Учените предлагат на Луната да бъде изграден специален хипертелескоп
Сглобяваме телескопи в задния си двор, високо в планината и даже ги изстрелваме в космоса. С всяка нова стъпка в развиването на нашата технология вършим нови удивителни и стряскащи открития за Вселената. И по този начин, какво би трябвало да бъде идващото ни достижение в региона на обсерваториите? Ако се съди по новата публикация, оповестена в arXiv, добър избор би бил повърхността на Луната.
Поставянето на телескопи на Луната не е нова концепция. НАСА към този момент е предоставила проучвателен грант за създаване на радиотелескоп в лунен кратер (LCRT). По време на задачите „ Аполо “ астронавтите сложиха рефлектори на Луната, тъй че астрономите да могат да мерят дистанцията до Луната с милиметрова акуратност. В новата научна работа създателите обобщават няколко известни хрумвания, а също по този начин вкарват нова идея, която назовават хипертелескоп.
Макар че радиотелескопите на далечната страна на Луната, като LCRT, евентуално ще бъдат най-популярното предложение, има и други – като да вземем за пример Life Finder Telescope At Lunar Poles (LFTALP), който ще съставлява масив от 6,5-метрови телескопи, фокусирани върху проучването на атмосферите на екзопланетите при прекосяването им около тяхната звезда. Съществува и Lunar Optical UV Explorer (LOUVE), фокусиран върху проучването на ярки ултравиолетови обекти. Съществуват даже оферти за обсерватория за гравитационни талази, сходна на LIGO.
Проблемът с всички тези оферти е, че те изискват създаване на техническо равнище, което се смята за предизвикателство даже на Земята. Идеята за изграждане на обсерватории на Луната е една страхотна цел, само че сега тя е надалеч оттатък нашите механически благоприятни условия. Затова създателите оферират малко по-проста концепция. Това е банален оптичен телескоп, който се възползва от особеностите на лунния терен. Мощността на един оптичен телескоп зависи значително от размера на главното му огледало и фокусното разстояние на телескопа. На Земята фокусното разстояние може да бъде увеличено посредством потребление на голям брой огледала.
Хипертелескопът би могъл като главно огледало да употребява масив от огледала, ситуирани по топографията на кратера. Детекторният клъстер на телескопа може да бъде окачен на стоманено въже, сходно на метода, по който детекторите на обсерваторията Аресибо бяха окачени над мрежестата антена. Тъй като не е належащо огледалата да са великански, те биха били доста по-лесни за разработване, а общата форма на кратера разрешава по-малко изкопни работи за инсталирането им. Вариация на тази концепция би могла да бъде слагането на огледалата от едната страна на кратера, а на инструментите – от другата. Това би дало доста огромно фокусно разстояние, само че обсегът на наблюдаване на подобен телескоп би бил стеснен.
Всички тези хрумвания са към момента в начален етап. Има съществени проблеми, които би трябвало да бъдат преодолени при тяхното създаване и употреба. С течение на времето по огледалата ще се натрупва прахуляк, който ще би трябвало да се отстранява. И макар че сеизмичната интензивност на Луната е доста по-ниска, в сравнение с Земята, тя въпреки всичко може да повлияе на подравняването на огледалата и детекторите. Но едно нещо е ясно: ще се върнем на Луната, а където отидат хората, там се строят телескопи. Лунната обсерватория е единствено въпрос на време
