Ако войната в Украйна се проточи отвъд две седмици, въвеждането на военно положение е неизбежно
Ще се трансформира ли Русия във военна тирания?
Ако войната на Русия в Украйна се проточи оттатък две седмици, въвеждането на военно състояние може да стане неизбежно. А стигне ли се до такава степен, със настоящия ред ще е свършено.
Коментар от Даниел Смилов, оповестен в
Докато Стефан Янев отхвърляше да назова събитията в Украйна "война " и настояваше на термина "специална интервенция " (заради което, само че надалеч освен, беше справедливо отхвърлен като боен министър), действителността още веднъж ни изправи пред терминологични усложнения.
Ако Путин вкара военно състояние
Едно от тях е дали Русия се трансформира от хибриден режим или автокрация във военна тирания. Официално тази смяна би могла да бъде формализирана и приключена с въвеждането на военно състояние на територията на Руската федерация. Това става с еднолично решение на президента при "агресия против Русия " или "опасност от експанзия ". Злокобно и за жалост показателно е, че огромна част от реториката на Кремъл от последните седмици е ориентирана към основаването на усещане, че Западът готви такава "агресия ". След оповестяването на военно състояние президентът Путин на процедура би станал формален всемогъщ деспот и със свои укази би могъл да откри военновременна организация на производството, да затвори границите, да депортира, интернира, лимитира правото на напредване, да затваря партии, медии и организации и така нататък С две думи, с конституционния ред официално би било завършено и от правна позиция Русия би се трансформирала в приключена военна президентска тирания.
Някой би споделил, че и без военно състояние нещата в Руската федерация не са доста по-различни. Гражданските права и свободи по този начин или другояче са мощно лимитирани. Вече мнозина (според някои източници хиляди) са в арестите поради антивоенни митинги. Други опозиционери, като Навални, бяха затворени дори още преди войната. След началото ѝ обаче бяха закрити и дребното останали свободни медии - радиото "Ехото на Москва " и телевизионният канал "Дъжд " станаха следващите жертви на цензурата, като бяха упрекнати, че "подклаждат екстремизъм ". Затягат се законите против "фейкове " и "фалшива информация " за военните дейности в Украйна: по този начин да вземем за пример потреблението на термини като "война " вместо "специална интервенция " се криминализира и може да докара до ефикасни присъди (сигурно по тази причина Янев е бил по-предпазлив в изрече си). И всеки, който е гледал най-малко за малко формалните съветски телевизионни канали, несъмнено е забелязал еднопосочната държавна агитация, която без никаква сериозна позиция върти фантастични и надълбоко цинични изказвания като това, че Украйна се ръководи от "неонацисти и фашисти ".
Дмитрий Песков, прессекретарят на Путин, отхвърли информациите за планувано въвеждане на военно състояние, като ги иронизира и назова "фалшива вест " (утка). Но то и желанията за навлизане на Русия в Украйна дълго време бяха отричани (и иронизирани), а най-после се оказаха самата истина. Нещо повече: в случай че "специалната интервенция " на Русия се проточи оттатък две седмици, въвеждането на военно състояние може да стане неизбежно, тъй като ще се наложи всеобща готовност на резервисти. Тази готовност за една надълбоко проблематична война, която е неразбираема в това число за мнозина в самата Русия, мъчно би се провела без в допълнение стягане на контрола върху популацията.
Дори и да не се стигне до официално въвеждане на военно състояние, самата вероятност за нещо такова, която е изцяло реалистична, приказва за това какъв брой се е отдалечила Русия от демократичната и конституционна страна. А това е доста значимо, тъй като Западът би трябвало да си дава ясна сметка с кого тъкмо си има работа. Не бива да се не помни, че нацизмът на Хитлер, фашизмът на Мусолини, както и сталинизмът в същността си са били военни диктатури: военна хунта, образувана към водач, която е станала всемогъщ стопанин на страната си.
Досега се твърдеше, че паралелите сред тоталитарните режими на 20 век и автокрацията на Владимир Путин са неуместни заради една причина: Путин бе представян не като "идеолог ", а като "прагматик ". Уви, на деветия ден от експанзията на Русия в Украйна никой не би могъл да упрекна Путин в необикновен "прагматизъм ". Напротив: позициите, които заема съветската страна, са систематично идеологизирани и все по-далеч от действителността. Няколко образеца са задоволителни, с цел да показват засилената идеологизация на съветския президент и неговото ръководство:
- Дехуманизация на опонента/врага: За украинците - т.е., тези, които не се считат за тип руснаци - се приказва като за "неонацисти ", "фашисти ", "бандеровци ", които в действителност не би трябвало да съществуват. Демократично определените представители и институции на Украйна би трябвало да се "денацифицират ", счита още Кремъл. И никой не трябва да има подозрения в какво ще се състои тази "денацификация " - трибунали от сталиниски вид или директна разпродажба, като за задачата към този момент бяха изпратени чеченци и други главорези. Дори във връзка с българите, точно на националния ни празник, съветското посолство си разреши да употребява думи като "евроатлантически подлоги ". Вярно е, че дехуманизацията, която режимът на Путин употребява, не е расова (както при Хитлер) или класова (както при Сталин), а геополитическа - по оста Изток-Запад. Но дехуманизацията си е дехуманизация, без значение от приведеното "основание ";
- Превъзходството на съветския народ и геополитическите права, които следват от него: Пространната тирада на Владимир Путин, оправдаваща експанзията в Украйна, както и публикацията на историческа тематика, която той написа още през 2021 година, пазят една елементарна теза: съветският народ и просвета са единни и докъдето те се простират, би трябвало да са обединени в една политическа общественост. Украйна е "фалшива страна ", основана от Ленин - и заради това, че нарушава съветското единение, няма право да съществува. Всичко това, несъмнено, са надълбоко идеологически тези, които не се разграничават изключително от нацисткото и фашисткото приоритизиране на нацията и потреблението му за водене на нападателна външна политика. Накратко, Владимир Путин е идеолог - идеолог на съветското предимство и национално единение, които съгласно него дават специфични права на Русия в света;
- Ядрената опасност: Тоталитарните идеолози имат вяра, че пазят полезности, за които си коства да се почине. Цената на индивида, както и на цели общности, не е по-висока от заветната цел: в тази ситуация - съветското национално единение и превъзходството му в света или най-малко в Европа. Очевидно е, че Владимир Путин оттук насетне ще играе ва банк в отбраната на позициите си на водач и идеолог. Той не може да си разреши да отстъпи, тъй като към този момент прекрачи доста граници и червени линии, които от позиция на съществуващото интернационално право го класифицират като причинител на нарушавания и даже закононарушения. Агресията - изключително когато е обвързвана с война, а не е просто "операция " - може да докара до самостоятелна интернационална наказателна отговорност (отчасти и по тази причина е цялата съветска игра с термините "война " и "операция "). Но по-важният проблем е, че съветският водач се е вкарал във военно-политически ъгъл, от който може да се излезе само с победа - на каквато и да е цена.
Изводите
Изводите от този къс разбор са няколко. Първо, вероятността Русия да се трансформира в приключена военна тирания - било то с публично въведено военно състояние или просто посредством изцяло подриване и обезсмисляне на конституционните ограничавания - е доста висока.
Второ, става дума за мощно идеологизирана тирания, която дехуманизира враговете си и е подготвена на тежки жертви в отбрана на своите цели и дела.
Трето, казусът не е, че се трансформира следвоенната архитектура за сигурност в Европа: казусът е, че в Европа се появи военно-политически състезател от рода на тези, които са доминирали пейзажа в тоталитарните времена от 30-те години на предишния век. И вместо да се опитваме да скриваме и фризираме това положение на нещата с изречения като "операция ", "легитимни национални ползи " и така нататък, е по-добре да се готвим отговорно, дейно и съществено за най-лошите вероятни сюжети.
Ако войната на Русия в Украйна се проточи оттатък две седмици, въвеждането на военно състояние може да стане неизбежно. А стигне ли се до такава степен, със настоящия ред ще е свършено.
Коментар от Даниел Смилов, оповестен в
Докато Стефан Янев отхвърляше да назова събитията в Украйна "война " и настояваше на термина "специална интервенция " (заради което, само че надалеч освен, беше справедливо отхвърлен като боен министър), действителността още веднъж ни изправи пред терминологични усложнения.
Ако Путин вкара военно състояние
Едно от тях е дали Русия се трансформира от хибриден режим или автокрация във военна тирания. Официално тази смяна би могла да бъде формализирана и приключена с въвеждането на военно състояние на територията на Руската федерация. Това става с еднолично решение на президента при "агресия против Русия " или "опасност от експанзия ". Злокобно и за жалост показателно е, че огромна част от реториката на Кремъл от последните седмици е ориентирана към основаването на усещане, че Западът готви такава "агресия ". След оповестяването на военно състояние президентът Путин на процедура би станал формален всемогъщ деспот и със свои укази би могъл да откри военновременна организация на производството, да затвори границите, да депортира, интернира, лимитира правото на напредване, да затваря партии, медии и организации и така нататък С две думи, с конституционния ред официално би било завършено и от правна позиция Русия би се трансформирала в приключена военна президентска тирания.
Някой би споделил, че и без военно състояние нещата в Руската федерация не са доста по-различни. Гражданските права и свободи по този начин или другояче са мощно лимитирани. Вече мнозина (според някои източници хиляди) са в арестите поради антивоенни митинги. Други опозиционери, като Навални, бяха затворени дори още преди войната. След началото ѝ обаче бяха закрити и дребното останали свободни медии - радиото "Ехото на Москва " и телевизионният канал "Дъжд " станаха следващите жертви на цензурата, като бяха упрекнати, че "подклаждат екстремизъм ". Затягат се законите против "фейкове " и "фалшива информация " за военните дейности в Украйна: по този начин да вземем за пример потреблението на термини като "война " вместо "специална интервенция " се криминализира и може да докара до ефикасни присъди (сигурно по тази причина Янев е бил по-предпазлив в изрече си). И всеки, който е гледал най-малко за малко формалните съветски телевизионни канали, несъмнено е забелязал еднопосочната държавна агитация, която без никаква сериозна позиция върти фантастични и надълбоко цинични изказвания като това, че Украйна се ръководи от "неонацисти и фашисти ".
Дмитрий Песков, прессекретарят на Путин, отхвърли информациите за планувано въвеждане на военно състояние, като ги иронизира и назова "фалшива вест " (утка). Но то и желанията за навлизане на Русия в Украйна дълго време бяха отричани (и иронизирани), а най-после се оказаха самата истина. Нещо повече: в случай че "специалната интервенция " на Русия се проточи оттатък две седмици, въвеждането на военно състояние може да стане неизбежно, тъй като ще се наложи всеобща готовност на резервисти. Тази готовност за една надълбоко проблематична война, която е неразбираема в това число за мнозина в самата Русия, мъчно би се провела без в допълнение стягане на контрола върху популацията.
Дори и да не се стигне до официално въвеждане на военно състояние, самата вероятност за нещо такова, която е изцяло реалистична, приказва за това какъв брой се е отдалечила Русия от демократичната и конституционна страна. А това е доста значимо, тъй като Западът би трябвало да си дава ясна сметка с кого тъкмо си има работа. Не бива да се не помни, че нацизмът на Хитлер, фашизмът на Мусолини, както и сталинизмът в същността си са били военни диктатури: военна хунта, образувана към водач, която е станала всемогъщ стопанин на страната си.
Досега се твърдеше, че паралелите сред тоталитарните режими на 20 век и автокрацията на Владимир Путин са неуместни заради една причина: Путин бе представян не като "идеолог ", а като "прагматик ". Уви, на деветия ден от експанзията на Русия в Украйна никой не би могъл да упрекна Путин в необикновен "прагматизъм ". Напротив: позициите, които заема съветската страна, са систематично идеологизирани и все по-далеч от действителността. Няколко образеца са задоволителни, с цел да показват засилената идеологизация на съветския президент и неговото ръководство:
- Дехуманизация на опонента/врага: За украинците - т.е., тези, които не се считат за тип руснаци - се приказва като за "неонацисти ", "фашисти ", "бандеровци ", които в действителност не би трябвало да съществуват. Демократично определените представители и институции на Украйна би трябвало да се "денацифицират ", счита още Кремъл. И никой не трябва да има подозрения в какво ще се състои тази "денацификация " - трибунали от сталиниски вид или директна разпродажба, като за задачата към този момент бяха изпратени чеченци и други главорези. Дори във връзка с българите, точно на националния ни празник, съветското посолство си разреши да употребява думи като "евроатлантически подлоги ". Вярно е, че дехуманизацията, която режимът на Путин употребява, не е расова (както при Хитлер) или класова (както при Сталин), а геополитическа - по оста Изток-Запад. Но дехуманизацията си е дехуманизация, без значение от приведеното "основание ";
- Превъзходството на съветския народ и геополитическите права, които следват от него: Пространната тирада на Владимир Путин, оправдаваща експанзията в Украйна, както и публикацията на историческа тематика, която той написа още през 2021 година, пазят една елементарна теза: съветският народ и просвета са единни и докъдето те се простират, би трябвало да са обединени в една политическа общественост. Украйна е "фалшива страна ", основана от Ленин - и заради това, че нарушава съветското единение, няма право да съществува. Всичко това, несъмнено, са надълбоко идеологически тези, които не се разграничават изключително от нацисткото и фашисткото приоритизиране на нацията и потреблението му за водене на нападателна външна политика. Накратко, Владимир Путин е идеолог - идеолог на съветското предимство и национално единение, които съгласно него дават специфични права на Русия в света;
- Ядрената опасност: Тоталитарните идеолози имат вяра, че пазят полезности, за които си коства да се почине. Цената на индивида, както и на цели общности, не е по-висока от заветната цел: в тази ситуация - съветското национално единение и превъзходството му в света или най-малко в Европа. Очевидно е, че Владимир Путин оттук насетне ще играе ва банк в отбраната на позициите си на водач и идеолог. Той не може да си разреши да отстъпи, тъй като към този момент прекрачи доста граници и червени линии, които от позиция на съществуващото интернационално право го класифицират като причинител на нарушавания и даже закононарушения. Агресията - изключително когато е обвързвана с война, а не е просто "операция " - може да докара до самостоятелна интернационална наказателна отговорност (отчасти и по тази причина е цялата съветска игра с термините "война " и "операция "). Но по-важният проблем е, че съветският водач се е вкарал във военно-политически ъгъл, от който може да се излезе само с победа - на каквато и да е цена.
Изводите
Изводите от този къс разбор са няколко. Първо, вероятността Русия да се трансформира в приключена военна тирания - било то с публично въведено военно състояние или просто посредством изцяло подриване и обезсмисляне на конституционните ограничавания - е доста висока.
Второ, става дума за мощно идеологизирана тирания, която дехуманизира враговете си и е подготвена на тежки жертви в отбрана на своите цели и дела.
Трето, казусът не е, че се трансформира следвоенната архитектура за сигурност в Европа: казусът е, че в Европа се появи военно-политически състезател от рода на тези, които са доминирали пейзажа в тоталитарните времена от 30-те години на предишния век. И вместо да се опитваме да скриваме и фризираме това положение на нещата с изречения като "операция ", "легитимни национални ползи " и така нататък, е по-добре да се готвим отговорно, дейно и съществено за най-лошите вероятни сюжети.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ