Бюджет като рушвет
Със сигурност ще запомним 2020-а година с две забележителни събития - нашествието на ковид и най-голямото бюджетно " разпищолване " от въвеждането на валутния ръб насам. След дълги години на финансова дисциплинираност, спазвана от поредица разноцветни държавни управления, третият кабинет на Бойко Борисов " го удари през пръсти " и тика страната се спусна в опасна спирала на дефицити и задължения.
Бюджетните сметки за остатъка от тази и за идните три години светят в " рисково алено " - страната ще похарчи не единствено всички събрани налози, само че и още над 10 милиарда лв., които ще вземе назаем. Очевидно е, че
министър председателят деец е в суматоха - властта му се изплъзва
В обезверен опит да умилостиви народа, той се готви да раздава държавните пари - на дребни и огромни, на небогати и богати, на нуждаещи се и на такива, от които властта се нуждае. Идат значими избори и е време за обезпечаване и на гласоподаватели, и на спонсори.
През 2009 година първият кабинет на Борисов пристигна на власт в тежка международна рецесия. Тогавашният финансов министър Симеон Дянков сготви " пестелив " бюджет, който самичък назова " постна пица ". Рецептата за излизане от рецесията тогава бе - финансова дисциплинираност и стягане на коланите.
Сега отново сме в рецесия, само че този път бюджетната пица на кабинета " Борисов " е голяма и мазна. Управляващите се готвят да харчат като че ли стопанската система цъфти и ще процъфтява. Сбогом, финансова дисциплина, довиждане, фискален разсъдък - изборите идат.
Финансовият министър Кирил Ананиев дава следното опрощение за задаващия се бюджетен пир по време на чума - днешната рецесия не може да се лекува със стягане на колани, а с " самодейна и антициклична политика ", което ще рече стимулиране на потреблението чрез изливане на повече пари у данъкоплатците. " Изливането " обаче няма нищо общо с истински антикризисни мерки (изготвянето на подобен проект е върховен пилотаж, а кабинетът Борисов избира лесните и бързи " решения ", които нямат необикновен резултат, само че пък са ефектни и стават за автореклама). Очевидно е, че ръководещите бързат да отворят сергиите за ранно разпределяне на предизборни " кебапчета ". Вероятно се надяват с бюджетни подаяния да позаглушат виковете " оставка ".
" Пицата " е пребогата, единствено че страната няма пари да заплати за всичката й гарнитурата - не доближават 5.2 милиарда лева за тази година и още 4.9 милиарда за следващата година. Сумите - стряскащи с размера си - значат, че ръководещите ще взимат нови заеми, които ще тегнат на плещите на българските данъкоплатци. Връщането на борчовете не би било мъчно при цъфтяща стопанска система, само че в този момент, когато светът е пленник на невидимия вирус, никой не може да каже по кое време ще се върнем към напредък.
Причината за резкия противоположен завой на кабинета " Борисов " и курсът към рушене на дълго защитаваната дисциплинираност на държавните финанси е транспарантна - боязън, суматоха, опит за оцеляване непременно. Всеядната корупция и безкрайните кавги към властта станаха нетърпими, публичното неодобрение кипна, към този момент четвърти месеци не престават гражданските демонстрации, които упорстват за оставки по върховете, а към тях от време на време се прибавят и митинги на разнообразни недоволни от ръководството групи. Очертава се още по-взривоопасна зима, тъй като високите сметки за ток и парно ще изопнат в допълнение нервите на хората, които и без друго са " изпилени " от терзанията поради коронакризата.
Всичко това, съчетано с наближаващите избори, е причина за бюджетното " разпилщоване ", което държавното управление готви.
Пандемията е единствено заслон за идното велико евакуиране на държавната хазна
Каквито и басни да описват министрите - че едничката им цел е да противодействат на провалите от Ковид-19, обстоятелствата споделят друго. Разходите на бюджета следващата година порастват със 7.8 милиарда лв., предопределени най-много за повдигане на заплатите на секторите на държавна прехрана, за нарастване на пенсии и на обществени помощи. Не че няма потребност от тези " корекции " на приходи, само че това са групите, най-слабо наранени от коронавирус рецесията - за разлика от действителната стопанска система, където стотици хиляди изгубиха работата си, приходите си, бизнеса си. А тъкмо за тези най-пряко ударени от пандемията българи бюджетът е най-стиснат.
Правителството се прави, че не чува пороя от рецензии - от икономисти и финансисти, от бизнеса и от политици - че липсват прицелени и ефикасни ограничения за избавяне на най-пострадалите от коронакризата браншове, за поощряване на икономическата интензивност, за опазване на работните места.
" Това, което най-вече нервира в проектобюджета, е изливането на средства, замаскирано като битка с COVID-кризата ", коментира Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и някогашен зам.-министър на финансите. А някогашният обществен министър от втория кабинет на Борисов Ивайло Калфин непосредствено дефинира
поголовното раздаване на пари като " рушвет "
Противно на всякаква логика правителството подвига минималната заплата следващата година от 610 на 650 лв. - макар че стопанската система е в рецесия и на инат на митингите на работодатателските организации. Вдигат се и чиновническите заплати - с 10 %, а на работещите на фронта против ковид даже с 30%. Това ще струва на бюджета 658 млн. лева С 20% ще се усилят и заплатите и на общинските чиновници. Учителските хонорари ще се вдигнат 17%, което е 360 млн. лева спомагателен разход.
Една трета от пенсионерите ще получат по-големи пенсии още от 1 януари поради увеличението на минималната сума за стаж и възраст от 250 лева на 300 лева - което прави 474 млн. лв. разход за хазната. Други 318 млн. лева ще се дадат за добавката от 50 лева към всички пенсии през първите три месеца на годината, а 47 млн. лева - за ваучери за храна от по 120 лева за възрастните с пенсии сред 300 и 369 лева
Противно на икономическата логичност държавното управление реши да раздава детски добавки от 40 лв. месечно на всички български семейства - без значение какви са приходите им. Същата тактичност ще се приложи и за еднократната помощ от 300 лева. за всеки първокласник и осмокласник следващата година. Двете ограничения ще надуят държавните разходи с 390 млн. лв.. Въпросът е какъв е смисълът на такова подкрепяне - 40 лв. са благодеяние, което няма да помогне доста на семейство, живеещо в бедност, а за родителите с високи приходи сумата е " жълти стотинки ", даже няма да я виждат.
Сред заложените за следващата година промени са още нарастване на възнагражденията за лични асистенти и вдигане на минималното обезщетение за безработица., а родителите, чиито деца не са признати в детски градини, ще получат най-сетне обезщетения, за които упорстват от години.
Абсурдното е, че множеството от тези ограничения ще важат единствено през изборната 2021-а, а някои, като 50-те лв. бонус за пенсионерите - само за първите три месеца на годината.
Според ръководещите обаче това няма нищо общо с изборите. Министрите един през различен се кълнат, че просто откликват на апелите за помощ, които валят от всякъде.
" Абсолютно невероятно е дадеш добавки на над 800 000 деца и да им отнемеш през 2022 година Тази мярка е нелогична. Вместо да се концентрираме там, където има беднотия и проблем, ние даваме на всички по малко. Това е антиреформа ", коментира Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система.
Междувременно заваляха нови и нови претенции за нараствания на възнагражденията и за антикризисни помощи, несъмнено съпроводени с дежурната към този момент опасност за митинги. Полицаите се наскърбиха за какво следващата година са пропуснати от 10%-ното нарастване на заплатите, нищо че преди година са получили към този момент 15% растеж. Последваха ги и пожарникарите. Синдикатите желаят още по-високи минимални компенсации за безработица и нарастване на оптималния застрахователен приход. А ресторантьорите, които за повторно тази година би трябвало да затворят заведенията си, излязоха с искане за компенсации в размер на 80% от всеки трудов контракт.
За бизнеса - малко, само че от сърце
Напълно резонно е работодателските организации да са недоволни от скромните ограничения в бюджета за поддръжка на бизнеса - на фона на плануваните 1.2 милиарда лева за повдигане на заплатите на служители, здравни служащи и учители. Догодина в бюджета са заложени едвам 300 млн. лева по програмата за опазване на заетостта " 60/40 ". За съпоставяне тази година за схемата са отредени 700 млн. лева За поддръжка на туризма е определена 40 млн. лева дотация (35 евро за всеки задграничен екскурзиант, доведен с под наем полет на отмора в страната). А третата антикризисна мярка за бизнеса, планувана в бюджета, е понижената ставка на Данък добавена стойност за ресторантьорите, фитнесите, книгите, бебешките храни, която по изчисленията на финансовото министерство ще остави във компаниите 234 млн. лева през 2021 г.
Правителството твърди компаниите, че година помощта за тях ще пристигна главно от еврофондовете - обезпечените 1 милиарда лева от пренасочване на евросредства ще продължат да се усвояват и през 2021 година, на разположение ще са и други 1.3 милиарда лева, които страната ни чака от избавителния COVID-план на Европейски Съюз - REACT EU. Тези обещания обаче по никакъв начин не звучат успокояващо като се има поради какъв брой тромаво се задействаха схемите за подкрепяне през тази година и с каква скорост се раздават парите.
Как се профукват 17 милиарда лв. за три месеца
Всъщност огромното харчене стартира още от тази година. След като през април след въвеждането на изключителното състояние и затварянето на редица бизнеси бюджетът от уравновесен бе коригиран с недостиг от 3.5 милиарда лева, сега правителството предлага нова актуализация. Тя планува дефицитът в хазната за 2020 година да се усили още 1.736 милиарда лева и да доближи съвсем 5.2 милиарда лева или 4.4% от Брутният вътрешен продукт.
На процедура това ще докара до невиждано до момента стремително харчене в края на годината. През септември финансовото министерство към момента отчиташе остатък в хазната от над 870 млн. лева при направени разноски за 31.5 милиарда лева С предложената актуализация на бюджета тези разноски ще доближат в края на годината до 48.747 милиарда лева. Което значи, че за октомври, ноември и декември ще бъдат изхарчени 17.2 милиарда лева или по 5.7 млрд. лева месечно.
Новите по-високи разноски обаче надалеч не са свързани с преодоляване на пандемията. Кабинетът възнамерява да похарчи 841 млн. лева повече за пътища и магистрали. Сред тях са 367 млн. за настоящ ремонт на пътища, 107 млн. лева за предплатени заплащания за градежа на автомагистрала " Струма " (въпреки, че за нeя бе съобщено, че е обезпечено европейско финансиране), други 114.3 млн. лева за разплащане на към този момент осъществени ремонти по " Струма ", " Тракия ", " Хемус " и " Люлин " и 90 млн. лева по стартирал наложителен ремонт на „ Тракия “. Освен това за неотложно укрепване на свлачища ще се провиснал нови 49.5 млн. лева, а за осъществени действия по „ Калотина-Софийски околовръстен път “ – 30 млн. лева.
Изключително тревожно е завишаването на тавана на уговорките за нови разноски, които регионалното министерство може да поеме през тази година - той скача от 425 млн. лева на 2.12 милиарда лева Не е обяснено за какво се постанова този таван да се завишава с сходна голяма сума, само че сигурно знаем по какъв начин се харчат тези пари - дават се на държавни предприятия като " Автомагистрали " или ВиК холдинга, които след това без публични поръчки се разпореждат на определени компании.
Ипотекиране на бъдещето -
по този начин икономическият анализатор Георги Вулджев дефинира желанието на държавното управление да усили внезапно държавния дълг през идващите три години, с цел да финансира очетаващите се " дупки " в бюджетите.
Средносрочната бюджетна прогноза залага 4,9 милиарда лева недостиг за следващата година, а общо за 2021-2023 година превишението на разноските над приходите ще надвиши 10 милиарда лв.. Този преразход няма по какъв начин да бъде покрит - ще трябват заеми. Според сметките на МФ държавният дълг в края на 2023 година ще нарасне до съвсем 39 милиарда лева, което ще е 28.2% от Брутният вътрешен продукт.
За сравнение през 2019 година държавният дълг бе едвам 22 милиарда лева, или 18% оп Брутният вътрешен продукт, а за тази година след пласираните облигации за 5 милиарда лева на външните пазари и ДЦК за 1.2 милиарда лева на вътрешния пазар се покачва до почти 28 милиарда лева, или 23,5% от Брутният вътрешен продукт.
От финансовото министерство успокояват, че страната ще остане далеч под допустимия таван за задлъжнялост по Маастрихтските критерии, който е 60% от Брутният вътрешен продукт.
Икономисти обаче предизвестяват, че доста елементарно може да влезем в дългова серпантина и да последваме печалния образец на страни като Гърция, Италия и Испания.
" Посоката и скоростта на увеличение на външния дълг от един миг нататък към този момент не може да бъдат следени. Нямаме гаранцията, че след две години този развой няма да продължи с още по-голяма скорост. Подобна политика торпилира концепцията за краткотраен престой до 2023 година в чакалнята на еврозоната ", разяснява Димитър Бранков, зам.-председател на Българска стопанска камара.
Но на премиера деец и на обкръжението му не им пука нито за еврото, нито за Маастрихтските критерии, нито за дълговото задължение и дефицитите. Цялата им сила и оскъдно въображение са впрегнати в една цел - оцеляване до и след изборите. На всяка цена. Затова тази година Коледа подрани и раздаването на " дарове " ще продължи най-малко до март.
Но " ерата Борисов " е към края си. Каквито и бюджетни подкупи да раздава властта, няма по какъв начин да заличи корупционните кавги и усещането за безвластие. Изборите идат.
Бюджетните сметки за остатъка от тази и за идните три години светят в " рисково алено " - страната ще похарчи не единствено всички събрани налози, само че и още над 10 милиарда лв., които ще вземе назаем. Очевидно е, че
министър председателят деец е в суматоха - властта му се изплъзва
В обезверен опит да умилостиви народа, той се готви да раздава държавните пари - на дребни и огромни, на небогати и богати, на нуждаещи се и на такива, от които властта се нуждае. Идат значими избори и е време за обезпечаване и на гласоподаватели, и на спонсори.
През 2009 година първият кабинет на Борисов пристигна на власт в тежка международна рецесия. Тогавашният финансов министър Симеон Дянков сготви " пестелив " бюджет, който самичък назова " постна пица ". Рецептата за излизане от рецесията тогава бе - финансова дисциплинираност и стягане на коланите.
Сега отново сме в рецесия, само че този път бюджетната пица на кабинета " Борисов " е голяма и мазна. Управляващите се готвят да харчат като че ли стопанската система цъфти и ще процъфтява. Сбогом, финансова дисциплина, довиждане, фискален разсъдък - изборите идат.
Финансовият министър Кирил Ананиев дава следното опрощение за задаващия се бюджетен пир по време на чума - днешната рецесия не може да се лекува със стягане на колани, а с " самодейна и антициклична политика ", което ще рече стимулиране на потреблението чрез изливане на повече пари у данъкоплатците. " Изливането " обаче няма нищо общо с истински антикризисни мерки (изготвянето на подобен проект е върховен пилотаж, а кабинетът Борисов избира лесните и бързи " решения ", които нямат необикновен резултат, само че пък са ефектни и стават за автореклама). Очевидно е, че ръководещите бързат да отворят сергиите за ранно разпределяне на предизборни " кебапчета ". Вероятно се надяват с бюджетни подаяния да позаглушат виковете " оставка ".
" Пицата " е пребогата, единствено че страната няма пари да заплати за всичката й гарнитурата - не доближават 5.2 милиарда лева за тази година и още 4.9 милиарда за следващата година. Сумите - стряскащи с размера си - значат, че ръководещите ще взимат нови заеми, които ще тегнат на плещите на българските данъкоплатци. Връщането на борчовете не би било мъчно при цъфтяща стопанска система, само че в този момент, когато светът е пленник на невидимия вирус, никой не може да каже по кое време ще се върнем към напредък.
Причината за резкия противоположен завой на кабинета " Борисов " и курсът към рушене на дълго защитаваната дисциплинираност на държавните финанси е транспарантна - боязън, суматоха, опит за оцеляване непременно. Всеядната корупция и безкрайните кавги към властта станаха нетърпими, публичното неодобрение кипна, към този момент четвърти месеци не престават гражданските демонстрации, които упорстват за оставки по върховете, а към тях от време на време се прибавят и митинги на разнообразни недоволни от ръководството групи. Очертава се още по-взривоопасна зима, тъй като високите сметки за ток и парно ще изопнат в допълнение нервите на хората, които и без друго са " изпилени " от терзанията поради коронакризата.
Всичко това, съчетано с наближаващите избори, е причина за бюджетното " разпилщоване ", което държавното управление готви.
Пандемията е единствено заслон за идното велико евакуиране на държавната хазна
Каквито и басни да описват министрите - че едничката им цел е да противодействат на провалите от Ковид-19, обстоятелствата споделят друго. Разходите на бюджета следващата година порастват със 7.8 милиарда лв., предопределени най-много за повдигане на заплатите на секторите на държавна прехрана, за нарастване на пенсии и на обществени помощи. Не че няма потребност от тези " корекции " на приходи, само че това са групите, най-слабо наранени от коронавирус рецесията - за разлика от действителната стопанска система, където стотици хиляди изгубиха работата си, приходите си, бизнеса си. А тъкмо за тези най-пряко ударени от пандемията българи бюджетът е най-стиснат.
Правителството се прави, че не чува пороя от рецензии - от икономисти и финансисти, от бизнеса и от политици - че липсват прицелени и ефикасни ограничения за избавяне на най-пострадалите от коронакризата браншове, за поощряване на икономическата интензивност, за опазване на работните места.
" Това, което най-вече нервира в проектобюджета, е изливането на средства, замаскирано като битка с COVID-кризата ", коментира Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и някогашен зам.-министър на финансите. А някогашният обществен министър от втория кабинет на Борисов Ивайло Калфин непосредствено дефинира
поголовното раздаване на пари като " рушвет "
Противно на всякаква логика правителството подвига минималната заплата следващата година от 610 на 650 лв. - макар че стопанската система е в рецесия и на инат на митингите на работодатателските организации. Вдигат се и чиновническите заплати - с 10 %, а на работещите на фронта против ковид даже с 30%. Това ще струва на бюджета 658 млн. лева С 20% ще се усилят и заплатите и на общинските чиновници. Учителските хонорари ще се вдигнат 17%, което е 360 млн. лева спомагателен разход.
Една трета от пенсионерите ще получат по-големи пенсии още от 1 януари поради увеличението на минималната сума за стаж и възраст от 250 лева на 300 лева - което прави 474 млн. лв. разход за хазната. Други 318 млн. лева ще се дадат за добавката от 50 лева към всички пенсии през първите три месеца на годината, а 47 млн. лева - за ваучери за храна от по 120 лева за възрастните с пенсии сред 300 и 369 лева
Противно на икономическата логичност държавното управление реши да раздава детски добавки от 40 лв. месечно на всички български семейства - без значение какви са приходите им. Същата тактичност ще се приложи и за еднократната помощ от 300 лева. за всеки първокласник и осмокласник следващата година. Двете ограничения ще надуят държавните разходи с 390 млн. лв.. Въпросът е какъв е смисълът на такова подкрепяне - 40 лв. са благодеяние, което няма да помогне доста на семейство, живеещо в бедност, а за родителите с високи приходи сумата е " жълти стотинки ", даже няма да я виждат.
Сред заложените за следващата година промени са още нарастване на възнагражденията за лични асистенти и вдигане на минималното обезщетение за безработица., а родителите, чиито деца не са признати в детски градини, ще получат най-сетне обезщетения, за които упорстват от години.
Абсурдното е, че множеството от тези ограничения ще важат единствено през изборната 2021-а, а някои, като 50-те лв. бонус за пенсионерите - само за първите три месеца на годината.
Според ръководещите обаче това няма нищо общо с изборите. Министрите един през различен се кълнат, че просто откликват на апелите за помощ, които валят от всякъде.
" Абсолютно невероятно е дадеш добавки на над 800 000 деца и да им отнемеш през 2022 година Тази мярка е нелогична. Вместо да се концентрираме там, където има беднотия и проблем, ние даваме на всички по малко. Това е антиреформа ", коментира Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система.
Междувременно заваляха нови и нови претенции за нараствания на възнагражденията и за антикризисни помощи, несъмнено съпроводени с дежурната към този момент опасност за митинги. Полицаите се наскърбиха за какво следващата година са пропуснати от 10%-ното нарастване на заплатите, нищо че преди година са получили към този момент 15% растеж. Последваха ги и пожарникарите. Синдикатите желаят още по-високи минимални компенсации за безработица и нарастване на оптималния застрахователен приход. А ресторантьорите, които за повторно тази година би трябвало да затворят заведенията си, излязоха с искане за компенсации в размер на 80% от всеки трудов контракт.
За бизнеса - малко, само че от сърце
Напълно резонно е работодателските организации да са недоволни от скромните ограничения в бюджета за поддръжка на бизнеса - на фона на плануваните 1.2 милиарда лева за повдигане на заплатите на служители, здравни служащи и учители. Догодина в бюджета са заложени едвам 300 млн. лева по програмата за опазване на заетостта " 60/40 ". За съпоставяне тази година за схемата са отредени 700 млн. лева За поддръжка на туризма е определена 40 млн. лева дотация (35 евро за всеки задграничен екскурзиант, доведен с под наем полет на отмора в страната). А третата антикризисна мярка за бизнеса, планувана в бюджета, е понижената ставка на Данък добавена стойност за ресторантьорите, фитнесите, книгите, бебешките храни, която по изчисленията на финансовото министерство ще остави във компаниите 234 млн. лева през 2021 г.
Правителството твърди компаниите, че година помощта за тях ще пристигна главно от еврофондовете - обезпечените 1 милиарда лева от пренасочване на евросредства ще продължат да се усвояват и през 2021 година, на разположение ще са и други 1.3 милиарда лева, които страната ни чака от избавителния COVID-план на Европейски Съюз - REACT EU. Тези обещания обаче по никакъв начин не звучат успокояващо като се има поради какъв брой тромаво се задействаха схемите за подкрепяне през тази година и с каква скорост се раздават парите.
Как се профукват 17 милиарда лв. за три месеца
Всъщност огромното харчене стартира още от тази година. След като през април след въвеждането на изключителното състояние и затварянето на редица бизнеси бюджетът от уравновесен бе коригиран с недостиг от 3.5 милиарда лева, сега правителството предлага нова актуализация. Тя планува дефицитът в хазната за 2020 година да се усили още 1.736 милиарда лева и да доближи съвсем 5.2 милиарда лева или 4.4% от Брутният вътрешен продукт.
На процедура това ще докара до невиждано до момента стремително харчене в края на годината. През септември финансовото министерство към момента отчиташе остатък в хазната от над 870 млн. лева при направени разноски за 31.5 милиарда лева С предложената актуализация на бюджета тези разноски ще доближат в края на годината до 48.747 милиарда лева. Което значи, че за октомври, ноември и декември ще бъдат изхарчени 17.2 милиарда лева или по 5.7 млрд. лева месечно.
Новите по-високи разноски обаче надалеч не са свързани с преодоляване на пандемията. Кабинетът възнамерява да похарчи 841 млн. лева повече за пътища и магистрали. Сред тях са 367 млн. за настоящ ремонт на пътища, 107 млн. лева за предплатени заплащания за градежа на автомагистрала " Струма " (въпреки, че за нeя бе съобщено, че е обезпечено европейско финансиране), други 114.3 млн. лева за разплащане на към този момент осъществени ремонти по " Струма ", " Тракия ", " Хемус " и " Люлин " и 90 млн. лева по стартирал наложителен ремонт на „ Тракия “. Освен това за неотложно укрепване на свлачища ще се провиснал нови 49.5 млн. лева, а за осъществени действия по „ Калотина-Софийски околовръстен път “ – 30 млн. лева.
Изключително тревожно е завишаването на тавана на уговорките за нови разноски, които регионалното министерство може да поеме през тази година - той скача от 425 млн. лева на 2.12 милиарда лева Не е обяснено за какво се постанова този таван да се завишава с сходна голяма сума, само че сигурно знаем по какъв начин се харчат тези пари - дават се на държавни предприятия като " Автомагистрали " или ВиК холдинга, които след това без публични поръчки се разпореждат на определени компании.
Ипотекиране на бъдещето -
по този начин икономическият анализатор Георги Вулджев дефинира желанието на държавното управление да усили внезапно държавния дълг през идващите три години, с цел да финансира очетаващите се " дупки " в бюджетите.
Средносрочната бюджетна прогноза залага 4,9 милиарда лева недостиг за следващата година, а общо за 2021-2023 година превишението на разноските над приходите ще надвиши 10 милиарда лв.. Този преразход няма по какъв начин да бъде покрит - ще трябват заеми. Според сметките на МФ държавният дълг в края на 2023 година ще нарасне до съвсем 39 милиарда лева, което ще е 28.2% от Брутният вътрешен продукт.
За сравнение през 2019 година държавният дълг бе едвам 22 милиарда лева, или 18% оп Брутният вътрешен продукт, а за тази година след пласираните облигации за 5 милиарда лева на външните пазари и ДЦК за 1.2 милиарда лева на вътрешния пазар се покачва до почти 28 милиарда лева, или 23,5% от Брутният вътрешен продукт.
От финансовото министерство успокояват, че страната ще остане далеч под допустимия таван за задлъжнялост по Маастрихтските критерии, който е 60% от Брутният вътрешен продукт.
Икономисти обаче предизвестяват, че доста елементарно може да влезем в дългова серпантина и да последваме печалния образец на страни като Гърция, Италия и Испания.
" Посоката и скоростта на увеличение на външния дълг от един миг нататък към този момент не може да бъдат следени. Нямаме гаранцията, че след две години този развой няма да продължи с още по-голяма скорост. Подобна политика торпилира концепцията за краткотраен престой до 2023 година в чакалнята на еврозоната ", разяснява Димитър Бранков, зам.-председател на Българска стопанска камара.
Но на премиера деец и на обкръжението му не им пука нито за еврото, нито за Маастрихтските критерии, нито за дълговото задължение и дефицитите. Цялата им сила и оскъдно въображение са впрегнати в една цел - оцеляване до и след изборите. На всяка цена. Затова тази година Коледа подрани и раздаването на " дарове " ще продължи най-малко до март.
Но " ерата Борисов " е към края си. Каквито и бюджетни подкупи да раздава властта, няма по какъв начин да заличи корупционните кавги и усещането за безвластие. Изборите идат.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ