Kомисията за защита на личните данни: Медиите могат да разпространяват имена, финансово и имотно състояние, възраст
segabg.com
" Обработването на персонални данни за журналистически цели, включително информация за имена, възраст и/или дата на раждане, финансово и имотно положение, е законосъобразно, когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот. В тези случаи, по силата на в 25з, алинея 3 от Закона за отбрана на персоналните данни, съответната медия или публицист нямат обвързване да изискват авансово единодушие от субекта на данни ". Това е записано в мнение на Комисията за отбрана на персоналните данни.
Повод за мнението е искане на " Артекс " във връзка издание в интернет пространството на общодостъпна информация с потребителска база на компанията. През КЗЛД се е развило произвеждане, след което се е стигнало да въпросното мнение.
Ето и цялата кореспонденция ":
" Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) в състав: ръководител Венцислав Караджов и членове Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на съвещание, извършено на 24.04.2019 година, прегледа искане за мнение с вх. № НДМСПО-01-161/01.04.2019 година от „ АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ “ АД по отношение на публикуването на уеб страницата bivol.bg на общодостъпна информация с потребителска база на компания „ АРТЕКС “ с огромен размер от персонална информация, както и общодостъпни материали, съдържащи сензитивна информация за непублични персони. В допълнение, на уеб страницата bivol.bg е основана база данни със структурирана информация с опция за търсене в нея по избрани критерии. В тази връзка „ АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ “ АД, представлявано от арх. Весела Мирянова, моли за инспекция и мнение по следните въпроси:
1. Законосъобразно ли е публикуването и даването на свободен достъп до информация с адрес на жилището на индивид на данни без негово авансово единодушие?
2. Законосъобразно ли е публикуването на информация за възрастта, датата на раждане, цялостните имена на физическите лица?
3. Законосъобразно ли е разпространението на информация за финансовото и имотно положение на физическите лица, които не са обществени персони без тяхно авансово единодушие?
4. Законосъобразно ли е потреблението на данни от обществени регистри на интернет страницата на https://pep.bivol.bg/imoti, посредством подредбата им в обособена общодостъпна база данни „ Клиенти Артекс “, с огромен размер персонална информация – цялостни три имена, финансово, имотно положение, година на раждане, получени/платени средства, точни адреси за мястото, на което е допустимо да живеят клиентите на сдружението, дружно с техните фамилии?
Към настояването за мнение са приложени също по този начин извадки с оповестените от медиите материали.
Правен разбор:
Общият правилник по отношение на отбраната на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), наред със Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), дефинират разпоредбите за отбрана на главните права, свободи и ползи на физическите лица и по-специално правото на отбрана на персоналните им данни. Следва да се има поради, че Общият правилник има за предмет отбрана на правата на физическите лица и не обгръща обработването на персонални данни, които засягат юридически лица (съображение 14 от Регламента). Следователно въпросите, свързани със отбрана на ползите, репутацията и така нататък на комерсиално сдружение „ АРТЕКС “, са отвън компетентността на надзорния орган.
Правото на отбрана на персоналните данни не е безусловно право. То следва да се преглежда по отношение на функционалността му в обществото и да се ползва в равнопоставеност с другите съществени права, според правилото за пропорция (съображение 4 от Регламент (ЕС) 2016/679). В продължение на този общ принцип, член 85 от Общия правилник задължава страните членки на Европейски Съюз да съгласуват в националното си законодателство правото на отбрана на персоналните данни с правото на независимост на изложение и на информация, в това число при обработването на персонални данни за журналистически цели. Със същата цел е планувана и правна опция за въвеждане на изключения и дерогации от условията на Регламента, свързани с правните учредения за култивиране на персонални данни, правата на субектите на данни и други
Понятието „ журналистически цели “ не е категорично дефинирано от законодателя, само че основание 153 от Регламент (ЕС) 2016/679 указва, че „ [з]а да се вземе поради значимостта на правото на независимост на изложение на мнение във всяко демократично общество, е належащо обвързваните с тази независимост понятия, като публицистиката да вземем за пример, да се поясняват необятно. “
Същественото за журналистическата активност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространението посредством средствата за всеобща информация на настояща и публично значима информация. Всяка журналистическа активност е демонстрация на свободата на словото в правовата страна. Ограничаване свободата на изложение и информация е възможно единствено в границите на нужното в едно демократично общество, според член 52, параграф 1 от Хартата на главните права на Европейски Съюз и член 10, параграф 2 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. По своята същина журналистическата активност изисква разпространение на информация по въпроси от публичен интерес. Публикуването на информация на интернет страницата на медията съставлява нейното обществено обявяване. Публичното разпространение на информация за тези цели е журналистическа активност, защото самият факт на разпространяване е изява на мнение, мнение, мироглед, преценка на обществената информация и смисъла ѝ за ползите на обществото. За да се обработва информация за задачите на журналистическата активност, информацията би трябвало да касае въпроси по отношение на полезности, които предвид на засегнатите връзки, са фактически публично значими.
С обнародваните на 26.02.2019 година промени и допълнения в Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), в действие от 02.03.2019 година, е дадена национална правна уредба, ориентирана към постигането на баланс сред визираните нагоре съществени права при обработването на персонални данни за журналистически цели. По-специално, в 25з, алинея 3 от ЗЗЛД се планува, че админът или обработващият персонални данни (напр. съответната медия или журналист) може да не ползва наредбите на член 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да откаже цялостно или отчасти упражняването на правата на субектите на данни по член 12 - 21 от Регламента. Преценката дали да се приложи въпросната дерогация следва да се прави за всеки обособен случай на основата на справедливи критерии. Разпоредбата на член 25з, алинея 2 от ЗЗЛД предлага неизчерпателен лист от такива критерии. Те са дефинирани въз основа на трайната правосъдна процедура на Съда на Европейски Съюз, Съда по правата на индивида и Конституционния съд на Република България, както на Указанията за опазване на неприкосновеността на персоналния живот в медиите на Съвета на Европа от юни 2018 г.
Въпросните критерии се ползват, доколкото са относими към съответния случай на практикуване на независимост на изложение и право на информация и надлежно могат да имат друга тежест в разнообразни обстановки.
Анализирайки събитията, при които персоналните данни са станали известни на админа на уеб страницата (чл. 25з, алинея 2, т. 3 ЗЗЛД), прави усещане, че базите данни и търсачките към тях на уеб страницата съдържат информация, в това число персонални данни, от обществени източници, като Търговски указател, Имотен указател, регистри за публични поръчки, оперативни стратегии на Европейски Съюз, заявления по ЗПКОНПИ и други При изискване, че законодателят е планувал въпросните данни да бъдат обществено налични, може да се одобри, че той е направил и преценка, че тяхното откриване или публично обявяване не би оказало отрицателно въздействие върху неприкосновеността на персоналния живот на субекта на данни и неговото положително име (чл. 25з, алинея 2, т. 2 ЗЗЛД).
Общият правилник оставя на националния законодател да реши каква информация да бъде включена в обществен указател, който е предопределен да дава информация на обществеността и е наличен за информация по принцип или от всяко лице, което може да потвърди, че има легален интерес. Така да вземем за пример, Законът за комерсиалния указател и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел планува опцията за придобиване на цялата база данни на въпросния указател против възнаграждение. Единственото официално ограничаване в Регламент (ЕС) 2016/679 в сходни случаи е възбраната по член 49, параграф 2, вр. параграф 1, б. „ ж “ от Регламента данните в сходни обществени регистри да бъдат излъчени в целокупност в трета страна. При това състояние, с оглед законово избраната подготвеност на КЗЛД, възможните инспекции по отношение на допустимо нарушение на откритите характерни правила за достъп и прилагане на въпросните обществени регистри следва да се извършат от институциите, на които е предоставено тяхното поддържане и ръководство.
На последващо място, следва да се разиска смисъла на разкриването на персонални данни или публичното им обявяване за изясняването на въпрос от публичен интерес (чл. 25з, алинея 2, т. 5 ЗЗЛД). Това е един от главните критерии, въз основа на които Съветът на Европа прави разграничаване сред така наречен „ виновна публицистика “ и „ таблоидна публицистика “. Без подозрение, обработването на данни, ориентирано към разкриването и оповестението на случаи на евентуална корупция, корист със служебно състояние или с финансови средства от държавния бюджет или от бюджета на Европейски Съюз е деяние в обществен интерес, което дава отговор на засиленото публично внимание и сензитивност по тези тематики. В този смисъл следва да се регистрира събитието, че информация като възраст и/или дата на раждане на обещано лице в подтекста на журналистическо изследване може да послужи като знак за в допълнение следствие, да вземем за пример в случай че при закупуване на неподвижен парцел е налице очевидно разминаване сред възрастта на субекта и финансовите благоприятни условия, с които всекидневно разполага лице на сходна възраст, от една страна, и размера на договорката, от друга.
Друг значим аспект от преценката за салдото сред свободата на изложение и правото на информация и правото на отбрана на персоналните данни е отчитането на събитието дали субектът на данни е лице, което заема служба по член 6 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, или е лице, което заради естеството на своята активност или ролята му в публичния живот има въздействие върху обществото (чл. 25з, алинея 2, т. 6 ЗЗЛД). Принципното схващане е, че обществените персони се употребяват с по-ниска отбрана на персоналния си живот спрямо елементарните жители. Респективно, частните лица, които не са влезнали в общественото пространство, би следвало да се радват на по-голяма отбрана на правото им за персонален живот. Както обаче е маркирано и в Указанията за опазване на неприкосновеността на персоналния живот в медиите на Съвета на Европа, за публицистите няма безспорна възбрана да пишат за тях, даже и без единодушието им, в случай че това би способствало за изясняване на въпрос от публичен интерес. В този подтекст, при положение, че субектите на данни не са обект на журналистически интерес и нямат директно отношение към спор по въпрос от публично значение (напр. нямат връзка с обществена персона, не са направили противозаконни или други укорими дейности и т.н.), тогава възможното издание на техните персонални данни следва да бъде съобразено с правилото на свеждане на данните до най-малко, в това число цялостното им анонимизиране, в случай че това е използвано в съответната догадка. Това кардинално състояние не лимитира по никакъв метод правото на съответната медия или публицист да обработват по различен метод персоналните данни, по-специално за задачите на журналистическо следствие, както и да разгласяват данни на тези лица, за които в хода на въпросното следствие се откри, че имат отношение към обществения спор.
С оглед на гореизложеното и на съображение член 58, параграф 3, б. „ б “ от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за отбрана на персоналните данни показва следното
СТАНОВИЩЕ:
1. Обработването на персонални данни за журналистически цели, включително информация за имена, възраст и/или дата на раждане, финансово и имотно положение, е законосъобразно, когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот. В тези случаи, по силата на в 25з, алинея 3 от Закона за отбрана на персоналните данни, съответната медия или публицист нямат обвързване да изискват авансово единодушие от субекта на данни.
2. Последващото култивиране на персонални данни, добити от обществен указател, който е предопределен да дава информация на обществеността, следва да е съобразено с наредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за отбрана на персоналните данни.
3. По предписание, данните на лица, които не са обществени персони, не са обект на журналистическо следствие и нямат директно отношение към спор от публичен интерес, следва да бъдат оповестени от съответната медия или публицист в анонимизирана форма. Ако това е неприложимо от позиция на реализирането на свободата на изложение и упражняването на правото на информация, тогава публикуването следва да се извърши при съблюдаване на правилото за свеждане на данните до най-малко
Публикуване в интернет пространството на общодостъпна информация с потребителска база на компания „ АРТЕКС “
Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) в състав: ръководител Венцислав Караджов и членове Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на съвещание, извършено на 24.04.2019 година, прегледа искане за мнение с вх. № НДМСПО-01-161/01.04.2019 година от „ АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ “ АД по отношение на публикуването на уеб страницата bivol.bg на общодостъпна информация с потребителска база на компания „ АРТЕКС “ с огромен размер от персонална информация, както и общодостъпни материали, съдържащи сензитивна информация за непублични персони. В допълнение, на уеб страницата bivol.bg е основана база данни със структурирана информация с опция за търсене в нея по избрани критерии. В тази връзка „ АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ “ АД, представлявано от арх. Весела Мирянова, моли за инспекция и мнение по следните въпроси:
1. Законосъобразно ли е публикуването и даването на свободен достъп до информация с адрес на жилището на индивид на данни без негово авансово единодушие?
2. Законосъобразно ли е публикуването на информация за възрастта, датата на раждане, цялостните имена на физическите лица?
3. Законосъобразно ли е разпространението на информация за финансовото и имотно положение на физическите лица, които не са обществени персони без тяхно авансово единодушие?
4. Законосъобразно ли е потреблението на данни от обществени регистри на интернет страницата на https://pep.bivol.bg/imoti, посредством подредбата им в обособена общодостъпна база данни „ Клиенти Артекс “, с огромен размер персонална информация – цялостни три имена, финансово, имотно положение, година на раждане, получени/платени средства, точни адреси за мястото, на което е допустимо да живеят клиентите на сдружението, дружно с техните фамилии?
Към настояването за мнение са приложени също по този начин извадки с оповестените от медиите материали.
Правен разбор:
Общият правилник по отношение на отбраната на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), наред със Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), дефинират разпоредбите за отбрана на главните права, свободи и ползи на физическите лица и по-специално правото на отбрана на персоналните им данни. Следва да се има поради, че Общият правилник има за предмет отбрана на правата на физическите лица и не обгръща обработването на персонални данни, които засягат юридически лица (съображение 14 от Регламента). Следователно въпросите, свързани със отбрана на ползите, репутацията и така нататък на комерсиално сдружение „ АРТЕКС “, са отвън компетентността на надзорния орган.
Правото на отбрана на персоналните данни не е безусловно право. То следва да се преглежда по отношение на функционалността му в обществото и да се ползва в равнопоставеност с другите съществени права, според правилото за пропорция (съображение 4 от Регламент (ЕС) 2016/679). В продължение на този общ принцип, член 85 от Общия правилник задължава страните членки на Европейски Съюз да съгласуват в националното си законодателство правото на отбрана на персоналните данни с правото на независимост на изложение и на информация, в това число при обработването на персонални данни за журналистически цели. Със същата цел е планувана и правна опция за въвеждане на изключения и дерогации от условията на Регламента, свързани с правните учредения за култивиране на персонални данни, правата на субектите на данни и други
Понятието „ журналистически цели “ не е категорично дефинирано от законодателя, само че основание 153 от Регламент (ЕС) 2016/679 указва, че „ [з]а да се вземе поради значимостта на правото на независимост на изложение на мнение във всяко демократично общество, е належащо обвързваните с тази независимост понятия, като публицистиката да вземем за пример, да се поясняват необятно. “
Същественото за журналистическата активност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространението посредством средствата за всеобща информация на настояща и публично значима информация. Всяка журналистическа активност е демонстрация на свободата на словото в правовата страна. Ограничаване свободата на изложение и информация е възможно единствено в границите на нужното в едно демократично общество, според член 52, параграф 1 от Хартата на главните права на Европейски Съюз и член 10, параграф 2 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. По своята същина журналистическата активност изисква разпространение на информация по въпроси от публичен интерес. Публикуването на информация на интернет страницата на медията съставлява нейното обществено обявяване. Публичното разпространение на информация за тези цели е журналистическа активност, защото самият факт на разпространяване е изява на мнение, мнение, мироглед, преценка на обществената информация и смисъла ѝ за ползите на обществото. За да се обработва информация за задачите на журналистическата активност, информацията би трябвало да касае въпроси по отношение на полезности, които предвид на засегнатите връзки, са фактически публично значими.
С обнародваните на 26.02.2019 година промени и допълнения в Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), в действие от 02.03.2019 година, е дадена национална правна уредба, ориентирана към постигането на баланс сред визираните нагоре съществени права при обработването на персонални данни за журналистически цели. По-специално, в 25з, алинея 3 от ЗЗЛД се планува, че админът или обработващият персонални данни (напр. съответната медия или журналист) може да не ползва наредбите на член 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да откаже цялостно или отчасти упражняването на правата на субектите на данни по член 12 - 21 от Регламента. Преценката дали да се приложи въпросната дерогация следва да се прави за всеки обособен случай на основата на справедливи критерии. Разпоредбата на член 25з, алинея 2 от ЗЗЛД предлага неизчерпателен лист от такива критерии. Те са дефинирани въз основа на трайната правосъдна процедура на Съда на Европейски Съюз, Съда по правата на индивида и Конституционния съд на Република България, както на Указанията за опазване на неприкосновеността на персоналния живот в медиите на Съвета на Европа от юни 2018 г.
Въпросните критерии се ползват, доколкото са относими към съответния случай на практикуване на независимост на изложение и право на информация и надлежно могат да имат друга тежест в разнообразни обстановки.
Анализирайки събитията, при които персоналните данни са станали известни на админа на уеб страницата (чл. 25з, алинея 2, т. 3 ЗЗЛД), прави усещане, че базите данни и търсачките към тях на уеб страницата съдържат информация, в това число персонални данни, от обществени източници, като Търговски указател, Имотен указател, регистри за публични поръчки, оперативни стратегии на Европейски Съюз, заявления по ЗПКОНПИ и други При изискване, че законодателят е планувал въпросните данни да бъдат обществено налични, може да се одобри, че той е направил и преценка, че тяхното откриване или публично обявяване не би оказало отрицателно въздействие върху неприкосновеността на персоналния живот на субекта на данни и неговото положително име (чл. 25з, алинея 2, т. 2 ЗЗЛД).
Общият правилник оставя на националния законодател да реши каква информация да бъде включена в обществен указател, който е предопределен да дава информация на обществеността и е наличен за информация по принцип или от всяко лице, което може да потвърди, че има легален интерес. Така да вземем за пример, Законът за комерсиалния указател и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел планува опцията за придобиване на цялата база данни на въпросния указател против възнаграждение. Единственото официално ограничаване в Регламент (ЕС) 2016/679 в сходни случаи е възбраната по член 49, параграф 2, вр. параграф 1, б. „ ж “ от Регламента данните в сходни обществени регистри да бъдат излъчени в целокупност в трета страна. При това състояние, с оглед законово избраната подготвеност на КЗЛД, възможните инспекции по отношение на допустимо нарушение на откритите характерни правила за достъп и прилагане на въпросните обществени регистри следва да се извършат от институциите, на които е предоставено тяхното поддържане и ръководство.
На последващо място, следва да се разиска смисъла на разкриването на персонални данни или публичното им обявяване за изясняването на въпрос от публичен интерес (чл. 25з, алинея 2, т. 5 ЗЗЛД). Това е един от главните критерии, въз основа на които Съветът на Европа прави разграничаване сред така наречен „ виновна публицистика “ и „ таблоидна публицистика “. Без подозрение, обработването на данни, ориентирано към разкриването и оповестението на случаи на евентуална корупция, корист със служебно състояние или с финансови средства от държавния бюджет или от бюджета на Европейски Съюз е деяние в обществен интерес, което дава отговор на засиленото публично внимание и сензитивност по тези тематики. В този смисъл следва да се регистрира събитието, че информация като възраст и/или дата на раждане на обещано лице в подтекста на журналистическо изследване може да послужи като знак за в допълнение следствие, да вземем за пример в случай че при закупуване на неподвижен парцел е налице очевидно разминаване сред възрастта на субекта и финансовите благоприятни условия, с които всекидневно разполага лице на сходна възраст, от една страна, и размера на договорката, от друга.
Друг значим аспект от преценката за салдото сред свободата на изложение и правото на информация и правото на отбрана на персоналните данни е отчитането на събитието дали субектът на данни е лице, което заема служба по член 6 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, или е лице, което заради естеството на своята активност или ролята му в публичния живот има въздействие върху обществото (чл. 25з, алинея 2, т. 6 ЗЗЛД). Принципното схващане е, че обществените персони се употребяват с по-ниска отбрана на персоналния си живот спрямо елементарните жители. Респективно, частните лица, които не са влезнали в общественото пространство, би следвало да се радват на по-голяма отбрана на правото им за персонален живот. Както обаче е маркирано и в Указанията за опазване на неприкосновеността на персоналния живот в медиите на Съвета на Европа, за публицистите няма безспорна възбрана да пишат за тях, даже и без единодушието им, в случай че това би способствало за изясняване на въпрос от публичен интерес. В този подтекст, при положение, че субектите на данни не са обект на журналистически интерес и нямат директно отношение към спор по въпрос от публично значение (напр. нямат връзка с обществена персона, не са направили противозаконни или други укорими дейности и т.н.), тогава възможното издание на техните персонални данни следва да бъде съобразено с правилото на свеждане на данните до най-малко, в това число цялостното им анонимизиране, в случай че това е използвано в съответната догадка. Това кардинално състояние не лимитира по никакъв метод правото на съответната медия или публицист да обработват по различен метод персоналните данни, по-специално за задачите на журналистическо следствие, както и да разгласяват данни на тези лица, за които в хода на въпросното следствие се откри, че имат отношение към обществения спор.
С оглед на гореизложеното и на съображение член 58, параграф 3, б. „ б “ от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за отбрана на персоналните данни показва следното
СТАНОВИЩЕ:
1. Обработването на персонални данни за журналистически цели, включително информация за имена, възраст и/или дата на раждане, финансово и имотно положение, е законосъобразно, когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот. В тези случаи, по силата на в 25з, алинея 3 от Закона за отбрана на персоналните данни, съответната медия или публицист нямат обвързване да изискват авансово единодушие от субекта на данни.
2. Последващото култивиране на персонални данни, добити от обществен указател, който е предопределен да дава информация на обществеността, следва да е съобразено с наредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за отбрана на персоналните данни.
3. По предписание, данните на лица, които не са обществени персони, не са обект на журналистическо следствие и нямат директно отношение към спор от публичен интерес, следва да бъдат оповестени от съответната медия или публицист в анонимизирана форма. Ако това е неприложимо от позиция на реализирането на свободата на изложение и упражняването на правото на информация, тогава публикуването следва да се извърши при съблюдаване на правилото за свеждане на данните до най-малко.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментар
" Обработването на персонални данни за журналистически цели, включително информация за имена, възраст и/или дата на раждане, финансово и имотно положение, е законосъобразно, когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот. В тези случаи, по силата на в 25з, алинея 3 от Закона за отбрана на персоналните данни, съответната медия или публицист нямат обвързване да изискват авансово единодушие от субекта на данни ". Това е записано в мнение на Комисията за отбрана на персоналните данни.
Повод за мнението е искане на " Артекс " във връзка издание в интернет пространството на общодостъпна информация с потребителска база на компанията. През КЗЛД се е развило произвеждане, след което се е стигнало да въпросното мнение.
Ето и цялата кореспонденция ":
" Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) в състав: ръководител Венцислав Караджов и членове Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на съвещание, извършено на 24.04.2019 година, прегледа искане за мнение с вх. № НДМСПО-01-161/01.04.2019 година от „ АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ “ АД по отношение на публикуването на уеб страницата bivol.bg на общодостъпна информация с потребителска база на компания „ АРТЕКС “ с огромен размер от персонална информация, както и общодостъпни материали, съдържащи сензитивна информация за непублични персони. В допълнение, на уеб страницата bivol.bg е основана база данни със структурирана информация с опция за търсене в нея по избрани критерии. В тази връзка „ АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ “ АД, представлявано от арх. Весела Мирянова, моли за инспекция и мнение по следните въпроси:
1. Законосъобразно ли е публикуването и даването на свободен достъп до информация с адрес на жилището на индивид на данни без негово авансово единодушие?
2. Законосъобразно ли е публикуването на информация за възрастта, датата на раждане, цялостните имена на физическите лица?
3. Законосъобразно ли е разпространението на информация за финансовото и имотно положение на физическите лица, които не са обществени персони без тяхно авансово единодушие?
4. Законосъобразно ли е потреблението на данни от обществени регистри на интернет страницата на https://pep.bivol.bg/imoti, посредством подредбата им в обособена общодостъпна база данни „ Клиенти Артекс “, с огромен размер персонална информация – цялостни три имена, финансово, имотно положение, година на раждане, получени/платени средства, точни адреси за мястото, на което е допустимо да живеят клиентите на сдружението, дружно с техните фамилии?
Към настояването за мнение са приложени също по този начин извадки с оповестените от медиите материали.
Правен разбор:
Общият правилник по отношение на отбраната на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), наред със Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), дефинират разпоредбите за отбрана на главните права, свободи и ползи на физическите лица и по-специално правото на отбрана на персоналните им данни. Следва да се има поради, че Общият правилник има за предмет отбрана на правата на физическите лица и не обгръща обработването на персонални данни, които засягат юридически лица (съображение 14 от Регламента). Следователно въпросите, свързани със отбрана на ползите, репутацията и така нататък на комерсиално сдружение „ АРТЕКС “, са отвън компетентността на надзорния орган.
Правото на отбрана на персоналните данни не е безусловно право. То следва да се преглежда по отношение на функционалността му в обществото и да се ползва в равнопоставеност с другите съществени права, според правилото за пропорция (съображение 4 от Регламент (ЕС) 2016/679). В продължение на този общ принцип, член 85 от Общия правилник задължава страните членки на Европейски Съюз да съгласуват в националното си законодателство правото на отбрана на персоналните данни с правото на независимост на изложение и на информация, в това число при обработването на персонални данни за журналистически цели. Със същата цел е планувана и правна опция за въвеждане на изключения и дерогации от условията на Регламента, свързани с правните учредения за култивиране на персонални данни, правата на субектите на данни и други
Понятието „ журналистически цели “ не е категорично дефинирано от законодателя, само че основание 153 от Регламент (ЕС) 2016/679 указва, че „ [з]а да се вземе поради значимостта на правото на независимост на изложение на мнение във всяко демократично общество, е належащо обвързваните с тази независимост понятия, като публицистиката да вземем за пример, да се поясняват необятно. “
Същественото за журналистическата активност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространението посредством средствата за всеобща информация на настояща и публично значима информация. Всяка журналистическа активност е демонстрация на свободата на словото в правовата страна. Ограничаване свободата на изложение и информация е възможно единствено в границите на нужното в едно демократично общество, според член 52, параграф 1 от Хартата на главните права на Европейски Съюз и член 10, параграф 2 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. По своята същина журналистическата активност изисква разпространение на информация по въпроси от публичен интерес. Публикуването на информация на интернет страницата на медията съставлява нейното обществено обявяване. Публичното разпространение на информация за тези цели е журналистическа активност, защото самият факт на разпространяване е изява на мнение, мнение, мироглед, преценка на обществената информация и смисъла ѝ за ползите на обществото. За да се обработва информация за задачите на журналистическата активност, информацията би трябвало да касае въпроси по отношение на полезности, които предвид на засегнатите връзки, са фактически публично значими.
С обнародваните на 26.02.2019 година промени и допълнения в Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), в действие от 02.03.2019 година, е дадена национална правна уредба, ориентирана към постигането на баланс сред визираните нагоре съществени права при обработването на персонални данни за журналистически цели. По-специално, в 25з, алинея 3 от ЗЗЛД се планува, че админът или обработващият персонални данни (напр. съответната медия или журналист) може да не ползва наредбите на член 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да откаже цялостно или отчасти упражняването на правата на субектите на данни по член 12 - 21 от Регламента. Преценката дали да се приложи въпросната дерогация следва да се прави за всеки обособен случай на основата на справедливи критерии. Разпоредбата на член 25з, алинея 2 от ЗЗЛД предлага неизчерпателен лист от такива критерии. Те са дефинирани въз основа на трайната правосъдна процедура на Съда на Европейски Съюз, Съда по правата на индивида и Конституционния съд на Република България, както на Указанията за опазване на неприкосновеността на персоналния живот в медиите на Съвета на Европа от юни 2018 г.
Въпросните критерии се ползват, доколкото са относими към съответния случай на практикуване на независимост на изложение и право на информация и надлежно могат да имат друга тежест в разнообразни обстановки.
Анализирайки събитията, при които персоналните данни са станали известни на админа на уеб страницата (чл. 25з, алинея 2, т. 3 ЗЗЛД), прави усещане, че базите данни и търсачките към тях на уеб страницата съдържат информация, в това число персонални данни, от обществени източници, като Търговски указател, Имотен указател, регистри за публични поръчки, оперативни стратегии на Европейски Съюз, заявления по ЗПКОНПИ и други При изискване, че законодателят е планувал въпросните данни да бъдат обществено налични, може да се одобри, че той е направил и преценка, че тяхното откриване или публично обявяване не би оказало отрицателно въздействие върху неприкосновеността на персоналния живот на субекта на данни и неговото положително име (чл. 25з, алинея 2, т. 2 ЗЗЛД).
Общият правилник оставя на националния законодател да реши каква информация да бъде включена в обществен указател, който е предопределен да дава информация на обществеността и е наличен за информация по принцип или от всяко лице, което може да потвърди, че има легален интерес. Така да вземем за пример, Законът за комерсиалния указател и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел планува опцията за придобиване на цялата база данни на въпросния указател против възнаграждение. Единственото официално ограничаване в Регламент (ЕС) 2016/679 в сходни случаи е възбраната по член 49, параграф 2, вр. параграф 1, б. „ ж “ от Регламента данните в сходни обществени регистри да бъдат излъчени в целокупност в трета страна. При това състояние, с оглед законово избраната подготвеност на КЗЛД, възможните инспекции по отношение на допустимо нарушение на откритите характерни правила за достъп и прилагане на въпросните обществени регистри следва да се извършат от институциите, на които е предоставено тяхното поддържане и ръководство.
На последващо място, следва да се разиска смисъла на разкриването на персонални данни или публичното им обявяване за изясняването на въпрос от публичен интерес (чл. 25з, алинея 2, т. 5 ЗЗЛД). Това е един от главните критерии, въз основа на които Съветът на Европа прави разграничаване сред така наречен „ виновна публицистика “ и „ таблоидна публицистика “. Без подозрение, обработването на данни, ориентирано към разкриването и оповестението на случаи на евентуална корупция, корист със служебно състояние или с финансови средства от държавния бюджет или от бюджета на Европейски Съюз е деяние в обществен интерес, което дава отговор на засиленото публично внимание и сензитивност по тези тематики. В този смисъл следва да се регистрира събитието, че информация като възраст и/или дата на раждане на обещано лице в подтекста на журналистическо изследване може да послужи като знак за в допълнение следствие, да вземем за пример в случай че при закупуване на неподвижен парцел е налице очевидно разминаване сред възрастта на субекта и финансовите благоприятни условия, с които всекидневно разполага лице на сходна възраст, от една страна, и размера на договорката, от друга.
Друг значим аспект от преценката за салдото сред свободата на изложение и правото на информация и правото на отбрана на персоналните данни е отчитането на събитието дали субектът на данни е лице, което заема служба по член 6 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, или е лице, което заради естеството на своята активност или ролята му в публичния живот има въздействие върху обществото (чл. 25з, алинея 2, т. 6 ЗЗЛД). Принципното схващане е, че обществените персони се употребяват с по-ниска отбрана на персоналния си живот спрямо елементарните жители. Респективно, частните лица, които не са влезнали в общественото пространство, би следвало да се радват на по-голяма отбрана на правото им за персонален живот. Както обаче е маркирано и в Указанията за опазване на неприкосновеността на персоналния живот в медиите на Съвета на Европа, за публицистите няма безспорна възбрана да пишат за тях, даже и без единодушието им, в случай че това би способствало за изясняване на въпрос от публичен интерес. В този подтекст, при положение, че субектите на данни не са обект на журналистически интерес и нямат директно отношение към спор по въпрос от публично значение (напр. нямат връзка с обществена персона, не са направили противозаконни или други укорими дейности и т.н.), тогава възможното издание на техните персонални данни следва да бъде съобразено с правилото на свеждане на данните до най-малко, в това число цялостното им анонимизиране, в случай че това е използвано в съответната догадка. Това кардинално състояние не лимитира по никакъв метод правото на съответната медия или публицист да обработват по различен метод персоналните данни, по-специално за задачите на журналистическо следствие, както и да разгласяват данни на тези лица, за които в хода на въпросното следствие се откри, че имат отношение към обществения спор.
С оглед на гореизложеното и на съображение член 58, параграф 3, б. „ б “ от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за отбрана на персоналните данни показва следното
СТАНОВИЩЕ:
1. Обработването на персонални данни за журналистически цели, включително информация за имена, възраст и/или дата на раждане, финансово и имотно положение, е законосъобразно, когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот. В тези случаи, по силата на в 25з, алинея 3 от Закона за отбрана на персоналните данни, съответната медия или публицист нямат обвързване да изискват авансово единодушие от субекта на данни.
2. Последващото култивиране на персонални данни, добити от обществен указател, който е предопределен да дава информация на обществеността, следва да е съобразено с наредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за отбрана на персоналните данни.
3. По предписание, данните на лица, които не са обществени персони, не са обект на журналистическо следствие и нямат директно отношение към спор от публичен интерес, следва да бъдат оповестени от съответната медия или публицист в анонимизирана форма. Ако това е неприложимо от позиция на реализирането на свободата на изложение и упражняването на правото на информация, тогава публикуването следва да се извърши при съблюдаване на правилото за свеждане на данните до най-малко
Публикуване в интернет пространството на общодостъпна информация с потребителска база на компания „ АРТЕКС “
Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) в състав: ръководител Венцислав Караджов и членове Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на съвещание, извършено на 24.04.2019 година, прегледа искане за мнение с вх. № НДМСПО-01-161/01.04.2019 година от „ АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ “ АД по отношение на публикуването на уеб страницата bivol.bg на общодостъпна информация с потребителска база на компания „ АРТЕКС “ с огромен размер от персонална информация, както и общодостъпни материали, съдържащи сензитивна информация за непублични персони. В допълнение, на уеб страницата bivol.bg е основана база данни със структурирана информация с опция за търсене в нея по избрани критерии. В тази връзка „ АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ “ АД, представлявано от арх. Весела Мирянова, моли за инспекция и мнение по следните въпроси:
1. Законосъобразно ли е публикуването и даването на свободен достъп до информация с адрес на жилището на индивид на данни без негово авансово единодушие?
2. Законосъобразно ли е публикуването на информация за възрастта, датата на раждане, цялостните имена на физическите лица?
3. Законосъобразно ли е разпространението на информация за финансовото и имотно положение на физическите лица, които не са обществени персони без тяхно авансово единодушие?
4. Законосъобразно ли е потреблението на данни от обществени регистри на интернет страницата на https://pep.bivol.bg/imoti, посредством подредбата им в обособена общодостъпна база данни „ Клиенти Артекс “, с огромен размер персонална информация – цялостни три имена, финансово, имотно положение, година на раждане, получени/платени средства, точни адреси за мястото, на което е допустимо да живеят клиентите на сдружението, дружно с техните фамилии?
Към настояването за мнение са приложени също по този начин извадки с оповестените от медиите материали.
Правен разбор:
Общият правилник по отношение на отбраната на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), наред със Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), дефинират разпоредбите за отбрана на главните права, свободи и ползи на физическите лица и по-специално правото на отбрана на персоналните им данни. Следва да се има поради, че Общият правилник има за предмет отбрана на правата на физическите лица и не обгръща обработването на персонални данни, които засягат юридически лица (съображение 14 от Регламента). Следователно въпросите, свързани със отбрана на ползите, репутацията и така нататък на комерсиално сдружение „ АРТЕКС “, са отвън компетентността на надзорния орган.
Правото на отбрана на персоналните данни не е безусловно право. То следва да се преглежда по отношение на функционалността му в обществото и да се ползва в равнопоставеност с другите съществени права, според правилото за пропорция (съображение 4 от Регламент (ЕС) 2016/679). В продължение на този общ принцип, член 85 от Общия правилник задължава страните членки на Европейски Съюз да съгласуват в националното си законодателство правото на отбрана на персоналните данни с правото на независимост на изложение и на информация, в това число при обработването на персонални данни за журналистически цели. Със същата цел е планувана и правна опция за въвеждане на изключения и дерогации от условията на Регламента, свързани с правните учредения за култивиране на персонални данни, правата на субектите на данни и други
Понятието „ журналистически цели “ не е категорично дефинирано от законодателя, само че основание 153 от Регламент (ЕС) 2016/679 указва, че „ [з]а да се вземе поради значимостта на правото на независимост на изложение на мнение във всяко демократично общество, е належащо обвързваните с тази независимост понятия, като публицистиката да вземем за пример, да се поясняват необятно. “
Същественото за журналистическата активност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространението посредством средствата за всеобща информация на настояща и публично значима информация. Всяка журналистическа активност е демонстрация на свободата на словото в правовата страна. Ограничаване свободата на изложение и информация е възможно единствено в границите на нужното в едно демократично общество, според член 52, параграф 1 от Хартата на главните права на Европейски Съюз и член 10, параграф 2 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. По своята същина журналистическата активност изисква разпространение на информация по въпроси от публичен интерес. Публикуването на информация на интернет страницата на медията съставлява нейното обществено обявяване. Публичното разпространение на информация за тези цели е журналистическа активност, защото самият факт на разпространяване е изява на мнение, мнение, мироглед, преценка на обществената информация и смисъла ѝ за ползите на обществото. За да се обработва информация за задачите на журналистическата активност, информацията би трябвало да касае въпроси по отношение на полезности, които предвид на засегнатите връзки, са фактически публично значими.
С обнародваните на 26.02.2019 година промени и допълнения в Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), в действие от 02.03.2019 година, е дадена национална правна уредба, ориентирана към постигането на баланс сред визираните нагоре съществени права при обработването на персонални данни за журналистически цели. По-специално, в 25з, алинея 3 от ЗЗЛД се планува, че админът или обработващият персонални данни (напр. съответната медия или журналист) може да не ползва наредбите на член 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да откаже цялостно или отчасти упражняването на правата на субектите на данни по член 12 - 21 от Регламента. Преценката дали да се приложи въпросната дерогация следва да се прави за всеки обособен случай на основата на справедливи критерии. Разпоредбата на член 25з, алинея 2 от ЗЗЛД предлага неизчерпателен лист от такива критерии. Те са дефинирани въз основа на трайната правосъдна процедура на Съда на Европейски Съюз, Съда по правата на индивида и Конституционния съд на Република България, както на Указанията за опазване на неприкосновеността на персоналния живот в медиите на Съвета на Европа от юни 2018 г.
Въпросните критерии се ползват, доколкото са относими към съответния случай на практикуване на независимост на изложение и право на информация и надлежно могат да имат друга тежест в разнообразни обстановки.
Анализирайки събитията, при които персоналните данни са станали известни на админа на уеб страницата (чл. 25з, алинея 2, т. 3 ЗЗЛД), прави усещане, че базите данни и търсачките към тях на уеб страницата съдържат информация, в това число персонални данни, от обществени източници, като Търговски указател, Имотен указател, регистри за публични поръчки, оперативни стратегии на Европейски Съюз, заявления по ЗПКОНПИ и други При изискване, че законодателят е планувал въпросните данни да бъдат обществено налични, може да се одобри, че той е направил и преценка, че тяхното откриване или публично обявяване не би оказало отрицателно въздействие върху неприкосновеността на персоналния живот на субекта на данни и неговото положително име (чл. 25з, алинея 2, т. 2 ЗЗЛД).
Общият правилник оставя на националния законодател да реши каква информация да бъде включена в обществен указател, който е предопределен да дава информация на обществеността и е наличен за информация по принцип или от всяко лице, което може да потвърди, че има легален интерес. Така да вземем за пример, Законът за комерсиалния указател и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел планува опцията за придобиване на цялата база данни на въпросния указател против възнаграждение. Единственото официално ограничаване в Регламент (ЕС) 2016/679 в сходни случаи е възбраната по член 49, параграф 2, вр. параграф 1, б. „ ж “ от Регламента данните в сходни обществени регистри да бъдат излъчени в целокупност в трета страна. При това състояние, с оглед законово избраната подготвеност на КЗЛД, възможните инспекции по отношение на допустимо нарушение на откритите характерни правила за достъп и прилагане на въпросните обществени регистри следва да се извършат от институциите, на които е предоставено тяхното поддържане и ръководство.
На последващо място, следва да се разиска смисъла на разкриването на персонални данни или публичното им обявяване за изясняването на въпрос от публичен интерес (чл. 25з, алинея 2, т. 5 ЗЗЛД). Това е един от главните критерии, въз основа на които Съветът на Европа прави разграничаване сред така наречен „ виновна публицистика “ и „ таблоидна публицистика “. Без подозрение, обработването на данни, ориентирано към разкриването и оповестението на случаи на евентуална корупция, корист със служебно състояние или с финансови средства от държавния бюджет или от бюджета на Европейски Съюз е деяние в обществен интерес, което дава отговор на засиленото публично внимание и сензитивност по тези тематики. В този смисъл следва да се регистрира събитието, че информация като възраст и/или дата на раждане на обещано лице в подтекста на журналистическо изследване може да послужи като знак за в допълнение следствие, да вземем за пример в случай че при закупуване на неподвижен парцел е налице очевидно разминаване сред възрастта на субекта и финансовите благоприятни условия, с които всекидневно разполага лице на сходна възраст, от една страна, и размера на договорката, от друга.
Друг значим аспект от преценката за салдото сред свободата на изложение и правото на информация и правото на отбрана на персоналните данни е отчитането на събитието дали субектът на данни е лице, което заема служба по член 6 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, или е лице, което заради естеството на своята активност или ролята му в публичния живот има въздействие върху обществото (чл. 25з, алинея 2, т. 6 ЗЗЛД). Принципното схващане е, че обществените персони се употребяват с по-ниска отбрана на персоналния си живот спрямо елементарните жители. Респективно, частните лица, които не са влезнали в общественото пространство, би следвало да се радват на по-голяма отбрана на правото им за персонален живот. Както обаче е маркирано и в Указанията за опазване на неприкосновеността на персоналния живот в медиите на Съвета на Европа, за публицистите няма безспорна възбрана да пишат за тях, даже и без единодушието им, в случай че това би способствало за изясняване на въпрос от публичен интерес. В този подтекст, при положение, че субектите на данни не са обект на журналистически интерес и нямат директно отношение към спор по въпрос от публично значение (напр. нямат връзка с обществена персона, не са направили противозаконни или други укорими дейности и т.н.), тогава възможното издание на техните персонални данни следва да бъде съобразено с правилото на свеждане на данните до най-малко, в това число цялостното им анонимизиране, в случай че това е използвано в съответната догадка. Това кардинално състояние не лимитира по никакъв метод правото на съответната медия или публицист да обработват по различен метод персоналните данни, по-специално за задачите на журналистическо следствие, както и да разгласяват данни на тези лица, за които в хода на въпросното следствие се откри, че имат отношение към обществения спор.
С оглед на гореизложеното и на съображение член 58, параграф 3, б. „ б “ от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за отбрана на персоналните данни показва следното
СТАНОВИЩЕ:
1. Обработването на персонални данни за журналистически цели, включително информация за имена, възраст и/или дата на раждане, финансово и имотно положение, е законосъобразно, когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот. В тези случаи, по силата на в 25з, алинея 3 от Закона за отбрана на персоналните данни, съответната медия или публицист нямат обвързване да изискват авансово единодушие от субекта на данни.
2. Последващото култивиране на персонални данни, добити от обществен указател, който е предопределен да дава информация на обществеността, следва да е съобразено с наредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за отбрана на персоналните данни.
3. По предписание, данните на лица, които не са обществени персони, не са обект на журналистическо следствие и нямат директно отношение към спор от публичен интерес, следва да бъдат оповестени от съответната медия или публицист в анонимизирана форма. Ако това е неприложимо от позиция на реализирането на свободата на изложение и упражняването на правото на информация, тогава публикуването следва да се извърши при съблюдаване на правилото за свеждане на данните до най-малко.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментар