Притча за Търговеца на щастие
Сега ще ви призная, че бях много обезверен и изплашен, когато влязох в казармата, преди повече от тридесет години. Въпреки, че нямаше и не се обрисуваше да има в близкото бъдеще никаква война, аз страдах и се изтезавах единствено от мисълта, че би трябвало да прекарам цели две години от живота си в изискванията на недопечен казармен режим. Опасенията ми се оправдаха и през първите няколко дни се усещах доста зле, само че след това чух историята за Търговеца на благополучие и нещата радикално се трансформираха. Казармата си остана действително същата, а единствено в мен се случи цялостната и тотална смяна. Случи се единствено и само в съзнанието ми, само че като че ли всичко се промени и към този момент виждах всички хора, с които общувах, а и самата казарма като цяло по напълно друг метод.
След края на втората седмица се сприятелих със Живко, който в действителност бе по-жив от всички останали новобранци, взети дружно. Всички бяхме с посърнали лица, само че той бе радикално друг. Постоянно беше в положително въодушевление и лъчезарната му усмивка рядко изчезваше от лицето му.
– Как го постигаш бе, човек? Вечно си ухилен. Не ти ли тежи тая казарма? – един ден не се стърпях и го попитах, с спокоен и обезпокоен от любознанието си глас.
– Усмихвам се с цел да демонстрирам белите си зъби. – пошегува се той, само че зъбите му бяха в действителност снежно бели и нямаше нито една пломба. И това бе следващото нещо, което ме учуди и впечатли у този юноша. Преди да го срещна си мислех, че няма подобен човек, без нито един лекуван и оправян зъб. – Защо би трябвало да ми тежи, да не би да я нося, тая казарма на гърба си? – добави със сериозен звук и продължи. – Ще ти опиша една история и като я чуеш, самичък ще прецениш, дали е належащо да се измъчваш и да страдаш, че си тук или на което и да е друго място.
– Разказвай! – подканих го нетърпеливо, аз.
– Преди три месеца и аз бях се отчаял, че ще влизам в тая плашеща казарма и ходех унил с наведена глава и забит взор в земята.
– Хей! Живко, ти май си изгубил нещо. Да не би да ти е изпаднала от джоба някоя банкнота? – спря ме Търговецът на благополучие. Старецът живееше покрай нас и постоянно го виждах да седи самичък на пейката пред неговата къща. Приличаше ми на древен светец и си мислех, че несъмнено е най-спокойният и мил човек в този свят. Винаги го поздравявах и си казвахме по някоя дума, само че този път не бях го забелязал и бях минал около него, без да го поздравя.
– Не, не, н… нищо не съм изгубил. – почнах да мърморя аз. – Ще влизам в казармата и за това се бях замислил. Извинявай, че те подминах!
– Няма какво да я мислиш! Казармата си е казарма и без твоите мисли за нея, само че ти си изгубил най-ценното нещо. Единствената полезност, която има всеки човек или по-скоро хората не я имат, а тя е вътре у самите хора, само че те непрекъснато я подценяват и не й обръщат никакво внимание. През целия си живот, все мислят и се тормозят, за какви ли не нелепости и най-после умират като просяци, които са имали разполагаем милиарди, само че в никакъв случай не са се сетили за тях.
– Какво съм изгубил? За каква полезност ми приказваш? – опулих се против стареца, с не разбиращ и питащ взор.
– Изгубил си своето успокоение! Разделил си се с вътрешния си мир и мислиш единствено за тая казарма, а към момента даже не си и бил там. Нямаш никаква действителна визия за нея.
– Всички приказват, че там не е хубаво. Гадна е тая казарма!
– Всички овце, стартират да блеят щом чуят, че заблее една от тях и когато някоя хукне на някъде, цялото стадо се втурва след нея, само че ти не си овца! Имаш ли си другарка? – попита ме старецът и се усмихна закачливо, под мустак.
– Имам. – незабавно му отговорих аз.
– Е! Вместо в този момент да си мислиш и да си колкото се може по-често с нея, ти повече мислиш за казармата, а като отидеш в казармата, непрекъснато ще страдаш, че си там и повече и по-често ще мислиш за приятелката си. Това е доста нездравословен и подъл табиет!
– Навик ли? Какъв е пък този табиет?
– Ти да си някъде, а мислите ти да са все на друго място. Винаги бъди цялостен и не се раздвоявай! Мисли за това, което е пред очите ти и за това, което чуваш във всеки един миг. Бъди където си и прави каквото правиш, само че постоянно с ясна мисъл, и не се оставяй на мислите си да те разиграват!
– Живко! Хайде се прибирай. – повика ме татко ми от нашия двор.
– Идвам! – извиках му аз и потеглих, а старецът ме изпрати с думите:
– Помни, че можеш да мислиш за всичко, да преживяваш и да правиш всевъзможни неща, само че в никакъв случай не се разделяй със спокойствието си! Чу ли?
– Да! Ще го запомня! – дадох обещание му твърдо и изрично аз и се прибрах.
– Какво ти разправя, старецът? – попита ме татко ми.
– Да съм бил спокоен за казармата, а и за всичко друго. По принцип, да съм спокоен в живота.
– Прав е, индивидът! Какво толкоз се плашиш от тая казарма?
– Да бе, елементарно му е на него да си седи блажено на тая скамейка и да ми приказва за успокоение. Аз ще търча и марширувам в казармата, а той…
– Ти, знаеш ли, какво е претърпял този човек? – прекъсна ме татко ми.
– Не! – отговорих му аз и татко ми стартира да ми споделя, а аз го слушах с ококорени очи и отворена уста. Разбрах, че името му е Владимир. Старецът беше взел участие в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата международна. В армията, на фронта бил раняван няколко пъти, само че най-тежките рани му били нанесени от цивилния живот. Преди да го активизират за Балканската война, той имал прелестна нова къща, доста красива жена и новородено момченце. Син! Най-голямата наслада и горделивост за всеки татко, изключително по това време. Щастието му било цялостно, само че кратковременно. Няколко месеца, откакто отишъл на фронта, детенцето му се разболяло и се случило с него най-лошото и непоправимо нещо, а когато се върнал от фронта, с голямо оскърбление схванал, че и жена му го е напуснала и живее с някакъв богат търговец в многолюдната и далечна столица. Усещал, че е безсмислено да я търси и че тя в никакъв случай няма да се върне още веднъж при него. Бил обезверен и сломен. Пропил се и в една зимна нощ, задремал мъртво пийнал, без да затвори добре мощно горящата печка. Паднали въглени и се търкулнали на дървения под. Лумнал пожар и къщата изгоряла. Него като по знамение го избавили съседите. Имал съществени изгаряния, само че оживял. Оправил се, само че към този момент нямал нищо, даже и покрив над главата. Скитал се из града или дремел по кръчмите денем, а нощем зъзнел от мраз в една порутена колиба. Защо да живее? Без нищо и никому непотребен! Защо му е подобен живот? В една безсънна нощ, решил да отиде в планината и да се хвърли от високите скали в тъмната и дълбока бездна. На заранта тръгнал към високия връх, само че в подножието се натъкнал на един възрастен овчар с огромно стадо кози. Старецът, незабавно се досетил, какво е намислил и почнал да му приказва и да го разпитва. Говорили дълго, до края на нощта, а след това и през идващите няколко дни и нощи. Старецът, първо му разказал за живота на Свети праведни Йов Многострадални, а сетне му приказвал и за доста други древен истории и текстове от Светото писание. Младият мъж радикално се преобразил и когато след месец се прибрал в града, толкоз бил изменен, че някои от съгражданите му не го и познали. Преди никой не желал, нито да го вижда, нито да го чува, а в този момент всички били привлечени от него като железни стърготини към магнит и всички желали да поддържат връзка и да беседват с преобразения някогашен пияч. Всички говорели, че усещат към него някаква доста странна сила и необяснимо успокоение, които им въздействали и на самите тях омиротворяващо, а някои хора споделяли, че са видели и странна светлина, която се излъчвала в избрани моменти от променения им съгражданин. Всички хора в града почнали да го търсят за помощ и съвет при превъзмогването на най-различни компликации и за решаването всевъзможни проблеми, които възниквали в техния персонален и публичен живот. Винаги помагал на всички, а всеки му се отблагодарявал друго, кой с каквото може. По заможните му оставяли пари, други му вършели някоя услуга, трети му се отплащали единствено с добра дума за признателност и почитание. Започнали да го назовават Мъдреца Влад. Бързо се прочул и след година го търсели и хора от други градове. Идвали от цялата страна всевъзможни хора, млади и остарели, небогати и богати, мъже и дами, а по някое време се появили и чужденци от прилежащи страни. Един ден пристигнала да го търси за помощ и съвет, една гъркиня, която била доста богата, само че и доста нещастна в този миг. Тя жадувала да бъде щастлива. Искала да откри щастието или пък да си го купи по някакъв метод, в случай че е допустимо. Жената обикаляла из града, само че била не запомнила името на мъдреца и разпитвала за търговеца на благополучие, само че хората в началото не я разбирали и не се сещали кого търси. Само един възрастен мъж се досетил, че несъмнено е пристигнала с цел да се срещне с мъдреца Влад и я завел в неговата къща. От тогава всички почнали да го назовават Търговеца на благополучие, а той умерено приел и новото си „ име ”, както приемал и всичко останало в своя нов живот. Станал богат, построил си нова къща и още веднъж се оженил за млада и красива жена, която го дарила с двама синове и една щерка. Жена му я помня, умря преди няколко години, само че не знаех, че има и синове. Сега синовете му живеели в чужбина, а щерка му я виждам постоянно да му идва на посетители, сама или с цялото си семейство. Интересен живот! Нали? – попита ме Живко и спря за момент, с цел да си поеме мирис. Аз му кимнах утвърдително с глава, че съм склонен с неговото умозаключение, а той продължи. – Цяла нощ не спах и си мислих за стареца, за думите му, за нещата, които ми сподели и за това, което ми описа татко ми за неговия живот. На сутринта станах по-рано от всеки различен ден и бях по-бодър и по-жизнен от всеки път. Бях зареден с сила и със успокоение каквито не познавах до този миг. Погледнах се в огледалото и не видях да има блестящ ореол, към главата ми, само че сигурно бях по-различен от преди и оттогава все съм подобен, какъвто ме познаваш и ти. Спокоен и ухилен! – Живко се изсмя със мощен глас и в същия миг чухме, че батарейният ни вика. Аз незабавно скочих като жилнат и щях да хукна бегом към командира, само че приятелят ми ме спря и със спокоен жест ми прошепна:
– По-кротко! – намигна ми хитро с едното око и добави. – Винаги починалото и с усмивка! Пак ли би трябвало да ти описвам за Търговеца на благополучие?
– Не! – отговорих му спокоен и с усмивка, аз. После през целия ден тичахме в осъществяване на казармените задания, а когато късно вечерта се погледнах в огледалото сигурно бях по-различен от преди и оттогава все съм подобен. Спокоен и ухилен! Не се чудете! Спокойно! Ще ви призная, че е имаше и два краткотрайни интервала в живота ми, в които забравих за Търговеца на благополучие, само че по-важното е, че бързо си спомнях за него и за живота на Многострадалния Йов, за който се споделя в Светото писание.
Доктрината за гибелта на Егото, като път за реализиране на мир и благополучие, е нещо, което множеството хора не могат да одобряват. Егото има вяра в придобиването на от ден на ден и повече земни придобивки: благосъстояние, власт, авторитет и така нататък Неговият вкус е неутолим. Ако не имат тези „ полезности ”, хората са неспокойни и се тормозят, че им липсват. Когато се снабдят с някоя от тях, изпитват краткотрайна приятност, а след това още веднъж са неспокойни и се боят, че рано или късно отново ще я изгубят. Животът им е изпълнен със страхове, безпокойствие и опълчване. Те не осъзнават същинският Бог, същинският си Аз. Бог е всичко и нищо. Бог е покоя! Той е оттатък всякакво опълчване. Бог е мирът, за който не се сещаме в забързаното си всекидневие. Той е и нашето успокоение, с което толкоз постоянно се разделяме, поради нашите егоистични страхове и стремежи! Не ме разбирайте неправилно, не отхвърлям нашите човешки желания към земните придобивки, само че когато губим мирът и спокойствието си поради тях, ние сме единствено едни неосъзнати и лимитирани същества, които погубват освен персоналния си живот, само че са нездравословни и за живота на планетата ни като цяло.
Мили хора, когато сте на ръба на нервната рецесия и всякога, когато усетите, че губите своя вътрешния мир, че се разделяте с най-голямата си полезност, вашето вътрешно успокоение, спомнете си за Търговеца на благополучие. Неговата стока в никакъв случай не свършва и магазинът му е постоянно отворен. За вас!
„ Каква изгода за индивида, в случай че завоюва целия свят, само че изгуби душата си? ” Матей 16:26
Разказът е от книгата БОЖЕСТВЕНОТО ЛЕКАРСТВО , включен е и в сборника с къси разкази и модерни притчи „ Силата на словото!.. “
Силата на словото. Съвременни притчи Валентин Начев
Автор: Валентин Начев
