Шедьовърът на Алеко Константинов Бай Ганьо, написан преди 125 година,

Шедьовърът на Алеко Константинов „ Бай Ганьо ”, написан преди 125 година, през днешния ден наподобява отчайващо настоящ.
Едва ли създателят би могъл да откри по-подходящ първообраз за своя нарицателен воин от Него. Само би трябвало да прибавим към корпулентната фигура и тарикатската физиономия на Бат Бойко чорлав мустак, рунтави вежди и калпак. Останалото е налице. Хвалипръцковщината, тупането по гърдите в жанр „ булгар, булгар ”, намигането, мачовското помпане на мускули, самодоволните лакърдии, безочливите неистини, разните му там намеци, от които ти почервеняват ушите и прочие, и прочие.
Някога Бай Ганьо е пътувал с трен. И на всички места е ставал център на вниманието, от което по никакъв начин не му е било неприятно. Днес неговият правоприемник пътува със аероплан или ръководи длъжностен джип. До него постоянно има правилен ординарец с камера и посредством развиването на технологиите, деянията му се популяризират онлайн, а и не минава ден без Той да се появи по няколко пъти на екрана на всички малките екрани. Разбира се, че още веднъж най-важното е да е център на вниманието, като за задачата са разрешени всички средства. Ако в миналото от държанието на Бай Ганьо Балкански са се срамували хората в купето, през днешния ден доста постоянно от деянията на българския министър-председател се срамят стотици хиляди и това е видно от множеството изявления в обществените мрежи. Може да се каже, че по времето на Прехода не е имало различен държавен водач, който да е имал сходно недопустимо държание.
Спомняме си сцената с публичната баня, където Бай Ганьо, за смут на присъстващите, се пльосва по турски в басейна и едвам не го изплисква. Все още не сме видели Бат Бойко да прави същото, само че за сметка на това можем да го забележим по спортен екип на редица публични места, в това число по какъв начин приема блага от мюфтийството. Ненадминати се обаче две подиуми. Бойко Борисов по болничен халат целува ръка на българския патриарх и Бойко Борисов по спортен екип до своите магнолии. Последната фотография е неумела имитация на сходни фотоси на Буш, Тони Блеър и въплъщава мъжкото начало, защото се счита, че магнолията е знак на женското начало. Класика!
Спомняме си също сцената „ Бай Ганьо в двореца ”, където героят, преди да загребе хайвера с огромна лъжица, на първо време изблъсква всички, с цел да целуне ръка на княза и княгинята. Ето и една друга незабравима сцена от по-ново време – на среща на върха на Организация на обединените нации в Съединени американски щати. Българският министър-председател слуша словото на Доналд Тръмп със слушалки на ушите, тъй като не знае англиски/ ”пропускаме всенародно известното „ конкрачулейшънс ”/. След края на словото сграбчва преводачката си и се втурва към Тръмп, с цел да му бъде направена фотография, с която да се похвали у нас. Успява да докопа за секунди ръката на американския водач, след това другият му обръща тил и продължава диалога си с американския представител в Организация на обединените нации Ник Хейли. През това време Борисов към този момент се е надвесил над телефона и преглежда направените фотоси, които малко по-късно са оповестени. Мила, родна картинка!
„ Бай Ганьо прави избори ” – и до през днешния ден това е една от най-актуалните глави на книгата на Алеко. Тук основният воин е подкрепят от своите бойни приятели Гочоолу, Дочоолу, Данко Хаирсъзина и техните сопи. Днес имената на тези герои са изменени,у само че не можем да не споменем заслугите на основния прокурор, профилираната прокуратура и други държавни институции, които усърдно прочистват терена преди избори, като изборно прибират по арестите „ непознатите ” олигарси. Ролята на техни сопи играят дебеловрати момчета с кръвожадни изражения на лицата; същите – от митингите в поддръжка избора на Иван Гешев.
Някога Бай Ганьо убива своя създател. А през днешния ден?
 
Автор: Калин Илиев