„Взгляд“: Русия създаде плаваща атомна топлоелектрическа централа, в момента тя плава в Балтийско море
Санкт Петербург. В момента в Балтийско море се намира първата в света плаваща атомна топлоелектрическа централа (ПАТЕЦ) „ Академик Ломоносов “. Уникалната станция, чието строителство продължи повече от 10 години, след цяла редица проблеми, най-после е съвсем подготвена за работа. Предполага се, че сходни ПАТЕЦ ще окажат голяма помощ на целия съветски Север и Далечния Изток. По какъв метод, си задава въпроса съветското издание „ Взгляд “, в материал показан без редакторска интервенция.
Първата в Русия и света плаваща атомна АЕЦ „ Академик Ломоносов “ в събота се насочи от Санкт Петербург към Мурманск и по нататък – към пристанище Певек на северното крайбрежие на Чукотка. Предстои освен дълго, само че и скъпо странствуване.
Буксировката ще заеме от 18 до 20 дни и ще коства над 12 милиона лв. (475 млн рубли). Плаващата топлоелектрическа централа (ако би трябвало да бъдем точни, плаващият енергоблок – ПЕБ) ще бъде дърпан към Скандинавия, през Естония, Финландия, Швеция, Дания и Норвегия. В Мурманск той ще бъде зареден с нуклеарно гориво – низкообогатен уран. Втората част от маршрута, от Мурманск до Чукотка през Северния морски път, ще стартира чак през юни – юли 2019 година. Така, за всеки случай, дават обещание от „ Росенергоатом “ – структурата на „ Росатом “, отговаряща за построяването на „ Академик Ломоносов “.
Според оценките на „ Росенергоатом, от 2020 година първата в света ПАТЕЦ ще стартира да доставя със светлина и топлота жителите на Чукотка. Реакторните установки на такава ПАТЕС, като „ Академик Ломоносов “, могат да създават до 70 мегавата електрическа енергия и да доставят с сила град с население повече от 200 хиляди души. За съпоставяне, в „ столицата “ на Крайния Север – Мурманск, живеят към 300 хиляди, а в Норилск – по-малко от 200 хиляди. Засега в проектите влиза разбъркването на ПАТЕЦ в камчатския Вилючинск (където е ситуирана базата на подводниците от Тихоокеанския флот) и, може би, край тамирския град Дудинки – в което е заинтригуван „ Газпром “. Но това, че мястото на швартировка на първата сходна централа е станало чукотското пристанище Певек на пръв взор повдига въпроси.
И то, тъй като точно близо до Певек се намира Билибинската атомна топлоелектрическа централа – единствената в света АЕЦ, ситуирана в зоната на безконечен лед. Но станцията, издигната през 1977 година, е технологически остаряла, изяснява в изявление пред уеб страницата Минвостокразвития ръководителят на дирекцията на „ Росенергоатом “ по съоръжаването и ескплоатацията на ПАТЕЦ Виталий Трутнев. Още по-остаряла е намиращата се в същия регион Чаунска Топлоелектрическа централа, работеща с въглища и издигната през 1944 година. Тя работи с трофейно и доставено по ленд-лийз съоръжение. Този далечен регион (на повече от 1000 км от Магадан и повече от 600 от Анадир) – е един от най-големите центрове на златодобив. И защото този регион е изолиран, затова, той има първостепенна потребност от ПАТЕЦ.
Това е явен факт. Толкова явна е и изгодата от плаващи АЕЦ за „ севера “, като цяло. Предполага се, че реакторните установки ПАТЕЦ, сходни на „ Академик Ломоносов “, ще могат в течение на идващите 35-40 години да обезпечат с електричество и пристанищните градове и арктическите газови и петролни платформи. Единственото, което ще се изисква – веднъж на три – четири години да се отива на дозареждане с гориво (за това време към нужния бряг може да се изпраща друга ПАТЕЦ) и на всеки 10 години да се прави капитален ремонт.
Възниква резонният въпрос – до каква степен това е по-изгодно от обичайните способи за доставяне с сила на „ Севера “. Позицията на „ Росатом “ по този въпрос озвучи още през 2010-а година ръководителят на корпорацията – тогава той, припомня „ Взгляд “, беше Сегей Кириенко, който сега е първи заместник-ръководител на администрацията на президента. „ Всеки, който се е сблъсквал с това, какво е да се доставя дизелово гориво на Север и какъв брой излиза цената на тази електрическа енергия, схваща, че доста кладенци и градове там не се развиват, тъй като нямат достъп до на ниска цена и ефикасен източник на сила “, акцентира Кириенко.
Съгласно миналогодишното проучване на „ Центъра по дейно потребление на сила “, цените на електрическата енергия в 15-те северни района на Русия са с 5 до 55 пъти по-високи от междинните за страната. Това е сериозно за тези северни региони, където наоколо няма залежи на въглища или газ. От друга страни, атомните специалисти упорстват: себестойността на електрическата енергия от ПАТЕЦ е почти равна на оптовите цени на електрическата енергия в Централна Русия.
Излиза, че плюсовете са явни. А и основаването на плаващи електростанции не е нечувано дело за съветската индустрия. Плаващите генераторни електростанции „ Северно зарево “, работещи на газ и дизелово гориво, са се строили в Съветския съюз от 1969 година и са основани шест такива станции.
Превод и редакция: Иван Христов
Първата в Русия и света плаваща атомна АЕЦ „ Академик Ломоносов “ в събота се насочи от Санкт Петербург към Мурманск и по нататък – към пристанище Певек на северното крайбрежие на Чукотка. Предстои освен дълго, само че и скъпо странствуване.
Буксировката ще заеме от 18 до 20 дни и ще коства над 12 милиона лв. (475 млн рубли). Плаващата топлоелектрическа централа (ако би трябвало да бъдем точни, плаващият енергоблок – ПЕБ) ще бъде дърпан към Скандинавия, през Естония, Финландия, Швеция, Дания и Норвегия. В Мурманск той ще бъде зареден с нуклеарно гориво – низкообогатен уран. Втората част от маршрута, от Мурманск до Чукотка през Северния морски път, ще стартира чак през юни – юли 2019 година. Така, за всеки случай, дават обещание от „ Росенергоатом “ – структурата на „ Росатом “, отговаряща за построяването на „ Академик Ломоносов “.
Според оценките на „ Росенергоатом, от 2020 година първата в света ПАТЕЦ ще стартира да доставя със светлина и топлота жителите на Чукотка. Реакторните установки на такава ПАТЕС, като „ Академик Ломоносов “, могат да създават до 70 мегавата електрическа енергия и да доставят с сила град с население повече от 200 хиляди души. За съпоставяне, в „ столицата “ на Крайния Север – Мурманск, живеят към 300 хиляди, а в Норилск – по-малко от 200 хиляди. Засега в проектите влиза разбъркването на ПАТЕЦ в камчатския Вилючинск (където е ситуирана базата на подводниците от Тихоокеанския флот) и, може би, край тамирския град Дудинки – в което е заинтригуван „ Газпром “. Но това, че мястото на швартировка на първата сходна централа е станало чукотското пристанище Певек на пръв взор повдига въпроси.
И то, тъй като точно близо до Певек се намира Билибинската атомна топлоелектрическа централа – единствената в света АЕЦ, ситуирана в зоната на безконечен лед. Но станцията, издигната през 1977 година, е технологически остаряла, изяснява в изявление пред уеб страницата Минвостокразвития ръководителят на дирекцията на „ Росенергоатом “ по съоръжаването и ескплоатацията на ПАТЕЦ Виталий Трутнев. Още по-остаряла е намиращата се в същия регион Чаунска Топлоелектрическа централа, работеща с въглища и издигната през 1944 година. Тя работи с трофейно и доставено по ленд-лийз съоръжение. Този далечен регион (на повече от 1000 км от Магадан и повече от 600 от Анадир) – е един от най-големите центрове на златодобив. И защото този регион е изолиран, затова, той има първостепенна потребност от ПАТЕЦ.
Това е явен факт. Толкова явна е и изгодата от плаващи АЕЦ за „ севера “, като цяло. Предполага се, че реакторните установки ПАТЕЦ, сходни на „ Академик Ломоносов “, ще могат в течение на идващите 35-40 години да обезпечат с електричество и пристанищните градове и арктическите газови и петролни платформи. Единственото, което ще се изисква – веднъж на три – четири години да се отива на дозареждане с гориво (за това време към нужния бряг може да се изпраща друга ПАТЕЦ) и на всеки 10 години да се прави капитален ремонт.
Възниква резонният въпрос – до каква степен това е по-изгодно от обичайните способи за доставяне с сила на „ Севера “. Позицията на „ Росатом “ по този въпрос озвучи още през 2010-а година ръководителят на корпорацията – тогава той, припомня „ Взгляд “, беше Сегей Кириенко, който сега е първи заместник-ръководител на администрацията на президента. „ Всеки, който се е сблъсквал с това, какво е да се доставя дизелово гориво на Север и какъв брой излиза цената на тази електрическа енергия, схваща, че доста кладенци и градове там не се развиват, тъй като нямат достъп до на ниска цена и ефикасен източник на сила “, акцентира Кириенко.
Съгласно миналогодишното проучване на „ Центъра по дейно потребление на сила “, цените на електрическата енергия в 15-те северни района на Русия са с 5 до 55 пъти по-високи от междинните за страната. Това е сериозно за тези северни региони, където наоколо няма залежи на въглища или газ. От друга страни, атомните специалисти упорстват: себестойността на електрическата енергия от ПАТЕЦ е почти равна на оптовите цени на електрическата енергия в Централна Русия.
Излиза, че плюсовете са явни. А и основаването на плаващи електростанции не е нечувано дело за съветската индустрия. Плаващите генераторни електростанции „ Северно зарево “, работещи на газ и дизелово гориво, са се строили в Съветския съюз от 1969 година и са основани шест такива станции.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ