Савина Влахова: Фирми в гаражи са бич за бизнеса с храни
Савина Влахова е ръководител на Съюза на оризопроизводителите, ръководител на Съюза на мелничарите - пълновръстен член на Европейската федерация на мелничарите, както и член на Асоциацията на търговците на зърнени фуражи. Завършила е бизнес обмисляне във Висшия стопански институт в София. От 1997 година е в ръководството на пловдивската оризарна " Агромил ", съставлява в България немския холдинг за търговия със зърно " Cremer ". В изявление за " Стандарт " Савина Влахова разяснява сивата стопанска система в хранителната промишленост и за неналичието на фрагменти у нас. - Госпожо Влахова, на полемиката на " Стандарт " и КРИБ " Да! На българската стопанска система " посочихте, че са нужни промени в Кодекса на труда, защото там няма уговорка, която да задържи служащия, в случай че компанията е платила за неговата подготовка. Бихте ли дали повече уточнения по тематиката?
- Всеки шеф, по един или различен метод влага в квалификацията на работната мощ. В някои случаи това е напълно общо и се прави със семинари, от които не може да се търси директна възвръщаемост. Но има проблеми, в които компанията дава стипендия, с цел да изпрати един човек да учи, да специализира една година. Няма сега в Кодекса на труда контракт, с който работодателят да получи назад изгода от това финансиране. Трябва да се даде опция за подписване на трудов контракт за 3, за 5 години, със съответните задължения от двете страни - едната страна обезпечава образование и подготовка, другата страна дава обещание в подмяна да поставя труд в някакъв интервал от време. И това да бъде взаимно контрактувано и възможно от законодателството. А крайната цена на продукцията на което и да е дружество е тази, която би трябвало да даде възвръщаемост на вложените разноски и надлежно да даде опция на предприятието за вложения и за поддържане на работната мощ. Т.е. в случай че крайната цена на нашите производства е толкоз ниска поради сивата стопанска система, която поддържа наложително ниски цени, то в противоположна връзка ние не можем да дадем нарастване на прихода на личния състав.
- Какъв е делът на сивата стопанска система в хранителната промишленост?
- Сивата стопанска система, изтъквам данни на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, е 29% за цялата страна. Но хранителният бранш се отличава с бързооборотни артикули и това дава опция там сивият бранш да се осъществя по-добре и считаме, че делът му е 50%. Това е огромен удар за легалните български производители. Защото сивият бранш задава ценовото ниво и оттова нататък легалният бранш, който заплаща всички налози и осигуровки, става неконкурентоспособен.
- Какви ограничения биха дали резултат при вас за стесняване на сивия бранш?
- Мярката против сивата стопанска система в хранителния бранш е понижаване на Данък добавена стойност ставката за храните. В момента в крайната цена на продукта за всеки консуматор е включен 20% Данък добавена стойност и платецът на този налог е легалният бранш. Каквото и да приказваме за качеството на българската храна, то минава през цените и конкурентоспособността на легалния бранш. Има в магазина артикули, на които на етикета написа адрес на производител или снабдител - да вземем за пример ж.к. " Люлин ", блок еди-кой си, апартамент еди-кой си. Това не звучи съществено, за всички е ясно, че това не е компания, която да остане във времето. Знаем за компаниите еднодневки, които се въртят 2-3-5 месеца и след това изчезват. А те конкурират легалния бранш, който заплаща 20% Данък добавена стойност. Намаляването на Данък добавена стойност ставката на храните ще разреши изсветляването на стопанската система. Във никакъв случай, когато приказваме за понижена Данък добавена стойност ставка на храните, ние не чакаме да предизвикаме понижаване на приходите от Данък добавена стойност в бюджета. Тъкмо противоположното, считаме, че това ще стабилизира българските предприятия, които работят на ярко, предприятия, в които има направени доста вложения, те са извънредно съвременни, създадени по планове и стратегии. Те би трябвало да се развиват и да бъдат конкурентоспособни, а не да бъдат конкурирани от сив бранш с неплащане на 20% Данък добавена стойност. Сивият бранш е този, който заплаща прихода на служащия без осигуровки. Във компаниите на ярко при заплата 1000 лв., работодателят заплаща още 500 за осигуровки, които обаче незаконният бизнес пести. Така че заплащането на дължимите налози и осигуровки върху приходите, плюс 20% Данък добавена стойност върху храните, прави легалния бранш неконкурентоспособен по отношение на сивия, който пести тези разноски. Това позволява и появяването на артикули с неидентифицирано качество, генезис и т. н. Един производител, който държи на марката си, на името си, той не си разрешава да пуска на пазара подобен вид артикули. Само че неговият артикул е неконкурентоспособен. Защото е по-скъп, с заплатен 20% Данък добавена стойност, осигуровки. Трябва да се подчертае, че в съвсем всички страни членки на Европейски Съюз, Данък добавена стойност ставката върху храните варира от 1 до 5-9%, единствено в една страна от скандинавските е обща ставката за всички артикули. Но там стандартът е радикално друг, манталитетът е различен.
- Финансовото министерство и Национална агенция за приходите стягат контрола и се пробват да понижат сивия бранш с разнообразни ограничения. Защо в хранителния отрасъл делът му е толкоз висок?
- Тук не става въпрос за надзор. Разбирам упоритостта и на финансовото министерство, и на Национална агенция за приходите да подчертават върху контрола и изказванията, че контролът ще се оправи със сивата стопанска система. Но позволете ми да съм скептична във връзка с контрола. Не тъй като те не го вършат, а просто тъй като физически не е допустимо до всеки камион, до всяка врата, до всяко мазе, където нещо се създава или пакетира, да има контролиращ орган. И да допуснем, че това физическо лице - контролиращ орган, ще бъде безусловно неподвластно на съблазни. Така че контролът си е надзор, аз не го недооценявам, би трябвало да се упражнява. Но паралелно с това би трябвало да има и чисто стопански ограничения. Като наблягам - без от това да се чака понижение на приходите в бюджета. Въпросът е да се създадат съществени разбори - какви производства има в България, какви са размерите, какви са приходите от хранителния бранш в бюджета от Данък добавена стойност и дали бюджетът ще пострада или не, в случай че се понижи ставката. Често се загатва като мотив, че в другите страни няма 10% налог върху облагата. Това е по този начин, само че преди да стигнеш до облагата, би трябвало да платиш Данък добавена стойност, което те прави губещ и не стигаш до облагата. Така че нещата са колкото комплицирани, толкоз и елементарни.
- Как гледате на концепцията да има данъчни облекчения за компании, които влагат в дуално образование?
- Може да се намерят доста форми - дали да бъде данъчно облекчение или просто да се признават като разноски сходни инвестиции, като по този метод те няма да бъдат обложени с налози. Или това да бъде, както споделих, по линия на задължения на обучаваните към работодателя. Има многообразие от форми. Данъчни облекчения звучи доста ужасно за администрацията, която незабавно ще чака от това да настъпят някакви злоупотреби и измами. Но аз отново споделям - има елементарни форми, които могат да се заимстват от други страни. Платеният стаж, да вземем за пример. Децата - над 14-15 година, които са в професионалните гимназии, би трябвало да виждат какво се случва в работната среда и надлежно да бъдат стимулирани с някакво възнаграждение. Но в този случай Кодексът на труда не позволява наемане на деца под 16 година Трябва да има регламенти за всичко. И на полемиката беше казано - да отидат на стаж и да бъдат възмездени. Но попитайте ги кой по какъв начин ги възмездява. Може единствено в случай че са над 16, да е по разпоредбите, за другите да се търси друга форма, само че има завоалиране или заобикаляне на закона. Защо би трябвало да заобикаляме закона, а не в него да е регламентирано - три дни си в учебно заведение, два дни в предприятието заплащането е регламентирано.
И също така тези професионални стажове не би трябвало да се постановат навсякъде на всички. Защото когато чакаме един младеж да продължи да се развива, да направи две магистратури, то в този случай няма за какво да го пращаме в предприятието или производството. Ако аз ще ставам топ финансист или топ компютърен експерт, моята работа не е да се изучавам по какъв начин се вършат зидаро-мазачески действия или шлосерство. Трябва да го има този детайл на диференциация и на доброволност, а не да кажем - всички под строй в производството.
- Всеки шеф, по един или различен метод влага в квалификацията на работната мощ. В някои случаи това е напълно общо и се прави със семинари, от които не може да се търси директна възвръщаемост. Но има проблеми, в които компанията дава стипендия, с цел да изпрати един човек да учи, да специализира една година. Няма сега в Кодекса на труда контракт, с който работодателят да получи назад изгода от това финансиране. Трябва да се даде опция за подписване на трудов контракт за 3, за 5 години, със съответните задължения от двете страни - едната страна обезпечава образование и подготовка, другата страна дава обещание в подмяна да поставя труд в някакъв интервал от време. И това да бъде взаимно контрактувано и възможно от законодателството. А крайната цена на продукцията на което и да е дружество е тази, която би трябвало да даде възвръщаемост на вложените разноски и надлежно да даде опция на предприятието за вложения и за поддържане на работната мощ. Т.е. в случай че крайната цена на нашите производства е толкоз ниска поради сивата стопанска система, която поддържа наложително ниски цени, то в противоположна връзка ние не можем да дадем нарастване на прихода на личния състав.
- Какъв е делът на сивата стопанска система в хранителната промишленост?
- Сивата стопанска система, изтъквам данни на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, е 29% за цялата страна. Но хранителният бранш се отличава с бързооборотни артикули и това дава опция там сивият бранш да се осъществя по-добре и считаме, че делът му е 50%. Това е огромен удар за легалните български производители. Защото сивият бранш задава ценовото ниво и оттова нататък легалният бранш, който заплаща всички налози и осигуровки, става неконкурентоспособен.
- Какви ограничения биха дали резултат при вас за стесняване на сивия бранш?
- Мярката против сивата стопанска система в хранителния бранш е понижаване на Данък добавена стойност ставката за храните. В момента в крайната цена на продукта за всеки консуматор е включен 20% Данък добавена стойност и платецът на този налог е легалният бранш. Каквото и да приказваме за качеството на българската храна, то минава през цените и конкурентоспособността на легалния бранш. Има в магазина артикули, на които на етикета написа адрес на производител или снабдител - да вземем за пример ж.к. " Люлин ", блок еди-кой си, апартамент еди-кой си. Това не звучи съществено, за всички е ясно, че това не е компания, която да остане във времето. Знаем за компаниите еднодневки, които се въртят 2-3-5 месеца и след това изчезват. А те конкурират легалния бранш, който заплаща 20% Данък добавена стойност. Намаляването на Данък добавена стойност ставката на храните ще разреши изсветляването на стопанската система. Във никакъв случай, когато приказваме за понижена Данък добавена стойност ставка на храните, ние не чакаме да предизвикаме понижаване на приходите от Данък добавена стойност в бюджета. Тъкмо противоположното, считаме, че това ще стабилизира българските предприятия, които работят на ярко, предприятия, в които има направени доста вложения, те са извънредно съвременни, създадени по планове и стратегии. Те би трябвало да се развиват и да бъдат конкурентоспособни, а не да бъдат конкурирани от сив бранш с неплащане на 20% Данък добавена стойност. Сивият бранш е този, който заплаща прихода на служащия без осигуровки. Във компаниите на ярко при заплата 1000 лв., работодателят заплаща още 500 за осигуровки, които обаче незаконният бизнес пести. Така че заплащането на дължимите налози и осигуровки върху приходите, плюс 20% Данък добавена стойност върху храните, прави легалния бранш неконкурентоспособен по отношение на сивия, който пести тези разноски. Това позволява и появяването на артикули с неидентифицирано качество, генезис и т. н. Един производител, който държи на марката си, на името си, той не си разрешава да пуска на пазара подобен вид артикули. Само че неговият артикул е неконкурентоспособен. Защото е по-скъп, с заплатен 20% Данък добавена стойност, осигуровки. Трябва да се подчертае, че в съвсем всички страни членки на Европейски Съюз, Данък добавена стойност ставката върху храните варира от 1 до 5-9%, единствено в една страна от скандинавските е обща ставката за всички артикули. Но там стандартът е радикално друг, манталитетът е различен.
- Финансовото министерство и Национална агенция за приходите стягат контрола и се пробват да понижат сивия бранш с разнообразни ограничения. Защо в хранителния отрасъл делът му е толкоз висок?
- Тук не става въпрос за надзор. Разбирам упоритостта и на финансовото министерство, и на Национална агенция за приходите да подчертават върху контрола и изказванията, че контролът ще се оправи със сивата стопанска система. Но позволете ми да съм скептична във връзка с контрола. Не тъй като те не го вършат, а просто тъй като физически не е допустимо до всеки камион, до всяка врата, до всяко мазе, където нещо се създава или пакетира, да има контролиращ орган. И да допуснем, че това физическо лице - контролиращ орган, ще бъде безусловно неподвластно на съблазни. Така че контролът си е надзор, аз не го недооценявам, би трябвало да се упражнява. Но паралелно с това би трябвало да има и чисто стопански ограничения. Като наблягам - без от това да се чака понижение на приходите в бюджета. Въпросът е да се създадат съществени разбори - какви производства има в България, какви са размерите, какви са приходите от хранителния бранш в бюджета от Данък добавена стойност и дали бюджетът ще пострада или не, в случай че се понижи ставката. Често се загатва като мотив, че в другите страни няма 10% налог върху облагата. Това е по този начин, само че преди да стигнеш до облагата, би трябвало да платиш Данък добавена стойност, което те прави губещ и не стигаш до облагата. Така че нещата са колкото комплицирани, толкоз и елементарни.
- Как гледате на концепцията да има данъчни облекчения за компании, които влагат в дуално образование?
- Може да се намерят доста форми - дали да бъде данъчно облекчение или просто да се признават като разноски сходни инвестиции, като по този метод те няма да бъдат обложени с налози. Или това да бъде, както споделих, по линия на задължения на обучаваните към работодателя. Има многообразие от форми. Данъчни облекчения звучи доста ужасно за администрацията, която незабавно ще чака от това да настъпят някакви злоупотреби и измами. Но аз отново споделям - има елементарни форми, които могат да се заимстват от други страни. Платеният стаж, да вземем за пример. Децата - над 14-15 година, които са в професионалните гимназии, би трябвало да виждат какво се случва в работната среда и надлежно да бъдат стимулирани с някакво възнаграждение. Но в този случай Кодексът на труда не позволява наемане на деца под 16 година Трябва да има регламенти за всичко. И на полемиката беше казано - да отидат на стаж и да бъдат възмездени. Но попитайте ги кой по какъв начин ги възмездява. Може единствено в случай че са над 16, да е по разпоредбите, за другите да се търси друга форма, само че има завоалиране или заобикаляне на закона. Защо би трябвало да заобикаляме закона, а не в него да е регламентирано - три дни си в учебно заведение, два дни в предприятието заплащането е регламентирано.
И също така тези професионални стажове не би трябвало да се постановат навсякъде на всички. Защото когато чакаме един младеж да продължи да се развива, да направи две магистратури, то в този случай няма за какво да го пращаме в предприятието или производството. Ако аз ще ставам топ финансист или топ компютърен експерт, моята работа не е да се изучавам по какъв начин се вършат зидаро-мазачески действия или шлосерство. Трябва да го има този детайл на диференциация и на доброволност, а не да кажем - всички под строй в производството.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ