Алтернативният бюджет на ИПИ: Смели реформи, инвестиции и намаляване на осигурителната тежест
Само смели промени, тласъци за вложения и съществено понижаване на осигурителната тежест ще покачат приходите и ще подобрят благосъстоянието на българите. Тази концепция стартират макроикономисти от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), които показаха през днешния ден вижданията си за държавния бюджет за тази година, известни още и като Алтернативният бюджет на ИПИ.
„ Обикновено държавния бюджет се гласоподава от Народното събрание през ноември. За пръв път в 19-годишната история на показване на различния бюджет стъпваме на чисто и огласяваме своите визии без признат държавен бюджет, което ни разрешава да бъдем по-смели с предложенията си ”, откри полемиката Петър Ганев, старши икономист в ИПИ. Той и сътрудниците му Лъчезар Богдано от ИПИ и Георги Ангелов от Институт „ Отворено общество ” са уверени, че траекторията на българската стопанска система може да бъде изменена с пакет от обществени политики. Тримата имат вяра, че има опция и различен метод на макроуправление и считат, че с тяхното предложение е допустимо да се реализира по-висок стопански напредък и разцвет за всички.
Икономическите политики би трябвало да се завърнат към дълготрайните провокации на растежа и развиването, оставяйки краткосрочните “корона ” ограничения, помощи и дотации в предишното, считат икономистите. На тази база стъпва и рамката на създадения от тях различен бюджет, с балансирана план-сметка - приходи от 54,903 милиарда лв. и разходи в размер 53,899 милиарда лв. и заложени няколко съществени хрумвания: намаление на данъчно-осигурителното задължение, което предизвиква вложенията и увеличаване на продуктивността и приходите в подкрепа на структурната трансформацията към по-високата добавена стойност и богатство.
От ИПИ оферират още да се вкара нулев налог на реинвестираната облага на компаниите и спад с 12 процентни пункта на осигурителните вноски . Това ще докара до облекчение на разноските компаниите, нарастване на парите в хората с най-малко пет милиарда лв. още тази година и изсветляване на стопанската система, считат специалистите.
„ „ Основните послания към държавното управление са промени във фискалната политика, които да насърчат моторите на икономическия напредък – човешкия капитал и вложенията. Считаме, че данъчната политика би трябвало да подтиква факторите на икономическия напредък, като в същото време страната харчи по-малко и по-ефективно. Страната ни ще има достъп до 48 милиарда лева европейски средства и при една оптимална фискална политика, ще имаме опция да обърнем наклонността на бюджетните дефицити в края на всяка година и да вървим към бюджетна консолидация ”, посочи Лъчезар Богданов, основен икономист на ИПИ. Според него мощен тласък за вложения и реинвестиции ще бъде ускорената обезценка и намаляването на облагаемата тежест. Това ще докара до инвестиции в технологии и съвременно съоръжение, което ще направи промишлеността надалеч по-конкурентна, с продукция с висока добавена стойност. Нетните приходи ще набъбнат с до 25%, ще подтикват заетостта и ще изсветлят приходите. Това, съгласно Георги Ангелов, старши икономист от Институт „ Отворено общество ”, ще има и антиинфлационен резултат и няма да се постановат тласъци от бюджета.
Повишаването на приходите на работещите с 25 на 100 ще разреши семействата да разполагат със забележителна сума, което ще постави завършек на приключването на работна мощ от страната. „ Преброяването удостовери, че за 10 години работоспособното население се е свило с 900 000 души. При сегашната демографска картина даже и теоретично пенсиите не могат да бъдат покрити с осигуровки и се постанова голям трансфер от бюджета. Това може да бъде преодоляно само с един новаторски бюджет, с политика на стопански напредък и добра събираемост на налозите. Насърчаването на изсветляване на приходите ще усъвършенства освен пенсиите, само че и останалите обществени заплащания, като болнични и детски надбавки ”, заключи Ангелов.
За образец той уточни балтийските страни, където вложенията са една четвърт от Брутният вътрешен продукт и които съумяха да реализират 80% от междинните за Европейски Съюз приходи. Тримата макроикономисти оповестиха, че с промени можем да наваксаме пропуснатото и след 20 години да влезем в клуба на богатите европейци.
„ Обикновено държавния бюджет се гласоподава от Народното събрание през ноември. За пръв път в 19-годишната история на показване на различния бюджет стъпваме на чисто и огласяваме своите визии без признат държавен бюджет, което ни разрешава да бъдем по-смели с предложенията си ”, откри полемиката Петър Ганев, старши икономист в ИПИ. Той и сътрудниците му Лъчезар Богдано от ИПИ и Георги Ангелов от Институт „ Отворено общество ” са уверени, че траекторията на българската стопанска система може да бъде изменена с пакет от обществени политики. Тримата имат вяра, че има опция и различен метод на макроуправление и считат, че с тяхното предложение е допустимо да се реализира по-висок стопански напредък и разцвет за всички.
Икономическите политики би трябвало да се завърнат към дълготрайните провокации на растежа и развиването, оставяйки краткосрочните “корона ” ограничения, помощи и дотации в предишното, считат икономистите. На тази база стъпва и рамката на създадения от тях различен бюджет, с балансирана план-сметка - приходи от 54,903 милиарда лв. и разходи в размер 53,899 милиарда лв. и заложени няколко съществени хрумвания: намаление на данъчно-осигурителното задължение, което предизвиква вложенията и увеличаване на продуктивността и приходите в подкрепа на структурната трансформацията към по-високата добавена стойност и богатство.
От ИПИ оферират още да се вкара нулев налог на реинвестираната облага на компаниите и спад с 12 процентни пункта на осигурителните вноски . Това ще докара до облекчение на разноските компаниите, нарастване на парите в хората с най-малко пет милиарда лв. още тази година и изсветляване на стопанската система, считат специалистите.
„ „ Основните послания към държавното управление са промени във фискалната политика, които да насърчат моторите на икономическия напредък – човешкия капитал и вложенията. Считаме, че данъчната политика би трябвало да подтиква факторите на икономическия напредък, като в същото време страната харчи по-малко и по-ефективно. Страната ни ще има достъп до 48 милиарда лева европейски средства и при една оптимална фискална политика, ще имаме опция да обърнем наклонността на бюджетните дефицити в края на всяка година и да вървим към бюджетна консолидация ”, посочи Лъчезар Богданов, основен икономист на ИПИ. Според него мощен тласък за вложения и реинвестиции ще бъде ускорената обезценка и намаляването на облагаемата тежест. Това ще докара до инвестиции в технологии и съвременно съоръжение, което ще направи промишлеността надалеч по-конкурентна, с продукция с висока добавена стойност. Нетните приходи ще набъбнат с до 25%, ще подтикват заетостта и ще изсветлят приходите. Това, съгласно Георги Ангелов, старши икономист от Институт „ Отворено общество ”, ще има и антиинфлационен резултат и няма да се постановат тласъци от бюджета.
Повишаването на приходите на работещите с 25 на 100 ще разреши семействата да разполагат със забележителна сума, което ще постави завършек на приключването на работна мощ от страната. „ Преброяването удостовери, че за 10 години работоспособното население се е свило с 900 000 души. При сегашната демографска картина даже и теоретично пенсиите не могат да бъдат покрити с осигуровки и се постанова голям трансфер от бюджета. Това може да бъде преодоляно само с един новаторски бюджет, с политика на стопански напредък и добра събираемост на налозите. Насърчаването на изсветляване на приходите ще усъвършенства освен пенсиите, само че и останалите обществени заплащания, като болнични и детски надбавки ”, заключи Ангелов.
За образец той уточни балтийските страни, където вложенията са една четвърт от Брутният вътрешен продукт и които съумяха да реализират 80% от междинните за Европейски Съюз приходи. Тримата макроикономисти оповестиха, че с промени можем да наваксаме пропуснатото и след 20 години да влезем в клуба на богатите европейци.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ