Ще ви разкажа за бай Ставри. Ама не за оня,

Ще ви опиша за бай Ставри. Ама не за оня, дето яде кисело мляко по малкия екран и към този момент е на 80 години, а майка му, дето несъмнено е над 100, е доста удовлетворена, пък баба му, дето е най-малко над 120, е извънредно щастлива. Но и там несъмнено има проблем – не излиза наяве дали терминаторът на киселото мляко има брачна половинка и респективно деца. Щото, в случай че няма, ще изчезне родът от столетници...

Бай Ставри, за който желая да ви опиша, е пенсионер – от тези, чиято пенсия е под прага на бедността и несъмнено хвърля капа от наслада на Коледа и Великден, когато Премиерът се фука какъв брой милиона е дал за надбавки, само че мижавите 40 лева надали биха стигнали по празниците и за тоалетна хартия на същия Премиер. Висшист по обучение, бай Ставри приемаше всичко на правилото „ каквото за другите, такова и за мен “. Е, и той ядеше кисело мляко, само че не го посочваха по малкия екран, барем да изкара някой лев от реклама.

Пенсията на жена му, също висшистка, беше по-малка и от неговата, та жена му към този момент втора година гледаше в Гърция някакви склерозирали баби.

Синът и снахата бяха на работа в Англия, а щерката и зетят – в Германия, та най-малко тях бай Ставри не ги мислеше, само че и дума не даваше да се отвори да му пращат нещо.

На преди малко предишните избори той отново остана да мисли самичък на родна почва – този път за Евросъюза. Вълнуваха го и Брекзита, и изцепките на Ципрас, и пируетите на Меркел.

Бай Ставри обичаше да мисли на глас и това му даваше опция да не се срами от мислите си. Друго си е, като си го кажеш.

Прие пропагандата, че от неговия глас зависи всичко и отиде до урната. Даде гласа си. Няма да кажем за кого, както и той не сподели на любопитните социолози пред секцията.

Легна си с възприятие за изпълнен дълг.

Обикновено се събуждаше, казвайки си „ Добро утро! “. Понеже си го мислеше.

Но нищо не чу. Гласът му го нямаше, беше го изгубил.

Мамка му, намерения си, в урната ли остана? Или се изгуби някъде по пътя към ЦИК?

Искаше му се ехидно да изтананика сигналната ария „ Но с добър ден да те срещна аз не мога. Как добър ден, щом не е добър денят... “ – но останал без глас, нямаше по какъв начин.

И дните се занизаха тягостно. Но пък най-малко можеше да мисли. А когато не е на глас, може и да псува.

Бахти и изборите! Гласували единствено 30%! До урните не са отишли 70%. Може би това не е незаинтересуваност, може би те са срещу цялата политическа сбирщина...

Егати и наглостта – да се фукаш, че си победител! При състояние че си взел една трета от тия дали своят вот 30%, където има и купени гласове, и мъртви души...

Победител, а?! Ами че това наподобява, както споделяше Васил Цонев, на пердах сред шлифер и тигър.

И бай Ставри съществено се замисли по какъв начин ще гласоподава на идващите избори.

Примири се, че гласът ме се е изгубил вечно.

И реши, че ще гласоподава с жест.

Просто ще им покаже пръст.

Сещате ли се тъкмо кой?