Христо Иванов: България е част от много по-мащабна фронтова линия на Русия
Със сигурност свалянето на това държавно управление е било от първокачествен интерес за Москва. Хвърлянето на България в още по-голяма управленческа рецесия е от първокачествен интерес за Русия, споделя Христо Иванов 
Роден е на 13 септември 1974 година в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския пред " Дойче веле "
Всичко по тематиката: Трусовете в обединението 414
- Положихте доста старания и внесохте отчет за отпадането на ветото за РСМ, в сходство с френското предложение, а Народното събрание го одобри с респектиращо болшинство. Не можеше ли това да стане по-рано, тъй че тематиката да не се употребява като претекст за свалянето на държавното управление?
- Сигурно е могло, само че ние зависехме от това по кое време френското председателство ще създаде своето предложение и се вместихме в периода, който изтича с френското председателството в края на юни. Това беше вероятният политически прозорец, в който да се възползваме от едно доста положително за нас предложение. Но можеше доста по-рано да проведем един разумен обществен спор, който беше сменен с компроматна акция против държавното управление. Искам особено да подчертая, че аз съм вносител на отчет, който оформи дефинитивно напъните на българската дипломация и на екипа на премиера Петков. Разбира се, те стъпват и върху работата на предходните държавни управления. Просто се оказах оня човек в Народното събрание, който може да води спокоен диалог със всички и по този начин се открих в ролята на вносителя.
- А какво значение имаше, че президентът Радев непредвиденото застана зад предлагането на Макрон? Това опит да закрепи своята разтърсена евроатлантическа легитимност ли беше?
- Не мисля, че беше ненадейно – към първичните условия на България с помощта и на президента беше добавено настояването за смяна на конституцията в отбрана на правата на българите в Северна Македония. Това прибави ъгъл, от който европейските ни сътрудници съумяха да схванат казуса на България. Защото отбраната на човешките права на тях им е близка за разлика от езиковите и историческите разногласия, които водим. Това спомогна да стигнем до така нареченото френско предложение.
- Доколко повдигането на ветото против РСМ беше действителен претекст на Има Такъв Народ за свалянето на държавното управление или беше единствено предлог?
- Има Такъв Народ употребява тематиката за Северна Македония безусловно като предмет, с който да замерват държавното управление, с цел да вземат решение някакви други битови и кадрови въпроси. Тази тематика е прекомерно значима, с цел да се спекулира с нея по този метод.
- Успешните ви старания за събаряне на ветото няма ли от дял да се трансфорат в пасив, в случай че македонците от своя страна не подпишат?
- След като европейските институции са изработили позиция – тя не е единствено на Франция, а е съгласувана с другите страни в Съюза и с Комисията, и откакто тя е призната от България, това към този момент образува стандарт, алена линия, бих споделил. Ако РСМ не я одобри, рискува да прати целия развой първоначално и той да стартира при доста по-лоши условия. Ако не успеем да затворим тематиката в този момент, ще влязат в нов стадий популистките злоупотреби с нея. Особено при едни предварителни избори у нас. Бих апелирал към РСМ да не пробват да спъват процеса в този момент, тъй като след това ще стане доста по-трудно.
- Да оставим македонците да мислят и да забележим отвън тях какви са аргументите, довели до рухването на държавното управление. Можеше ли, да вземем за пример, да го избави вътрешният разговор в обединението, в случай че беше по-добър?
- Каквито и други аргументи да има, за мен главната си остава зле скроената структура на обединението. От самото начало предсказах, което не се хареса на доста хора, че това ще докара до трудно взимане на решения, неустойчивост и скорошни избори.
- Наричате зле скроена структура наличието на Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия в нея ли?
- Съставът на Народното събрание е подобен, че обединението по нужда беше прекомерно разнородна. Когато обаче правиш коалиция от толкоз разнообразни партии – и идеологически, и като политическа просвета, устройство и традиция, би трябвало да заложиш доста ясни механизми за взимане на решения и връзка. Ние не се справихме с това, което на шестия месец провокира срив. Още преди да се стигне до по-съществени кардинални конфликти част от сътрудниците просто престанаха да си приказват, други не разбираха какво се приказва и значимите решения не можеха да се разискват и взимат.
- Подозирате ли Има Такъв Народ, че се е присъединила в обединението, с цел да я взриви от вътрешната страна?
- Хаосът във взимането на решения беше на всички равнища и всеки можеше да се възползва от него.
- Как гледате не хипотезата, че държавното управление беше свалено от Москва, а не от София?
- Със сигурност свалянето на това държавно управление е било от първокачествен интерес за Москва. Хвърлянето на България в още по-голяма управленческа рецесия е от първокачествен интерес за Москва. Със сигурност от първокачествен интерес за Москва е гласовете, които декларират евроатлантическа ориентировка в този парламент, да не могат да се структурират в устойчива и резултатна политическа линия. Със сигурност от първокачествен интерес за Москва е тласкането на България към нови избори, в които популистки фашизоидни субекти да получат доста по-голяма роля и да се трансфорат, в случай че не в ръководещ, то в блокиращ фактор. Със сигурност за тях е значимо да няма ефикасна битка с корупцията и излекуване на институциите, както и да се предотврати скъсването ни с енергийната взаимозависимост...
- Може ли да твърдим, че до експанзията на Путин в Украйна главният приоритет за България беше битката с корупцията, а по-късно стана запазването на евроатлантическата ѝ ориентировка? И в тази връзка постанова ли се промяна на репертоара от вероятни политически взаимни отстъпки?
- Факт е, че войната трансформира целите. Тя ни хвърли в една поредност от рецесии, които нямаше по какъв начин да бъдат предсказани. Факт е, че войната изисква от България да се отнесе доста по-сериозно към тематиките, свързани със сигурността и евроатлантическата си принадлежност. Същевременно битката с корупцията остава главен приоритет и в този подтекст. Ние не можем да отблъснем съветските хибридни офанзиви, в случай че на първо време не се оправим с корупцията. Корупцията е първостепенна опасност за сигурността ни.
Да, променената обстановка допуска търсенето на нови – не бих споделил взаимни отстъпки, тъй като в българския политически език това стана ругание. Ние прекосяваме в една фаза на политическата система, когато към този момент няма да има огромни преобладаващи обединения и държавните управления по изискване ще стъпват на необятни и комплицирани обединения. Изкуството във вътрешната политика ще бъде изкуство на единодушието. Но това изобщо не значи, че единодушията би трябвало да са безпринципни, просто би трябвало да намираме метод да си приказваме и по този начин да отстояваме правилата си. Става дума за нов политически език, който занапред ще би трябвало да учим, тъй като конвулсиите в политиката през последната година и половина бяха резултат и на това, че не го знаем.
- По мотив на решението на Народното събрание за отпадане на ветото Слави Трифонов излезе с отворено писмо, което в действителност дели парламентарното пространство на две – ГЕРБ, Политическа партия, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България от една страна и Има Такъв Народ и „ Възраждане “ от друга. Как се чувствате в тази компания и тя може ли да свърши и някаква друга работа?
- Има Такъв Народ първо смъкнаха държавното управление, а в този момент се пробват по всякакъв начин да замажат този факт с някакви нелепи внушения. Ние не за първи път по значими въпроси гласуваме с ГЕРБ и Движение за права и свободи. Така стана по тематиката за Украйна, само че тогава Има Такъв Народ се участваха и нямаха интерес от сходни офанзиви. Винаги почтено и честно сме заявявали, че когато става дума за национална сигурност, евроатлантическа ориентировка, правосъдна промяна, ще търсим взаимоотношение с опозицията. А с цел да няма връщане към корупционни модели на ръководство, ГЕРБ и Движение за права и свободи би трябвало да бъдат държани отвън изпълнителната власт – това беше формулата, която Има Такъв Народ безконтролно счупиха.
- Говорите за ГЕРБ и Движение за права и свободи като за съпротива, само че по какъв начин бихте могли да задържите властта при последващи избори? Мислили ли сте върху механизъм, по който да пренасочите площадната поддръжка, която и в този момент държавното управление получи, към урните? След митингите от 2020 година под вдигнатия пестник на президента тя значително като че ли беше политически разпиляна…
- Тук има една специфичност – гражданската поддръжка по улиците нормално идва от София и от няколко по-големи града. От тази позиция би трябвало да си поправяме оптиката. Разширяването на гражданската сила до важен парламентарен избор и постоянна социална поддръжка, която разрешава устойчиви новаторски дейности, изисква дълга работа и то по разпоредбите на систематичната политика. Именно това като че ли не отчитаме задоволително и постоянно хабим гражданската сила с любителски дейности и случки. Мисля, че през днешния ден би трябвало да си даваме сметка, че в случай че желаеме да изградим някакъв резистентен вектор на развиване, той може да бъде единствено ясно либерален, прозападен и ориентиран към върховенството на закона. Очевидно е, че липсва рецепта по какъв начин да стане това и ще трябват сложни старания. Но опция няма.
- Какъв е рискът обаче Путин да завоюва войната не в Украйна, а у нас и тук да конфигурира държавно управление, лоялно към неговия режим?
- И ние, и Украйна сме част от една доста по-мащабна фронтова линия на опълчване против досегашния модел на интернационалните връзки в опит за реституция на Русия като световна империя, налагаща различна посока на развиване в Източна Европа. На първия стадий може да е задоволително ние да си стоим в Европейски Съюз и НАТО, само че да бъдем приведени в положение на все по-голяма безотговорност, тъй че значими решения в тези формати да бъдат мощно затруднени или даже блокирани.
- Това не е ли същото?
- Това е доста по-лесно от инсталирането навън пропутински режим. Ако не успеем да излезем от спиралата от политически рецесии и невъзможността за взимане на значими решения, ние доста скоро ще се окажем в описаното положение. Достатъчни са още едни избори, които да произведат следващия ялов парламент...
- Какъв е политическият капацитет на партии като вашата или като Политическа партия да спрат путинизацията на страната?
- Нашият късмет е да предложим на хората зряло и стабилно водачество, ръководство, което се преценява с институциите и не води непотребни войни във всички посоки, просто тъй като не знае какво друго да прави. Трябва сдържаност, рационалност, отегчителен професионализъм и даже, в случай че щете, невзискателност. Особено невзискателност! Такъв метод може да се окаже доста по-привлекателен за хората от познатите гръмки политически заклинания.
Роден е на 13 септември 1974 година в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския пред " Дойче веле " Всичко по тематиката: Трусовете в обединението 414
- Положихте доста старания и внесохте отчет за отпадането на ветото за РСМ, в сходство с френското предложение, а Народното събрание го одобри с респектиращо болшинство. Не можеше ли това да стане по-рано, тъй че тематиката да не се употребява като претекст за свалянето на държавното управление?
- Сигурно е могло, само че ние зависехме от това по кое време френското председателство ще създаде своето предложение и се вместихме в периода, който изтича с френското председателството в края на юни. Това беше вероятният политически прозорец, в който да се възползваме от едно доста положително за нас предложение. Но можеше доста по-рано да проведем един разумен обществен спор, който беше сменен с компроматна акция против държавното управление. Искам особено да подчертая, че аз съм вносител на отчет, който оформи дефинитивно напъните на българската дипломация и на екипа на премиера Петков. Разбира се, те стъпват и върху работата на предходните държавни управления. Просто се оказах оня човек в Народното събрание, който може да води спокоен диалог със всички и по този начин се открих в ролята на вносителя.
- А какво значение имаше, че президентът Радев непредвиденото застана зад предлагането на Макрон? Това опит да закрепи своята разтърсена евроатлантическа легитимност ли беше?
- Не мисля, че беше ненадейно – към първичните условия на България с помощта и на президента беше добавено настояването за смяна на конституцията в отбрана на правата на българите в Северна Македония. Това прибави ъгъл, от който европейските ни сътрудници съумяха да схванат казуса на България. Защото отбраната на човешките права на тях им е близка за разлика от езиковите и историческите разногласия, които водим. Това спомогна да стигнем до така нареченото френско предложение.
- Доколко повдигането на ветото против РСМ беше действителен претекст на Има Такъв Народ за свалянето на държавното управление или беше единствено предлог?
- Има Такъв Народ употребява тематиката за Северна Македония безусловно като предмет, с който да замерват държавното управление, с цел да вземат решение някакви други битови и кадрови въпроси. Тази тематика е прекомерно значима, с цел да се спекулира с нея по този метод.
- Успешните ви старания за събаряне на ветото няма ли от дял да се трансфорат в пасив, в случай че македонците от своя страна не подпишат?
- След като европейските институции са изработили позиция – тя не е единствено на Франция, а е съгласувана с другите страни в Съюза и с Комисията, и откакто тя е призната от България, това към този момент образува стандарт, алена линия, бих споделил. Ако РСМ не я одобри, рискува да прати целия развой първоначално и той да стартира при доста по-лоши условия. Ако не успеем да затворим тематиката в този момент, ще влязат в нов стадий популистките злоупотреби с нея. Особено при едни предварителни избори у нас. Бих апелирал към РСМ да не пробват да спъват процеса в този момент, тъй като след това ще стане доста по-трудно.
- Да оставим македонците да мислят и да забележим отвън тях какви са аргументите, довели до рухването на държавното управление. Можеше ли, да вземем за пример, да го избави вътрешният разговор в обединението, в случай че беше по-добър?
- Каквито и други аргументи да има, за мен главната си остава зле скроената структура на обединението. От самото начало предсказах, което не се хареса на доста хора, че това ще докара до трудно взимане на решения, неустойчивост и скорошни избори.
- Наричате зле скроена структура наличието на Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия в нея ли?
- Съставът на Народното събрание е подобен, че обединението по нужда беше прекомерно разнородна. Когато обаче правиш коалиция от толкоз разнообразни партии – и идеологически, и като политическа просвета, устройство и традиция, би трябвало да заложиш доста ясни механизми за взимане на решения и връзка. Ние не се справихме с това, което на шестия месец провокира срив. Още преди да се стигне до по-съществени кардинални конфликти част от сътрудниците просто престанаха да си приказват, други не разбираха какво се приказва и значимите решения не можеха да се разискват и взимат.
- Подозирате ли Има Такъв Народ, че се е присъединила в обединението, с цел да я взриви от вътрешната страна?
- Хаосът във взимането на решения беше на всички равнища и всеки можеше да се възползва от него.
- Как гледате не хипотезата, че държавното управление беше свалено от Москва, а не от София?
- Със сигурност свалянето на това държавно управление е било от първокачествен интерес за Москва. Хвърлянето на България в още по-голяма управленческа рецесия е от първокачествен интерес за Москва. Със сигурност от първокачествен интерес за Москва е гласовете, които декларират евроатлантическа ориентировка в този парламент, да не могат да се структурират в устойчива и резултатна политическа линия. Със сигурност от първокачествен интерес за Москва е тласкането на България към нови избори, в които популистки фашизоидни субекти да получат доста по-голяма роля и да се трансфорат, в случай че не в ръководещ, то в блокиращ фактор. Със сигурност за тях е значимо да няма ефикасна битка с корупцията и излекуване на институциите, както и да се предотврати скъсването ни с енергийната взаимозависимост...
- Може ли да твърдим, че до експанзията на Путин в Украйна главният приоритет за България беше битката с корупцията, а по-късно стана запазването на евроатлантическата ѝ ориентировка? И в тази връзка постанова ли се промяна на репертоара от вероятни политически взаимни отстъпки?
- Факт е, че войната трансформира целите. Тя ни хвърли в една поредност от рецесии, които нямаше по какъв начин да бъдат предсказани. Факт е, че войната изисква от България да се отнесе доста по-сериозно към тематиките, свързани със сигурността и евроатлантическата си принадлежност. Същевременно битката с корупцията остава главен приоритет и в този подтекст. Ние не можем да отблъснем съветските хибридни офанзиви, в случай че на първо време не се оправим с корупцията. Корупцията е първостепенна опасност за сигурността ни.
Да, променената обстановка допуска търсенето на нови – не бих споделил взаимни отстъпки, тъй като в българския политически език това стана ругание. Ние прекосяваме в една фаза на политическата система, когато към този момент няма да има огромни преобладаващи обединения и държавните управления по изискване ще стъпват на необятни и комплицирани обединения. Изкуството във вътрешната политика ще бъде изкуство на единодушието. Но това изобщо не значи, че единодушията би трябвало да са безпринципни, просто би трябвало да намираме метод да си приказваме и по този начин да отстояваме правилата си. Става дума за нов политически език, който занапред ще би трябвало да учим, тъй като конвулсиите в политиката през последната година и половина бяха резултат и на това, че не го знаем.
- По мотив на решението на Народното събрание за отпадане на ветото Слави Трифонов излезе с отворено писмо, което в действителност дели парламентарното пространство на две – ГЕРБ, Политическа партия, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България от една страна и Има Такъв Народ и „ Възраждане “ от друга. Как се чувствате в тази компания и тя може ли да свърши и някаква друга работа?
- Има Такъв Народ първо смъкнаха държавното управление, а в този момент се пробват по всякакъв начин да замажат този факт с някакви нелепи внушения. Ние не за първи път по значими въпроси гласуваме с ГЕРБ и Движение за права и свободи. Така стана по тематиката за Украйна, само че тогава Има Такъв Народ се участваха и нямаха интерес от сходни офанзиви. Винаги почтено и честно сме заявявали, че когато става дума за национална сигурност, евроатлантическа ориентировка, правосъдна промяна, ще търсим взаимоотношение с опозицията. А с цел да няма връщане към корупционни модели на ръководство, ГЕРБ и Движение за права и свободи би трябвало да бъдат държани отвън изпълнителната власт – това беше формулата, която Има Такъв Народ безконтролно счупиха.
- Говорите за ГЕРБ и Движение за права и свободи като за съпротива, само че по какъв начин бихте могли да задържите властта при последващи избори? Мислили ли сте върху механизъм, по който да пренасочите площадната поддръжка, която и в този момент държавното управление получи, към урните? След митингите от 2020 година под вдигнатия пестник на президента тя значително като че ли беше политически разпиляна…
- Тук има една специфичност – гражданската поддръжка по улиците нормално идва от София и от няколко по-големи града. От тази позиция би трябвало да си поправяме оптиката. Разширяването на гражданската сила до важен парламентарен избор и постоянна социална поддръжка, която разрешава устойчиви новаторски дейности, изисква дълга работа и то по разпоредбите на систематичната политика. Именно това като че ли не отчитаме задоволително и постоянно хабим гражданската сила с любителски дейности и случки. Мисля, че през днешния ден би трябвало да си даваме сметка, че в случай че желаеме да изградим някакъв резистентен вектор на развиване, той може да бъде единствено ясно либерален, прозападен и ориентиран към върховенството на закона. Очевидно е, че липсва рецепта по какъв начин да стане това и ще трябват сложни старания. Но опция няма.
- Какъв е рискът обаче Путин да завоюва войната не в Украйна, а у нас и тук да конфигурира държавно управление, лоялно към неговия режим?
- И ние, и Украйна сме част от една доста по-мащабна фронтова линия на опълчване против досегашния модел на интернационалните връзки в опит за реституция на Русия като световна империя, налагаща различна посока на развиване в Източна Европа. На първия стадий може да е задоволително ние да си стоим в Европейски Съюз и НАТО, само че да бъдем приведени в положение на все по-голяма безотговорност, тъй че значими решения в тези формати да бъдат мощно затруднени или даже блокирани.
- Това не е ли същото?
- Това е доста по-лесно от инсталирането навън пропутински режим. Ако не успеем да излезем от спиралата от политически рецесии и невъзможността за взимане на значими решения, ние доста скоро ще се окажем в описаното положение. Достатъчни са още едни избори, които да произведат следващия ялов парламент...
- Какъв е политическият капацитет на партии като вашата или като Политическа партия да спрат путинизацията на страната?
- Нашият късмет е да предложим на хората зряло и стабилно водачество, ръководство, което се преценява с институциите и не води непотребни войни във всички посоки, просто тъй като не знае какво друго да прави. Трябва сдържаност, рационалност, отегчителен професионализъм и даже, в случай че щете, невзискателност. Особено невзискателност! Такъв метод може да се окаже доста по-привлекателен за хората от познатите гръмки политически заклинания.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ