На сватбата на Михалаки Георгиев шаферка била Александра Колонтай
Съвременниците му го разказват като невисок, заоблен, с буйни мустаци, “възсукани най-после ”, с навирен алаброс и тъничък, само че мек глас. Бил красноречив и в компания бързо вземал акъла на всички, тъй като умеел да прави фокуси. Освен това свирел на флейта и на пиано, гледал на ръка (при това “по научному ”, с точни пояснения кое, по какъв начин и защо), имал възприятие за комизъм...
И още - бил движимост по графология и астрономия, събирал редки минерали и монети, знаел няколко езика. Необикновени способности и пристрастености за човек с доста земна специалност: Михалаки Георгиев видинчанинът приключил земеделско индустриално обучение в Чехия, един от дребното “изучени” агрономи в България. А брачната половинка му Магдалина Царичинска била възпитаничка на Института за благородни девици в Киев, което за тези времена е допустимо най-престижното обучение за млада дама.
Тя, родена в Ихтиман, учителствала няколко години в Русенското девическо учебно заведение, а след това заживяла в София в фамилията на вуйчо си, където се събирали от време на време високопоставени посетители. Сред тях бил и Михалаки Георгиев - грациозен, многознаещ, с “европейски” маниери и красиви пръстени по ръцете...
Сватбата (април 1879 г.)
била огромна и шумна!
Роклята на булката била изписана чак от Виена. Шаферки станали двете дъщери на ген. Михаил Домонтович, член на краткотрайното съветско ръководство в България, който обезпечил на обяда да пее съветски хор.
Самият Домонтович подарил на новобрачните красива и към момента рядка движимост в България - огромен меден самовар. Ако човек хвърли взор на биографията на генерала, ще открие, че шаферка на сватбата била... самата Александра Колонтай!
Да, същата тази своенравна Шура, дето след време ще стане първата жена министър в света и ще добие скандална популярност с любовните си случки и теорията си за чашата с вода. (За една комсомолка да преспи с комсомолец е като да изпие чаша вода.) Но на сватбата на Михалаки и Магдалина момиченцето било на 5 години вероятно.
Семейството заживяло изначало в центъра, в къща на ул. “Александър I”, която скоро става привлекателен център за културно-артистичния български хайлайф - освен поради ароматния чай от самовара на Домонтович, само че и поради интелектуални диалози към масата. Домакинът бил занимателен, а домакинята умеела да сервира разнородни закуски и да е така приветлива и интелигентна, че даже Иречек, другояче мощно сериозен към българките, отбелязва в дневниците си, че е прелестно сюрпризиран от тази дама. По-късно фамилията се преместило в нова къща сред улиците “Раковска” и “Патриарх Евтимий” и там
Магдалина съумява
да сътвори собствен
книжовен салон,
в който гостуват постоянно и Иван Вазов, и Алеко Константинов, и Стилиян Чилингиров, и бъдещият професор Иван Шишманов... Именно в този салон домакините са срещнали към този момент превтасалия ерген Иван Вазов с Атина Болярска. Магдалина поканила на посетители остарялата си русенска приятелка с предумисъл, тъй като намирала, че Атина, киевска възпитаничка като нея, високо културна и красива, ще е подобаваща за брачна половинка на писателя. В последна сметка точно Михалаки и Магдалина Георгиеви стават кумове на младото семейство. И отново там, в техния дом, ще почука разплакана Атина Болярска, когато в една късна вечер баба Съба заключва вратата на къщата, хвърля й от прозореца вързопа с дрешките и в прав текст й подрежда:
Върви си при вашите,
Иванчо към този момент не те рачи...
Широко скроен, доста виновен, доста почтен, Михалаки Георгиев бил желан и избиран за значими постове - шеф на Видинската митница, инспектор на митниците в България, чиновник в Министерството на публичните здания, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител във Виена и Белград...
Михалаки Георгиев и доктор Кръстьо Кръстев със съпругите си
Той написва и издава първия учебник по ботаника за междинните учебни заведения у нас. През 1892 година е уредник и шеф на първото българско земеделско и промишлено ревю в Пловдив, основател и уредник на първата българска държавна лотария - неговият автограф стои върху всичките 300 000 билета. По време на ревюто се правят демонстративни полети с балона на известния френски въздухоплавател Йожен Годар. Е, по какъв начин се изпуска такова нещо -
Михалаки Георгиев
се качил и летял
с балона на Годар,
а за това се желало значително храброст...
Изследователите на писателя кой знае за какво заобикалят тематиката за неговата съпричастност към Бялото приятелство, а той е бил един от първите възпитаници на Петър Дънов, притежател на жълта лента. (Според дъновистите цветът на аурата демонстрира на каква степен на душевна естетика и умствено развиване е индивидът, а жълтият цвят, съгласно тях, най-ярко свети!) За първи път Михалаки Георгиев взел участие в събора на Веригата през 1906 година
Билет за Първото пловдивско ревю с подписа на Михалаки Георгиев
Той е създател на песента “Страдна душо”, с музика на Дънов, първата със светско наличие, поръчана персонално от Учителя. Нещо повече - Учителя кара Михалаки Георгиев да напише роман, в който да се акцентират положителните, позитивните черти на българина, тъй като съгласно него Алеко Константинов е събрал в “Бай Ганьо” единствено негативното, с което въздейства неприятно върху самочувствието на бъдещите генерации българи. И бил удовлетворен, когато в отговор на заръката писателят сътворил описа “Митар пророкът”. В архивите е непокътнато документално удостоверение за такава преживелица: писателят попитал Учителя за какво Вазов може да написа и романи, и пиеси, и стихове, а той, Михалаки, въпреки и да му се желае, не може да напише нещо като “Епопея на забравените”...
Дънов му дава отговор, че
Вазов е медиум от
най-висша степен и порядък,
заради което му е допустимо да поддържа връзка с другари и познайници, които към този момент не са живи - Левски, Раковски... И те му диктуват какво да написа. След което го успокоява с думите, че даже единствено с “Митар пророкът” той ще остане за поколенията, че това ще бъде най-четеният роман след време, че Митар е най-светлият облик в българската литература, което не е по никакъв начин малко... И още една любопитна страничка от архивите на Бялото приятелство: през 1906 година, във Варна, в дома на Анастасия Железкова присъстващите викат духа на доктор Георги Миркович, за който има подложен и стол до масата. Духът на Миркович споделя по нещо на всеки от присъстващите, само че най-вече - на Михалаки Георгиев. За него посланието от Отвъдното е следното: “На мъдрия разум не давай, на мощния мост не ставай, за самун се не продавай”... Предупреждение ли е това, или завоалирана рецензия - единствено Михалаки Георгиев е схванал. Истината е, че той не съумял да остане настрана от политиката и в един миг, пристрастен, влага доста персонални средства за издаването на в. “Балканска трибуна”, в който се разгласяват сериозни материали против държавното управление на Димитър Петков и монарха Фердинанд. По мотив на една изключително остра публикация той е заплашван, разпитван, насилван да изкаже кой е създателят. Арестуван е и хвърлен в “Черната джамия”, след което вестникът е спрян, а писателят - опустошен. Получава инсулт и оттук насетне животът на фамилията става все по-труден, освен това имат седем деца. Продават къщата си, с цел да образоват синовете си в чужбина, живеят във вила на Горнобански път (тогава отвън София) като на село - с бунар, куче, зеленчукови лехи... Последното присъединяване на писателя в среща на Веригата е през 1915 година, на идната година той към този момент не е сред живите. Иван Вазов, който е доста спестовен на похвали, възторжено се изрича за разказите на Михалаки Георгиев, потвърждавайки, че хуморът му “осветлява с лъчи на наслада и живот нашата изящна литература - въобще навъсена, каквито сме и ние всички...”
Петя АЛЕКСАНДРОВА
/вестник " Над 55 " /
И още - бил движимост по графология и астрономия, събирал редки минерали и монети, знаел няколко езика. Необикновени способности и пристрастености за човек с доста земна специалност: Михалаки Георгиев видинчанинът приключил земеделско индустриално обучение в Чехия, един от дребното “изучени” агрономи в България. А брачната половинка му Магдалина Царичинска била възпитаничка на Института за благородни девици в Киев, което за тези времена е допустимо най-престижното обучение за млада дама.
Тя, родена в Ихтиман, учителствала няколко години в Русенското девическо учебно заведение, а след това заживяла в София в фамилията на вуйчо си, където се събирали от време на време високопоставени посетители. Сред тях бил и Михалаки Георгиев - грациозен, многознаещ, с “европейски” маниери и красиви пръстени по ръцете...
Сватбата (април 1879 г.)
била огромна и шумна!
Роклята на булката била изписана чак от Виена. Шаферки станали двете дъщери на ген. Михаил Домонтович, член на краткотрайното съветско ръководство в България, който обезпечил на обяда да пее съветски хор.
Самият Домонтович подарил на новобрачните красива и към момента рядка движимост в България - огромен меден самовар. Ако човек хвърли взор на биографията на генерала, ще открие, че шаферка на сватбата била... самата Александра Колонтай!
Да, същата тази своенравна Шура, дето след време ще стане първата жена министър в света и ще добие скандална популярност с любовните си случки и теорията си за чашата с вода. (За една комсомолка да преспи с комсомолец е като да изпие чаша вода.) Но на сватбата на Михалаки и Магдалина момиченцето било на 5 години вероятно.
Семейството заживяло изначало в центъра, в къща на ул. “Александър I”, която скоро става привлекателен център за културно-артистичния български хайлайф - освен поради ароматния чай от самовара на Домонтович, само че и поради интелектуални диалози към масата. Домакинът бил занимателен, а домакинята умеела да сервира разнородни закуски и да е така приветлива и интелигентна, че даже Иречек, другояче мощно сериозен към българките, отбелязва в дневниците си, че е прелестно сюрпризиран от тази дама. По-късно фамилията се преместило в нова къща сред улиците “Раковска” и “Патриарх Евтимий” и там
Магдалина съумява
да сътвори собствен
книжовен салон,
в който гостуват постоянно и Иван Вазов, и Алеко Константинов, и Стилиян Чилингиров, и бъдещият професор Иван Шишманов... Именно в този салон домакините са срещнали към този момент превтасалия ерген Иван Вазов с Атина Болярска. Магдалина поканила на посетители остарялата си русенска приятелка с предумисъл, тъй като намирала, че Атина, киевска възпитаничка като нея, високо културна и красива, ще е подобаваща за брачна половинка на писателя. В последна сметка точно Михалаки и Магдалина Георгиеви стават кумове на младото семейство. И отново там, в техния дом, ще почука разплакана Атина Болярска, когато в една късна вечер баба Съба заключва вратата на къщата, хвърля й от прозореца вързопа с дрешките и в прав текст й подрежда:
Върви си при вашите,
Иванчо към този момент не те рачи...
Широко скроен, доста виновен, доста почтен, Михалаки Георгиев бил желан и избиран за значими постове - шеф на Видинската митница, инспектор на митниците в България, чиновник в Министерството на публичните здания, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител във Виена и Белград...
Михалаки Георгиев и доктор Кръстьо Кръстев със съпругите си
Той написва и издава първия учебник по ботаника за междинните учебни заведения у нас. През 1892 година е уредник и шеф на първото българско земеделско и промишлено ревю в Пловдив, основател и уредник на първата българска държавна лотария - неговият автограф стои върху всичките 300 000 билета. По време на ревюто се правят демонстративни полети с балона на известния френски въздухоплавател Йожен Годар. Е, по какъв начин се изпуска такова нещо -
Михалаки Георгиев
се качил и летял
с балона на Годар,
а за това се желало значително храброст...
Изследователите на писателя кой знае за какво заобикалят тематиката за неговата съпричастност към Бялото приятелство, а той е бил един от първите възпитаници на Петър Дънов, притежател на жълта лента. (Според дъновистите цветът на аурата демонстрира на каква степен на душевна естетика и умствено развиване е индивидът, а жълтият цвят, съгласно тях, най-ярко свети!) За първи път Михалаки Георгиев взел участие в събора на Веригата през 1906 година
Билет за Първото пловдивско ревю с подписа на Михалаки Георгиев
Той е създател на песента “Страдна душо”, с музика на Дънов, първата със светско наличие, поръчана персонално от Учителя. Нещо повече - Учителя кара Михалаки Георгиев да напише роман, в който да се акцентират положителните, позитивните черти на българина, тъй като съгласно него Алеко Константинов е събрал в “Бай Ганьо” единствено негативното, с което въздейства неприятно върху самочувствието на бъдещите генерации българи. И бил удовлетворен, когато в отговор на заръката писателят сътворил описа “Митар пророкът”. В архивите е непокътнато документално удостоверение за такава преживелица: писателят попитал Учителя за какво Вазов може да написа и романи, и пиеси, и стихове, а той, Михалаки, въпреки и да му се желае, не може да напише нещо като “Епопея на забравените”...
Дънов му дава отговор, че
Вазов е медиум от
най-висша степен и порядък,
заради което му е допустимо да поддържа връзка с другари и познайници, които към този момент не са живи - Левски, Раковски... И те му диктуват какво да написа. След което го успокоява с думите, че даже единствено с “Митар пророкът” той ще остане за поколенията, че това ще бъде най-четеният роман след време, че Митар е най-светлият облик в българската литература, което не е по никакъв начин малко... И още една любопитна страничка от архивите на Бялото приятелство: през 1906 година, във Варна, в дома на Анастасия Железкова присъстващите викат духа на доктор Георги Миркович, за който има подложен и стол до масата. Духът на Миркович споделя по нещо на всеки от присъстващите, само че най-вече - на Михалаки Георгиев. За него посланието от Отвъдното е следното: “На мъдрия разум не давай, на мощния мост не ставай, за самун се не продавай”... Предупреждение ли е това, или завоалирана рецензия - единствено Михалаки Георгиев е схванал. Истината е, че той не съумял да остане настрана от политиката и в един миг, пристрастен, влага доста персонални средства за издаването на в. “Балканска трибуна”, в който се разгласяват сериозни материали против държавното управление на Димитър Петков и монарха Фердинанд. По мотив на една изключително остра публикация той е заплашван, разпитван, насилван да изкаже кой е създателят. Арестуван е и хвърлен в “Черната джамия”, след което вестникът е спрян, а писателят - опустошен. Получава инсулт и оттук насетне животът на фамилията става все по-труден, освен това имат седем деца. Продават къщата си, с цел да образоват синовете си в чужбина, живеят във вила на Горнобански път (тогава отвън София) като на село - с бунар, куче, зеленчукови лехи... Последното присъединяване на писателя в среща на Веригата е през 1915 година, на идната година той към този момент не е сред живите. Иван Вазов, който е доста спестовен на похвали, възторжено се изрича за разказите на Михалаки Георгиев, потвърждавайки, че хуморът му “осветлява с лъчи на наслада и живот нашата изящна литература - въобще навъсена, каквито сме и ние всички...”
Петя АЛЕКСАНДРОВА
/вестник " Над 55 " /
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ