Гърция строи нов терминал за втечнен газ, готви се за лидер в ЕС
Съвсем скоро Гърция ще се трансформира в преобладаващ фактор на газовата карта на Балканите и Централна и Източна Европа, осигурявайки газ от няколко самостоятелни източника. Публикация в " Катимерини " показва, че страната ще построи още един терминал за полутечен газ край Коринт (п-в Пелопонес), който е частна самодейност на Motor Oil. Компанията има рафинерии в южната ни съседка, написа investor.bg.
Очаква се инвестицията да доближи стойност от към 300 млн. евро. Годишно през терминала ще могат да бъдат получавани към 2,5 милиарда куб. метра природен газ. Допълнително това съоръжeние ще усили и потенциала за предпазване на газ в Гърция.
В момента Гърция няма газохранилище, което е една от главните спънки пред страната да развие своя капацитет за газов хъб. Но страната към този момент е в положение да предложи на пазара газ от няколко разнообразни източника - полутечен газ от терминала край Ревитуса, от Трансадриатическия газопровод (TAP), а в стадий на обмисляне е още един терминал за полутечен газ - край Александруполис, в който участие има и българската " Булгартрансгаз ".
Терминалът край Александруполис е на стойност към 364 млн. евро. Неговият капацитет нараства значително с реализацията на газовата връзка IGB, която би трябвало да свърже газопреносните мрежи на България и Гърция в точките Комотини и Стара Загора. Към момента акционерите в плана са пред взимане на крайното капиталово решение, с което да тръгне и построяването на оборудването.
Капацитетът на този терминал е 5,5 милиарда куб. метра газ годишно, като също има алтернатива за съхранeние на газ. Очакванията са терминалът да бъде въведен в употреба през 2023 година.
Гърция е декларирала интерес и към участие в разширението на газохранилището в Чирен. В южната ни съседка също има план за сходно оборудване, само че той е в доста начален стадий.
Става въпрос за газово находище край Кавала, което е съвсем изчерпано. То се намира наоколо до трасето на TAP и проектите са да бъде построено газохранилище с потенциал от 360 млн. куб. метра, само че и с потенциал за удвояване на този размер. Дневният рандеман ще бъде към 4 млн. куб. метра, а оптималният капацитеt за нагнетяване - към 5 млн. куб. метра дневно. Очакванията са, че то ще коства към 240 млн. евро
Газохранилището край врачанското село Чирен сега е с потенциал за предпазване от 550 млн. куб. метра и дневен рандеман от към 4 млн. куб. метра. От години се разясняват проекти за удвояване на размера за предпазване, с цел да могат да бъдат осъществени концепциите България да бъде газов хъб на Балканите.
Гърция има още един прикрит коз в проектите си за газова доминация - проектите за EastMed - газопровод по дъното на Средиземно море, по който да бъде доставян газ от Израел, Кипър и Египет, т.е. още един друг от " Газпром " снабдител.
Макар проектите там да са в действителност единствено на хартия и с капацитет да влошат още повече връзките на Атина с Турция, тръбите имат мощната поддръжка на Европейски Съюз и Съединени американски щати и евентуално ще бъдат осъществени, въпреки и в по-късен стадий. Така южната ни съседка ще даде опцията за действителната диверсификация на Централна и Източна Европа, предлагаки друг от съветския природен газ.
Очаква се инвестицията да доближи стойност от към 300 млн. евро. Годишно през терминала ще могат да бъдат получавани към 2,5 милиарда куб. метра природен газ. Допълнително това съоръжeние ще усили и потенциала за предпазване на газ в Гърция.
В момента Гърция няма газохранилище, което е една от главните спънки пред страната да развие своя капацитет за газов хъб. Но страната към този момент е в положение да предложи на пазара газ от няколко разнообразни източника - полутечен газ от терминала край Ревитуса, от Трансадриатическия газопровод (TAP), а в стадий на обмисляне е още един терминал за полутечен газ - край Александруполис, в който участие има и българската " Булгартрансгаз ".
Терминалът край Александруполис е на стойност към 364 млн. евро. Неговият капацитет нараства значително с реализацията на газовата връзка IGB, която би трябвало да свърже газопреносните мрежи на България и Гърция в точките Комотини и Стара Загора. Към момента акционерите в плана са пред взимане на крайното капиталово решение, с което да тръгне и построяването на оборудването.
Капацитетът на този терминал е 5,5 милиарда куб. метра газ годишно, като също има алтернатива за съхранeние на газ. Очакванията са терминалът да бъде въведен в употреба през 2023 година.
Гърция е декларирала интерес и към участие в разширението на газохранилището в Чирен. В южната ни съседка също има план за сходно оборудване, само че той е в доста начален стадий.
Става въпрос за газово находище край Кавала, което е съвсем изчерпано. То се намира наоколо до трасето на TAP и проектите са да бъде построено газохранилище с потенциал от 360 млн. куб. метра, само че и с потенциал за удвояване на този размер. Дневният рандеман ще бъде към 4 млн. куб. метра, а оптималният капацитеt за нагнетяване - към 5 млн. куб. метра дневно. Очакванията са, че то ще коства към 240 млн. евро
Газохранилището край врачанското село Чирен сега е с потенциал за предпазване от 550 млн. куб. метра и дневен рандеман от към 4 млн. куб. метра. От години се разясняват проекти за удвояване на размера за предпазване, с цел да могат да бъдат осъществени концепциите България да бъде газов хъб на Балканите.
Гърция има още един прикрит коз в проектите си за газова доминация - проектите за EastMed - газопровод по дъното на Средиземно море, по който да бъде доставян газ от Израел, Кипър и Египет, т.е. още един друг от " Газпром " снабдител.
Макар проектите там да са в действителност единствено на хартия и с капацитет да влошат още повече връзките на Атина с Турция, тръбите имат мощната поддръжка на Европейски Съюз и Съединени американски щати и евентуално ще бъдат осъществени, въпреки и в по-късен стадий. Така южната ни съседка ще даде опцията за действителната диверсификация на Централна и Източна Европа, предлагаки друг от съветския природен газ.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ