Либия е разкъсвана отвътре и отвън
Със залеза на западния свят виждаме едно ново превръщане на интернационалните връзки. Системата става все по-комплексна и приветства появяването на нови и рискови играчи. Това са водачи, които желаят да ревизират старите граници, да се борят за власт и да уголемяват въздействието си. Това са хора и групи от хора, които желаят да трансформират ситуацията в своите страни, само че без да копират и да възприемат напълно западния модел на народна власт.
Става въпрос главно за страните, някогашни колонии, от Африка, Близкия изток и Азия. С ограничението на западното въздействие, ускорено от унизителното отношение на президента Тръмп към обичайните съдружници на Съединени американски щати, както и от възхода на националистическите настроения в Европа, водачите на разнообразни страни по целия свят се пробват да захвърлят оковите на западната надмощие и по този начин да провокират до каква степен резистентен и единен е западният алианс.
На дневен ред е спорът в Либия, който заплашва да премине в революция. Пратеникът на Организация на обединените нации за Либия Хасан Саламе прикани за незабавни дейности за спиране на потоците от оръжие към воюващите страни в Либия, като предизвести, че продължаващата борба за Триполи е " единствено началото на дълга и кървава война ". " Насилието в покрайнините на Триполи е единствено началото на дълга и кървава война по южните крайбрежия на Средиземно море, застрашавайки сигурността на непосредствените съседи на Либия и по-широкия Средиземноморски район ", сподели още Саламе.
Много са аргументите за непрекъснатата неустановеност
в Либия и бурния временен интервал след революцията от февруари 2011 година Някои от тях са вътрешни и са породени от слабите институции, оставени от режима на Муамар Кадафи, което затруднява постигането на помиряване измежду мощно разединеното общество. По-опасна е външната интервенция от страна на районни и интернационалните сили, които поддържат враждуващите страни в либийския спор както политически, по този начин и военно. Сътресенията в Либия засягат освен либийския народ, само че също по този начин има негативно влияние върху прилежащите на Либия страни и на целия район, както и върху Европа. Продължаващият спор докара до голям поток от мигранти и бежанци на Стария континент и до разпространяването на терористични групи, употребяващи африканската страна като база. Разделението сред политическите и икономическите институции в Либия през последните четири години - в това число двете паралелни държавни управления в Триполи и в Източна Либия, които се конкурират за власт, са главната причина за неустойчивостта и страданията на популацията. В момента Либия има разграничена централна банка, което значи, че няма централизирана парична и фискална политика. Това провокира високи равнища на инфлация и внезапен спад в цената на либийската валута. Ситуацията се усложнява от неналичието на ликвидност в банките за необятната общност.
Друг проблем пред стабилността и институционалното създаване в Либия е възходящият брой и власт на милициите. След разпадането на режима на Кадафи слабите структури на националната войска и полицията не съумяха да се обединят и консолидират,
а локалните милиции бързо се развъдиха и укрепиха властта си
Те са завладяли контрола на значими държавни институции и активи като министерски здания, летища, петролни уреди, гранични пунктове, пристанища и военни казарми.
Основните воюващи страни в спора са основаното в столицата Триполи Правителство на националното единодушие (ПНС) отпред с премиера Файез ал Сарадж и въоръжените сили на военачалник Халифа Хафтар. Ситуацията в страната ескалира при започване на април, когато Либийската национална войска (ЛНА), предвождана от " Силния човек ", поведе военна атака против държавното управление в Триполи. В момента силите на Хафтар са ситуирани в южните покрайнини на града, където сраженията не престават. По данни на Световната здравна организация досега повече от 510 души са убити, 75 000 са напуснали домовете си, а над 2400 са били ранени. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации не съумя да реализира единодушие по проекторезолюция, която изисква преустановяване на огъня в Либия и връщане на масата на политическите договаряния за слагане завършек на спора.
Съобщението за интервенцията, стартирана от армията на Хафтар, пристигна единствено дни преди плануваната национална конференция, проведена от Мисията на Организация на обединените нации за поддръжка в Либия. Очакваше се тази конференция да реализира пробив в политическата невъзможност и да помогне за разрешаване на либийския спор, който би включвал провеждането на нови избори за сливане на разграничените институции в страната. Подобна политическа договорка щеше да постави завършек на персоналните упоритости на Хафтар за реализиране на безспорна власт в Либия, подкрепена от главните му интернационалните поддръжници - ОАЕ, Египет и Саудитска Арабия. " Силният човек на Киренайка " организира своята акция под наслова за освобождение на Либия от фиктивното държавно управление, заличаване на военните милиции, които ускориха своето въздействие в страната след елиминирането на Муамар Кадафи, и битка против тероризма. В свое изявление пред френски медии в неделя Хафтар съобщи: " Разбира се, че задачата е политическо решение. Но с цел да се върнем към политиката, би трябвало да приключим с милициите. Проблемът в Триполи е въпрос на сигурността. "
Добро начало на напъните за стабилизиране на Либия би било да се ограничи разрушителната външна интервенция, подклаждаща спора. Страни като ОАЕ и Египет намерено подценяват интернационалните наказания против оръжията, което се удостоверява от подробни отчети от експертния комитет на Комитета по глобите на Организация на обединените нации за Либия. Двете страни доставят тежко оръжие и хранителни запаси на либийския пълководец Халифа Хафтар. Катар и Турция пък отдават политическа поддръжка за съперниците на Хафтар в Западна Либия. Халифа Хафтар е подкрепян също по този начин от Йордания, Франция и Русия, като тези страни оказват на либийския боен водач политическа и военна поддръжка.
В същото време Западът още веднъж остава разграничен
в отношението си към северноафриканската страна. Най-големи ползи в страната имат Италия и Франция, които влагат в енергийния и петролния бизнес на Либия. Съперничеството сред Париж и Рим е добър образец за това по какъв начин неналичието на интернационален консенсус удължава неустойчивостта в Либия. Франция е упреквана в двойствена игра, като се пробва да влезе в ролята на медиатор сред двата либийски лагера. Правителството на Сарадж бе основано в Триполи през 2016 година с поддръжката на Организация на обединените нации. От този миг Париж влезе в ролята на посредник и провежда две срещи сред воюващите страни през юли 2017 година и през май 2018 година Безспорно е обаче, че Франция отдава желанията си за Халифа Хафтар. Италия от своя страна поддържа държавното управление на Сарадж, наблягайки своите петролни ползи в Либия. Известно е, че италианският петролен колос " Ени " и френският " Тотал " се съревновават за богатите залежи в Сирт и Западна Либия.
Плахият отговор на интернационалната общественост към офанзивата против Триполи демонстрира, че доста страни виждат в военачалник Хафтар решение на обстановката в Либия. Хафтар се надява още да се възползва от възходящото неодобрение измежду цивилното население в Западна Либия. Престъпността, несигурността и корупцията нарастват, а изискванията на живот доста се утежняват. Носталгията по епохата на Кадафи се е промъкнала в Либия и се позволява чувството, че Хафтар може да сплоти страната и да върне стабилността и реда. Либия незабавно се нуждае от ефикасен и работещ народен развой на помиряване, който включва всички политически, военни, районни и племенни играчи, участващи в спора. Наличието на едно национално авторитетно държавно управление и обединяването на армията, организациите за сигурност и всички суверенни стопански институции е от решаващо значение за стабилизирането на страната и подготовката й за либерален изборен развой.
Става въпрос главно за страните, някогашни колонии, от Африка, Близкия изток и Азия. С ограничението на западното въздействие, ускорено от унизителното отношение на президента Тръмп към обичайните съдружници на Съединени американски щати, както и от възхода на националистическите настроения в Европа, водачите на разнообразни страни по целия свят се пробват да захвърлят оковите на западната надмощие и по този начин да провокират до каква степен резистентен и единен е западният алианс.
На дневен ред е спорът в Либия, който заплашва да премине в революция. Пратеникът на Организация на обединените нации за Либия Хасан Саламе прикани за незабавни дейности за спиране на потоците от оръжие към воюващите страни в Либия, като предизвести, че продължаващата борба за Триполи е " единствено началото на дълга и кървава война ". " Насилието в покрайнините на Триполи е единствено началото на дълга и кървава война по южните крайбрежия на Средиземно море, застрашавайки сигурността на непосредствените съседи на Либия и по-широкия Средиземноморски район ", сподели още Саламе.
Много са аргументите за непрекъснатата неустановеност
в Либия и бурния временен интервал след революцията от февруари 2011 година Някои от тях са вътрешни и са породени от слабите институции, оставени от режима на Муамар Кадафи, което затруднява постигането на помиряване измежду мощно разединеното общество. По-опасна е външната интервенция от страна на районни и интернационалните сили, които поддържат враждуващите страни в либийския спор както политически, по този начин и военно. Сътресенията в Либия засягат освен либийския народ, само че също по този начин има негативно влияние върху прилежащите на Либия страни и на целия район, както и върху Европа. Продължаващият спор докара до голям поток от мигранти и бежанци на Стария континент и до разпространяването на терористични групи, употребяващи африканската страна като база. Разделението сред политическите и икономическите институции в Либия през последните четири години - в това число двете паралелни държавни управления в Триполи и в Източна Либия, които се конкурират за власт, са главната причина за неустойчивостта и страданията на популацията. В момента Либия има разграничена централна банка, което значи, че няма централизирана парична и фискална политика. Това провокира високи равнища на инфлация и внезапен спад в цената на либийската валута. Ситуацията се усложнява от неналичието на ликвидност в банките за необятната общност.
Друг проблем пред стабилността и институционалното създаване в Либия е възходящият брой и власт на милициите. След разпадането на режима на Кадафи слабите структури на националната войска и полицията не съумяха да се обединят и консолидират,
а локалните милиции бързо се развъдиха и укрепиха властта си
Те са завладяли контрола на значими държавни институции и активи като министерски здания, летища, петролни уреди, гранични пунктове, пристанища и военни казарми.
Основните воюващи страни в спора са основаното в столицата Триполи Правителство на националното единодушие (ПНС) отпред с премиера Файез ал Сарадж и въоръжените сили на военачалник Халифа Хафтар. Ситуацията в страната ескалира при започване на април, когато Либийската национална войска (ЛНА), предвождана от " Силния човек ", поведе военна атака против държавното управление в Триполи. В момента силите на Хафтар са ситуирани в южните покрайнини на града, където сраженията не престават. По данни на Световната здравна организация досега повече от 510 души са убити, 75 000 са напуснали домовете си, а над 2400 са били ранени. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации не съумя да реализира единодушие по проекторезолюция, която изисква преустановяване на огъня в Либия и връщане на масата на политическите договаряния за слагане завършек на спора.
Съобщението за интервенцията, стартирана от армията на Хафтар, пристигна единствено дни преди плануваната национална конференция, проведена от Мисията на Организация на обединените нации за поддръжка в Либия. Очакваше се тази конференция да реализира пробив в политическата невъзможност и да помогне за разрешаване на либийския спор, който би включвал провеждането на нови избори за сливане на разграничените институции в страната. Подобна политическа договорка щеше да постави завършек на персоналните упоритости на Хафтар за реализиране на безспорна власт в Либия, подкрепена от главните му интернационалните поддръжници - ОАЕ, Египет и Саудитска Арабия. " Силният човек на Киренайка " организира своята акция под наслова за освобождение на Либия от фиктивното държавно управление, заличаване на военните милиции, които ускориха своето въздействие в страната след елиминирането на Муамар Кадафи, и битка против тероризма. В свое изявление пред френски медии в неделя Хафтар съобщи: " Разбира се, че задачата е политическо решение. Но с цел да се върнем към политиката, би трябвало да приключим с милициите. Проблемът в Триполи е въпрос на сигурността. "
Добро начало на напъните за стабилизиране на Либия би било да се ограничи разрушителната външна интервенция, подклаждаща спора. Страни като ОАЕ и Египет намерено подценяват интернационалните наказания против оръжията, което се удостоверява от подробни отчети от експертния комитет на Комитета по глобите на Организация на обединените нации за Либия. Двете страни доставят тежко оръжие и хранителни запаси на либийския пълководец Халифа Хафтар. Катар и Турция пък отдават политическа поддръжка за съперниците на Хафтар в Западна Либия. Халифа Хафтар е подкрепян също по този начин от Йордания, Франция и Русия, като тези страни оказват на либийския боен водач политическа и военна поддръжка.
В същото време Западът още веднъж остава разграничен
в отношението си към северноафриканската страна. Най-големи ползи в страната имат Италия и Франция, които влагат в енергийния и петролния бизнес на Либия. Съперничеството сред Париж и Рим е добър образец за това по какъв начин неналичието на интернационален консенсус удължава неустойчивостта в Либия. Франция е упреквана в двойствена игра, като се пробва да влезе в ролята на медиатор сред двата либийски лагера. Правителството на Сарадж бе основано в Триполи през 2016 година с поддръжката на Организация на обединените нации. От този миг Париж влезе в ролята на посредник и провежда две срещи сред воюващите страни през юли 2017 година и през май 2018 година Безспорно е обаче, че Франция отдава желанията си за Халифа Хафтар. Италия от своя страна поддържа държавното управление на Сарадж, наблягайки своите петролни ползи в Либия. Известно е, че италианският петролен колос " Ени " и френският " Тотал " се съревновават за богатите залежи в Сирт и Западна Либия.
Плахият отговор на интернационалната общественост към офанзивата против Триполи демонстрира, че доста страни виждат в военачалник Хафтар решение на обстановката в Либия. Хафтар се надява още да се възползва от възходящото неодобрение измежду цивилното население в Западна Либия. Престъпността, несигурността и корупцията нарастват, а изискванията на живот доста се утежняват. Носталгията по епохата на Кадафи се е промъкнала в Либия и се позволява чувството, че Хафтар може да сплоти страната и да върне стабилността и реда. Либия незабавно се нуждае от ефикасен и работещ народен развой на помиряване, който включва всички политически, военни, районни и племенни играчи, участващи в спора. Наличието на едно национално авторитетно държавно управление и обединяването на армията, организациите за сигурност и всички суверенни стопански институции е от решаващо значение за стабилизирането на страната и подготовката й за либерален изборен развой.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ