Село Белащица пази чинар на 1100 години
Село Белащица (до 1945 година: Бѣлащица ) влезе в новините, откакто пловдивският бизнесмен доцент доктор Невен Енчев заяви, че дава на Симеон Сакскобурготски за пожизнено прилагане вила в новостроящия се първокласен комплекс "Голденбург " край пловдивското село Белащица. Той взел това решение откакто Софийският градски съд постанови, че дворецът "Врана " е благосъстоятелност на страната. Двамата се познавали и имат близки връзки от дълги години.
Селото обаче е известно и с други свои забележителности. През 2014 година Белащица отпразнува своя 1000-годишен празник . То се намира на 3 км от околовръстния път на Пловдив. До него водят два пътя - остарелият, минаващ през село Бранище, е в положително положение и извежда на центъра, а новият, издигнат и открит през 2006 година, води до вилната зона на Белащица. След края на селото двата пътя се свързват в един, който води до парк " Родопи " (познат на пловдивчани като хижа "Здравец "). На 8 км след Белащица, в посока хижа "Здравец ", е село Гълъбово,а на 50 метра в посока Пловдив е Браниполе. Говори се и за вероятно обединение на двете села.
На 3 км западно е село Марково (има черен път), а на 2 км източно е Брестник (също черен път). В план на община Родопи се планува свързване на трите села посредством асфалтов път. Белащица е измежду най-атрактивните села в региона, доказателство за това е огромният интерес към закупуване на парцели и градеж на къщи и вилни селища.
Село Белащица е на повече от хиляда години. Според легендата византийския пълководец Никифор Ксифий (управител на Филипополис от 1018 г.) има огромен принос за провалянето на цар Самуил през 1014 година при Беласица планина, защото се явил в тила му. Император Василий ІІ му подарил 15 000 от пленените Самуилови бойци. Ослепените бойци, разквартирувани на това място, основали село Беласица, което по-късно нарекли Белащица. Никифор Ксифий, построява през 1020 година манастир "Св.Георги Победоносец " (един от най-тачените светци, страдалец за Христовата вяра), който се намира над селото.
Населението на селото е източноправославно. В Белащица има и черква "Св.св. Кoзма и Дамян ", издигната през 1881 година от популацията и от подаяние, направено от френския консул, след визитата му в село Белащица (с храмов празник на 1 юли). На територията на селото се намират и пет параклиса.
Белащинският манастир "Св. Георги Победоносец " е настоящ девически манастир. Той е разгласен за монумент на културата и съставлява комплекс от черква, параклис и жилищни и икономически здания. Църквата е еднокорабна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без фрески, издигната през 1838 година. Под открития притвор е аязмото, което е останало още от основаването на манастира и се счита за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, издигната през 1831 година. Останки от двореца-крепост на Никифор Ксифий има южно от селото. Близо до своята цитадела Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на Свети Георги победител. Манастирът е унищожен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 година и обновен едвам през ХVІІІ век. Опожарен е още веднъж през 1878 година при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска войска е по линията Куклен-Брестник-Белащица. След Освобождението манастирът е възобновен, само че остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 година.
В местността "Чинарите " пораства най-дебелото дърво в България - чинар* на повече от 1100 години с обиколка на ствола 13.7 метра , както и няколко други остарели и дебели чинари. До тях има остатъци от османска стражева кула. През декември 2011 година местността е оповестена за предпазена със заповед на министъра на околната среда и водите. В центъра на селото се издига монумент на писателя Пенчо Славейков . Привлечен от красивата природа и чистият въздух Пенчо Славейков е идва да летува в Белащица. Любимо място за отдих и почивка е бил хилядолетния Чинар. Той се възхищавал на величието и хубостта му. Под неговите клони е написал една от най-хубавите си поеми "Неразделни " (Стройна се Калина вие, край брега осамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени "...).
На 6 май (Гергьовден) е празникът на Белащинския манастир "Св. Георги ". Около него се провежда събор. Празникът на селото е на 24 май. Събор се провежда и на 31 май (в центъра на селото) в памет на акордеониста Костадин Льолев. От 2012 година през септември се организират " Славейкови вечери " - отдадени на живота и творчеството на Пенчо Славейков. През месец септември се провеждат и доста изложения и културни събития в Чинаровата гора.
*Чина̀р или платан или яблан (на латински: Platanus) е широколистно дърво и жанр покритосеменни растения в семейство Чинарови (Platanaceae). Включва към 10 типа огромни дървета, достигащи до 30-50 м височина. Един тип (Platanus kerrii) е вечнозелен, останалите сменят листата си. В природата се срещат основно край крайбрежията на реки и в други влажни местности, само че е допустимо да бъдат отглеждани и на по-сухи места. Източният чинар е реликтен тип, у нас е публикуван в няколко изолирани залежи. В Пловдивска област се среща по Бачковска река - от Асеновград до Бачковския манастир, в предпазената околност "Чинар дере " край асеновградското село Тополово и край с. Белащица.
Селото обаче е известно и с други свои забележителности. През 2014 година Белащица отпразнува своя 1000-годишен празник . То се намира на 3 км от околовръстния път на Пловдив. До него водят два пътя - остарелият, минаващ през село Бранище, е в положително положение и извежда на центъра, а новият, издигнат и открит през 2006 година, води до вилната зона на Белащица. След края на селото двата пътя се свързват в един, който води до парк " Родопи " (познат на пловдивчани като хижа "Здравец "). На 8 км след Белащица, в посока хижа "Здравец ", е село Гълъбово,а на 50 метра в посока Пловдив е Браниполе. Говори се и за вероятно обединение на двете села.
На 3 км западно е село Марково (има черен път), а на 2 км източно е Брестник (също черен път). В план на община Родопи се планува свързване на трите села посредством асфалтов път. Белащица е измежду най-атрактивните села в региона, доказателство за това е огромният интерес към закупуване на парцели и градеж на къщи и вилни селища.
Село Белащица е на повече от хиляда години. Според легендата византийския пълководец Никифор Ксифий (управител на Филипополис от 1018 г.) има огромен принос за провалянето на цар Самуил през 1014 година при Беласица планина, защото се явил в тила му. Император Василий ІІ му подарил 15 000 от пленените Самуилови бойци. Ослепените бойци, разквартирувани на това място, основали село Беласица, което по-късно нарекли Белащица. Никифор Ксифий, построява през 1020 година манастир "Св.Георги Победоносец " (един от най-тачените светци, страдалец за Христовата вяра), който се намира над селото.
Населението на селото е източноправославно. В Белащица има и черква "Св.св. Кoзма и Дамян ", издигната през 1881 година от популацията и от подаяние, направено от френския консул, след визитата му в село Белащица (с храмов празник на 1 юли). На територията на селото се намират и пет параклиса.
Белащинският манастир "Св. Георги Победоносец " е настоящ девически манастир. Той е разгласен за монумент на културата и съставлява комплекс от черква, параклис и жилищни и икономически здания. Църквата е еднокорабна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без фрески, издигната през 1838 година. Под открития притвор е аязмото, което е останало още от основаването на манастира и се счита за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, издигната през 1831 година. Останки от двореца-крепост на Никифор Ксифий има южно от селото. Близо до своята цитадела Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на Свети Георги победител. Манастирът е унищожен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 година и обновен едвам през ХVІІІ век. Опожарен е още веднъж през 1878 година при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска войска е по линията Куклен-Брестник-Белащица. След Освобождението манастирът е възобновен, само че остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 година.
В местността "Чинарите " пораства най-дебелото дърво в България - чинар* на повече от 1100 години с обиколка на ствола 13.7 метра , както и няколко други остарели и дебели чинари. До тях има остатъци от османска стражева кула. През декември 2011 година местността е оповестена за предпазена със заповед на министъра на околната среда и водите. В центъра на селото се издига монумент на писателя Пенчо Славейков . Привлечен от красивата природа и чистият въздух Пенчо Славейков е идва да летува в Белащица. Любимо място за отдих и почивка е бил хилядолетния Чинар. Той се възхищавал на величието и хубостта му. Под неговите клони е написал една от най-хубавите си поеми "Неразделни " (Стройна се Калина вие, край брега осамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени "...).
На 6 май (Гергьовден) е празникът на Белащинския манастир "Св. Георги ". Около него се провежда събор. Празникът на селото е на 24 май. Събор се провежда и на 31 май (в центъра на селото) в памет на акордеониста Костадин Льолев. От 2012 година през септември се организират " Славейкови вечери " - отдадени на живота и творчеството на Пенчо Славейков. През месец септември се провеждат и доста изложения и културни събития в Чинаровата гора.
*Чина̀р или платан или яблан (на латински: Platanus) е широколистно дърво и жанр покритосеменни растения в семейство Чинарови (Platanaceae). Включва към 10 типа огромни дървета, достигащи до 30-50 м височина. Един тип (Platanus kerrii) е вечнозелен, останалите сменят листата си. В природата се срещат основно край крайбрежията на реки и в други влажни местности, само че е допустимо да бъдат отглеждани и на по-сухи места. Източният чинар е реликтен тип, у нас е публикуван в няколко изолирани залежи. В Пловдивска област се среща по Бачковска река - от Асеновград до Бачковския манастир, в предпазената околност "Чинар дере " край асеновградското село Тополово и край с. Белащица.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ