Спомени за потопените села в България (Част 2)
Преди 1944 година в България са издигнати едвам два язовира - язовир " Калин " и " Златна панега ". Започнато е и строителството на язовир " Бели Искър ". След идването на така наречен Народна власт на 09.09.1944 стартира строителство на язовири с гневна скорост под управлението на Съветския съюз. Според исторически данни до 1966 година са приключени или са в градеж 35 язовира с общ размер 5.147 милиарда кубични метра (или 5.147 кубични километра).
По време на всеобщото създаване на язовири в цялата страна не са малко селата, озовали се на дъното им. Нормална процедура било да се изселват локалните поданици в околните градове и други села, а къщите им да попадат в чашата на хидровъзелите. Така десетки селища са изчезнали от картата на България и през днешния ден малко на брой са живите, които могат да опишат историята им. Повечето от „ подводните села " са учредени преди няколко века и дружно с тях водата е погребала голямо количество културни монументи, фолклор, обичаи и мемоари.
В последните години обаче все по-често се случва от дълбините на предишното да изплуват руините на в миналото величествени храмове, които стърчат измежду мъртвешкия пейзаж като монументи на склерозиралата ни памет. Някои от тях наподобяват на призраци, появящи се понякога, други са превърнати в селскостопански обори, трети стават муза на локалните разказвачи на митове.
Храмът " Св. Йоан Рилски ", стърчащ от язовир " Жребчево ", е един от обичаните на фотографите. Той е издигнат през 1891 година от жителите на село Запалня.
Снимки:
През далечната 1958 година жителите на село Запалня, на брега на река Тунджа, не повярвали на една напълно непредвидена вест – че ще ги изселват. Тя се появила изначало като слух. Който обаче напълно скоро се удостоверил. " Селото ще бъде преместено. Заради градеж на язовир ", гласяло известието, което първо устно, а след това и в формален писмен тип достигнало до хората. Те, естествено реагирали бурно: " Как по този начин? Защо тъкмо нашето село? И какво значи " преместено "? Но доста бързо разбрали, че нещата ще се случат, както е решила държавната власт и родните им къщи ще бъдат залети от водите на големия водоем, който предстояло да се построява. Строителството на мега оборудването почнало през 1959 година.
През 1962 година и изселването. С декрет № 57 от 05.02.1965 година село Запалня било заличено от листата на обитаемоте места в България. И било потопено напълно скоро по-късно. Страшното за тогавашните му поданици събитие, които до последно се надявали, че нещата могат да се " извърнат ", било празник за страната – завършило построяването на четвъртия по величина язовир в България – Жребчево.
На дъното на язовира останали къщите, читалището, селската механа и красивите розови градини на Запалня. Жителите му стопанисвали едни от най – положителните насаждения от маслодайна роза в страната.
Днес на едно нагорнище, наоколо до останките на църквата, се намира изоставено гробище. Пред него е сложена паметна плоча за цялото потънало село. Текстът гласи: „ Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 година "
Фотограф: Стефан Стефанов
Повече фотоси на фотографа може да видите
„ Мястото е необичайно, блатисто, обрасло с трева, на места прошарено с дребни горички. В единия му край, на няколко метра от язовир Копринка, измежду плачещите върби прозира нереален храм. Всички назовават църквата " Потопената ", макар че името й е " Св. Анастасий " и по всичко проличава, че в миналото е била най-величествената в региона. Дойде ли огромната вода, изоставеният храм подгизва, замязва на претърпял поражение транспортен съд, а туристите единствено това чакат. Вадят фотоапаратите и щракат, щракат, споделя Веско, до момента в който криволичим с жигулата му през полето към изоставения храм. Преди половин век остарялата черква извисявала камбанарията си в средата на Виден – казанлъшкото село, оставило по-голямата част от къщите под язовира. Постройката била обилна, с големи полилеи, спускащи се от високия купол, имала и балкон, на който на празници пеел църковният хор. От акапелните осъществявания въздухът сред горящите кандилници трептял дълго, тържествено, ухаещ на тамян. Тайната на невероятната звучност на православния храм, вдигнат при започване на предишния век с общите старания и дарения на цялото село, била в зазиданите гърнета в стените му.
Строителството на язовира, кръстен тогава на вожда Георги Димитров, почнало през 1960 година с министерско разпореждане, подписано от Антон Югов като министър-председател. Когато бригадирите от цялата страна, измежду които имало и доброволци от чужбина, почнали да копаят, под кирките им изскочил цялостен град - античното тракийско населено място Севтополис. Въпреки скъпото археологическо изобретение строителството на оборудването траяло и неповторимото антично населено място останало потопено на дъното му. Околните села също изчезнали дружно с къщите, а стопаните им трябвало да ги съборят сами. Как се разрушава дом, граден с тъга и обич, цялостен с живот? "
Източник:
Вижте още > >
