Гойко Митич се сгоди на 82
Секссимволът от близкото минало Гойко Митич, по който припадаха всички дами от соца, има плевел любовен живот и през днешния ден. Наскоро легендата от „ Оцеола”, който се е открил трайно в Берлин, навърши 82 години.
Той към момента е в забележителна форма. Не единствено че продължава да се снима в сериали, да играе в театъра и да спортува всеки ден, само че намира време и за обич. Гойко споделя пред немските медии, че има нова избраница, само че не желаел да обявява връзката им обществено, въпреки да живеели съществено на фамилни начала.
Легендарният артист в страните от Източния блок през 70-те години от четири десетилетия живее в старинния берлински квартал „ Кьопеник” в непретенциозен двустаен апартамент чартърен. Получава ниска пенсия и по тази причина му се постанова да играе в театъра на Мекленбург. Предпочита да кара велосипед - с него върви на покупки и обикаля Берлин. Митич, който на млади години е бил в националния тим по гребане на Югославия, е във превъзходна форма. През лятото кара кану в езерата на Берлин и се гмурка в Гърция.
Става прочут с основни функции като вожда Токай Ихто в „ Синовете на Великата мечка”, снима се още в „ Чингачхук”, „ Оцеола”, „ Улцана”, „ Следите на Сокола”. Бащата на Винету е последната му роля в киното. А през днешния ден се изявява в немски театри в ролята на индианеца в „ Полет над кукувиче гнездо” и на Алексис Зорбас в едноименния мюзикъл по романа на Никос Казандзакис.
Гойко Митич е роден през 1940 година в Лесковац, Южна Сърбия, в селско семейство. „ Моето детство беше нормално, само че щастливо, споделя Гойко Митич. - Израснах на село в годините след Втората международна война. Нямахме съвсем нищо. Даже една футболна топка беше същинско благосъстояние. Затова пълнехме чорапите на баба с парцали и ритахме с тази спонтанна „ топка”. Бяхме по през целия ден измежду природата. Така от шестгодишен се научих да яхвам, и то без седло. Като дребен желаех да съм положителният каубой, а не неприятният индианец”, връща се в детството си той.
Митич приключва Белградската спортна академия. За първи път се снима в киното през 1961 година като дубльор. Забелязан от продуценти, през 1964 година попада в източногерманската кино студия ДЕФА и изиграва основните функции в съвсем всички индиански уестърни, които извършва без дубльор. За функциите на червенокож Гойко споделя: „ Най-голямата компликация при фотосите за мен беше пушенето! Аз съм непушач и сцените с лулата на мира отнемаха цяла безкрайност. ”
