Графичните десктоп среди в Linux: Xfce
Ще разгледаме най-популярните графични среди за GNU/Linux, като ще ги разгледаме от малко по-различен ъгъл. Започваме с леката Xfce и ще продължим с KDE, GNOME и MATE. Десктоп средата Xfce е една от най-любимите за UNIX сходните операционни системи и към сегашен ден е доста по-интересна, в сравнение с наподобява на пръв взор
Интересно е, че самата лексема Xfce нищо не значи. Разбира се, преди време тя се пишеше по-различно – XFce и се наричаше XForms Common Environmen, тъй като се базираше на XForms инструментариума. Но откакто неговото потребление спря, името XFce бе сменено на Xfce и предходното разшифроване на тези букви стана безсмислено.
Историята на Xfce
Проектът започва през 1996-та година с помощта на Оливие Фурдън (Olivier Fourdan). Първоначално това е една напълно опростена десктоп среда, която има за цел да стане свободна версия на известната по това време CDE. В началото, това са просто няколко панела с стратегии и принадлежности, без какъвто и да било управител на прозорците. Малко унило, само че за времето си, доста уместно.
Главната цел на този план е насочване върху обичайна UNIX философия, за която са присъщи концепциите за модулност на операционната система и опция за неведнъж потребление на другите софтуерни детайли. Това е направено, с цел да се реализиран оптимално огромни благоприятни условия за настройване.
Версиите на Xfce
На процедура, съществуването на Xfce в комфортен за потребителите тип, стартира през 1988 година с излизането на Xfce2 като пълноценна и независима графична десктоп среда. Имаше и предходни версии, само че те не могат да се смятат за същински десктоп среди.
Именно във версията Xfce2 се появява прозоречния управител Xfwm, прочут на почитателите на тази графична среда и до през днешния ден. За времето си втората версия наподобява доста добре, като самата десктоп среда се развива като напълно лек и бърз модулен GUI, където всички настройки могат да се създадат благодарение на компютърната мишка.
Историята на Xfce е забавна с няколко пренаписвания на сорс кода от нулата. Това става сред версиите 2 и 3, както и сред 3 и 4. С всякога десктоп средата все по-малко наподобява на CDE, към която преди време се стреми. Именно втората версия на тази графична среда дефинира посоката на нейното развиване. Можем да погледнем третата версия на Xfce, с цел да се убедим, че измененията в дизайна спрямо втората версия не са чак толкоз доста.
Легендарната дълбока и цялостна конфигурация на Xfce се появява във втората и се усъвършенства в третата версия. Xfce остана забавна, макар че в предишното разпоредбите се определяха от KDE и GNOME, и взривът на графичните среди не бе настъпил.
Какво става през днешния ден?
Днешната четвърта версия на Xfce е пълноценна десктоп графична среда с комплект лични стратегии, предопределени за решение на главните потребителски задания. Тя е присъща с изключителната си лекост във връзка с систематичните запаси и с отличното си бързодействие. В Xfce са употребявани GTK+ инструментите и тя е съвместима с доста детайли на другите сходни графични среди – МАТЕ и LXDE.
Така да вземем за пример, в Linux дистрибуцията Peppermint OS разработчиците са съумели да основат един отличен хибрид сред графичните среди Xfce4 и настоящата към сегашен ден версия на LXDE, за която ще поговорим различен път. Тази дистрибуция наподобява по следния метод:
Xfce е изключително подобаваща за остарял или слаб хардуер. Но притежателите на модерни компютри ще намерят в тази графична среда редица забавни неща. Причината е, че „Плъхът“, както жаргонно назовават тази десктоп среда поради нейния логотип, е извънредно гъвкава в настройките. Възможно е основаването на всевъзможен тип десктоп.
Именно тази графична среда се употребява в редица Linux дистрибуции: MX Linux, специфичната версия на Fedora Linux, Xubuntu (вариацията на Ubuntu с Xfce) – тези и още десетки други дистрибуции се доставят с интегрирана Xfce.
Към сегашен ден, настояща е версията Xfce 4.12 . Тя излезе от дълго време – преди към 4 години, само че се поддържа от разработчиците.
Как да инсталираме Xfce4 в GNU/Linux
В Debian GNU/Linux графичната среда Xfce4 може да бъде определена като десктоп измежду още по време на инсталирането. Но в случай че не сте го създали и употребяват друга десктоп среда, постоянно можете да инсталирате Xfce4 по-късно.
Това може да стане от софтуерния управител:
Разбира се, всичко може да си извърши и от терминала:
sudo apt install xfce4
Тази команда ще конфигурира единствено по този начин нареченият метапакет
Ако желаете да си инсталирате и спомагателните съставни елементи, би трябвало да въведете следното:
sudo apt install xfce4-goodies
В Ubuntu инсталирането става с безусловно същите команди, като в Debian, само че би трябвало дебело да подчертаем, че тази операционна система има обособена версия идеално настроена графична десктоп среда – Xubuntu.
Инсталирането на Xfce4 във Fedora може да стане по следния метод :
sudo dnf install @xfce-desktop-environment
Тази команда ще конфигурира цялата графична измежду с всичките нужни съставни елементи. Но и тук се предлага версия на Fedora Linux с авансово настроена Xfce4.
В Arch Linux и производните:
sudo pacman -S xfce4
Това ще конфигурира единствено метапакета – базовите детайли на Xfce4. Допълнителните пакети се конфигурират посредством:
sudo pacman -S xfce4-goodies
Ако желаете нещо леко, бързо и пъргаво за вашата компютърна система, Xfce е един съвършен избор, в случай че да вземем за пример не харесвате MATE. Има и други, даже още по-леки графични среди. LXDE да вземем за пример, е даже по-лека, само че на нея ще ще се спрем по-нататък.
Да напомним, че без значение каква Linux дистрибуция употребявате, можете да имате конфигурирани няколко десктоп среди. Изборът на най-подходящата за момента най-лесно става, в случай че излезете от системата и се логнете отначало. След като въведете потребителското си име и паролата, от менюто на програмния прозорец за влизане в системата, би трябвало да изберете, коя графична среда ще употребявате. Можете да работите с нея, като след рестартиране тя се резервира.
Какви са вашите усещания от Xfce? Може да знаете някакви забавни трикове или сте забелязали скучен бъг? Споделете, с цел да умножим познанията.
Интересно е, че самата лексема Xfce нищо не значи. Разбира се, преди време тя се пишеше по-различно – XFce и се наричаше XForms Common Environmen, тъй като се базираше на XForms инструментариума. Но откакто неговото потребление спря, името XFce бе сменено на Xfce и предходното разшифроване на тези букви стана безсмислено.
Историята на Xfce
Проектът започва през 1996-та година с помощта на Оливие Фурдън (Olivier Fourdan). Първоначално това е една напълно опростена десктоп среда, която има за цел да стане свободна версия на известната по това време CDE. В началото, това са просто няколко панела с стратегии и принадлежности, без какъвто и да било управител на прозорците. Малко унило, само че за времето си, доста уместно.
Главната цел на този план е насочване върху обичайна UNIX философия, за която са присъщи концепциите за модулност на операционната система и опция за неведнъж потребление на другите софтуерни детайли. Това е направено, с цел да се реализиран оптимално огромни благоприятни условия за настройване.
Версиите на Xfce
На процедура, съществуването на Xfce в комфортен за потребителите тип, стартира през 1988 година с излизането на Xfce2 като пълноценна и независима графична десктоп среда. Имаше и предходни версии, само че те не могат да се смятат за същински десктоп среди.
Именно във версията Xfce2 се появява прозоречния управител Xfwm, прочут на почитателите на тази графична среда и до през днешния ден. За времето си втората версия наподобява доста добре, като самата десктоп среда се развива като напълно лек и бърз модулен GUI, където всички настройки могат да се създадат благодарение на компютърната мишка.
Историята на Xfce е забавна с няколко пренаписвания на сорс кода от нулата. Това става сред версиите 2 и 3, както и сред 3 и 4. С всякога десктоп средата все по-малко наподобява на CDE, към която преди време се стреми. Именно втората версия на тази графична среда дефинира посоката на нейното развиване. Можем да погледнем третата версия на Xfce, с цел да се убедим, че измененията в дизайна спрямо втората версия не са чак толкоз доста.
Легендарната дълбока и цялостна конфигурация на Xfce се появява във втората и се усъвършенства в третата версия. Xfce остана забавна, макар че в предишното разпоредбите се определяха от KDE и GNOME, и взривът на графичните среди не бе настъпил.
Какво става през днешния ден?
Днешната четвърта версия на Xfce е пълноценна десктоп графична среда с комплект лични стратегии, предопределени за решение на главните потребителски задания. Тя е присъща с изключителната си лекост във връзка с систематичните запаси и с отличното си бързодействие. В Xfce са употребявани GTK+ инструментите и тя е съвместима с доста детайли на другите сходни графични среди – МАТЕ и LXDE.
Така да вземем за пример, в Linux дистрибуцията Peppermint OS разработчиците са съумели да основат един отличен хибрид сред графичните среди Xfce4 и настоящата към сегашен ден версия на LXDE, за която ще поговорим различен път. Тази дистрибуция наподобява по следния метод:
Xfce е изключително подобаваща за остарял или слаб хардуер. Но притежателите на модерни компютри ще намерят в тази графична среда редица забавни неща. Причината е, че „Плъхът“, както жаргонно назовават тази десктоп среда поради нейния логотип, е извънредно гъвкава в настройките. Възможно е основаването на всевъзможен тип десктоп.
Именно тази графична среда се употребява в редица Linux дистрибуции: MX Linux, специфичната версия на Fedora Linux, Xubuntu (вариацията на Ubuntu с Xfce) – тези и още десетки други дистрибуции се доставят с интегрирана Xfce.
Към сегашен ден, настояща е версията Xfce 4.12 . Тя излезе от дълго време – преди към 4 години, само че се поддържа от разработчиците.
Как да инсталираме Xfce4 в GNU/Linux
В Debian GNU/Linux графичната среда Xfce4 може да бъде определена като десктоп измежду още по време на инсталирането. Но в случай че не сте го създали и употребяват друга десктоп среда, постоянно можете да инсталирате Xfce4 по-късно.
Това може да стане от софтуерния управител:
Разбира се, всичко може да си извърши и от терминала:
Тази команда ще конфигурира единствено по този начин нареченият метапакет
Ако желаете да си инсталирате и спомагателните съставни елементи, би трябвало да въведете следното:
В Ubuntu инсталирането става с безусловно същите команди, като в Debian, само че би трябвало дебело да подчертаем, че тази операционна система има обособена версия идеално настроена графична десктоп среда – Xubuntu.
Инсталирането на Xfce4 във Fedora може да стане по следния метод :
Тази команда ще конфигурира цялата графична измежду с всичките нужни съставни елементи. Но и тук се предлага версия на Fedora Linux с авансово настроена Xfce4.
В Arch Linux и производните:
Това ще конфигурира единствено метапакета – базовите детайли на Xfce4. Допълнителните пакети се конфигурират посредством:
Ако желаете нещо леко, бързо и пъргаво за вашата компютърна система, Xfce е един съвършен избор, в случай че да вземем за пример не харесвате MATE. Има и други, даже още по-леки графични среди. LXDE да вземем за пример, е даже по-лека, само че на нея ще ще се спрем по-нататък.
Да напомним, че без значение каква Linux дистрибуция употребявате, можете да имате конфигурирани няколко десктоп среди. Изборът на най-подходящата за момента най-лесно става, в случай че излезете от системата и се логнете отначало. След като въведете потребителското си име и паролата, от менюто на програмния прозорец за влизане в системата, би трябвало да изберете, коя графична среда ще употребявате. Можете да работите с нея, като след рестартиране тя се резервира.
Какви са вашите усещания от Xfce? Може да знаете някакви забавни трикове или сте забелязали скучен бъг? Споделете, с цел да умножим познанията.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ