10-те най-жестоки психологически експеримента
Съвременната логика на психиката става известна просвета при започване на ХХ век. Много учени посвещават кариерата си, с цел да научат повече за тънкостите на човешкото държание, усещания и прочувствено положение.
За страдание, методите, употребявани за реализиране на тези цели, не постоянно са изключително хуманни. Някои психолози и психиатри организират безпощадни опити с хора и животни. Днес ще ви представим 10-те най-жестоки психически опита.
1. Момчето, превърнато в момиче
През 1965 година 8-месечният Брус Раймър претърпява хирургическа интервенция на пениса. Операцията се обърква и детето остава със мощно повредени полови органи. По съвет на психолога Джон Мъни от университета Джон Хопкинс в Балтимор (САЩ), родителите вземат решение да отгледат детето си като момиче.
Скоро Брус става Бренда, а лекар Мъни в продължение на години разгласява научни публикации, с които желае да потвърди, че полът не е присъщ, а образуван в фамилията и средата на детето. Когато става младеж обаче Брус стартира битка за връщане към естествен живот. Подстригва се късо, заменя роклите с мъжки облекла и трансформира името си на Дейвид. През 1997 година Дейвид претърпява серия от интервенции за възвръщане на физическите признаци на пола. Хепиенд в тази история обаче няма: Дейвид се самоубива през 2004 година, когато е на 38 години.
2. Изворът на отчаянието
През 60-те години на предишния век психологът доктор Хари Харлоу стартира да изследва въпроса за общественото изключване и методите за отбрана против него. За задачата Харлоу отнемал бебета-маймуни от майките им и ги затварял в кутии, които назовава „ изворът на отчаянието “.
Тези кутии изцяло изолират животното от всевъзможни обществени контакти. В резултат на опитите, доста от маймуните демонстрират разнообразни психологични разстройства, други стопират да се хранят и умират от апетит. Ако има нещо хубаво в този опит, то е че точно той става причина за основаването на придвижването за правата на животните и прекратяването на такива жестоки опити.
3. Експериментът на Милграм
Опит, извършен в университетската лаборатория в Йейл. Въпросът, на който психологът Стенли Милграм търси отговор, се основава на готовността на естествените хора, да се подчинят на даден престиж.
Ръководителят на опита разделя група участници на възпитаници и учители. Тестът изисква научаване на двойки асоциации наизуст, а при неверен отговор „ жертвата “ би трябвало да бъде осъдена с подаване на електрически ток. При всеки неверен отговор силата на подавания ток трябвало да бъде увеличавана.
Всъщност ролята на „ възпитаник “ се играе от подставено лице, а ток въобще няма, само че участниците в опита не знаят тези детайлности. „ Учителите “ старателно извършват заръките на Милграм, даже когато индивидът пред тях стартира да крещи неистово, да се гърчи и да се моли за прошка. Самият опит е жигосан от множеството психолози като извънредно неетичен поради прочувствената контузия, която предизвиква на участниците.
4. Заучена беззащитност
В своята процедура психолозите Марк Селигман и Стив Майер организират цяла серия опити с кучета. Те разделят няколко животни на групи, след което ги затварят в кафези.
Едната група била подлагана на многократни електрошокове, които кучетата можели да спрат сами, посредством натискане на бутон с носа си. Животните от другата група били подлагани на неочаквани токови удари, без алтернатива за прекъсването им. Ударите нямали никаква поредност и изглеждали неизбежни, което довело до т.нар „ заучена беззащитност “ – каквото и да правели, животните не успявали да се освободят, просто трябвало да изтърпят, до момента в който електрошокът спре от единствено себе си.
По-късно кучетата от втората група били поставяни в кутия, от която елементарно можели да избягат. Въпреки че още веднъж били удряни с ток, животните реагирали пасивно на болката и я приемали като нещо неизбежно. Учените допускат, че човешката реакция е сходна – хората също стават безпомощни след поредност от неудачи.
5. Малкият Албърт
Докторът по логика на психиката Джон Уотсън решил да изследва допустимо ли е да се породи чувството за боязън. За задачата давал на 9-месечното сираче Албърт да си играе с разнообразни бели пухкави животни и предмети – памук, маска на Дядо Коледа, бяла мишка, бял заек. Детето реагирало на предметите обикновено за възрастта си – с любознание и без признаци на боязън.
След това обаче Уотсън почнал да удря по железна плоча с чук, всякога когато детето се докоснело до някой от предметите. Албърт, несъмнено, се стряскал от шума и скоро почнал да отбягва контакт с предметите. Уотсън обаче продължавал, до момента в който не открил, че детето стартира да плаче единствено при типа на белите неща. След месец отмора повторил опита. Резултатът бил явен – детето се разплаквало при типа на мишката, заека и памука. Уви, Уотсън по този начин и не излекувал дребния Албърт от страховете, които самичък му основал. Експериментът потвърдил, че огромна част от страховете при възрастните се образуват в ранното детство.
6. Експериментът на Ландис
През 1924 година психологът Карни Ландис от Университета в Минесота стартира проучването на човешките мимики. Целта била да се изследва дали другите страсти водят до характерни изражения на лицето. По-голяма част от участниците в този опит били студенти. Лицата им били боядисани със сажди, с цел да могат по-лесно да се проследят лицевите им придвижвания.
За да провокират съответната гримаса, участниците били карани да помирисват амоняк, да гледат нецензурен подиуми, да слушат джаз и така нататък Фрапиращият миг пристигнал когато всички участници били накарани да обезглавят плъх. Всички били отвратени, само че една част въпреки всичко го създали. Учените по този начин и не могли да открият избран модел при човешкото изражение, само че психолозите получили доказателства, че под въздействие на даден престиж, хората елементарно могат да бъдат подчинени.
7. Изследване на въздействието на опиатите върху организма
Този опит има за цел да помогне на учените да схванат скоростта и степента на човешкото пристрастяване към разнообразни медикаменти. Заради физиологичната непосредственост с хората, този опит е осъществяван с маймуни.
Приматите били подготвени сами да инжектират дозата от опиата: кокаин, морфин, кодеин, амфетамин. След като животните изпаднели в упоителен транс, учените започвали своите наблюдения. Маймуните получили разнообразни типове тежки увреждания – имали гърчове и халюцинации, скубели сами козината си. За две седмици умряли всички животни, които били под въздействието на кокаин и морфин.
8. Станфордски опит
През 1971 година психологът Филип Зимбардо взема решение да организира проучване, обвързвано с реакциите на индивида в изискванията на затворнически живот. Той сортира 24 студенти и ги разделя на две групи – пазачи и пандизчии.
Мазето на университета в Станфорд се трансформира в доста реалистична версия на затвор. Пазачите още през цялото време влизат в роля, като стартират да унижават пандизчиите и да демонстрират садистични пристрастености. „ Затворниците “ пък изпадат в меланхолия и прочувствено разстройство. На втория ден „ пандизчиите “ провеждат протест.
Нещата излизат отвън надзор, постанова се незабавно преустановяване на опита, защото излиза наяве, че и пазачите, и пандизчиите са изцяло погълнати от своите функции. Макар и не изключително етичен, опитът на Зимбардо има огромна роля в обществената логика на психиката.
9. Проект „ Антипатия ”
Това не е тъкмо опит, а фактически събитие, случило се в редиците на южноафриканската войска в интервала 1970-1989 година. Проектът „ Антипатия “ принуждава всички хомосексуални членове на армията да се подложат на редица операции за промяна на половата си ориентировка, в това число и интервенции за промяна на пола, за да се “изкорени “ хомосексуалността от армията.
По неофициални данни над 1000 мъже са подложени на химическа кастрация, електрошокова терапия, медикаментозно лекуване, както и доста други ужасяващи и извратени медицински опити. Години по-късно оглавяващият опита – канадецът доктор Обри Левин влиза в пандиза, откакто през 2010 година един от „ пациентите “ му посочил видеозапис на „ лечебните процедури “.
10. Чудовищният опит
Преподавателят в университета в Айова Уендъл Джонсън, се занимавал с аргументите за заекването при децата. В неговия опит са включени 22 деца-сираци, които са разграничени на две групи. Децата от първата група са хвалени и поощрявани за положителния си диалект и изказ, до момента в който децата от втората противоположното – били поправяни строго за всяка своя неточност. Освен това непрекъснато били наричани пелтеци.
Оказва се, че след опита доста от децата от втората група, в действителност почнали да заекват и да демонстрират белезите на редица психически проблеми. За страдание някои от тях не съумяват да се възстановят и резервират проблемите с речта през целия си живот. През 2001 година университетът в Айова обществено се извинява и жигосва опита като анормален и неетичен.
