Секундите, момчета! Това е вашият патрондаш за цял живот! Нямате

Душата на войника – спомени от родната казарма!

Секундите, момчета! Това е
вашият патрондаш за цялостен живот!
Нямате право да го пилеете за нелепости!
Не ще извиним на тоя, който трансформира
живота си в преживелище!

Капитанът
Георги Марков, „ Мъже "

За положително или за зло казармата към този момент я няма. От нея останаха единствено спомените на няколко генерации мъже, разказвани с неспокойствие и горделивост пред дами, деца, внуци и съседи, останаха и хиляди другарства до гроб.

Някои разказват тези времена като цялостен слой от българската просвета, който сега се изпарява в небитието. Пласт, кондензиран с фолклор, изстрадан опит, тактики за оцеляване, герои, подлеци и приспособленци. За други пък службата беше безсмислена загуба от времето на целеустремения млад жител. Но и за тази част, както и за доста други от нашата история, би трябвало се приказва внимателно, тъй като истината е толкоз пъстра, колкото и човешките ориси.

Предлагаме ви да се върнем за момент обратно във времето и да съживим всичко това, което преди време вълнуваше душата на боеца.

В топлата септемврийска заран пред поделението има хиляди хора. Плахи момчешки погледи се озъртат в близост. Бащи дават последни директиви на синовете си, обезпокоени майки гледат жално децата си и чакат от тях след година, две да са „ станали мъже ". Последни думи, прегръдка, няколко крачки и цивилният живот остава на назад във времето. Момчето към този момент не е наследник, а редови войник. Той към този момент е в казармата. Казармата, която в идващите месеци ще е неговото всекидневие, сън и мисъл. Старшината негова майка и татко.

6 часа маршируваш, отдаваш почит и поздравяваш командира. Нощното дежурство е друга работа. Два часа спиш, два часа охраняваш другарите, лъскаш кубинките и почистваш коридора. Или сапунисваш и миеш коридора. И двете са правилни. Разликата е в подготовката. Сапунката е едно от многото военни изобретение, за които се чудиш за какво е належащо. Мозайката в коридора свети, тъй като всяка нощ се почиства по специфичен метод. Първо се настъргва сапуна. Настъргва се благодарение на пружината от леглото. Добавя се одеколон, паста за зъби, крем за бръснене и вода. Разбърква се до хомогенна примес и се излива върху пода. С вълнен плат се попива и най-после се измива с вода. И по този начин, до момента в който се отмие цялата пяна формирана от сместа. А тя се мие мъчно. Интересно, само че изморително. И това по време на отмора. Естествено действителността е друга – 20 минути пазиш, 3 часа и 40 мин. спиш. А сапунката – може и единствено с вода и одеколон. Както споделят в казармата – всичко мокро е чисто. И да мирише хубаво.

И по този начин 2 месеца, маршируваш, отдаваш чест и сапунисваш. След това идва клетвата:

Заклевам се в името на Република България да послужвам почтено на народа си, да съблюдавам Конституцията, законите на страната и военните устави, да извършвам категорично заповедите на своите командири и началници, безстрашно да пазя целостта и независимостта на моята Родина и в случай че се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме.

Заклех се!

Първата отпуска е като първата жена. Никога не я забравяш.

След клетвата всичко е друго. Започват учения, стрелби, тактики и най-много започваш да даваш часовой. Въоръжената защита на поделението или караула е сходство на нощното дежурство, само че не тъкмо като него. Тук няма сапунки, няма лъскане на кубинки, няма и спане. Поне първоначално. В следствие караула ти идва като бонус. Не вървиш на тактики, не тичаш по няколко километра с цялостно бойно, не лазиш с противогаз и не стреляш на ужким по утопичен съперник. Но, както всичко в казармата, по този начин и караулът те научава на нещо - по какъв начин се спи прав, на клон, на един крайник, че и до момента в който левитираш.

Едва ли има брачна половинка, наследник или щерка, която да не е слушала разказите на боеца, неволите и насладите му. Нашите татковци и до през днешния ден не стопират да превъртат лентата и дали, тъй като индивидът е организиран да помни единствено красивото, те все по този начин уверено настояват, че в казармата са претърпели едни от най-хубавите години в живота си.

Много дами, от своя страна, помнят по какъв начин са изпращали момчето си, по какъв начин са плакали и писали дълги среднощни писма. В фамилните албуми в този момент се пазят купища фотоси, които идващите генерации надали ще схванат. Защото единствено оня, който е носил въшкарника, знае цялата истината!

Може би не знаете, само че у нас съществува уебсайт, чиято задача е да открива другари от казармата, от дълго време изгубили дирите си. В можете на издирите старите приятели, с които сте претърпели толкоз доста.