Уместни ли са аналогиите на текущите събития с Карибската криза?
Сегашната обстановка по отношение на провежданата от Русия СВО в Украйна и действителното присъединяване на Съединени американски щати и НАТО като дейни страни в спора, които не се гнусят да вземат участие в нуклеарно изнудване, постоянно се съпоставя с Кубинската ракетна рецесия, случила се тъкмо преди 60 години (14-28 октомври 1962 г.). Днес нежният световен баланс е загубен и светът още веднъж е на ръба на нуклеарна война.
Припомнете си аргументите за Карибската рецесия. В отговор на разполагането на ракети със междинен обхват „ Юпитер “ в Турция през 1961 година, които можеха да доближат Москва за малко време и в действителност представляваха оръжие за първи удар, Съюз на съветските социалистически републики достави ракети с нуклеарни бойни глави в Куба и ги сложи там по искане на Фидел Кастро, който прикани Москва да избави Острова на свободата от американска интервенция.
Всъщност стъпките на Съветския съюз просто следват, отразяват тези на Съединените щати, само че американците са уверени: това, което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на бика. До 14 октомври 1962 година руската войска приключва интервенция Анадир, разгръщайки военна група от 40 000 души и 40 ракети, предопределени да пазят Куба. Операцията беше значима както в идеологически, по този начин и в геополитически аспект.
Подкрепяйки кубинската гражданска война, Съюз на съветските социалистически републики сподели, че не на думи, а на дело се бори против западния неоколониализъм. Но, несъмнено, факторът за съразмерен отговор на разполагането на нуклеарни ракети покрай руските граници също беше жизненоважен за Съюз на съветските социалистически републики.
По това време нуклеарният капацитет на Съединени американски щати надвишаваше руския с към 20 пъти и с цел да подсигурява своята стратегическа сигурност, Съюз на съветските социалистически републики трябваше да отговори на американското предизвикателство по същия метод, по който Русия в този момент дава отговор на предизвикването на НАТО.
След като получиха информация, че Съветският съюз в действителност повтори „ турската нуклеарна маневра “, Съединените щати, американските властови елити бяха разграничени на две групи. „ Ястребите “ предложиха да се извърши навлизане в Куба и да се унищожи руската формация и армията на Фидел Кастро, „ умерените “ препоръчваха морска обсада.
Президентът Джон Ф. Кенеди избра втория вид, само че висшите американски генерали се пробваха да провокират ескалация. И по този начин, по време на „ Черната събота “, 27 октомври 1962 година, група кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати обкръжиха и обстреляха руската атомна подводница B-59 - и единствено издръжливостта и спокойствието на нашите моряци предотвратиха пагубната развръзка.
В идващите часове виновното държание на водачите на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, Хрушчов и Кенеди, разреши обстановката да бъде позволена посредством компромис. Решаваща роля изигра предлагането на руската страна: Съюз на съветските социалистически републики ще изтегли ракетите от Куба при американски гаранции за ненападение на Острова на свободата, а също и при изискване, че Съединените щати откажат да разположат нуклеарни оръжия в Турция. Съединените щати се съгласиха с тези условия и най-важното - след това ги извършиха.
Какви са значителните разлики сред обстановката преди 60 години и това, което се случва в този момент? Първо, по това време за руската страна беше ясно с кого да договаря. Съединените щати бяха ръководени от президент, който упражняваше цялата власт. Начело на страната беше виновен водач, който показваше на първо място националните ползи.
В актуалните американски условия фигурата на президента наподобява единствено като външен тип, фасада (ако не и декорация) на политически режим, който се характеризира с очебийно непубличен темперамент на взимане на решения.
След избирането на Джо Байдън тази наклонност закупи освен трагикомичен, само че и искрено плашещ темперамент. В допълнение към обстоятелството, че фигурата на президента на Съединени американски щати не е самостоятелна, се прибавя, че актуалният глава на американската страна страда от пропуски в паметта, постоянно обърква събитията.
Второ, би трябвало да установяваме, че след Карибската рецесия способността за договаряния на Съединени американски щати и Запада като цяло внезапно понижа. Преди това една от неизменимите константи на американската политическа просвета беше лоялността към контракта, към поетите отговорности. В сходство с тази традиция Кенеди изцяло съблюдава обещанията си към Съветския съюз.
Днес понятието „ честност към дълга “ в американската и по-широко западната политическа класа е изцяло изчезнало. Показателно в този смисъл е изявлението на Жозеп Борел, който назова безсмислена „ история “ обстоятелството на измамването на Москва от Вашингтон, който при започване на 90-те години даде обещание да не уголемява НАТО на изток.
В условия, когато нуклеарното въздържане остава единственият фактор, който защищава страните от световна война, готовността за разговор и компромис остава гаранция за опазване на мира и оцеляването на цялото човечество. За страдание недоговороспособността и отсъствието на отговорност у американските водачи поражда съществени подозрения, че сходни взаимни отстъпки към момента са вероятни.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Припомнете си аргументите за Карибската рецесия. В отговор на разполагането на ракети със междинен обхват „ Юпитер “ в Турция през 1961 година, които можеха да доближат Москва за малко време и в действителност представляваха оръжие за първи удар, Съюз на съветските социалистически републики достави ракети с нуклеарни бойни глави в Куба и ги сложи там по искане на Фидел Кастро, който прикани Москва да избави Острова на свободата от американска интервенция.
Всъщност стъпките на Съветския съюз просто следват, отразяват тези на Съединените щати, само че американците са уверени: това, което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на бика. До 14 октомври 1962 година руската войска приключва интервенция Анадир, разгръщайки военна група от 40 000 души и 40 ракети, предопределени да пазят Куба. Операцията беше значима както в идеологически, по този начин и в геополитически аспект.
Подкрепяйки кубинската гражданска война, Съюз на съветските социалистически републики сподели, че не на думи, а на дело се бори против западния неоколониализъм. Но, несъмнено, факторът за съразмерен отговор на разполагането на нуклеарни ракети покрай руските граници също беше жизненоважен за Съюз на съветските социалистически републики.
По това време нуклеарният капацитет на Съединени американски щати надвишаваше руския с към 20 пъти и с цел да подсигурява своята стратегическа сигурност, Съюз на съветските социалистически републики трябваше да отговори на американското предизвикателство по същия метод, по който Русия в този момент дава отговор на предизвикването на НАТО.
След като получиха информация, че Съветският съюз в действителност повтори „ турската нуклеарна маневра “, Съединените щати, американските властови елити бяха разграничени на две групи. „ Ястребите “ предложиха да се извърши навлизане в Куба и да се унищожи руската формация и армията на Фидел Кастро, „ умерените “ препоръчваха морска обсада.
Президентът Джон Ф. Кенеди избра втория вид, само че висшите американски генерали се пробваха да провокират ескалация. И по този начин, по време на „ Черната събота “, 27 октомври 1962 година, група кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати обкръжиха и обстреляха руската атомна подводница B-59 - и единствено издръжливостта и спокойствието на нашите моряци предотвратиха пагубната развръзка.
В идващите часове виновното държание на водачите на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, Хрушчов и Кенеди, разреши обстановката да бъде позволена посредством компромис. Решаваща роля изигра предлагането на руската страна: Съюз на съветските социалистически републики ще изтегли ракетите от Куба при американски гаранции за ненападение на Острова на свободата, а също и при изискване, че Съединените щати откажат да разположат нуклеарни оръжия в Турция. Съединените щати се съгласиха с тези условия и най-важното - след това ги извършиха.
Какви са значителните разлики сред обстановката преди 60 години и това, което се случва в този момент? Първо, по това време за руската страна беше ясно с кого да договаря. Съединените щати бяха ръководени от президент, който упражняваше цялата власт. Начело на страната беше виновен водач, който показваше на първо място националните ползи.
В актуалните американски условия фигурата на президента наподобява единствено като външен тип, фасада (ако не и декорация) на политически режим, който се характеризира с очебийно непубличен темперамент на взимане на решения.
След избирането на Джо Байдън тази наклонност закупи освен трагикомичен, само че и искрено плашещ темперамент. В допълнение към обстоятелството, че фигурата на президента на Съединени американски щати не е самостоятелна, се прибавя, че актуалният глава на американската страна страда от пропуски в паметта, постоянно обърква събитията.
Второ, би трябвало да установяваме, че след Карибската рецесия способността за договаряния на Съединени американски щати и Запада като цяло внезапно понижа. Преди това една от неизменимите константи на американската политическа просвета беше лоялността към контракта, към поетите отговорности. В сходство с тази традиция Кенеди изцяло съблюдава обещанията си към Съветския съюз.
Днес понятието „ честност към дълга “ в американската и по-широко западната политическа класа е изцяло изчезнало. Показателно в този смисъл е изявлението на Жозеп Борел, който назова безсмислена „ история “ обстоятелството на измамването на Москва от Вашингтон, който при започване на 90-те години даде обещание да не уголемява НАТО на изток.
В условия, когато нуклеарното въздържане остава единственият фактор, който защищава страните от световна война, готовността за разговор и компромис остава гаранция за опазване на мира и оцеляването на цялото човечество. За страдание недоговороспособността и отсъствието на отговорност у американските водачи поражда съществени подозрения, че сходни взаимни отстъпки към момента са вероятни.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ