Чувството на болка: има надежда да бъде напълно елиминирано
Широко публикуваната доктрина за аргументите за изпитването на болежка е, че централната нервна система, основният мозък и гръбначният мозък, са главните органи, които дават отговор за чувството на възприятието на болежка.
Ново проучване въз основата на опитни мишки демонстрира обаче, че периферната нервна система играе доста по-важна роля от приписваната й до момента. Тя не просто изпраща сигналите от околната среда към централната нервна система, която реагира на тях, а самата периферна нервна система може да реагира и да дава отговор на тези сигнали.
В проучването се потвърждава по-комплексната и комплицирана роля която играят групата периферни нервни възли, наречени ганглии. Досега за тях се считаше, че единствено доставят силата за превозване на сигналите преминаващи през нервната система. Сега учените откриват, че тази група нервни възли могат да играят ролята и на самобитни „ мини мозъци “, които са способни да модифицират характера и качеството на информацията, която доставят до централната нервна система.
„ Все още не можем да разбираем тъкмо по какъв начин работи системата, само че периферната нервна система разполага с благоприятни условия да интерпретира и модифицира информацията получавана от централния мозък, т.е. да въздейства на осезанието, на възприятията за болежка и на температурата “, декларира проф. Никита Гампер пред Journal of Clinical Investigation.
Това изобретение може да се окаже значима стъпка за ръководство или даже премахване на възприятието за болежка, смятат учените взели участие в проучването. Сега медикаментите срещу болежка влияят на централната нервна система, като постоянно са опиоидни вещества и имат странични въздействия, като приучване, гадене, отмалялост. Ако се търси влияние върху периферната нервна система с цел да се в профил възприятието на болежка, няма да има странични въздействия и лечението ще бъде по-ефективна, декларират откривателите.
Изследването е към момента в начален етап и не е ясно до каква степен тези открития важат и за човешката нервна система. Дори и да са годни при хората обаче, създаването, изпитването и използването на новите медикаменти ще изисква интервал от най-малко 15-20 години.
