Щастливият и уравновесен живот изисква основно направление, цел, към която

Щастливият и балансиран живот изисква главно направление, цел, към която да се стремим.

На пръв взор това е просто, разумно и само допустимо.

Но в случай че се огледаме в близост, ще установим, че има доста хора, които не осъзнават този главен принцип на живота или не са способни да си изградят премислен стратегически проект, не познават добре самите себе си, не преценят своите благоприятни условия или пристрастености, просто живеят ден за ден.

Тези хора пропиляват живота си, разчитайки на случайността, страдат от липса на избрана цел. Това води до досада, затъпяване, до незначително вегетиране без блян за изява.

Всъщност да слагаме пред себе си избрана цел е табиет, който придобиваме още в детството.

От дребните, незначителни познания и умения, които желаеме да овладеем, прекосяваме към по-сложни. Предварително дефинираме специалността, която желаеме да изучим, образователното заведение, което желаеме да приключим.

Но този избор на цел не се отнася единствено до чисто професионалната област. Той визира и сферата на свободното ни време.

Например решаваме да прекараме отпуската си на вилата. Изпълнението на тази цел изисква от нас систематични старания, твърда воля, устойчивост, досетливост и проницателност.

Създаването на семейство и родителските отговорности също не трябва да оставяме на случайността. Това са сфери, оптимално значими за нашата вътрешна улегналост, по тази причина е безразсъдно да разчитаме единствено на импровизацията, без значение че персоналните ни връзки и стремежи тук са лимитирани от взаимните връзки с колегата, а не на последно място — и от здравното ни положение.

Но намирането на цел в живота е невероятно без повсеместен самоанализ — на личността и качествата.

Цел, която не е задоволително огромна и привлекателна, няма да ни развълнува и подтикне напред. А прекомерно тежката задача, която е над опциите ни, ще ни разочарова, когато след време разберем, че не е по силите ни.

Следователно първото изискване с верният разбор на личната персона и точното установяване на задачата. Всичко останало е към този момент въпрос на устойчивост и воля.

По този метод можем да изпитаме своя темперамент. А битката със себе си носи удовлетворението да се усещаме спечелили и насладата от постигнатата цел.

Незаменимо е възприятието за сигурност, че животът тече сполучливо, че вървим напред и всичко ни се удава.

Правете това, което разрешават опциите ви

Не се надценявайте. Не искайте непременно да прескочите летвата, която е прекомерно високо за вашите благоприятни условия.

Овладейте честолюбието си по този начин, че то да ви оказва помощ, а не да ви пречи в живота.

Нашето битие, нашият живот в обществото е обвързван с избрана дисциплинираност. Всеки от нас е задължен да се приспособи към общоприетите закони, да съчетае своите решения с действително съществуващите благоприятни условия и да се подчинява на другите неприятни отговорности.

Трудно възприемаме обстоятелството, че другите са по-добри от нас, по-съвършени и по тази причина ни изпреварват. Успехът и известността са като магнит, който притегля всичко в близост.

Стотици младежи желаят да станат актьори, артисти, космонавти, пътешественици. Но те не осъзнават обстоятелството, че тук работи строгият закон за естествения асортимент и че „ включването в обществото “ не става единствено по избор.

Не ни остава нищо друго, с изключение на да бъдем малко по-скромни и по-самокритични и да пригодим своите желания към степента на знанията, опциите и силите си. Неправилната себеоценка може да докара до отчаяние.

Това не визира единствено трудовия развой.

Себеоценката се демонстрира и в други области на нашата активност. Спомням си един диалог с прочут състезател, който говореше за идните си проекти. Той загатна няколко надпревари, които би желал да завоюва. Но най-важното за него бе да се класира минимум на пето-шесто място.

„ А за какво не на първо? — последва въпрос. — Нима човек не би трябвало да си слага оптимални цели? Да отстъпи може всеки. “ „ Няма никакъв смисъл — отговори той. — Знам, че сега не ми стигат силите. Ще упражнявам интензивно, само че в случай че завърша пети или шести, ще бъда удовлетворен. “

Не единствено в спорта, само че и в персоналния живот, при избора на приятелите си не трябва да се надценяваме.

Гледаме хората към нас и виждаме красиви и симпатични лица. Но и хората ни гледат. Дали за тях ние сме по този начин симпатични и красиви? А таман в областта на персоналните взаимоотношения човек нормално най-тежко понася неуспехите си.

Някои не могат да схванат и да се примирят с това, че обичаният или обичаната са ги напуснали и са се сприятелили с различен, който считат за по-хармонична персона. Любовта, благите думи, ласките — внезапно всичко е забравено, остават единствено ядът, сълзите и възприятието, че си излъган.

Малцина съумяват да погледнат истината в очите и да се запитат — не е ли моя виновността, че не съумях да печеля определената персона.

Притежавам ли фактически такива външни качества и черти на характера, такова държане в обществото, че да бъда задоволително забавен? Та нали, от една страна, съществуват доста пленителни хора, които елементарно намират другари, а, от друга — мнозина са и тези, които би трябвало да се примирят със своята по-скромна роля.

Никога не губете визия за степента на своите благоприятни условия. Мислете постоянно освен за това, което желаете, само че и за това, което можете.

Вярвайте в себе си, имайте храброст

Човешкият живот е непрекъсната верига от прекарвания, не постоянно приятни и позитивни. Много пъти се срещаме с открита злост, с заболявания, с тежки персонални загуби, каквато е да вземем за пример гибелта на непосредствен човек.

Този, който успее да откри в себе си задоволително мощ и храброст, последователно добива душевна мъдрост и улегналост, намира верния път, а оказва помощ и на останалите да го намерят.

Но мнозина от време на време се поддават на тези неподходящи прекарвания и след време у тях се заражда възприятието, че ориста ги преследва, че трудностите са непреодолими и нищо не може да помогне. Постепенно губят всякакво предпочитание и сили да се борят със ориста.

Такива хора престават да си имат вяра, губят кураж — и това ги тласка все по-навътре в глухата улица. Комплексите и незадоволителната сила по-късно им пречат да преодолеят каквито и да било тежки житейски обстановки.

Затова на първо място би трябвало да обявим война на всички свои комплекси, без значение какви са те и по какъв начин се демонстрират.

Животът не ни глези и ние постоянно би трябвало да помним това.

Причини за тези комплекси могат да бъдат най-различни физически и душевен дефекти. Малцина имат съвършена осанка. Пълнотата, кривите крайници, плешивостта, ниският растеж — всичко това може да провокира неподходящи реакции. Какво да вършим?

В случаите, когато можем да премахнем повода, би трябвало да създадем всичко допустимо за нейното премахване. Това важи на първо място за пълнотата и някои козметични недостатъци, когато и лекарят може да ни помогне.

Ако това не е допустимо, има единствено едно позволение — да се примирим с ситуацията и да не му обръщаме внимание. В противоположния случай може да стане по този начин, че близките ще виждат не толкоз минуса, колкото комплексите, които той поражда.

Много по-лесно ще забележите, че някои се усамотява, отбягва приятелите, развлеченията, затваря се в себе си и е тъмен или печален, в сравнение с че има огромен нос или криви крайници.

Но комплексите могат да се появят и вследствие на неуспехи в службата или в персоналния живот. В подобен случай е мъчно да се откажем от старите и да се вживеем в новите условия. Да се смени специалността или службата не е елементарно, само че в актуалното общество това не е нещо невероятно.

Развитието на индустрията носи бързи промени и хиляди служащи се настаняват на нови, по-удобни за тях места. Същото важи и за персоналния живот. Не бива да губим мозъка и дума, когато не успеем да свършим нещо по този начин, както сме си представяли авансово.

В никакъв случай не би трябвало след един крах да решаваме, че повече в никакъв случай няма да се захващаме с тази работа.
В живота си би трябвало редовно да се стремим към възобновяване на изгубеното равновесие.

Имайте храброст да преодолеете компликациите.

След облачните дни отново ще грейне слънце. Вярвайте си, намерете в себе си сили, както ги намира дървото в своите корени.

Целесъобразно изразходваната сила преодолява и такива компликации, които на пръв взор ни се костват непреодолими. Търсете нови способи, нови пътища. Обикновено дилемите имат доста вероятни решения — някои по-добри, други по-лоши. (Вземете за образец шахмата — по какъв брой разнообразни способи можем да матираме съперника.)

Но хората уви постоянно не помнят за съществуващите благоприятни условия и след първия несполучлив опит се отхвърлят и даже се отчайват. А това е пагубно за тях.

Преди да решите някоя комплицирана обстановка или задача, постоянно имайте пред тип компликациите, възможния крах и по тази причина авансово подгответе други вероятни решения.

И постоянно на първо време добре обмислете всичко или се посъветвайте с някого!

създател: Йозеф Квапилик