Ед Симънс от The Chemical Brothers: Ще пренесем духа на “Гластънбъри” в София
Ще пренесем духа на фестивала " Гластънбъри " в София. Така Ед Симънс от емблематичното английско електронно дуо The Chemical Brothers дефинира идния им първи концерт в България.
Световни медии за турнето на The Chemical Brothers: Няма по-велик лайв денс театър Очакваме ги на 10 октомври в "Арена Армеец " в София
Авторите на bTV Новините София Крачанова и Явор Михайлов разговаряха с Ед Симънс тъкмо една седмица преди концерта им у нас. За упованията на българската аудитория, носталгията по 90-те и какво е да свириш на " Гластънбъри " общо 10 пъти в кариерата си - прочетете в изявлението.
Снимка: The Chemical Brothers
Това ще бъде първият ви концерт в България. Как се чувствате? Знаете ли нещо за българската сцена и аудитория?
Вълнуваме се. Винаги е доста хубаво да свириш на ново място. Обичаме да пътуваме, да преглеждаме, така че – кой знае! Мистерията на непознатото!
Партньорката ми е живяла в България и няма самообладание да се върне и да види какво е в този момент.
Имате една от най-разнообразните музикални публики. Фенове на метъл музиката, на хип-хоп, на електронната музика се събират дружно и слушат The Chemical Brothers. Защо мислите, че се получава по този начин?
Музиката ни е повлияна от доста неща, тя не е чиста денс музика. Напомня на хората за неща, които харесват и ние в никакъв случай не сме били пуристи.
По-ранните ни неща имаха рок звучене и бяха сурови, само че може би това, което в действителност доближава до повече хора, са възприятията, които показваме.
В основата на всяка музика са неща като свободата, да почувстваме нещо ново надълбоко в нас, което да излезе на повърхността и да бъде изразено. Във всички музикални стилове, които изредихте точно това харесват хората. Това е един тип бягство. Целта е да се издигнеш над всичко. Може би точно поради това се вписваме в картинката.
Концертите ви са извънредно интегриран микс от тон и визуализации. Как работите с Адам Смит и Маркъс Лайъл за шоуто? Всичко ли е авансово уговорено или можете да импровизирате?
Можем да импровизираме с музиката, само че знаем авансово тъкмо кои песни ще свирим, а те вършат филмите към тях. Четиримата дружно измисляме образната еднаквост на някои от частите, като задачата е да създадем допустимо най-натоварващо сетивата прекарване.
Снимка: The Chemical Brothers
Изпращаме им демо записи на музиката, която желаеме да изсвирим онлайн, а те измислят визията към нея. Визуалното постоянно е било голяма част от живите ни осъществявания и мисля, че сега сме на върха по метод на показване.
Тази година беше невероятна за свирене онлайн, това е доста занимателно музикално шоу. Има разнообразни персонажи, които произлизат от историята на музиката ни. Те провокират разнородни усеща у хората, които от време на време вървят дружно с нея, само че от време на време и против нея.
Все отново е отпуснато и несъмнено можем да променим звученето на музиката, само че единствено в тези рамки. Все отново свирим по прелиминарен сет лист както множеството банди.
Снимка: The Chemical Brothers
Вие сте рекордьори по най-вече участия във фестивала “Гластънбъри” – общо 10 пъти от 1995 година насам. Тази година още веднъж бяхте там. Какво прави този фестивал по-различен от всички останали?
Първият път, когато свирихме на “Гластънбъри” в действителност докоснахме хората. Посетителите обичат положителното празненство.
Както казахте и преди, голямо многообразие от хора слушат музиката ни. Има хипита, които посещават “Гластънбъри” от епохи, има младежи, за които да чуят The Chemical Brothers там е като посвещаване в свещенодействие. Мисля, че съумяваме да докоснем духа на “Гластънбъри”. Това е място, което обича музиката, само че и място, което обича положителното празненство.
Преди в шоуто си имахме един миг с клоуни в мултимедията. Тогава можеше да видиш толкоз доста хора в публиката с изрисувани като клоуни лица. Невероятно място с необикновен дух! На “Гластънбъри” хората желаят да бъдат живи.
Ще донесем малко от “Гластънбъри” и в София след няколко дни.
Снимка: The Chemical Brothers
През последните години следим огромен взрив на електронната музика. Как смятате, че се е трансформирал бизнесът? И също по този начин – какво желаете да чувате и виждате повече?
Мисля, че това, което се е трансформирало, е че денс музиката към този момент е напълно известна музикална форма. Това е музиката, която чувате в магазини и фитнес зали.
Когато започнахме да се занимаваме с това, имахме възприятието, че се намираме отвън музиката и вършим нещо, което дава глас на хората в нощните клубове. Привличаше ни повече денс музиката отвън известното.
Естествено, насладихме се и на огромния взрив на електронната музика, когато можеше да я чуеш в огромни клубове със страхотна звукова система и пред доста огромна аудитория. Но, съгласно мен, с популяризирането на електронната музика нещо се загуби.
Може би изпълнителите поемат по-малко опасности. Например, в случай че слушате повече EDM, той звучи доста триумфално, само че на дансинга музиката може да донесе доста и разнообразни други усеща. Музиката може да бъде по-дълбока, по-тъжна, по-ядосваща и даже объркваща.
Може би сега ни липсва прочувствена нотка в електронната музика.
Снимка: The Chemical Brothers
Ако би трябвало да изберете три песни, които са повлияли на музиката на The Chemical Brothers, кои ще бъдат те?
Първите, за които се сещам:
New Order – Everything’s gone greener
Derrick May – Strings of life
Coldcut – Beats and Pieces
На процедура вие сте измислили жанра big beats, който по-късно се трансформира в поп музика. Как определяте стила си през днешния ден?
Наистина харесваме завладяващи и разбиващи се бийтове. Най-голямото ни ентусиазъм постоянно е идвало от това, което ние харесваме да слушаме. Много е самостоятелно.
Хората могат да ни слагат в доста жанрове, само че музиката ни е неповторима и считам, че никой различен не може да направи едночасов албум като The Chemical Brothers.
Снимка: The Chemical Brothers
Новият ви албум No Geography е описван от мнозина като “носталгия по 90-те”. Това съзнателно търсено подстрекателство ли е?
Не мисля, че искахме целеустремено да се върнем обратно. В други изявленията споменахме, че сме употребявали техника от това време, само че не.
Този албум е превръщане към метода, по който направихме първите си три албума. Има носталгия по времето, в което денс музиката беше общо прекарване.
The Chemical Brothers със международна премиера на новата версия на Hey Boy Hey Girl в София Родните почитатели ще са първите, които ще я чуят на 10 октомври
Смятаме, че албумът е доста разведряващ, в действителност, изключително във времена, които са сложни – с климатичните промени и Брекзит, който продължава към този момент три години и е доста уморителен.
Мисля, че денс музиката е мощ, която прави положително. Начин хората да се събират на едно място и да бъдат щастливи.
В съпоставяне с предходния ви албум, този звучи доста оптимистично. Оптимист ли сте?
Ами, човек би трябвало да бъде оптимист. На прага сме да променим напълно страната ни, управляват ни хора, които не наподобява да се оправят доста добре с работата. Трябва да вярваш в младото потомство – че то ще пристигна и ще оправи нещата. Това е вярата, най-малко.
Мисля, че виждаме добротата в хората и желаеме да дадем саундтрак на този хедонизъм и предпочитание за танцуване, които са избор, заслужен за почитание.
Снимка: The Chemical Brothers
През последните години музикалният свят загуби едни от най-иконичните си реализатори, като Кийт Флинт от The Prodigy. Прочетох някъде, че ще бъдем първото потомство без живи митове. Как смятате, че загубата на такива гении въздейства на музиката и на бизнеса?
Мисля, че е време да се замислим, че от време на време тази просвета има това въздействие. Хората могат да се изправят пред огромни спънки в живота си.
Кийт Флинт беше необикновен реализатор. Той караше хората да си изкарват добре, той им даваше позволение да експлодират. Бил съм на доста концерти на The Prodigy и атмосферата е толкоз наситена, необикновено е.
Почина фронтменът на Prodigy Кийт Флинт Той е открит мъртъв в дома си тази заран
Мисля, че е време да се замислим в действителност какво предизвиква това на изпълнителите. Не мога да злоупотребявам с аргументите, които са го предиздвикали да направи това, което напарви. Много е тъжно, той беше страховит човек.
Бандите идват и си отиват, постоянно е било по този начин. За Кийт ми е доста, доста тъжно да си мисля, че той е бил печален и е бил самичък, когато е взел това решение.
Какво могат да чакат феновете ви в България?
Подготвили сме голямо аудио-визуално прекарване. Опитваме се да разкажем историята на нашата музика. Сглобили сме композиция от най-големите ни шлагери. Целта ни е да създадем по този начин, че новата ни музика и остарялата ни музика да описват една история.
В основата на всичко обаче е публиката и това какво тя прави с това, което ние й даваме.
Надяваме се да се случи нещо огромно, само че не можем да кажем сигурно какво ще стане преди да е станало.
Световни медии за турнето на The Chemical Brothers: Няма по-велик лайв денс театър Очакваме ги на 10 октомври в "Арена Армеец " в София
Авторите на bTV Новините София Крачанова и Явор Михайлов разговаряха с Ед Симънс тъкмо една седмица преди концерта им у нас. За упованията на българската аудитория, носталгията по 90-те и какво е да свириш на " Гластънбъри " общо 10 пъти в кариерата си - прочетете в изявлението.
Снимка: The Chemical Brothers
Това ще бъде първият ви концерт в България. Как се чувствате? Знаете ли нещо за българската сцена и аудитория?
Вълнуваме се. Винаги е доста хубаво да свириш на ново място. Обичаме да пътуваме, да преглеждаме, така че – кой знае! Мистерията на непознатото!
Партньорката ми е живяла в България и няма самообладание да се върне и да види какво е в този момент.
Имате една от най-разнообразните музикални публики. Фенове на метъл музиката, на хип-хоп, на електронната музика се събират дружно и слушат The Chemical Brothers. Защо мислите, че се получава по този начин?
Музиката ни е повлияна от доста неща, тя не е чиста денс музика. Напомня на хората за неща, които харесват и ние в никакъв случай не сме били пуристи.
По-ранните ни неща имаха рок звучене и бяха сурови, само че може би това, което в действителност доближава до повече хора, са възприятията, които показваме.
В основата на всяка музика са неща като свободата, да почувстваме нещо ново надълбоко в нас, което да излезе на повърхността и да бъде изразено. Във всички музикални стилове, които изредихте точно това харесват хората. Това е един тип бягство. Целта е да се издигнеш над всичко. Може би точно поради това се вписваме в картинката.
Концертите ви са извънредно интегриран микс от тон и визуализации. Как работите с Адам Смит и Маркъс Лайъл за шоуто? Всичко ли е авансово уговорено или можете да импровизирате?
Можем да импровизираме с музиката, само че знаем авансово тъкмо кои песни ще свирим, а те вършат филмите към тях. Четиримата дружно измисляме образната еднаквост на някои от частите, като задачата е да създадем допустимо най-натоварващо сетивата прекарване.
Снимка: The Chemical Brothers
Изпращаме им демо записи на музиката, която желаеме да изсвирим онлайн, а те измислят визията към нея. Визуалното постоянно е било голяма част от живите ни осъществявания и мисля, че сега сме на върха по метод на показване.
Тази година беше невероятна за свирене онлайн, това е доста занимателно музикално шоу. Има разнообразни персонажи, които произлизат от историята на музиката ни. Те провокират разнородни усеща у хората, които от време на време вървят дружно с нея, само че от време на време и против нея.
Все отново е отпуснато и несъмнено можем да променим звученето на музиката, само че единствено в тези рамки. Все отново свирим по прелиминарен сет лист както множеството банди.
Снимка: The Chemical Brothers
Вие сте рекордьори по най-вече участия във фестивала “Гластънбъри” – общо 10 пъти от 1995 година насам. Тази година още веднъж бяхте там. Какво прави този фестивал по-различен от всички останали?
Първият път, когато свирихме на “Гластънбъри” в действителност докоснахме хората. Посетителите обичат положителното празненство.
Както казахте и преди, голямо многообразие от хора слушат музиката ни. Има хипита, които посещават “Гластънбъри” от епохи, има младежи, за които да чуят The Chemical Brothers там е като посвещаване в свещенодействие. Мисля, че съумяваме да докоснем духа на “Гластънбъри”. Това е място, което обича музиката, само че и място, което обича положителното празненство.
Преди в шоуто си имахме един миг с клоуни в мултимедията. Тогава можеше да видиш толкоз доста хора в публиката с изрисувани като клоуни лица. Невероятно място с необикновен дух! На “Гластънбъри” хората желаят да бъдат живи.
Ще донесем малко от “Гластънбъри” и в София след няколко дни.
Снимка: The Chemical Brothers
През последните години следим огромен взрив на електронната музика. Как смятате, че се е трансформирал бизнесът? И също по този начин – какво желаете да чувате и виждате повече?
Мисля, че това, което се е трансформирало, е че денс музиката към този момент е напълно известна музикална форма. Това е музиката, която чувате в магазини и фитнес зали.
Когато започнахме да се занимаваме с това, имахме възприятието, че се намираме отвън музиката и вършим нещо, което дава глас на хората в нощните клубове. Привличаше ни повече денс музиката отвън известното.
Естествено, насладихме се и на огромния взрив на електронната музика, когато можеше да я чуеш в огромни клубове със страхотна звукова система и пред доста огромна аудитория. Но, съгласно мен, с популяризирането на електронната музика нещо се загуби.
Може би изпълнителите поемат по-малко опасности. Например, в случай че слушате повече EDM, той звучи доста триумфално, само че на дансинга музиката може да донесе доста и разнообразни други усеща. Музиката може да бъде по-дълбока, по-тъжна, по-ядосваща и даже объркваща.
Може би сега ни липсва прочувствена нотка в електронната музика.
Снимка: The Chemical Brothers
Ако би трябвало да изберете три песни, които са повлияли на музиката на The Chemical Brothers, кои ще бъдат те?
Първите, за които се сещам:
New Order – Everything’s gone greener
Derrick May – Strings of life
Coldcut – Beats and Pieces
На процедура вие сте измислили жанра big beats, който по-късно се трансформира в поп музика. Как определяте стила си през днешния ден?
Наистина харесваме завладяващи и разбиващи се бийтове. Най-голямото ни ентусиазъм постоянно е идвало от това, което ние харесваме да слушаме. Много е самостоятелно.
Хората могат да ни слагат в доста жанрове, само че музиката ни е неповторима и считам, че никой различен не може да направи едночасов албум като The Chemical Brothers.
Снимка: The Chemical Brothers
Новият ви албум No Geography е описван от мнозина като “носталгия по 90-те”. Това съзнателно търсено подстрекателство ли е?
Не мисля, че искахме целеустремено да се върнем обратно. В други изявленията споменахме, че сме употребявали техника от това време, само че не.
Този албум е превръщане към метода, по който направихме първите си три албума. Има носталгия по времето, в което денс музиката беше общо прекарване.
The Chemical Brothers със международна премиера на новата версия на Hey Boy Hey Girl в София Родните почитатели ще са първите, които ще я чуят на 10 октомври
Смятаме, че албумът е доста разведряващ, в действителност, изключително във времена, които са сложни – с климатичните промени и Брекзит, който продължава към този момент три години и е доста уморителен.
Мисля, че денс музиката е мощ, която прави положително. Начин хората да се събират на едно място и да бъдат щастливи.
В съпоставяне с предходния ви албум, този звучи доста оптимистично. Оптимист ли сте?
Ами, човек би трябвало да бъде оптимист. На прага сме да променим напълно страната ни, управляват ни хора, които не наподобява да се оправят доста добре с работата. Трябва да вярваш в младото потомство – че то ще пристигна и ще оправи нещата. Това е вярата, най-малко.
Мисля, че виждаме добротата в хората и желаеме да дадем саундтрак на този хедонизъм и предпочитание за танцуване, които са избор, заслужен за почитание.
Снимка: The Chemical Brothers
През последните години музикалният свят загуби едни от най-иконичните си реализатори, като Кийт Флинт от The Prodigy. Прочетох някъде, че ще бъдем първото потомство без живи митове. Как смятате, че загубата на такива гении въздейства на музиката и на бизнеса?
Мисля, че е време да се замислим, че от време на време тази просвета има това въздействие. Хората могат да се изправят пред огромни спънки в живота си.
Кийт Флинт беше необикновен реализатор. Той караше хората да си изкарват добре, той им даваше позволение да експлодират. Бил съм на доста концерти на The Prodigy и атмосферата е толкоз наситена, необикновено е.
Почина фронтменът на Prodigy Кийт Флинт Той е открит мъртъв в дома си тази заран
Мисля, че е време да се замислим в действителност какво предизвиква това на изпълнителите. Не мога да злоупотребявам с аргументите, които са го предиздвикали да направи това, което напарви. Много е тъжно, той беше страховит човек.
Бандите идват и си отиват, постоянно е било по този начин. За Кийт ми е доста, доста тъжно да си мисля, че той е бил печален и е бил самичък, когато е взел това решение.
Какво могат да чакат феновете ви в България?
Подготвили сме голямо аудио-визуално прекарване. Опитваме се да разкажем историята на нашата музика. Сглобили сме композиция от най-големите ни шлагери. Целта ни е да създадем по този начин, че новата ни музика и остарялата ни музика да описват една история.
В основата на всичко обаче е публиката и това какво тя прави с това, което ние й даваме.
Надяваме се да се случи нещо огромно, само че не можем да кажем сигурно какво ще стане преди да е станало.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ