Ще ти кажа нещо. Честно. Да си родител е т-р-у-д-н-о.

Ще ти кажа нещо. Честно. Да си родител е т-р-у-д-н-о. Забравяш какво е да спиш непробудно, да се храниш постепенно, да си пуснеш филм неделя следобяд, да излезеш непринудено да изпиеш чаша вино в центъра на града. Но не това е най-трудното, напълно друго е. Трудно се привиква с това какъв брой пъти дневно сърцето ти стопира - когато падне или когато заплаче от другата стая, когато вдигне температура или когато го изпуснеш от взор, когато мине покрай клатеща се мощно люлка или когато стане каквото и да е, от което не можеш да го предпазиш. Ще ти кажа още нещо. Честно. Да си родител е в-е-л-и-к-о. Да се разтапяш от всяка спонтанна прегръдка на детето си, да чуваш новите думички, които учи, да гледаш по какъв начин спи притихнало в легълцето си. Велико е да знаеш, че ти си целият му свят и на теб само разчита, при теб тича, когато го е боязън, на теб споделя, когато нещо го вълнува. Безценни са и неделните следобеди, когато сглобявате лего на килима с чаша топло кафе на масата и обичания човек в близост. След години няма да помниш мъчно ли е било, елементарно ли е. Ще помниш единствено, че всичко си е коствало. Ще помниш любовта и игрите в неделя следобяд. ❤️

Автор: Яж, чети, бит и пътувай