Щастието се измерва с факта, че живеем ♥ Невена КОКАНОВА
Щастието
Щастието, с цел да съществува, изисква доста от индивида. А силата, с която ни е заредила природата, от време на време отслабва, изчерпва се. Преживяла съм и наслади, и скърби. Бивала съм горда, само че съм познала и срама. Всичко, което е отредено за индивида, със своите неприятни и положителни страни, се е докосвало до мен. Щастието се мери с обстоятелството, че живеем.
Самочувствието
Самочувствието е убеденост. Да си убеден в себе си. Имам самочувствието на щастлива актриса – бях отрупана с функции, за които може единствено да се мечтае. Киното ми даде известност. То има доста повече порти, доста повече фенове, които позволява до себе си, в сравнение с тесните театрални двери. Негативната страна на самочувствието обаче е самозабравянето. Стремя се да се опазя от него. Аз съблюдавам правилото на нашия актьорски и чергарски метод на живот. Където ме поканят в страната ни, отивам. Убедена съм, че на всички места има хора, които ще ме радват с наличието си.
Принуда
Имам нужда да поддържам връзка с духовната сфера. Вероятно това е от най-ранно детство. Като момиче обичах да се топвам в литературата. Това беше най-лесният досег с изкуството. Действителността, претворена по живописен метод. Литературата оказа мощно влияние върху мозъка и духа ми. Породи предпочитание да се занимавам с изкуство. С изкуството на претворяването.
Качествата на артиста
Първо гений. После разум, с цел да го развива. Но най-много мъдрост, с цел да го запази. Талантът би трябвало да се пази. Да го опазиш от саморазрушение. Важно е актьорът, който има гений, да възпитава у себе си индивида. Човекът в неговия голям смисъл. С неговите морални измерения. Актьорската специалност построява съзнанието на хората. Тя борави с духовната същина на индивида.
Успехът
Постигнах триумф доста рано. Това възпита у мен и възприятие за отговорност. Успехът постоянно е поддържал у мен известна суровост. Взискателност към самата мен. Склонност към самоанализ. Без самодисциплина триумфът е еднократен, краткотраен. Човек в никакъв случай не може да бъде уверен авансово в триумфа на каквото и да е начинание в изкуството. На мен известността единствено ми е дала. Онова, от което съм била лишена, е било определено умишлено. Лишавала съм се сама. Имала съм потребност от липса. Нищо или някой за ми липсва.
Жена
Говори се, че женствеността е застрашена, че понижава. Природата ще се погрижи да я опази. Женствеността би трябвало да се развива. Трябва да се мисли повече за разпоредбите на другарство, за прочувствената просвета. Хубаво е мъжът до-дълбоко да се вглежда в очите на дамата. Дори единствено от предпочитание да я резервира. Жената може всичко. Като потвърждава това обаче, прави неприятна услуга на мъжа. Нося у себе си женското послушание. Големия реверанс пред мъжа. Защото съм жена в плътния смисъл на думата. Обичам да бъда подчинена, само че без да изгубвам своето аз. Имала съм и постоянно ще имам любовта. Ако тя не ме съпровожда, несъмнено няма да живея обикновено.
Мечта
Никога не съм се разминавала с фантазиите. Може би тъй като знам законите на съществуванието. Като си сложа една фантазия, си я поставям напълно наоколо. Така съм сигурна, че ще се извърши. Не желая да се отчайвам. Това се отнася и за функциите.
Мисли
Мисля за гибелта. Смъртта, която се ражда дружно с нас. Мисля за заблудите и терзанията, които замъгляват съзнанието и ни потискат. Разсъждавам върху избавителната опция да удължим живота си. Как ли? Като подчиним съществуванието си на десетте простички Божи заповеди. Не е ли това пътят към безкрая?
Мъжете
Харесвам тъмнокоси мъже със светли души. Ама къде са? И преди време хората си мислеха, че към мен няма място от мъже. Че не могат да припарят по-наблизо. Викам си, дали не останах ощетена от нечия обич? Но, не. От нищо не ме лиши ориста. Получих всичко и от положителното, и от неприятното.
От книгата „ Невена Коканова: Коя съм… ”, Георги Тошев, изд. Импулс
Снимка: Българска телеграфна агенция
