Съблазняваната не може да излезе на улицата, без да я преследват мъже ♥ Елиас КАНЕТИ
Сariani, Giovanni. (1484-1548), Seduction (Old Man and a Young Woman)
♥ Съблазняваната
Съблазняваната не може да излезе на улицата, без да я преследват мъже. Още ненаправила и три крачки, към този момент са я забелязали и потеглят подире й; поради нея някои прекосяват улицата. Тя няма визия на какво се дължи това, може би на походката й, само че в походката си тя не намира нищо изключително. Не поглежда към никого, та да се каже, че провокира мъжете с взор. Не е облечена екстравагантно, не използва специфичен парфюм - изящна, такава е тя, изящна и изтънчена, а косата й… може би пък повода е в косата? Е, тя не си е избирала косата, само че я носи по несравним метод.
Тя си пожелава само успокоение, само че глътка въздух въпреки всичко би трябвало да вземе и не постоянно съумява да избегне улицата. Сегиз-тогиз се стопира пред някоя витрина и незабавно зърва в стъклото мъж, застанал зад тила й с желанието да й досажда - и не щеш ли в действителност я заговаря. Тя въобще не го слуша, може да си показа какво й приказва той и не отвръща незабавно, това би означавало прекомерна чест. Но когато мъжът стане до такава степен нагъл, че към този момент е невероятно да се отърве от него, тя внезапно се извръща и напълно от близко яростно просъсква в лицето му, така близо, че косата й допира вратовръзката му:
- Но какво желаете от мене? Не ви познавам! Не ми досаждайте! Аз не съм някоя си!
На какво се надяват всички? Защо не й имат вяра? Тя въобще не подвига очи, даже не знае по какъв начин наподобяват тези мъже. Ала думите й не понижават нейното омагьосване, а мъжът става все по-нахален, може би заради въздействието на косата й върху неговата вратовръзка. Но тя би трябвало да му го каже напълно от близко, с цел да не притегли вниманието. Иначе какво ще си помислят хората, в случай че чуят гневните й думи? Но мъжът се държи така, като че ли тя е някоя си и погалва с ръка косата й. Да не бяха хората, в този момент той щеше да си получи плесница. Но съблазняваната знае какво дължи на себе си, сподавя гнева си и се избавя пред идната витрина. Ако и в този момент не се отърве от мъжа, безмълвно го оставя да крачи с нея от витрина на витрина, към този момент не го удостоява и с една думица, а внимава да не идва още веднъж прекомерно покрай вратовръзката му. Накрая обезсърчен, той се отхвърля. Но съблазняваната към момента чака да й кажат:
- Извинявайте, виждам, че не сте някоя си.
Съблазняваната е жена, тя въпреки всичко държи на външността си и не може да си разреши да се лиши от витрините. Сменила е парфюма си, с цел да откри успокоение, но нищо не оказва помощ. Дори косата си боядисва друго, тествала е към този момент всички цветове, само че мъжете постоянно желаят от нея едно и също, всички непрекъснато я преследват. Тя има потребност от рицар, който да я брани от тези мъже, къде ли ще го откри?
1974
Картина: Сariani, Giovanni. (1484-1548), Seduction (Old Man and a Young Woman), hermitagemuseum.org
