трима специалисти плюс един изпълняващ длъжността механически секретар.
Мисля, че е въпрос на двустранно съгласие и интензивност в присъединяване на Фискалния съвет в оценките на бюджетните и фискалните измерения на другите законови оферти. Изготвянето на нещо като съвещателен календар, да вземем за пример, в границите на три-четири отчета по тематики, забавни за бюджетната комисия, би било едно положително начало.
Естествено, остава въпросът за политическото виждане за развиване на Фискалния съвет като функционалности и мандат, място в системата на бюджетния развой. Ако Фискалният съвет остане със сегашните си функционалности, то няма потребност от основни административни промени.
При друга визия за мястото и мандата на Фискалния съвет,
считам, че с изключение на предизвикателство за намиране на спомагателни специалисти и състав, би трябвало да бъде разискван административният статут на Фискалния съвет, неговата самостоятелност, институционална зависимост и така нататък и превръщането му в пълноценна самостоятелна организация.
Относно прозрачността в работата на Фискалния съвет, достъпът и присъединяване в медиите – това е съществена функционалност в неговата работа за осведоменост на обществото и в същото време - най-силното му оръжие в неговата активност.
Освен обичайно положително присъединяване и съдействие в другите медии, което уповавам се да продължи много по-активно, считам, че е наложително да има най-малко две съществени конференции във връзка с приемане на бюджета и пролетния пакет от стопански документи, в това число конвергентната стратегия. Това се отнася и до тематичните конференции по другите настоящи въпроси.
Затова считам, че е значимо в състава на Фискалния съвет да влизат хора с положително публично доверие и потенциал, на които хората да се доверяват. Досегашният Фискален съвет стартира една процедура на образуване на годишни научни конференции, които според мен бяха доста сполучливи.
Ако бъда определен, ще положа специфични старания за възобновяване на тази процедура предвид на отпадането на COVID-ограниченията и спирането й. В тази посока считам, че членовете и специалистите на Фискалния съвет би трябвало интензивно да вземат участие в другите научни конференции, проведени от университетите, Българска академия на науките, работодателските и синдикални организации и да са част от образуването на публичното мнение за по-добри, устойчиви и ефикасни обществени финанси.
Няколко думи
за стратегическото разискване на новата рамка за икономическо ръководство
и наблюдаване и съвещания, стартирано от Европейската комисия. Трябва да кажа, че мрежата на самостоятелните фискални институции в Европейския съюз, на които българският Фискален съвет е член, взе участие интензивно в тези съвещания и има направено споделено мнение. Ние участвахме в неговата разработка и поддържаме изразената позиция от тази институция.
Както и в доста други случаи –
използването и спазването на твърди бюджетни ограничавания е политическо решение .
По-професионална е полемиката за избор на съществени знаци. Тя има два съществени аспекта – във връзка с смяната на референтните стойности на равнището на структурния недостиг и на равнището на дълга.
Аз персонално считам, че би трябвало да бъдат непокътнати сегашните референтни стойности, макар някои разминавания с базисните стопански допускания. Имам поради равнището на дълготрайния капацитет за напредък за настоящия интервал и интервала на предходното им пресмятане преди към 20 години.
Дотолкова, доколкото критериите служат за на практика, за показателен ориентир, считам, че спомагателното разхлабване на фискалната политика и предоставяне на пространство за по-голяма маневреност, в допълнение ще утежни, а няма да реши проблемите с обществените финанси в Европейския съюз.
Не мисля, че запазването им би навредило на възобновяване на икономическия напредък, а тъкмо противоположното. Би било добър сигнал към страните, поддържащи фискална дисциплинираност. Що се отнася до полемиката за потреблението на съществени знаци за оценка на разпоредбите, причислявам се към мнението в поддръжка на знака за повишаване на разноските, дотолкоз, доколкото неговото пресмятане допуска по-малка неточност за антицикличност на политиката, съпоставен със настоящия главен знак за систематичен недостиг, както и за потреблението на обща методология за оценките му.
Може да се каже, че има единогласие в делегирането на по-големи права и отговорности на самостоятелните фискални институции в рамките за координиране и ръководство на обществените финанси, както на национално равнище, по този начин и на европейско. Това, единствено по себе си, ще сложи спомагателни условия към потенциала на Фискалния съвет.
Няколко думи
за националните фискални правила:
считам, че като цяло, те са положителни, само че допускам няколко промени.
Първо , мисля, че е безсмислено правилото за 40% таван на консолидираните разноски от Брутният вътрешен продукт при съществуване на сегашните изключения за еврофондовете. Или то би трябвало въобще да бъде отстранено, или да се върне остарялото състояние, при което това изключение не беше налично.
При сегашната система от фискални правила липсва модифицирано приходно предписание, което да контролира какво да се прави със свръхприходите, в резултат на подценяване на макро- и бюджетната прогноза. То не е значимо толкоз за стабилността на бюджета, само че е значимо за прозрачността и предвидимостта на обществените финанси. Смятам, че такова предписание би трябвало да бъде добавено в Закона за обществените финанси.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ