Как британците изселиха цял архипелаг заради американска военна база
Съществуват нещастия, които разкриват по какъв начин цели системи работят зад демократичната си фасада и ни оказват помощ да разберем доколко светът се ръководи в интерес на могъщите, и по какъв начин държавните управления постоянно оправдават дейностите си с неистини.
Към края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век английското държавно управление на Харолд Уилсън пропъжда популацията на островите Чагос, английска колония в Индийския океан, с цел да направи място за американска военна база на най-големия остров - Диего Гарсия. В дълбока загадка, американците оферират на Англия възнаграждение под формата на отстъпка от цената на нуклеарната система за подводници „ Поларис “.
Истината за тази интрига не вижда бял свят в идващите 20 години, когато засекретените документи са открити в бюро на Обществения списък в Лондон от юристи, работещи за някогашните поданици на кораловия архипелаг. Историкът Марк Къртис разказва насилственото преселване в книгата си от 2003 година „ Мрежа от машинация “, която разказва английската външна след ВСВ.
Медиите на Албиона подценяват случая, „ Вашингтон поуст “ го назовават „ всеобщо похищение “.
За пръв път чух за нещастието на чагосияните през 1982 година по време на Фолкландската война. Британия праща флота си в помощ на 2000-то население на островите на другия завършек на света, до момента в който други 2000 английски жители от острови в Индийския океан са прогонвани от няколко английски държавни управления домовете си и съвсем никой не схваща за това.
Разликата е, че популацията на Фолкландските острови е бяло, до момента в който чагосиянците е черно и – по-важното – Съединени американски щати желае тяхната земя, изключително Диего Гарсия, с цел да построи основна военна база, която да управлява Индийския океан.
Архипелагът Чагос е бил естествен парадайс. 1500-те локални поданици се самоиздържали с изобилието си от естествена продукция, а климатът е бил мек. Имало е процъфтяващи села, учебно заведение, болница, черква, железопътна линия и несмущаван живот. Докато през 1961 година загадка англо-американска ревизия на Диего Гарсия не довежда до изселването на цялото население.
То стартира през 1965 година Хората са наблъскани като овце в трюма на ръждясващ транспортен съд, където дамите и децата са принудени да заспиват върху товар от птича тор. След това те биват изсипани на Сейшелите, където ги водят в пандиза, откъдето са извозени до Мавритус. Там са настанени в изоставени жилища без вода и електричество.
Непосредствено по-късно 26 фамилии умират в брутална беднотия, девет души се самоубиват, а девойките принудени да проституират, с цел да оцелеят.
Интервюирах доста от тях. Една жена си спомня по какъв начин дружно със брачна половинка си отиват при лекаря на Мавритус, с цел да прегледа бебето им, където им е декларирано, че в никакъв случай няма да се върнат вкъщи. Шокът бил толкоз огромен, че мъжът ѝ получава сърдечен удар и почива. Други описват по какъв начин американците и британците лишават домашните кучета на островитяните и ги натикват в газови камери да бъдат убити. Целта е била да ги принудят да си стегнат покъщината по-бързо и да изоставен. Лизет Талати ми сподели по какъв начин децата ѝ „ умират от горест “. Тя към този момент също не е сред живите.
Обезлюдяването на архипелага приключва в границите на 10 години и Диего Гарсия се трансформира в дом на една от най-големите американски бази, където се намират повече от 2000 бойци, две писти за бомбардировачи, 30 военни кораба, кей за подводници с нуклеарно въоръжение и сателитна шпионска станция. Бомбардировките над Ирак и Афганистан са осъществени точно от някогашния парадайс. След терористичното нахлуване на 11 септември 2003 година там са отвеждани и измъчвани хора.
През 1982 година по улиците на Мавритус излизат изгонените чагосиянци, с цел да стачкуват случилото се. В отговор английското държавно управление изплаща на всеки един от тях отплата от по-малко от 3000 английски лири. Когато декласифицираните документи на английското Външно министерство, касаещи случая са открити, цялата мръсна история става ясно.
Един от документите е озаглавен „ Поддържане на измислицата “. В него се инструктират английски държавни чиновници да лъжат, че локалните островитяни не били поданици на островите от генерации, а просто пътуващи служащи. Там още се разкрива, че английските чиновници са знаели, че дейностите им ги вършат уязвими против покачване на „ обвинявания в непочтеност “, така се готвели да „ фалшифицират отчетите “.
През 2000 година Върховният съд в Лондон отрежда, че изселването е било нелегално. В отговор Лейбъристкото държавно управление на Тони Блеър се базира на Кралския прерогатив – архаично право на „ Посветения съвет “ на кралицата, което разрешава на държавното управление да подценява Народното събрание и съда. По този метод държавното управление се надява, че ще спре завръщането вкъщи на островитяните вечно.
Върховният съд въпреки всичко отрежда, че чагосиянците имат право да се завърнат вкъщи. През 2008 година Външно министерство оспорва това решение. Въпреки че действието не се базира на никакви нови доказателства, оспорването е сполучливо. Аз присъствах в Камарата на лордовете, където съдът се намираше в деня на решението. Никога не съм виждал толкоз засрамени от себе си съдии. Решението явно беше политическо.
През 2010 година английското държавно управление пожела да се подсигури, като разгласи зоната към островите Чагос за морски естествен резерват. Разкритие на Уикилийкс обаче разгласява известие от американското посолство от 2009 година, в което се чете: „ Обявяването на зоната за морски резерват в действителност може, както представителят на Външно [Колин] Робъртс твърди, да е най-ефективният дълготраен метод да спред който и да било от някогашните поданици на Чагос или техните наследници да се заселят отначало там “.
Без значение дали чагосиянците скоро ще получат своята закъсняла правдивост, неуморната им акция не наподобява скоро да се съобщи.
Текстът е на Джон Пилджър и е оповестен в " Ал Джазира ", заглавието е на редакцията на OFFNews.
Към края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век английското държавно управление на Харолд Уилсън пропъжда популацията на островите Чагос, английска колония в Индийския океан, с цел да направи място за американска военна база на най-големия остров - Диего Гарсия. В дълбока загадка, американците оферират на Англия възнаграждение под формата на отстъпка от цената на нуклеарната система за подводници „ Поларис “.
Истината за тази интрига не вижда бял свят в идващите 20 години, когато засекретените документи са открити в бюро на Обществения списък в Лондон от юристи, работещи за някогашните поданици на кораловия архипелаг. Историкът Марк Къртис разказва насилственото преселване в книгата си от 2003 година „ Мрежа от машинация “, която разказва английската външна след ВСВ.
Медиите на Албиона подценяват случая, „ Вашингтон поуст “ го назовават „ всеобщо похищение “.
За пръв път чух за нещастието на чагосияните през 1982 година по време на Фолкландската война. Британия праща флота си в помощ на 2000-то население на островите на другия завършек на света, до момента в който други 2000 английски жители от острови в Индийския океан са прогонвани от няколко английски държавни управления домовете си и съвсем никой не схваща за това.
Разликата е, че популацията на Фолкландските острови е бяло, до момента в който чагосиянците е черно и – по-важното – Съединени американски щати желае тяхната земя, изключително Диего Гарсия, с цел да построи основна военна база, която да управлява Индийския океан.
Архипелагът Чагос е бил естествен парадайс. 1500-те локални поданици се самоиздържали с изобилието си от естествена продукция, а климатът е бил мек. Имало е процъфтяващи села, учебно заведение, болница, черква, железопътна линия и несмущаван живот. Докато през 1961 година загадка англо-американска ревизия на Диего Гарсия не довежда до изселването на цялото население.
То стартира през 1965 година Хората са наблъскани като овце в трюма на ръждясващ транспортен съд, където дамите и децата са принудени да заспиват върху товар от птича тор. След това те биват изсипани на Сейшелите, където ги водят в пандиза, откъдето са извозени до Мавритус. Там са настанени в изоставени жилища без вода и електричество.
Непосредствено по-късно 26 фамилии умират в брутална беднотия, девет души се самоубиват, а девойките принудени да проституират, с цел да оцелеят.
Интервюирах доста от тях. Една жена си спомня по какъв начин дружно със брачна половинка си отиват при лекаря на Мавритус, с цел да прегледа бебето им, където им е декларирано, че в никакъв случай няма да се върнат вкъщи. Шокът бил толкоз огромен, че мъжът ѝ получава сърдечен удар и почива. Други описват по какъв начин американците и британците лишават домашните кучета на островитяните и ги натикват в газови камери да бъдат убити. Целта е била да ги принудят да си стегнат покъщината по-бързо и да изоставен. Лизет Талати ми сподели по какъв начин децата ѝ „ умират от горест “. Тя към този момент също не е сред живите.
Обезлюдяването на архипелага приключва в границите на 10 години и Диего Гарсия се трансформира в дом на една от най-големите американски бази, където се намират повече от 2000 бойци, две писти за бомбардировачи, 30 военни кораба, кей за подводници с нуклеарно въоръжение и сателитна шпионска станция. Бомбардировките над Ирак и Афганистан са осъществени точно от някогашния парадайс. След терористичното нахлуване на 11 септември 2003 година там са отвеждани и измъчвани хора.
През 1982 година по улиците на Мавритус излизат изгонените чагосиянци, с цел да стачкуват случилото се. В отговор английското държавно управление изплаща на всеки един от тях отплата от по-малко от 3000 английски лири. Когато декласифицираните документи на английското Външно министерство, касаещи случая са открити, цялата мръсна история става ясно.
Един от документите е озаглавен „ Поддържане на измислицата “. В него се инструктират английски държавни чиновници да лъжат, че локалните островитяни не били поданици на островите от генерации, а просто пътуващи служащи. Там още се разкрива, че английските чиновници са знаели, че дейностите им ги вършат уязвими против покачване на „ обвинявания в непочтеност “, така се готвели да „ фалшифицират отчетите “.
През 2000 година Върховният съд в Лондон отрежда, че изселването е било нелегално. В отговор Лейбъристкото държавно управление на Тони Блеър се базира на Кралския прерогатив – архаично право на „ Посветения съвет “ на кралицата, което разрешава на държавното управление да подценява Народното събрание и съда. По този метод държавното управление се надява, че ще спре завръщането вкъщи на островитяните вечно.
Върховният съд въпреки всичко отрежда, че чагосиянците имат право да се завърнат вкъщи. През 2008 година Външно министерство оспорва това решение. Въпреки че действието не се базира на никакви нови доказателства, оспорването е сполучливо. Аз присъствах в Камарата на лордовете, където съдът се намираше в деня на решението. Никога не съм виждал толкоз засрамени от себе си съдии. Решението явно беше политическо.
През 2010 година английското държавно управление пожела да се подсигури, като разгласи зоната към островите Чагос за морски естествен резерват. Разкритие на Уикилийкс обаче разгласява известие от американското посолство от 2009 година, в което се чете: „ Обявяването на зоната за морски резерват в действителност може, както представителят на Външно [Колин] Робъртс твърди, да е най-ефективният дълготраен метод да спред който и да било от някогашните поданици на Чагос или техните наследници да се заселят отначало там “.
Без значение дали чагосиянците скоро ще получат своята закъсняла правдивост, неуморната им акция не наподобява скоро да се съобщи.
Текстът е на Джон Пилджър и е оповестен в " Ал Джазира ", заглавието е на редакцията на OFFNews.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ