Политическото пространство се преструктурира
Само след месец предизборната акция започва публично, само че към момента публично не са оповестени претендентите на главните политически играчи за София. Днес ГЕРБ и Съюз на демократичните сили подписаха рамково съглашение, въпреки и номиниран да няма още. За борбата за София и политическата обстановка news.bg беседва с доктор Антон Койчев, Председател на СДС-София.
Д-р Койчев, в последно време все по-често се приказва, че наесен ще настъпи разбъркване на политическите пластове и съществено преструктуриране на политическото пространство. Така ли ще се случи съгласно вас?
Твърде евентуално, логиката на събитията е такава. Виждате, че двата типичен полюса са заети от огромните партии ГЕРБ и Българска социалистическа партия, само че нито една от тях няма силата да се оправи независимо с властта и това усилва цената на другите партии в качеството им на евентуални съдружни сътрудници. Виждате също, че към момента няма облекчаване, към момента има лутане сред двата полюса и не може да се каже по какъв начин ще се групират лявото и дясното преди парламентарните избори през 2021.
Защо е по този начин? Защо българските партии като че ли не могат да намерят своето място в политическия набор?
Защото загърбиха идеологията в името на популизма. Днес всеки споделя това, което гласоподавателите чакат да чуят от него; всички се плашат да приказват мъчителни истини в името на идейна непорочност. Но това е неестествено положение. Може да продължи още 50, още 100 години, само че рано или късно ще свърши.
Чак след 100 години?
Може и на следващия ден. Никой не знае.
Ако приемем, че ГЕРБ ще продължи да бъде партията с най-голяма поддръжка, ще се задълбочава ли в бъдеще потребността им от съдружен сътрудник?
Според мен, да. Защото чисто аритметически се нуждаят от парламентарно болшинство, каквото сами на процедура не могат да реализират. От друга страна имат кошмарни мемоари от някои дейности на някогашни и сегашни съдружни сътрудници, като се почне от златния пръст на Волен Сидеров, мине се през непредсказуемия Реформаторски блок, та се стигне до Обединените патриоти, които за жал към този момент са всичко друго, единствено не и обединени и то не без заслугата на въпросния " златен пръст ". Да, ГЕРБ има потребност от надеждни сътрудници. А те са надеждни не поради персоналните качества на водачите си, а за идеологическата и ценностна основа на гласоподавателите, които ги поддържат.
Но Съюз на демократичните сили беше значима част от Реформаторския блок и тогавашното държавно управление на Борисов.
Самата истина. За наслада или за жалост, Съюз на демократичните сили не може да не е част от сходни формати, тъй като Съюз на демократичните сили е марката на дясното и демокрацията след 1989; в колкото и тежки моменти да се намира, Съюз на демократичните сили не губи своята легитимираща мощ и това се регистрира от всички. Но вижте какво се случи с Реформаторския блок: ДСБ зави остро наляво като се коалира със Зелените, ДЕОС (които в следствие се саморазпуснаха) и с " Да, България ", откъдето потегли крилатата фраза " няма ляво, няма дясно ", единствено с цел да не изгубят градските либерали. Другият член пък на Реформаторския блок - България на жителите - сега търси съюз с Мая Манолова, откакто Кунева беше вицепремиер на Борисов, почти по времето когато Борисов направи Манолова омбудсман. Съюз на демократичните сили в такава среда не може да вирее. От цялата " остаряла " десница, която някои избират да назовават " достоверна ", Съюз на демократичните сили остана единствената групировка в действителното дясно. И ще продължи да легитимира дясното, каквито и метаморфози да претърпи то.
Сигурно освен пред ГЕРБ стои въпросът за правилата на съдружната политика. Какъв принцип на коалиране би трябвало да изберат огромните партии във връзка с по-малките?
Главните правила са три: аритметически, когато просто се пресмятат процентите и се трансформират в депутати или общински съветници; идеологически, когато обединението се прави въз основа на общи хрумвания, правила и политическа визия; и популистки, когато приказваме това, което гласоподавателите желаят да чуят. На процедура обаче претекстовете при взимане на решение за коалиране постоянно съставляват сплав от трите правилото. И, коства ми се, по този начин би трябвало да бъде.
Дори и популисткия принцип?
Дори и той. Да кажеш това, което чакат от теб да чуят, значи да отговориш на потребностите и условията на тези, които имат намерение да ти гласоподават доверие, да ти делегират суверенитета си съгласно стандартите на демокрацията. Грозно и неоправдателно е тогава, когато приказваш това, което се чака от теб, без да имаш никакво желание да го изпълниш. Това е същински популизъм.
Намира ли се Съюз на демократичните сили на кръстопът сред ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация?
И да, и не. Намира се, доколкото към момента не е взето решение в какъв формат ще се явим на локалните избори, макар подписаното рамково съглашение. За жал, действителностите са такива, че на този стадий не е добра концепция да се явим сами. За това състояние има задоволително аргументи, в това число и представянето на Реформаторския блок във властта, за което към този момент говорихме. Решение към момента не е взето, тъй като не престават да текат съвещания и договаряния, които мнозина биха нарекли " пазарлък " и ще бъдат прави - заслужили сме си го. Но за благополучие, пазарлъкът не е тесногръд, хоризонтът му не е краткосрочното оцеляване на един или различен деятел, а намирането на верния път за излизане от настоящето нерадостно състояние и за възобновяване на Съюз на демократичните сили на позициите, които заслужава. От друга страна Съюз на демократичните сили не се намира на кой знае какъв кръстопът, тъй като и ГЕРБ, и Патриотите, и Съюз на демократичните сили явно ще вървят в една и съща политическа посока, по тази причина, в случай че би трябвало да доразвием метафората, Съюз на демократичните сили е първоначално не на кръстопът, от който посоките се разделят, а на две успоредни улици и би трябвало да избере по-удобната, по-красивата, по-бързата, с цел да продължи в мечтаната посока.
И коя е тази " мечтана политическа посока ", която е обща и за ГЕРБ, и за Съюз на демократичните сили, и за Патриотите?
О, нали не желаете да се разходим из всички секторни политики в стратегиите на всички партии? Как да опростим нещата? Може би по този начин: сред лявото и дясното избираме - не, избрали сме от самото си раждане - дясното. Който " няма ляво и дясно " и него самия го няма.
Между консервативното и демократичното сме избрали консервативното, тъй като не сме толкоз самонадеяни да мислим, че светът стартира от нас, и сме задоволително почтителни да ценим наследството на дедите си, задоволително смирени и мъдри, с цел да знаем, че истината на десетки генерации тежи повече от кресливото мнение на последните техни изтърсаци. Модерността е нещо хубаво, само че единствено когато бележи следващ стадий от усъвършенстването на човечеството по пътя на неговото историческо реализиране. Когато е самоцел, когато не е модерност, а мимолетна мода, тогава не е нищо повече от маймунско кълчене.
Между естественото и неестественото сме избрали естественото. Вярваме, че понятията за положително и зло са вродени у индивида, което ни прави разнообразни (и надлежно ясно различими) от армиите популисти, които желаят да завоюват благосклонностите на хората, като ги заблуждават, че положително е само това, което те самите решат, че е положително. У всеки човек звучи естественият духовен закон и неговият глас се назовава съвест.
Казахте, че Съюз на демократичните сили е емблематична част от остарялата десница. Какви са целите ви с цел да не се промени това и с цел да убедите хората, че е по този начин?
На първо място би трябвало да намерим метод да останем фактор в дясното пространство. А дясното пространство се обитава от тези политически сили, за които гласоподават десните гласоподаватели. След това би трябвало да избягаме от идеологическия застой и да потърсим нови пътища за развиване, явяващи се естествено продължение на пътя, който сме извървели до момента през последните 30 години. Съюз на демократичните сили има капацитета да въплъти консервативно-патриотичната линия с по-малко популизъм и с повече дясност.
А дали не търсите просто метод за оцеляване с цената на всичко?
Разбира се! Кой се отхвърля непринудено от личното си оцеляване? Но дано не забравяме, че в никакъв случай, изключително пък в огромните инициативи, няма деяние, което да е подбудено единствено от една причина и което да води единствено до един резултат. Оцеляването е просто един от резултатите.
Да се фокусираме върху локалните избори, които чукат на вратата. Има ли чувство за отмалялост и амортизиране при ГЕРБ, време ли е ГЕРБ да се отдръпна от ръководството на София?
Не знам, дано те да кажат дали се усещат изтощени или изхабени. Дали е време да се отдръпват? Хората и партиите не се отдръпват на избрани интервали от време, а когато към този момент няма какво да предложат. Или пък когато са се провалили, което ГЕРБ не са създали, каквото и да разправят съперниците им. Напротив, сега се намират в добра кондиция. Да казваш, че някой би трябвало да си отиде, просто тъй като е заемал обещано място прекомерно дълго време, това наподобява на " стани, с цел да седна; задоволително си лапал - ред ми е да лапам и на мен ". Грозно, нали?
Да обобщим за край: какви ще бъдат политическите разбърквания наесен?
Независимо какви ще бъдат, ще предефинират понятията " ляво " и " дясно ". Ще има нова левица и нова десница. Те в действителност от дълго време са се формирали, само че доколкото опонират на предходните показа, към момента се колебаем дали да ги приемем. В дясно ще останат ГЕРБ, Съюз на демократичните сили, Вътрешна македонска революционна организация, вероятно НФСБ, до момента в който в ляво ще се подредят Българска социалистическа партия (и всички там комунисти, " Че Гевара " и прочие), " Демократична България ", ДБГ (ако от него е останало освен това от правосъдна регистрация), Атака и другите типове земеделци. За Движение за права и свободи е мъчно да се каже, тъй като то наподобява повече на корпорация, в сравнение с политическа партия. Другите етнически формирания също ще застанат по-скоро вляво поради спецификата на електората си, който всъщност е електоратът на Движение за права и свободи, само че замесен в друга обстановка.
Кой ще бъде печелившият план?
Полезният план. А потребен е оня план, чиято идеология не слага безусловно персоналния интерес преди всичко.
Д-р Койчев, в последно време все по-често се приказва, че наесен ще настъпи разбъркване на политическите пластове и съществено преструктуриране на политическото пространство. Така ли ще се случи съгласно вас?
Твърде евентуално, логиката на събитията е такава. Виждате, че двата типичен полюса са заети от огромните партии ГЕРБ и Българска социалистическа партия, само че нито една от тях няма силата да се оправи независимо с властта и това усилва цената на другите партии в качеството им на евентуални съдружни сътрудници. Виждате също, че към момента няма облекчаване, към момента има лутане сред двата полюса и не може да се каже по какъв начин ще се групират лявото и дясното преди парламентарните избори през 2021.
Защо е по този начин? Защо българските партии като че ли не могат да намерят своето място в политическия набор?
Защото загърбиха идеологията в името на популизма. Днес всеки споделя това, което гласоподавателите чакат да чуят от него; всички се плашат да приказват мъчителни истини в името на идейна непорочност. Но това е неестествено положение. Може да продължи още 50, още 100 години, само че рано или късно ще свърши.
Чак след 100 години?
Може и на следващия ден. Никой не знае.
Ако приемем, че ГЕРБ ще продължи да бъде партията с най-голяма поддръжка, ще се задълбочава ли в бъдеще потребността им от съдружен сътрудник?
Според мен, да. Защото чисто аритметически се нуждаят от парламентарно болшинство, каквото сами на процедура не могат да реализират. От друга страна имат кошмарни мемоари от някои дейности на някогашни и сегашни съдружни сътрудници, като се почне от златния пръст на Волен Сидеров, мине се през непредсказуемия Реформаторски блок, та се стигне до Обединените патриоти, които за жал към този момент са всичко друго, единствено не и обединени и то не без заслугата на въпросния " златен пръст ". Да, ГЕРБ има потребност от надеждни сътрудници. А те са надеждни не поради персоналните качества на водачите си, а за идеологическата и ценностна основа на гласоподавателите, които ги поддържат.
Но Съюз на демократичните сили беше значима част от Реформаторския блок и тогавашното държавно управление на Борисов.
Самата истина. За наслада или за жалост, Съюз на демократичните сили не може да не е част от сходни формати, тъй като Съюз на демократичните сили е марката на дясното и демокрацията след 1989; в колкото и тежки моменти да се намира, Съюз на демократичните сили не губи своята легитимираща мощ и това се регистрира от всички. Но вижте какво се случи с Реформаторския блок: ДСБ зави остро наляво като се коалира със Зелените, ДЕОС (които в следствие се саморазпуснаха) и с " Да, България ", откъдето потегли крилатата фраза " няма ляво, няма дясно ", единствено с цел да не изгубят градските либерали. Другият член пък на Реформаторския блок - България на жителите - сега търси съюз с Мая Манолова, откакто Кунева беше вицепремиер на Борисов, почти по времето когато Борисов направи Манолова омбудсман. Съюз на демократичните сили в такава среда не може да вирее. От цялата " остаряла " десница, която някои избират да назовават " достоверна ", Съюз на демократичните сили остана единствената групировка в действителното дясно. И ще продължи да легитимира дясното, каквито и метаморфози да претърпи то.
Сигурно освен пред ГЕРБ стои въпросът за правилата на съдружната политика. Какъв принцип на коалиране би трябвало да изберат огромните партии във връзка с по-малките?
Главните правила са три: аритметически, когато просто се пресмятат процентите и се трансформират в депутати или общински съветници; идеологически, когато обединението се прави въз основа на общи хрумвания, правила и политическа визия; и популистки, когато приказваме това, което гласоподавателите желаят да чуят. На процедура обаче претекстовете при взимане на решение за коалиране постоянно съставляват сплав от трите правилото. И, коства ми се, по този начин би трябвало да бъде.
Дори и популисткия принцип?
Дори и той. Да кажеш това, което чакат от теб да чуят, значи да отговориш на потребностите и условията на тези, които имат намерение да ти гласоподават доверие, да ти делегират суверенитета си съгласно стандартите на демокрацията. Грозно и неоправдателно е тогава, когато приказваш това, което се чака от теб, без да имаш никакво желание да го изпълниш. Това е същински популизъм.
Намира ли се Съюз на демократичните сили на кръстопът сред ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация?
И да, и не. Намира се, доколкото към момента не е взето решение в какъв формат ще се явим на локалните избори, макар подписаното рамково съглашение. За жал, действителностите са такива, че на този стадий не е добра концепция да се явим сами. За това състояние има задоволително аргументи, в това число и представянето на Реформаторския блок във властта, за което към този момент говорихме. Решение към момента не е взето, тъй като не престават да текат съвещания и договаряния, които мнозина биха нарекли " пазарлък " и ще бъдат прави - заслужили сме си го. Но за благополучие, пазарлъкът не е тесногръд, хоризонтът му не е краткосрочното оцеляване на един или различен деятел, а намирането на верния път за излизане от настоящето нерадостно състояние и за възобновяване на Съюз на демократичните сили на позициите, които заслужава. От друга страна Съюз на демократичните сили не се намира на кой знае какъв кръстопът, тъй като и ГЕРБ, и Патриотите, и Съюз на демократичните сили явно ще вървят в една и съща политическа посока, по тази причина, в случай че би трябвало да доразвием метафората, Съюз на демократичните сили е първоначално не на кръстопът, от който посоките се разделят, а на две успоредни улици и би трябвало да избере по-удобната, по-красивата, по-бързата, с цел да продължи в мечтаната посока.
И коя е тази " мечтана политическа посока ", която е обща и за ГЕРБ, и за Съюз на демократичните сили, и за Патриотите?
О, нали не желаете да се разходим из всички секторни политики в стратегиите на всички партии? Как да опростим нещата? Може би по този начин: сред лявото и дясното избираме - не, избрали сме от самото си раждане - дясното. Който " няма ляво и дясно " и него самия го няма.
Между консервативното и демократичното сме избрали консервативното, тъй като не сме толкоз самонадеяни да мислим, че светът стартира от нас, и сме задоволително почтителни да ценим наследството на дедите си, задоволително смирени и мъдри, с цел да знаем, че истината на десетки генерации тежи повече от кресливото мнение на последните техни изтърсаци. Модерността е нещо хубаво, само че единствено когато бележи следващ стадий от усъвършенстването на човечеството по пътя на неговото историческо реализиране. Когато е самоцел, когато не е модерност, а мимолетна мода, тогава не е нищо повече от маймунско кълчене.
Между естественото и неестественото сме избрали естественото. Вярваме, че понятията за положително и зло са вродени у индивида, което ни прави разнообразни (и надлежно ясно различими) от армиите популисти, които желаят да завоюват благосклонностите на хората, като ги заблуждават, че положително е само това, което те самите решат, че е положително. У всеки човек звучи естественият духовен закон и неговият глас се назовава съвест.
Казахте, че Съюз на демократичните сили е емблематична част от остарялата десница. Какви са целите ви с цел да не се промени това и с цел да убедите хората, че е по този начин?
На първо място би трябвало да намерим метод да останем фактор в дясното пространство. А дясното пространство се обитава от тези политически сили, за които гласоподават десните гласоподаватели. След това би трябвало да избягаме от идеологическия застой и да потърсим нови пътища за развиване, явяващи се естествено продължение на пътя, който сме извървели до момента през последните 30 години. Съюз на демократичните сили има капацитета да въплъти консервативно-патриотичната линия с по-малко популизъм и с повече дясност.
А дали не търсите просто метод за оцеляване с цената на всичко?
Разбира се! Кой се отхвърля непринудено от личното си оцеляване? Но дано не забравяме, че в никакъв случай, изключително пък в огромните инициативи, няма деяние, което да е подбудено единствено от една причина и което да води единствено до един резултат. Оцеляването е просто един от резултатите.
Да се фокусираме върху локалните избори, които чукат на вратата. Има ли чувство за отмалялост и амортизиране при ГЕРБ, време ли е ГЕРБ да се отдръпна от ръководството на София?
Не знам, дано те да кажат дали се усещат изтощени или изхабени. Дали е време да се отдръпват? Хората и партиите не се отдръпват на избрани интервали от време, а когато към този момент няма какво да предложат. Или пък когато са се провалили, което ГЕРБ не са създали, каквото и да разправят съперниците им. Напротив, сега се намират в добра кондиция. Да казваш, че някой би трябвало да си отиде, просто тъй като е заемал обещано място прекомерно дълго време, това наподобява на " стани, с цел да седна; задоволително си лапал - ред ми е да лапам и на мен ". Грозно, нали?
Да обобщим за край: какви ще бъдат политическите разбърквания наесен?
Независимо какви ще бъдат, ще предефинират понятията " ляво " и " дясно ". Ще има нова левица и нова десница. Те в действителност от дълго време са се формирали, само че доколкото опонират на предходните показа, към момента се колебаем дали да ги приемем. В дясно ще останат ГЕРБ, Съюз на демократичните сили, Вътрешна македонска революционна организация, вероятно НФСБ, до момента в който в ляво ще се подредят Българска социалистическа партия (и всички там комунисти, " Че Гевара " и прочие), " Демократична България ", ДБГ (ако от него е останало освен това от правосъдна регистрация), Атака и другите типове земеделци. За Движение за права и свободи е мъчно да се каже, тъй като то наподобява повече на корпорация, в сравнение с политическа партия. Другите етнически формирания също ще застанат по-скоро вляво поради спецификата на електората си, който всъщност е електоратът на Движение за права и свободи, само че замесен в друга обстановка.
Кой ще бъде печелившият план?
Полезният план. А потребен е оня план, чиято идеология не слага безусловно персоналния интерес преди всичко.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ