Неравенството вече не е проблем, отделен от икономическия растеж
Саймън Джонсън, някогашен основен икономист на Международния валутен фонд, в професор в MIT Sloan и неофициален консултант на акцията на Елизабет Уорън. Коментарът е оповестен в Project Syndicate.
В предходните ери, икономистите смятаха, че неравенството е друго от главните проблеми на макроикономическата политика. От Индустриалната гражданска война насам, главното разбиране бе, че хората желаят по-големи закани и по-голям брой положителни работни места - и най-хубавият метод за реализиране на тези цели е посредством по-бърз стопански напредък. Затова и не е изненадващо, че акцентът бе върху фискални и парични политики, които могат да основат висок и резистентен напредък.
Неравенството бе считано за обособен проблем, който може да бъде позволен посредством прогресивна данъчна политика. Богатите ще заплащат по-голям дял от общия си приход на държавната хазна, в сравнение с междинната класа.
Все по-ясно става, че има три съществени казуса в този метод, най-малко в развити стопански системи като Съединените американски щати.
Първо, данъчната система към този момент не е прогресивна. През 2011 година Уорън Бъфет уточни, че данъчната му ставка е по-ниска, в сравнение с асистента му - и това не е изолиран случай. След 70-те години насам, ефикасната данъчна ставка върху приходите от капитал понижава трагично, до момента в който налозите остават без особена смяна за тези, които работят на заплата, като асистентите. Така разполагаемият приход едвам пораства през последните десетилетия.
Така през днешния ден няма толкоз доста редистрибуция, колкото имаше в десетилетията след Втората международна война.
Второ, размерът на неравенството се усилва, отчасти и поради бариерите за нахлуване на пазара, които подкопават и икономическия напредък. Лесно е да разберем за какво Бъфет обича да влага в компании с " изкопи " - да вземем за пример, в застрахователни, железопътния или други сходни контролирани браншове. Притежаването на компании, при които е мъчно други да се изправят против тях, е безспорно положително за облагите.
Но задачата на икономическата политика не е да усили оптимално облагата на един бранш, още по-малко на една група вложители. В цялата стопанска система повече предприемачество и по-лесно нахлуване на пазара всекидневно понижава облагата на титулярите и по този начин понижава неравенството, защото навлизането на нови компании основава повече работни места, усилва приходите и води до нови артикули, по-добри услуги - или и двете.
Трето, неравенството се трансформира в мотор на ерозиране на политическата среда. Когато богаташите харчат парите си, с цел да въздействат върху политическите решения, нормално те не търсят по-свободен достъп на други компании в секторите, които генерират благосъстояние, точно тъй като това ще значи по-малко от него за тях. Точно противоположното, владетелите на тези браншове търсят повече отбрана от конкуренция. Те желаят повече дотации. И най-голямата им цел е да станат прекомерно значими, с цел да се провалят, тъй като в бъдеща неприятна обстановка няма да бъдат оставени да банкрутират.
Ако актуалната система е счупена, най-лесният и почтен метод да бъде поправена, би бил сдържан налог благосъстояние. Конкретните параметри са обект на спор, само че налог на благосъстояние от над $50 милиона ще засегне единствено 0,1% от американците.
Нещо повече, в случай че бариерите пред нахлуване на пазара са проблем, то би трябвало да ги понижим бързо. Ако обичайните критерии, измислени за ерата преди интернета, са неефективни, би трябвало да ги ъпдейтнем.
И в случай че богатите си купуват достъп до властта и резултатът от това е по-малко почтена стопанска система, тогава би трябвало да променим разпоредбите за финансиране на акции и лобистка активност.
Неравенството не е случай. То е резултат от политики, които са повлияни от богаташите. И това би трябвало да са промени.
Политиците към този момент не могат да си разрешат да гледат на неравенството като проблем, друг от повишението на заетостта и приходите. Разрешаването му посредством налог благосъстояние, в композиция с по-ефективни антритръстови политики, става все по-важно за опазване на икономическия напредък, в това число посредством окуражаването на основаване на нови бизнеси.
В предходните ери, икономистите смятаха, че неравенството е друго от главните проблеми на макроикономическата политика. От Индустриалната гражданска война насам, главното разбиране бе, че хората желаят по-големи закани и по-голям брой положителни работни места - и най-хубавият метод за реализиране на тези цели е посредством по-бърз стопански напредък. Затова и не е изненадващо, че акцентът бе върху фискални и парични политики, които могат да основат висок и резистентен напредък.
Неравенството бе считано за обособен проблем, който може да бъде позволен посредством прогресивна данъчна политика. Богатите ще заплащат по-голям дял от общия си приход на държавната хазна, в сравнение с междинната класа.
Все по-ясно става, че има три съществени казуса в този метод, най-малко в развити стопански системи като Съединените американски щати.
Първо, данъчната система към този момент не е прогресивна. През 2011 година Уорън Бъфет уточни, че данъчната му ставка е по-ниска, в сравнение с асистента му - и това не е изолиран случай. След 70-те години насам, ефикасната данъчна ставка върху приходите от капитал понижава трагично, до момента в който налозите остават без особена смяна за тези, които работят на заплата, като асистентите. Така разполагаемият приход едвам пораства през последните десетилетия.
Така през днешния ден няма толкоз доста редистрибуция, колкото имаше в десетилетията след Втората международна война.
Второ, размерът на неравенството се усилва, отчасти и поради бариерите за нахлуване на пазара, които подкопават и икономическия напредък. Лесно е да разберем за какво Бъфет обича да влага в компании с " изкопи " - да вземем за пример, в застрахователни, железопътния или други сходни контролирани браншове. Притежаването на компании, при които е мъчно други да се изправят против тях, е безспорно положително за облагите.
Но задачата на икономическата политика не е да усили оптимално облагата на един бранш, още по-малко на една група вложители. В цялата стопанска система повече предприемачество и по-лесно нахлуване на пазара всекидневно понижава облагата на титулярите и по този начин понижава неравенството, защото навлизането на нови компании основава повече работни места, усилва приходите и води до нови артикули, по-добри услуги - или и двете.
Трето, неравенството се трансформира в мотор на ерозиране на политическата среда. Когато богаташите харчат парите си, с цел да въздействат върху политическите решения, нормално те не търсят по-свободен достъп на други компании в секторите, които генерират благосъстояние, точно тъй като това ще значи по-малко от него за тях. Точно противоположното, владетелите на тези браншове търсят повече отбрана от конкуренция. Те желаят повече дотации. И най-голямата им цел е да станат прекомерно значими, с цел да се провалят, тъй като в бъдеща неприятна обстановка няма да бъдат оставени да банкрутират.
Ако актуалната система е счупена, най-лесният и почтен метод да бъде поправена, би бил сдържан налог благосъстояние. Конкретните параметри са обект на спор, само че налог на благосъстояние от над $50 милиона ще засегне единствено 0,1% от американците.
Нещо повече, в случай че бариерите пред нахлуване на пазара са проблем, то би трябвало да ги понижим бързо. Ако обичайните критерии, измислени за ерата преди интернета, са неефективни, би трябвало да ги ъпдейтнем.
И в случай че богатите си купуват достъп до властта и резултатът от това е по-малко почтена стопанска система, тогава би трябвало да променим разпоредбите за финансиране на акции и лобистка активност.
Неравенството не е случай. То е резултат от политики, които са повлияни от богаташите. И това би трябвало да са промени.
Политиците към този момент не могат да си разрешат да гледат на неравенството като проблем, друг от повишението на заетостта и приходите. Разрешаването му посредством налог благосъстояние, в композиция с по-ефективни антритръстови политики, става все по-важно за опазване на икономическия напредък, в това число посредством окуражаването на основаване на нови бизнеси.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ