Президент на света
Сънувах чудноват сън. Че се пробвам да стана президент на света и съвсем съм съумял. И, както във всеки сън, все странни неща се случваха, без да знам по какъв начин.
Най-важното е, че не знаех къде се намирам, само че пък усещах, че съм си у нас. Стаята ми – голяма. Излязох на балкона, а пред мене панорама – един площад, червен един такъв; и в далечината петолъчка се мандахерца. Красота, помислих си, хубост.
Усещах (в съня си), че това е мое и съм основен началник на всичко и всички в близост.
И, както става в сънищата – правиш неща, без да знаеш по какъв начин, само че знаеш, че би трябвало – хвърлих един взор на Запад и хоп – телепортирах се. Там бях заложил нещо, трябваше да видя какво се е хванало. Та, виждам там една жена, доста приличаше на Тереза Мей, седи в надуваема лодка, но без гребла. Ръкомаха горката, а лодката внезапно взе да издиша. Жената си изкара акъла и пребледня. Не знам за какво, само че се почувствах добре, усмихнах се дори. Около нея беше цялостно с хора, които не умееха да плуват и потъваха един по един. Някои пляскаха с ръце, други безмълвно и намръщени потъваха като пирони. Други споделяха, че на дъното ще им е доста по-добре и непосредствено се гмуркаха. Имаше една група – малко комплицирани такива, с бръснати глави… видяха до тях да се носи афиш, на който пишеше: „ Роден в Англия! Живей в Англия! Умри в Англия! “ Хванаха се за него, само че незабавно схванаха, че той не може да ги задържи на повърхността и все с него потънаха с доста учудени физиономии.
До лодката на дамата доплува друга лодка – огромна, синя, с някакви звездички нарисувани по нея, поставени в кръгче. Отвътре някакви хора подаваха ръка на дамата, дори ѝ хвърлиха въже, само че тя се правеше, че не ги вижда; и се обърна на другата страна, където с интерес се зае да преглежда по какъв начин две рибки си плуваха към нея, и си тананикаше нещо. От огромната лодка някой викаше, че трябвало да се направи нов референдум и можела да избави всичко. Това, без да знам за какво, доста ме ядоса. Почувствах, че ми обърква проектите и години труд можеха да отидат напразно.
Извадих си едно тефтерче и деликатно си записах кои бяха тоя тъпанари, дето говореха за референдум. Щях да им направя по един референдум на тях. Чисто нов. В техните лодки обаче.
По едно време дамата в лодката нещо се ядоса и кресна, че мнението и волята на хората би трябвало да се уважат. Само по този начин!, помислих си аз, нито крачка обратно. През това време хората към нея продължаваха да се давят. Един понечи да каже нещо: „ Абе въпреки всичко желаеме нов референ… “, само че не можа да си довърши изречението, тъй като дамата го замери с празен чайник и съумя да го прасне по главата. Другите в близост си взеха поука и продължиха да си се давят безмълвно и дисциплинирано.
Покрай лодката мина една скъпа яхта. От палубата се чуваше музика и смях. Спряха, очевидно да видят какво се случва долу. Хвърлиха по едно око, само че им омръзна и продължиха. Някъде от същата тая палуба се чу прочут глас. Това не е ли…, помислих си аз, ами да, той е – Майкъл Кейн, артистът милионер. Майкъл сподели: „ По-добре да съм безпаричен стопанин, в сравнение с богат прислужник! Само Брекзит! “, след което отпи от шампанското си, с цел да прокара още една кралска скарида от златния поднос пред него.
Какви готини хора, помислих си аз, мои хора!
*
Тръгнах си с огромна усмивка и се присетих, че би трябвало да благопожелавам рождения ден на една такава сходна жена, единствено че от другия завършек на континента – от една, ние ѝ викаме губерния – там зад Дунав. Нищо, има време, помислих си, то денят занапред стартира, несъмнено още не е станала.
Таман се прибрах и пристигнаха при мене някакви хора и ми сервираха една вест, от която ми се поразвали малко настроението. Хванали значи в една Балканска страна някакво момче, ислямист, снайперист сякаш бил, щял да ме убива. Е, такива неща доста ми скапват настроението. Искал да си отмъсти, ми рапортуваха, за убитите бойци на „ Ислямска страна “ в Сирия. Глупак. Не се е схванал с шефовете или е от тия, дето си работят сами, пък се пишат терористи от организация. Играе си простакът на „ Стражари и апаши “ и се взема на съществено. Но си споделих, че би трябвало да я ревизира тая работа, за всеки случай – да не се окаже, че от ИДИЛ в действителност са ми подготвили номер. Това ще ме ядоса доста, помислих си. И ще е тъпо – такава добра работа ми вършеха досега; по този начин добре ми вървят проектите, поради тях, изкараха акъла на всички и европейците живеят на тръни, лутат се като мухи без глави и са все изплашени и в паника; дори отвред започнаха да приказват за излизане от Европейски Съюз, за слагане на граници, все обичани мои неща; ритат си личните идеали и свободи, поради тия тарикати от ИДИЛ. Още малко и ще им разбием смешния Съюз. Само да не ми прецакат работата тия лудите от „ Ислямска страна “.
Ей, да не не помни да ѝ благопожелавам рождения ден на оная приятелка в губернията.
*
Пуснах си тв приемника и виждам моя човек – Доналд Тръмп. Аз му крещя Доналд Дък. Малко е малоумен, но е почтен другояче. Обещаеш му пари, скача; обещаеш му реклама, задно салто ще направи по националната телевизия, в случай че би трябвало. Даже се изкуших малко да го накарам, но напълно за смях щеше да стане и да ми прецака проектите.
Та, моят човек обясняваше, че в никакъв случай не е работел за мен. Браво!, споделих си, единствено така; няма да казваш, че малко неловко ще се получи и ще би трябвало да се обясняваш след това повече. Обаче от ФБР го били разследвали. Слаба работа е това момче, щом им се оставя, помислих си, мен, в случай че се опитат да ме проверяват, оживелите ще копаят злато зад Полярния кръг. Те по тази причина не си и помислят, щото си знаят.
Малко ме ядоса и взех решение да му се обадя да го запитвам какво става с подаръка, който ми беше заречен – да си изтегли страната от НАТО. Той малко се тормози, че в този момент и тоя диалог трябвало да засекретява и да крие, само че общо взето сподели, че нещата вървят на добре и скоро ще си извърши обещанието.
Ей, като споделих „ подарък “, присетих се аз, да не не помни рождения ден на оная жена в губернията.
Всъщност, помислих си, аз по този начин и по този начин от дълго време не съм ги наглеждал персонално, я да скокна до губернията. И, както постоянно става в сънищата – както си го помислих и към този момент бях там. В тая Задунайская губерния си имам едни радостни партии, които съм разделил на два лагера – едните се вършат на нацисти, другите се вършат, че пазят малцинствата, изобщо много е радостно. Докато ги зареждам с пари де, другояче се умърлушват. Трябва да ги видите по избори, доста ме забавляват.
И тъкмо сънувам, че стигам до Народното събрание в губернията и се поканвам да вляза (и знам в този момент, че иска ми се зарадват, че ще има тържества, ще тичат да се снимат с мене!) и внезапно се появиха някакви хора с едни странни облекла – кукери им викали! Казаха, че пристигнали да прогонят злите сили от Народното събрание. И влязоха и почнаха да танцуват, да вършат там някакви ритуали и като се замрачи небето, стана ужасно! Стана мрачно, облаци се събраха над Народното събрание на губернията, появиха се светкавици, небето стана лилаво. Затряска, засвятка, облаците се завихриха, все едно портал някакъв се отвори. И започнаха едни черни силуети да изхвърчат – един по един към небето – в портала. Оказа се, че кукерите свършили работа и всички зли сили избягаха от Народното събрание на губернията.
Влизам в постройката, виждам – тя празна, единствено кукерите вътре и една чистачка тича по коридорите горката, изпаднала в суматоха, търчи с парцала в ръка и плаче. Няма жива душа. Всичките ги прогонили кукерите.
И в този момент какво, помислих си, по този начин и не можах да ѝ благопожелавам рождения ден на дамата. Дали ще се върнат тия сили в Народното събрание, кукерите като си идат или…?
И, както се чудех, тъкмо тогава ме разсъниха. Влезе санитарят с хапчетата. Така и не разбрах ни коя беше тая страна, дето сънувах, че я ръководя, ни коя беше тая губерния. Нищо не разбрах.
Сънищата са объркана работа.
Най-важното е, че не знаех къде се намирам, само че пък усещах, че съм си у нас. Стаята ми – голяма. Излязох на балкона, а пред мене панорама – един площад, червен един такъв; и в далечината петолъчка се мандахерца. Красота, помислих си, хубост.
Усещах (в съня си), че това е мое и съм основен началник на всичко и всички в близост.
И, както става в сънищата – правиш неща, без да знаеш по какъв начин, само че знаеш, че би трябвало – хвърлих един взор на Запад и хоп – телепортирах се. Там бях заложил нещо, трябваше да видя какво се е хванало. Та, виждам там една жена, доста приличаше на Тереза Мей, седи в надуваема лодка, но без гребла. Ръкомаха горката, а лодката внезапно взе да издиша. Жената си изкара акъла и пребледня. Не знам за какво, само че се почувствах добре, усмихнах се дори. Около нея беше цялостно с хора, които не умееха да плуват и потъваха един по един. Някои пляскаха с ръце, други безмълвно и намръщени потъваха като пирони. Други споделяха, че на дъното ще им е доста по-добре и непосредствено се гмуркаха. Имаше една група – малко комплицирани такива, с бръснати глави… видяха до тях да се носи афиш, на който пишеше: „ Роден в Англия! Живей в Англия! Умри в Англия! “ Хванаха се за него, само че незабавно схванаха, че той не може да ги задържи на повърхността и все с него потънаха с доста учудени физиономии.
До лодката на дамата доплува друга лодка – огромна, синя, с някакви звездички нарисувани по нея, поставени в кръгче. Отвътре някакви хора подаваха ръка на дамата, дори ѝ хвърлиха въже, само че тя се правеше, че не ги вижда; и се обърна на другата страна, където с интерес се зае да преглежда по какъв начин две рибки си плуваха към нея, и си тананикаше нещо. От огромната лодка някой викаше, че трябвало да се направи нов референдум и можела да избави всичко. Това, без да знам за какво, доста ме ядоса. Почувствах, че ми обърква проектите и години труд можеха да отидат напразно.
Извадих си едно тефтерче и деликатно си записах кои бяха тоя тъпанари, дето говореха за референдум. Щях да им направя по един референдум на тях. Чисто нов. В техните лодки обаче.
По едно време дамата в лодката нещо се ядоса и кресна, че мнението и волята на хората би трябвало да се уважат. Само по този начин!, помислих си аз, нито крачка обратно. През това време хората към нея продължаваха да се давят. Един понечи да каже нещо: „ Абе въпреки всичко желаеме нов референ… “, само че не можа да си довърши изречението, тъй като дамата го замери с празен чайник и съумя да го прасне по главата. Другите в близост си взеха поука и продължиха да си се давят безмълвно и дисциплинирано.
Покрай лодката мина една скъпа яхта. От палубата се чуваше музика и смях. Спряха, очевидно да видят какво се случва долу. Хвърлиха по едно око, само че им омръзна и продължиха. Някъде от същата тая палуба се чу прочут глас. Това не е ли…, помислих си аз, ами да, той е – Майкъл Кейн, артистът милионер. Майкъл сподели: „ По-добре да съм безпаричен стопанин, в сравнение с богат прислужник! Само Брекзит! “, след което отпи от шампанското си, с цел да прокара още една кралска скарида от златния поднос пред него.
Какви готини хора, помислих си аз, мои хора!
*
Тръгнах си с огромна усмивка и се присетих, че би трябвало да благопожелавам рождения ден на една такава сходна жена, единствено че от другия завършек на континента – от една, ние ѝ викаме губерния – там зад Дунав. Нищо, има време, помислих си, то денят занапред стартира, несъмнено още не е станала.
Таман се прибрах и пристигнаха при мене някакви хора и ми сервираха една вест, от която ми се поразвали малко настроението. Хванали значи в една Балканска страна някакво момче, ислямист, снайперист сякаш бил, щял да ме убива. Е, такива неща доста ми скапват настроението. Искал да си отмъсти, ми рапортуваха, за убитите бойци на „ Ислямска страна “ в Сирия. Глупак. Не се е схванал с шефовете или е от тия, дето си работят сами, пък се пишат терористи от организация. Играе си простакът на „ Стражари и апаши “ и се взема на съществено. Но си споделих, че би трябвало да я ревизира тая работа, за всеки случай – да не се окаже, че от ИДИЛ в действителност са ми подготвили номер. Това ще ме ядоса доста, помислих си. И ще е тъпо – такава добра работа ми вършеха досега; по този начин добре ми вървят проектите, поради тях, изкараха акъла на всички и европейците живеят на тръни, лутат се като мухи без глави и са все изплашени и в паника; дори отвред започнаха да приказват за излизане от Европейски Съюз, за слагане на граници, все обичани мои неща; ритат си личните идеали и свободи, поради тия тарикати от ИДИЛ. Още малко и ще им разбием смешния Съюз. Само да не ми прецакат работата тия лудите от „ Ислямска страна “.
Ей, да не не помни да ѝ благопожелавам рождения ден на оная приятелка в губернията.
*
Пуснах си тв приемника и виждам моя човек – Доналд Тръмп. Аз му крещя Доналд Дък. Малко е малоумен, но е почтен другояче. Обещаеш му пари, скача; обещаеш му реклама, задно салто ще направи по националната телевизия, в случай че би трябвало. Даже се изкуших малко да го накарам, но напълно за смях щеше да стане и да ми прецака проектите.
Та, моят човек обясняваше, че в никакъв случай не е работел за мен. Браво!, споделих си, единствено така; няма да казваш, че малко неловко ще се получи и ще би трябвало да се обясняваш след това повече. Обаче от ФБР го били разследвали. Слаба работа е това момче, щом им се оставя, помислих си, мен, в случай че се опитат да ме проверяват, оживелите ще копаят злато зад Полярния кръг. Те по тази причина не си и помислят, щото си знаят.
Малко ме ядоса и взех решение да му се обадя да го запитвам какво става с подаръка, който ми беше заречен – да си изтегли страната от НАТО. Той малко се тормози, че в този момент и тоя диалог трябвало да засекретява и да крие, само че общо взето сподели, че нещата вървят на добре и скоро ще си извърши обещанието.
Ей, като споделих „ подарък “, присетих се аз, да не не помни рождения ден на оная жена в губернията.
Всъщност, помислих си, аз по този начин и по този начин от дълго време не съм ги наглеждал персонално, я да скокна до губернията. И, както постоянно става в сънищата – както си го помислих и към този момент бях там. В тая Задунайская губерния си имам едни радостни партии, които съм разделил на два лагера – едните се вършат на нацисти, другите се вършат, че пазят малцинствата, изобщо много е радостно. Докато ги зареждам с пари де, другояче се умърлушват. Трябва да ги видите по избори, доста ме забавляват.
И тъкмо сънувам, че стигам до Народното събрание в губернията и се поканвам да вляза (и знам в този момент, че иска ми се зарадват, че ще има тържества, ще тичат да се снимат с мене!) и внезапно се появиха някакви хора с едни странни облекла – кукери им викали! Казаха, че пристигнали да прогонят злите сили от Народното събрание. И влязоха и почнаха да танцуват, да вършат там някакви ритуали и като се замрачи небето, стана ужасно! Стана мрачно, облаци се събраха над Народното събрание на губернията, появиха се светкавици, небето стана лилаво. Затряска, засвятка, облаците се завихриха, все едно портал някакъв се отвори. И започнаха едни черни силуети да изхвърчат – един по един към небето – в портала. Оказа се, че кукерите свършили работа и всички зли сили избягаха от Народното събрание на губернията.
Влизам в постройката, виждам – тя празна, единствено кукерите вътре и една чистачка тича по коридорите горката, изпаднала в суматоха, търчи с парцала в ръка и плаче. Няма жива душа. Всичките ги прогонили кукерите.
И в този момент какво, помислих си, по този начин и не можах да ѝ благопожелавам рождения ден на дамата. Дали ще се върнат тия сили в Народното събрание, кукерите като си идат или…?
И, както се чудех, тъкмо тогава ме разсъниха. Влезе санитарят с хапчетата. Така и не разбрах ни коя беше тая страна, дето сънувах, че я ръководя, ни коя беше тая губерния. Нищо не разбрах.
Сънищата са объркана работа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ