Сирак, напазаруван като стока и изоставен
Семейството на младия мъж през днешния ден са бездомните кучета и котки, за които се грижи
В Благоевград живее един млад мъж от ромски генезис, който се нервира, в случай че види собствен другар да проси и в случай че не дай боже му подадеш пари, споделя – неприятно вършиме, по този начин не му помагате, по-добре го накарайте да работи и му платете. Трябва да се научи да знае цената на труда и парите! ”
Ето такава обстановка ме срещна с този млад слабоват и леко извит мъж. Представя се като Бойко Кучето и се гордее с прякора си, тъй като обожава животните, грижи се за 40 бездомни кучета и котки, без да получава пари за това.
Бойко има натоварено всекидневие – рано заран отпътува за археологическите разкопки край Благоевград, където работи до 15 часа за 25 лв. отплата, а по-късно отпътува за приюта за кучета, с цел да ги обгрижва. А когато има свободно време, тича по компании и бизнесмени да моли за пари, с които устоя бездомните животни.
Той е на 31 години и е работил постоянно. Казва се Бойко Роджър Гренцке. Обикновено, когато си каже трите имена, всички се стряскат, само че е истина – младежът носи американска фамилия, тъй като е осиновен от семейство оттатък Атлантика. За страдание в никакъв случай не е видял Америка, нито е усетил уюта на семейство, дом и грижа.
“Два пъти съм изоставян, два пъти осиротявам, целият ми живот е минал по домове за сираци. Нямам никого с изключение на своите кучета, те са ми фамилията, споделя изумителната си история Бойко, която е почтена за сюжет на филм.
Роден е в Благоевград през 1987 година с името Бойко Каменов Петров, майка му – ромката Камелия обаче го изоставя още като бебе. Детето е оставено в дом, а по-късно циганката подписва декларация, че е съгласна да го осиновят. Родната му майка Камелия има още осем деца от двама мъже, само че в никакъв случай не е поискала да си върне Бойко, той просто й тежал. Така детето попада в сирашкия дом в село Петрово, Сандански.
Един ден, когато той е 3 годишен, в дома идва двойка американци, които си търсят момченце за осиновяване. Харесват Бойко цели три години се борят с нашенската администрация, до момента в който преминат процедурата.
През това време постоянно посещават дома, взимат Бойко и го водят в хотел Шератон в София. Детето внезапно вижда един друг свят от мрачния сирашки дом.
През юли 1993 година Софийският областен съд излиза с решение и в “името на народа ” се дава позволение детето да бъде осиновено от Гари и Дебора Гренцке.
Двамата са съпрузи по това време от 5 година, за мъжа това е втори брак. Завършили са Мичиганския университет.
След правосъдното решение Бойко е към този момент 6 годишен и получава нови документи, той има нов акт за раждане, американски жител е. Лелките и учителките от сирашкия дом в Петрово са щастливи и провеждат прощално празненство за Бойко, който се смята тогава за късметлия, че ще промени ориста и живота си.
Фамилия Гренцке идва с преводачка Павлина Аладжова, взимат го и потеглят към аерогарата в София. Детето обаче почва да реве на летището и американците ошашавени го оставят на преводачката и споделят, гледай го за ден-два, до момента в който се върнем.
От този ден през 1993 година до през днешния ден тези хора в никакъв случай не се обаждат, нито се връщат в България. Просто не помнят, че са осиновили дете и че са го оставили, а то по документи е техния наследник и ситуацията към момента не е променено де юре. Впоследствие това основава големи проблеми за Бойко, тъй като се чудят с какви документи да го върнат в дома.
Американската фантазия за момент се изпарява и Бойко попада в нов сирашки дом, този път в Благоевград. Момчето приключва приблизително обучение и се дипломира като комбайнер от Селскостостопанския колеж в Кочериново.
След което системата го изхвърля и той остава на улицата самичък да се оправя в живота, защото е към този момент пълновръстен. Така Бойко стартира да работи. Ходи по цехове и предприятия и се моли за работа. “Всички ме наемаха и ми плащаха добре, само че без трудов контракт, несъмнено тъй като съм ром, не знам. Въпреки това аз съм признателен на всичките ми работодатели, тъй като по този начин съм имал опция да си изкарвам самичък парите.
А от спането на студено и влажно, с цел да икономисва сметки за ток, в този момент е развил тежка болест, има Бехтер и гръбнака му е вцепенен, по тази причина върви наведен. Така става неработоспособен, получава пенсия, само че тези 130 лв. за нищо не стигат и продължава да работи.
Иска му се да открие американските си родители, само че не с цел да им пречи или да желае нещо, а да ги попита за какво са изоставили едно дете самичко на летището. Защо първо са изгубили три години, до момента в който го осиновят, а след това в един момент размислят.
“Те са ме взели безусловно като стока от магазин, внезапно стоката им се е сторила неприятна и са ме върнали. Обидно ми е от цялата тази отживялост и по тази причина желая да ги открия и да ги виждам в очите, когато ми дават отговор. Аз действително по документи още съм техен наследник, тъй като процедура по разсиновяване няма.
Давали са ми препоръки да ги осъждам за нанесените ми морални вреди, само че няма да го направя, споделя Бойко Гренцке. Признава обаче, че скрито в сърцето си се надява те да размислят и да му обезпечат опция да продължи образованието си, тъй като желае да има средства за своя обичан подслон за животни. Засега му оказват помощ му благоевградчани с положителни сърца.
Той самичък чисти и храни 40 изоставени кучета и котки, води ги на ветеринар, направил е страница на приюта. Така чужденци разбрали за него и му изпращат помощи. Няколко от четриногите към този момент са осиновени. “Този подслон е моят живот и моята задача, аз не получавам нито общински пари,нито дотация,но се грижа и в никакъв случай няма да ги изоставя, кълне се Бойко.
В Благоевград живее един млад мъж от ромски генезис, който се нервира, в случай че види собствен другар да проси и в случай че не дай боже му подадеш пари, споделя – неприятно вършиме, по този начин не му помагате, по-добре го накарайте да работи и му платете. Трябва да се научи да знае цената на труда и парите! ”
Ето такава обстановка ме срещна с този млад слабоват и леко извит мъж. Представя се като Бойко Кучето и се гордее с прякора си, тъй като обожава животните, грижи се за 40 бездомни кучета и котки, без да получава пари за това.
Бойко има натоварено всекидневие – рано заран отпътува за археологическите разкопки край Благоевград, където работи до 15 часа за 25 лв. отплата, а по-късно отпътува за приюта за кучета, с цел да ги обгрижва. А когато има свободно време, тича по компании и бизнесмени да моли за пари, с които устоя бездомните животни.
Той е на 31 години и е работил постоянно. Казва се Бойко Роджър Гренцке. Обикновено, когато си каже трите имена, всички се стряскат, само че е истина – младежът носи американска фамилия, тъй като е осиновен от семейство оттатък Атлантика. За страдание в никакъв случай не е видял Америка, нито е усетил уюта на семейство, дом и грижа.
“Два пъти съм изоставян, два пъти осиротявам, целият ми живот е минал по домове за сираци. Нямам никого с изключение на своите кучета, те са ми фамилията, споделя изумителната си история Бойко, която е почтена за сюжет на филм.
Роден е в Благоевград през 1987 година с името Бойко Каменов Петров, майка му – ромката Камелия обаче го изоставя още като бебе. Детето е оставено в дом, а по-късно циганката подписва декларация, че е съгласна да го осиновят. Родната му майка Камелия има още осем деца от двама мъже, само че в никакъв случай не е поискала да си върне Бойко, той просто й тежал. Така детето попада в сирашкия дом в село Петрово, Сандански.
Един ден, когато той е 3 годишен, в дома идва двойка американци, които си търсят момченце за осиновяване. Харесват Бойко цели три години се борят с нашенската администрация, до момента в който преминат процедурата.
През това време постоянно посещават дома, взимат Бойко и го водят в хотел Шератон в София. Детето внезапно вижда един друг свят от мрачния сирашки дом.
През юли 1993 година Софийският областен съд излиза с решение и в “името на народа ” се дава позволение детето да бъде осиновено от Гари и Дебора Гренцке.
Двамата са съпрузи по това време от 5 година, за мъжа това е втори брак. Завършили са Мичиганския университет.
След правосъдното решение Бойко е към този момент 6 годишен и получава нови документи, той има нов акт за раждане, американски жител е. Лелките и учителките от сирашкия дом в Петрово са щастливи и провеждат прощално празненство за Бойко, който се смята тогава за късметлия, че ще промени ориста и живота си.
Фамилия Гренцке идва с преводачка Павлина Аладжова, взимат го и потеглят към аерогарата в София. Детето обаче почва да реве на летището и американците ошашавени го оставят на преводачката и споделят, гледай го за ден-два, до момента в който се върнем.
От този ден през 1993 година до през днешния ден тези хора в никакъв случай не се обаждат, нито се връщат в България. Просто не помнят, че са осиновили дете и че са го оставили, а то по документи е техния наследник и ситуацията към момента не е променено де юре. Впоследствие това основава големи проблеми за Бойко, тъй като се чудят с какви документи да го върнат в дома.
Американската фантазия за момент се изпарява и Бойко попада в нов сирашки дом, този път в Благоевград. Момчето приключва приблизително обучение и се дипломира като комбайнер от Селскостостопанския колеж в Кочериново.
След което системата го изхвърля и той остава на улицата самичък да се оправя в живота, защото е към този момент пълновръстен. Така Бойко стартира да работи. Ходи по цехове и предприятия и се моли за работа. “Всички ме наемаха и ми плащаха добре, само че без трудов контракт, несъмнено тъй като съм ром, не знам. Въпреки това аз съм признателен на всичките ми работодатели, тъй като по този начин съм имал опция да си изкарвам самичък парите.
А от спането на студено и влажно, с цел да икономисва сметки за ток, в този момент е развил тежка болест, има Бехтер и гръбнака му е вцепенен, по тази причина върви наведен. Така става неработоспособен, получава пенсия, само че тези 130 лв. за нищо не стигат и продължава да работи.
Иска му се да открие американските си родители, само че не с цел да им пречи или да желае нещо, а да ги попита за какво са изоставили едно дете самичко на летището. Защо първо са изгубили три години, до момента в който го осиновят, а след това в един момент размислят.
“Те са ме взели безусловно като стока от магазин, внезапно стоката им се е сторила неприятна и са ме върнали. Обидно ми е от цялата тази отживялост и по тази причина желая да ги открия и да ги виждам в очите, когато ми дават отговор. Аз действително по документи още съм техен наследник, тъй като процедура по разсиновяване няма.
Давали са ми препоръки да ги осъждам за нанесените ми морални вреди, само че няма да го направя, споделя Бойко Гренцке. Признава обаче, че скрито в сърцето си се надява те да размислят и да му обезпечат опция да продължи образованието си, тъй като желае да има средства за своя обичан подслон за животни. Засега му оказват помощ му благоевградчани с положителни сърца.
Той самичък чисти и храни 40 изоставени кучета и котки, води ги на ветеринар, направил е страница на приюта. Така чужденци разбрали за него и му изпращат помощи. Няколко от четриногите към този момент са осиновени. “Този подслон е моят живот и моята задача, аз не получавам нито общински пари,нито дотация,но се грижа и в никакъв случай няма да ги изоставя, кълне се Бойко.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ