The New York Times: Изборите в Чили показаха твърдия курс на Латинска Америка надясно
Сантяго. Десните политически сили в Латинска Америка са решаваща победна серия, написа авторитетното американско издание The New York Times .
В Бразилия, лявата Работническа партия бе свалена от власт предходната година, след импийчмънта на президента Дилма Русеф.
Миналия месец, президента на Аржентина Маурисио Макри изведе дясноцентристката си коалиция до цялостна победа на парламентарните избори, като остави в миналото могъщата Перонистка партия разграничена и без посока.
И най-после, в Чили, в съботната вечер, последната вяра на лявото да завоюва властта в една от най-силните стопански системи в района, която е и дипломатически фар за Латинска Америка, се изплъзна, откакто милиардера Себастиян Пиниера, взел участие в изборите с консервативна стратегия, разгроми конкуренцията и завоюва президентското кресло.
„ Чили е избавено “, съобщи новият президент пред поддръжниците си, обикаляйки победоносно улиците на столицата Сантяго в съботната нощ, до момента в който един от неговите гласоподаватели беше издигнал бюст на диктатора Аугусто Пиночет.
Политическата смяна в района стартира преди 10 години, когато свърши взрива на продоволствените артикули и държавните управления бяха принудени да орежат разноските, а корупционните кавги донесоха в допълнение за уронването на престижа на водачите, пристигнали на власт, обещавайки да разпределят заслужено благосъстоянието измежду бедните пластове на народа, в район определян от стряскащото неравноправие сред небогати и богати, бели и цветнокожи и други
„ Населението на Латинска Америка изпраща обръщение след следващите провали и закононарушения на лявото, във всички страни, в които то съумя да надделее “, съобщи Жаир Болсонаро, крайно-десен народен представител от бразилския парламент, който, съгласно анкетите, е на второ място по известност преди президентските избори в страната, визирайки районна левичарска конференция, която се организира годишно от 1990 година насам. Той добави, че „ Дните на форума в Сао Пауло са преброени “.
Сред левите политици, които още са на власт, двамата най-прочути водачи са упрекнати, че употребяват недемократични ограничения, с цел да запазят постовете си.
Президентът на Венецуела Николас Мадуро стана районен пария, откакто демократично определеното Народно заседание бе необуздано и сменено през август от нова институция, лоялна на управляващите, в най-агресивната от стъпките, подхванати от неговата социалистическа партия, опитваща се да консолидира властта си, до момента в който в страната бушува икономическа и филантропична рецесия.
Президентът на Боливия Ево Моралес, в това време, получава рецензии за това, че се стреми към четвърти мандат на поста, кандидатирайки се на президентските избори през 2019 година. Нещо, което му бе неразрешено посредством референдум, извършен през 2016 година.
Превод и редакция: Иван Христов
В Бразилия, лявата Работническа партия бе свалена от власт предходната година, след импийчмънта на президента Дилма Русеф.
Миналия месец, президента на Аржентина Маурисио Макри изведе дясноцентристката си коалиция до цялостна победа на парламентарните избори, като остави в миналото могъщата Перонистка партия разграничена и без посока.
И най-после, в Чили, в съботната вечер, последната вяра на лявото да завоюва властта в една от най-силните стопански системи в района, която е и дипломатически фар за Латинска Америка, се изплъзна, откакто милиардера Себастиян Пиниера, взел участие в изборите с консервативна стратегия, разгроми конкуренцията и завоюва президентското кресло.
„ Чили е избавено “, съобщи новият президент пред поддръжниците си, обикаляйки победоносно улиците на столицата Сантяго в съботната нощ, до момента в който един от неговите гласоподаватели беше издигнал бюст на диктатора Аугусто Пиночет.
Политическата смяна в района стартира преди 10 години, когато свърши взрива на продоволствените артикули и държавните управления бяха принудени да орежат разноските, а корупционните кавги донесоха в допълнение за уронването на престижа на водачите, пристигнали на власт, обещавайки да разпределят заслужено благосъстоянието измежду бедните пластове на народа, в район определян от стряскащото неравноправие сред небогати и богати, бели и цветнокожи и други
„ Населението на Латинска Америка изпраща обръщение след следващите провали и закононарушения на лявото, във всички страни, в които то съумя да надделее “, съобщи Жаир Болсонаро, крайно-десен народен представител от бразилския парламент, който, съгласно анкетите, е на второ място по известност преди президентските избори в страната, визирайки районна левичарска конференция, която се организира годишно от 1990 година насам. Той добави, че „ Дните на форума в Сао Пауло са преброени “.
Сред левите политици, които още са на власт, двамата най-прочути водачи са упрекнати, че употребяват недемократични ограничения, с цел да запазят постовете си.
Президентът на Венецуела Николас Мадуро стана районен пария, откакто демократично определеното Народно заседание бе необуздано и сменено през август от нова институция, лоялна на управляващите, в най-агресивната от стъпките, подхванати от неговата социалистическа партия, опитваща се да консолидира властта си, до момента в който в страната бушува икономическа и филантропична рецесия.
Президентът на Боливия Ево Моралес, в това време, получава рецензии за това, че се стреми към четвърти мандат на поста, кандидатирайки се на президентските избори през 2019 година. Нещо, което му бе неразрешено посредством референдум, извършен през 2016 година.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ