Боил Банов, министър на културата, пред „Труд“: Над 25 000 паметници на културата чакат статут
Ще има ли повече пари за просвета, ще спре ли разрухата на културното ни завещание и за какво над 25 000 монументи на културата чакат статут от 70-те години. На тези въпроси дава отговор министърът на културата Боил Банов . Той разкрива и упоритостите си да помогне на създателите от всички гилдии. Казва и, че няма да води премиера на спектакъл.
– Министър Банов, каква е повода да търсите намесата на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), нали имаме институт?
– Идеята е институтът за монументи на културата (НИНКН) да стартира да употребява интернационално приети структури, работещи с ЮНЕСКО. Ще дам образец – Международния съвет за музеите (ИКОМ), Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС). Възнамеряваме да употребяваме и наши структури в университетите, където има сериозен потенциал от преподаватели и студенти.
– Не е ли задоволителен ресурсът на института за монументи на културата?
– Има голям размер от монументи на културата – архитектурни обекти, които имат прелиминарен статут. Т.е. някой ги е заявил, Институтът е дал прелиминарен статут, само че този статут самичък по себе си е нищо. Той дава някаква охранителна зона, само че не дава опциите на естествения статут за кандидатстване по стратегии, за намиране на средства за реорганизация, консервация и реституция. И това е един от огромните проблеми в нашата страна. Защо не е правено още при социализма, аз не мога да си обясня. Тогава е имало потенциал – институтът е бил голям, имало е пари… Огромната част от тези обекти стоят още от 70-те години.
– Колко обекта чакат статут?
– Над 25 000 са с прелиминарен статут. Разбирате, че няма гаранция, че един подобен обект, заявен през 70-те години, и до през днешния ден има някакви качества. На огромна част от въпросните обекти пък е даден по-нисък статут от заслужавания. Това е едно от огромните усложнения в работата на Института за монументи на културата и надлежно в нашата работа. Щом при социализма институтът не е съумял да свърши работата, когато в него са работили петорно и шесторно повече хора, в този момент задачата е още по-нерешима.
– Колко индивида работят в този момент в Института?
– 36. Има незаети бройки, само че претенденти няма, тъй като заплащането не е положително. Механизмът за предоставяне на статут е следният: Отива една група, прави снимане и разбор на исторически и всевъзможни обстоятелства, преценя кое прави съответният обект неповторим. Попълва се специфичен фиш. След това се попълня втори фиш. Цялата документи минава през съвет на Института за паметниците на културата и по-късно се трансферира във висшия орган – Специализиран експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности – СЕСОНКЦ. Работата по събиране на първичната информация, както и попълването на фишовете, би могла да се прави от университети и международни организации. Тогава в Института ще би трябвало единствено да уточняват събраната информация и да кажат своята решаваща експертна оценка.
– След като от 70-те години се обяснява статутът на толкоз доста обекти каква е гаранцията, че огромна част от тях към този момент не са разрушени и на тяхно място се издигат съвременни здания?
– Аз съм роден през 1971 година В министерството съм от 10 месеца и създавам механизъм да се случат нещата в едно обозримо бъдеще. Аз съм упорит човек и желая в границите на година и половина – две този въпрос да съм го завършил. И ще го приключа. Това е ситуацията. Който от 1970 година не е приключил работа, да мисли за какво нищо не е направил.
– Знае ли се какъв брой от паметниците на културата се разрушават?
– Ние ги виждаме. Виждаме такива монументи из цялата страна. Не са малко. Огромната част от тези рушащи се монументи на културата са частни. Общините и страната намират метод да поддържат своите монументи на културата. За мен е значимо първо да се реши въпросът със статута на паметниците на културата и да се съблюдават всички условия. Като сме решили казуса със статута и като сме оказали малко помощ на притежателите, в случай че не поддържат постройките, тогава по един по-простичък механизъм да влиза страната, общината и да прави ремонтите. Собствениците, в случай че имат пари, ще платят, в случай че нямат – тогава губят парцела.
– Необходими ли са законодателни промени, които да разрешат по-бързото влизане на страната и общините във притежание на здания, които са монументи на културата, само че не се поддържат от притежателите им?
– Да, нужни са дребни промени, тъй като сега процедурите са много тромави. В момента се изисква да се намерят всички притежатели, а те постоянно са по 15-16 индивида. Нарочно крият някой, все го няма. Връчват се наказателни постановления, те стартират да ги неодобряват с тезата, че въпросният изчезнал притежател не е осведомен, тъй като не е открит и постановленията падат. Трябва два пъти да си връчил постановления и те да са влезнали в действие, с цел да се премине към процедура – общината или страната влизат, вършат поправки и ипотекират за сметка на притежателя. Процедурата по този начин е направена, че всеки би могъл да се покрие. В Европа има образци на надалеч по-точно написани законодателни правила.
– В сряда дружно с ръководителя на комисията по просвета в Народно събрание се срещнахте с креативните съюзи, които за следващ път сложиха въпроса за дефицита на средства. Какви са упоритостите ви, какъв брой могат да се усилят парите за просвета?
– И на срещите, които правихме с европейските министри на културата и с министрите от Азия, ние поставихме въпроса на комисаря Тибор Наврачич. Културата като цяло и в Европа, и в света е недофинансирана. В обособени случаи е надценена, с цел да потуши спорове, да сближи хората, само че постоянно е мощно подценена във връзка с финансиране и на значимостта за достъп до просвета. За страдание в целия свят има един феномен – тъй като образованието е наложително, в тази сфера се изсипва голям запас. Културата е неразделна част от образованието, само че тъй като няма наложителен темперамент, там се минава с по-малко средства. Опитваме се и на европейско равнище да променяме това мислене. Колко съумяваме е различен въпрос, само че най-малко успяхме да променим говоренето по тематиката.
– Вежди Рашидов остави няколко нови галерии, Ларгото… Какви са вашите упоритости, какво ще оставите след министерския си мандат?
– Е, и аз желая да оставя галерии… Надявам се да оставя и ремонтирани здания, свързани с културата. Надявам се да оставя оправена и работеща система в региона на културното завещание. Надявам се да оставя ясна и необратима наклонност за финансиране и посредством страната на планове във всички изкуства. Трябва да има среда за подкрепяне на всички качествени и надарени създатели.
– Когато пристигна министър от средите на художниците, на него разчитат точно тези създатели. Когато министърът е режисьор, на него се уповават сътрудниците му в театрите и киното. Какво ще извършите за вашите сътрудниците си?
– Не разделям създателите. Усилията ни са за всички. Стремим се да създадем реда и да осигурим по-добро финансиране и по-добро систематизиране на финансирането. Стремим се да подтикваме хората да мислят, да вършат планове, да фантазират, да работят с вероятност и да сътворяваме среда, в която да знаят, че могат да получат поддръжка. Не разделям изкуствата по никакъв метод. Преди изявлението имах среща с една огромна група кинодейци. Следващата седмица ще се забележим още веднъж. Работим доста интензивно. Не приоритизирам нито една колегия.
– С какво във сферата на културата ще изненадаме служителите от Брюксел по време на европредседателството?
– Те са видели не малко във връзка с културни събития. Със сигурност ги изненадваме с доста съществено лице и в актуалните изкуства, а освен с културно-историческо завещание. Със сигурност ги изненадваме с доста млади гении. Ползваме доста наши гении от учебните заведения и вузовете по изкуство и просвета. Това прави мощно усещане на делегатите. Като им описваме, че имаме профилирани междинни учебни заведения в региона на изкуството и културата, за тях това е доста ново и друго. Впечатлява ги грижата ни за гениите още от детските години.
– В този смисъл не са ли ви странни билбордовете с баби в носии и баници, които популяризират българското европредседателство? Такава ли трябваше да е визията?
– Не мога да разясня билбордове. Някой е показал фикция. Вероятно някой ще ги хареса, различен няма да ги хареса. Не ме занимава тази тематика.
– А за какво имаше толкоз рецензии към плановете за европредседателството, които бяха класирани от министерството на културата? Основателни ли бяха те?
– Вероятно има доста съображение в рецензиите, само че изискванията бяха прекомерно характерни. Подадени бяха голям брой планове, нямаше финансиране за толкоз планове. Трябваше да се избира един от 10 плана. Сама разбирате, че това е една заложена бомба. Хората не си даваха и сметка какви планове се търсят. Едно от изискванията бе да се широкодостъпни, да не са част от това, което се случва, с цел да могат и жителите, минавайки по улици, паркове и площади да виждат неща, които другояче не биха видели. Задължението в плановете беше и да няма продажба на билети, което ги прави доста необятни като връзка и ги отваря доста като хармония. Имаше прелестни планове, които бяха на доста високо естетическо равнище, само че в границите на тази стратегия не можеха да свършат работа. Защото един баснословен концерт за 200 души някъде не може да извърши мечтаната функционалност – да го чуят доста хора, да усетят нещо друго. Имаме задоволително стратегии, по които тези забавни и смислени оферти могат да се осъществят.
– Научиха ли се създателите да пишат планове, с които да усвояват евросредства и осъзнаха ли, че това е един сериозен запас за реализиране на концепциите им?
– Не всички са го осъзнали. Това е един от проблемите. Аз непрестанно приказвам за това и ги подбутвам. Вярно е, че би трябвало да има доста фикция, само че тази фикция би трябвало да се облича в действителни планови оферти, които са стопански обосновани. И това е пътят по който се движат нещата в цяла Европа. Тук към момента прекомерно малко хора имат вяра, че като се занимаят с това нещо, ще бъдат оценени. Много хора пък се сърдят като не бъдат оценени. Аз съм вкарал целия запас, който е очакван в границите на бюджета за планова активност. Не съм отделил нито лев за друго. Имаме спомагателни средства от страната за археология, консервация и реституция, теренни проучвания…
– Археолозите май се ориентираха най-бързо…
– Археолозите са привикнали да работят по този метод. Всяка година на конкурс, демонстрира обекта, споделя на какво съображение влиза в него, споделя какви са предстоящите резултати, бюджетира, отива да работи. Като свърши археологическото лято се регистрира. С археолозите се работи доста елементарно. Те не идват просто с една концепция – ще разкопая тук, тъй като може да излезе нещо. Те се базират на разбор, приказват за предстоящи резултати.
– Кога актьорите в България ще стартират да получават по-високи заплати от тези на чистачките?
– Въпросът не е правилен. Идете в Националната опера и питайте какви са заплатите. Ще се изненадате. Отидете във филхармонията. Има съществено покачване на заплатите в доста от институтите, освен в София.
– А в случай че отида в един спектакъл в регионален град?
– Нещата са доста разнообразни. Има театри, които са с високи равнища на възнаграждение, със съществено в допълнение материално стимулиране. Има други театри, които изпитват усложнения. Но надалеч не могат да бъдат поставяни всички под общ знаменател.
– От какво зависят заплатите?
– От доста фактори. Зависят от мениджъра, от пространството, в което се намира даден спектакъл. Например в Смолян е издигнат по времето на Живков един голям спектакъл, който през зимата по никакъв метод не може да бъде отоплен, нито да бъде поддържан. И по какъв начин да съществува натрупа? В Смолян приказваме за справедливи условия. Има обаче места, където проблемите се дължат на мениджърски неточности. Казва някой: „ Аз желая да играя стационарно “. Хубаво е, че искаш да играеш стационарно,ама би трябвало да се интересуваш и от приходите за театъра.
– Заведохте ли към този момент премиера Бойко Борисов на спектакъл?
– Не, няма и да го повеждам.
Нашият посетител
Боил Банов е министър на културата от м. май 2017 година Завършил е „ Режисура за трагичен спектакъл ” в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов ”. Следвал е и „ Култорология ” в СУ „ Св. Климент Охридски ”. 15 години е бил шеф на Драматично-куклен спектакъл „ Иван Димов ” – Хасково. Зам.-министър в служебното държавно управление на Георги Близнашки, както и на Вежди Рашидов. Запален шахматист, взе участие и в шампионати. Преди дни той показа концепцията си част от дейностите по установяване дадена постройка дали е монумент на културата да се правят от огромни интернационалните организации, като да вземем за пример Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС).
– Министър Банов, каква е повода да търсите намесата на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), нали имаме институт?
– Идеята е институтът за монументи на културата (НИНКН) да стартира да употребява интернационално приети структури, работещи с ЮНЕСКО. Ще дам образец – Международния съвет за музеите (ИКОМ), Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС). Възнамеряваме да употребяваме и наши структури в университетите, където има сериозен потенциал от преподаватели и студенти.
– Не е ли задоволителен ресурсът на института за монументи на културата?
– Има голям размер от монументи на културата – архитектурни обекти, които имат прелиминарен статут. Т.е. някой ги е заявил, Институтът е дал прелиминарен статут, само че този статут самичък по себе си е нищо. Той дава някаква охранителна зона, само че не дава опциите на естествения статут за кандидатстване по стратегии, за намиране на средства за реорганизация, консервация и реституция. И това е един от огромните проблеми в нашата страна. Защо не е правено още при социализма, аз не мога да си обясня. Тогава е имало потенциал – институтът е бил голям, имало е пари… Огромната част от тези обекти стоят още от 70-те години.
– Колко обекта чакат статут?
– Над 25 000 са с прелиминарен статут. Разбирате, че няма гаранция, че един подобен обект, заявен през 70-те години, и до през днешния ден има някакви качества. На огромна част от въпросните обекти пък е даден по-нисък статут от заслужавания. Това е едно от огромните усложнения в работата на Института за монументи на културата и надлежно в нашата работа. Щом при социализма институтът не е съумял да свърши работата, когато в него са работили петорно и шесторно повече хора, в този момент задачата е още по-нерешима.
– Колко индивида работят в този момент в Института?
– 36. Има незаети бройки, само че претенденти няма, тъй като заплащането не е положително. Механизмът за предоставяне на статут е следният: Отива една група, прави снимане и разбор на исторически и всевъзможни обстоятелства, преценя кое прави съответният обект неповторим. Попълва се специфичен фиш. След това се попълня втори фиш. Цялата документи минава през съвет на Института за паметниците на културата и по-късно се трансферира във висшия орган – Специализиран експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности – СЕСОНКЦ. Работата по събиране на първичната информация, както и попълването на фишовете, би могла да се прави от университети и международни организации. Тогава в Института ще би трябвало единствено да уточняват събраната информация и да кажат своята решаваща експертна оценка.
– След като от 70-те години се обяснява статутът на толкоз доста обекти каква е гаранцията, че огромна част от тях към този момент не са разрушени и на тяхно място се издигат съвременни здания?
– Аз съм роден през 1971 година В министерството съм от 10 месеца и създавам механизъм да се случат нещата в едно обозримо бъдеще. Аз съм упорит човек и желая в границите на година и половина – две този въпрос да съм го завършил. И ще го приключа. Това е ситуацията. Който от 1970 година не е приключил работа, да мисли за какво нищо не е направил.
– Знае ли се какъв брой от паметниците на културата се разрушават?
– Ние ги виждаме. Виждаме такива монументи из цялата страна. Не са малко. Огромната част от тези рушащи се монументи на културата са частни. Общините и страната намират метод да поддържат своите монументи на културата. За мен е значимо първо да се реши въпросът със статута на паметниците на културата и да се съблюдават всички условия. Като сме решили казуса със статута и като сме оказали малко помощ на притежателите, в случай че не поддържат постройките, тогава по един по-простичък механизъм да влиза страната, общината и да прави ремонтите. Собствениците, в случай че имат пари, ще платят, в случай че нямат – тогава губят парцела.
– Необходими ли са законодателни промени, които да разрешат по-бързото влизане на страната и общините във притежание на здания, които са монументи на културата, само че не се поддържат от притежателите им?
– Да, нужни са дребни промени, тъй като сега процедурите са много тромави. В момента се изисква да се намерят всички притежатели, а те постоянно са по 15-16 индивида. Нарочно крият някой, все го няма. Връчват се наказателни постановления, те стартират да ги неодобряват с тезата, че въпросният изчезнал притежател не е осведомен, тъй като не е открит и постановленията падат. Трябва два пъти да си връчил постановления и те да са влезнали в действие, с цел да се премине към процедура – общината или страната влизат, вършат поправки и ипотекират за сметка на притежателя. Процедурата по този начин е направена, че всеки би могъл да се покрие. В Европа има образци на надалеч по-точно написани законодателни правила.
– В сряда дружно с ръководителя на комисията по просвета в Народно събрание се срещнахте с креативните съюзи, които за следващ път сложиха въпроса за дефицита на средства. Какви са упоритостите ви, какъв брой могат да се усилят парите за просвета?
– И на срещите, които правихме с европейските министри на културата и с министрите от Азия, ние поставихме въпроса на комисаря Тибор Наврачич. Културата като цяло и в Европа, и в света е недофинансирана. В обособени случаи е надценена, с цел да потуши спорове, да сближи хората, само че постоянно е мощно подценена във връзка с финансиране и на значимостта за достъп до просвета. За страдание в целия свят има един феномен – тъй като образованието е наложително, в тази сфера се изсипва голям запас. Културата е неразделна част от образованието, само че тъй като няма наложителен темперамент, там се минава с по-малко средства. Опитваме се и на европейско равнище да променяме това мислене. Колко съумяваме е различен въпрос, само че най-малко успяхме да променим говоренето по тематиката.
– Вежди Рашидов остави няколко нови галерии, Ларгото… Какви са вашите упоритости, какво ще оставите след министерския си мандат?
– Е, и аз желая да оставя галерии… Надявам се да оставя и ремонтирани здания, свързани с културата. Надявам се да оставя оправена и работеща система в региона на културното завещание. Надявам се да оставя ясна и необратима наклонност за финансиране и посредством страната на планове във всички изкуства. Трябва да има среда за подкрепяне на всички качествени и надарени създатели.
– Когато пристигна министър от средите на художниците, на него разчитат точно тези създатели. Когато министърът е режисьор, на него се уповават сътрудниците му в театрите и киното. Какво ще извършите за вашите сътрудниците си?
– Не разделям създателите. Усилията ни са за всички. Стремим се да създадем реда и да осигурим по-добро финансиране и по-добро систематизиране на финансирането. Стремим се да подтикваме хората да мислят, да вършат планове, да фантазират, да работят с вероятност и да сътворяваме среда, в която да знаят, че могат да получат поддръжка. Не разделям изкуствата по никакъв метод. Преди изявлението имах среща с една огромна група кинодейци. Следващата седмица ще се забележим още веднъж. Работим доста интензивно. Не приоритизирам нито една колегия.
– С какво във сферата на културата ще изненадаме служителите от Брюксел по време на европредседателството?
– Те са видели не малко във връзка с културни събития. Със сигурност ги изненадваме с доста съществено лице и в актуалните изкуства, а освен с културно-историческо завещание. Със сигурност ги изненадваме с доста млади гении. Ползваме доста наши гении от учебните заведения и вузовете по изкуство и просвета. Това прави мощно усещане на делегатите. Като им описваме, че имаме профилирани междинни учебни заведения в региона на изкуството и културата, за тях това е доста ново и друго. Впечатлява ги грижата ни за гениите още от детските години.
– В този смисъл не са ли ви странни билбордовете с баби в носии и баници, които популяризират българското европредседателство? Такава ли трябваше да е визията?
– Не мога да разясня билбордове. Някой е показал фикция. Вероятно някой ще ги хареса, различен няма да ги хареса. Не ме занимава тази тематика.
– А за какво имаше толкоз рецензии към плановете за европредседателството, които бяха класирани от министерството на културата? Основателни ли бяха те?
– Вероятно има доста съображение в рецензиите, само че изискванията бяха прекомерно характерни. Подадени бяха голям брой планове, нямаше финансиране за толкоз планове. Трябваше да се избира един от 10 плана. Сама разбирате, че това е една заложена бомба. Хората не си даваха и сметка какви планове се търсят. Едно от изискванията бе да се широкодостъпни, да не са част от това, което се случва, с цел да могат и жителите, минавайки по улици, паркове и площади да виждат неща, които другояче не биха видели. Задължението в плановете беше и да няма продажба на билети, което ги прави доста необятни като връзка и ги отваря доста като хармония. Имаше прелестни планове, които бяха на доста високо естетическо равнище, само че в границите на тази стратегия не можеха да свършат работа. Защото един баснословен концерт за 200 души някъде не може да извърши мечтаната функционалност – да го чуят доста хора, да усетят нещо друго. Имаме задоволително стратегии, по които тези забавни и смислени оферти могат да се осъществят.
– Научиха ли се създателите да пишат планове, с които да усвояват евросредства и осъзнаха ли, че това е един сериозен запас за реализиране на концепциите им?
– Не всички са го осъзнали. Това е един от проблемите. Аз непрестанно приказвам за това и ги подбутвам. Вярно е, че би трябвало да има доста фикция, само че тази фикция би трябвало да се облича в действителни планови оферти, които са стопански обосновани. И това е пътят по който се движат нещата в цяла Европа. Тук към момента прекомерно малко хора имат вяра, че като се занимаят с това нещо, ще бъдат оценени. Много хора пък се сърдят като не бъдат оценени. Аз съм вкарал целия запас, който е очакван в границите на бюджета за планова активност. Не съм отделил нито лев за друго. Имаме спомагателни средства от страната за археология, консервация и реституция, теренни проучвания…
– Археолозите май се ориентираха най-бързо…
– Археолозите са привикнали да работят по този метод. Всяка година на конкурс, демонстрира обекта, споделя на какво съображение влиза в него, споделя какви са предстоящите резултати, бюджетира, отива да работи. Като свърши археологическото лято се регистрира. С археолозите се работи доста елементарно. Те не идват просто с една концепция – ще разкопая тук, тъй като може да излезе нещо. Те се базират на разбор, приказват за предстоящи резултати.
– Кога актьорите в България ще стартират да получават по-високи заплати от тези на чистачките?
– Въпросът не е правилен. Идете в Националната опера и питайте какви са заплатите. Ще се изненадате. Отидете във филхармонията. Има съществено покачване на заплатите в доста от институтите, освен в София.
– А в случай че отида в един спектакъл в регионален град?
– Нещата са доста разнообразни. Има театри, които са с високи равнища на възнаграждение, със съществено в допълнение материално стимулиране. Има други театри, които изпитват усложнения. Но надалеч не могат да бъдат поставяни всички под общ знаменател.
– От какво зависят заплатите?
– От доста фактори. Зависят от мениджъра, от пространството, в което се намира даден спектакъл. Например в Смолян е издигнат по времето на Живков един голям спектакъл, който през зимата по никакъв метод не може да бъде отоплен, нито да бъде поддържан. И по какъв начин да съществува натрупа? В Смолян приказваме за справедливи условия. Има обаче места, където проблемите се дължат на мениджърски неточности. Казва някой: „ Аз желая да играя стационарно “. Хубаво е, че искаш да играеш стационарно,ама би трябвало да се интересуваш и от приходите за театъра.
– Заведохте ли към този момент премиера Бойко Борисов на спектакъл?
– Не, няма и да го повеждам.
Нашият посетител
Боил Банов е министър на културата от м. май 2017 година Завършил е „ Режисура за трагичен спектакъл ” в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов ”. Следвал е и „ Култорология ” в СУ „ Св. Климент Охридски ”. 15 години е бил шеф на Драматично-куклен спектакъл „ Иван Димов ” – Хасково. Зам.-министър в служебното държавно управление на Георги Близнашки, както и на Вежди Рашидов. Запален шахматист, взе участие и в шампионати. Преди дни той показа концепцията си част от дейностите по установяване дадена постройка дали е монумент на културата да се правят от огромни интернационалните организации, като да вземем за пример Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ