Преди 8 години ни напусна Трифон Иванов. Легенди и футболът ни сведоха глава пред Железния
Само на 50 години си отиде един от най-големите бранители в родната игра
Преди 8 години на днешния 13 февруари си отиде Трифон Иванов - един от най-големите бранители в историята на родния футбол, а и един от най-уважаваните ни играчи от поколението, спечелило орден от международното състезание Съединени американски щати 1994.
Неслучайно го назоваха Железния - на и отвън терена, дейностите и думите му на две не ставаха.
Трифон умря едвам на 50-годишна възраст, като остави зад себе си ужасно завещание.
Трикратен първенец на България, изиграл 77 мача за националния отбор, в това число на две международни и едно европейско шампионати.
Днес пред паметната му плоча на стадион " Ивайло " във Велико Търново бе отслужена панихида, на която участваха майката на Трифон - Маринка, щерка му Марина, зам.-кметът на града проф. Георги Камарашев, както и легендите Христо Стоичков, Красимир Балъков, Бончо Генчев, Георги Василев.
Там бяха и президентът на " Етър " Деян Куздов и десетки други негови другари и футболни деятели.
Панихидата през днешния ден, обслужена на стадиона във Велико Търново
" Осем години станаха, времето си лети, спомените остават. Виждам го пред мен. Последният му диалог в оня ден беше с мен. Времето не лекува, болката остава... Туньо постоянно ще е тук, на този стадион, измежду нас ", каза Стоичков.
При вестта за кончината на стоманения бранител преди осем години, Камата долетя за по-малко от денонощие от Маями, с цел да стигне в точния момент за поклонението и изпращането на приятеля.
" Трифон е бил и постоянно ще бъде с нас, постоянно ще го помним и почитаме. Толкова хубави мемоари имаме с него... Почти целият ми живот мина дружно с него. Минаха осем години, само че не мога да допускам, че го няма. ", заяви Балъков.
Стоичков и Балъков до майката на Трифон - вуйна Маринка, на панихидата през днешния ден в Търново
Големият треньор Георги Василев, който е изобретател на Иванов при първите му стъпки в Етър, също сподели няколко думи:
" Никога не сме го не запомнили и по този начин ще бъде до последния ни момент. Лично аз съм с невероятни усещания, построил съм почит и почитание към него. Получил съм нещо, което мъчно се намира в живота.
В сърцето си имам мемоари, които постоянно ще останат в мен. Уважението ми към Трифон е извънредно огромно.
Не съм го пускал да играе само като вратар. Но щеше и на този пост да се оправи. Дълго търсих идеалната му позиция. Но и на друга да беше играл, той щеше да е отново толкоз добър. "
Отделно, Стоичков още в ранните часове на вторник написа в профила си в обществените мрежи:
" Изминаха 8 години, а все едно в никакъв случай не си си тръгвал! Все очаквам да звънне твоят номер, с цел да ми каже някоя от великите ти крилати изречения! Туньо, не си пропуснат и в никакъв случай няма да бъдеш! "
ЦСКА, където мина огромна част от кариерата на Иванов, също уважи паметта му в деня на неговата кончина.
" Преди осем години ни напусна стоманеният Трифон Иванов. Съдбата ни сподели, че даже и лъвските сърца стопират да бият. Но легендите не умират. Туньо вечно остава тук, измежду нас.
" Мъжкар огромен, с положително сърце, само че Господ рано те лиши!
Знай Туньо, че не си пропуснат! За теб ще пазим безконечен спомен! "
Трифон Иванов ще остане в историята като една от най-ярко греещите фигури в българския футбол и спорт, като образец за генерации българи.
Дълбок реверанс пред светлата ти памет от обичания ти ЦСКА, Великане! ", написаха на уеб страницата на клуба.
Плочата на Железния на стадион " Ивайло "
Българският футболен съюз също не не помни именития номер 3 на националния тим.
" На този ден преди осем години ни напусна огромният Трифон Иванов. Железният бранител си отиде на 13 февруари 2016-а на едвам 50 години. Иванов ще остане в историята като един от най-хубавите на своя пост - Футболист номер 1 на България за 1996 година, троент първенец на България с екипа на ЦСКА, първенец на Австрия с Рапид Виена, финалист в шампионата за Купата на носителите на национални купи.
За националния тим има 77 мача и 6 гола, бронзов медалист от международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година. Незабравим ще остане неговият гол във вратата на Русия на Националния стадион " Васил Левски " на 10 септември 1997 година, с който България се класира за Мондиал 98. В последните години от живота си сърцатият защитник заемаше поста ръководител на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, където още веднъж показва присъщата си безрезервност и сърдечност.
Трифон Иванов беше не просто огромен мъж, а огромен човек и другар, който ще остане вечно в сърцата ни! Поклон пред паметта му! ", се споделя в известието в формалния уебсайт на БФС.
Снимка: Иван Григоров 
Снимки: Getty Images
Преди 8 години на днешния 13 февруари си отиде Трифон Иванов - един от най-големите бранители в историята на родния футбол, а и един от най-уважаваните ни играчи от поколението, спечелило орден от международното състезание Съединени американски щати 1994.
Неслучайно го назоваха Железния - на и отвън терена, дейностите и думите му на две не ставаха.
Трифон умря едвам на 50-годишна възраст, като остави зад себе си ужасно завещание.
Трикратен първенец на България, изиграл 77 мача за националния отбор, в това число на две международни и едно европейско шампионати.
Днес пред паметната му плоча на стадион " Ивайло " във Велико Търново бе отслужена панихида, на която участваха майката на Трифон - Маринка, щерка му Марина, зам.-кметът на града проф. Георги Камарашев, както и легендите Христо Стоичков, Красимир Балъков, Бончо Генчев, Георги Василев.
Там бяха и президентът на " Етър " Деян Куздов и десетки други негови другари и футболни деятели.
Панихидата през днешния ден, обслужена на стадиона във Велико Търново
" Осем години станаха, времето си лети, спомените остават. Виждам го пред мен. Последният му диалог в оня ден беше с мен. Времето не лекува, болката остава... Туньо постоянно ще е тук, на този стадион, измежду нас ", каза Стоичков.
При вестта за кончината на стоманения бранител преди осем години, Камата долетя за по-малко от денонощие от Маями, с цел да стигне в точния момент за поклонението и изпращането на приятеля.
" Трифон е бил и постоянно ще бъде с нас, постоянно ще го помним и почитаме. Толкова хубави мемоари имаме с него... Почти целият ми живот мина дружно с него. Минаха осем години, само че не мога да допускам, че го няма. ", заяви Балъков.
Стоичков и Балъков до майката на Трифон - вуйна Маринка, на панихидата през днешния ден в Търново
Големият треньор Георги Василев, който е изобретател на Иванов при първите му стъпки в Етър, също сподели няколко думи:
" Никога не сме го не запомнили и по този начин ще бъде до последния ни момент. Лично аз съм с невероятни усещания, построил съм почит и почитание към него. Получил съм нещо, което мъчно се намира в живота.
В сърцето си имам мемоари, които постоянно ще останат в мен. Уважението ми към Трифон е извънредно огромно.
Не съм го пускал да играе само като вратар. Но щеше и на този пост да се оправи. Дълго търсих идеалната му позиция. Но и на друга да беше играл, той щеше да е отново толкоз добър. "
Отделно, Стоичков още в ранните часове на вторник написа в профила си в обществените мрежи:
" Изминаха 8 години, а все едно в никакъв случай не си си тръгвал! Все очаквам да звънне твоят номер, с цел да ми каже някоя от великите ти крилати изречения! Туньо, не си пропуснат и в никакъв случай няма да бъдеш! "
ЦСКА, където мина огромна част от кариерата на Иванов, също уважи паметта му в деня на неговата кончина.
" Преди осем години ни напусна стоманеният Трифон Иванов. Съдбата ни сподели, че даже и лъвските сърца стопират да бият. Но легендите не умират. Туньо вечно остава тук, измежду нас.
" Мъжкар огромен, с положително сърце, само че Господ рано те лиши!
Знай Туньо, че не си пропуснат! За теб ще пазим безконечен спомен! "
Трифон Иванов ще остане в историята като една от най-ярко греещите фигури в българския футбол и спорт, като образец за генерации българи.
Дълбок реверанс пред светлата ти памет от обичания ти ЦСКА, Великане! ", написаха на уеб страницата на клуба.
Плочата на Железния на стадион " Ивайло "
Българският футболен съюз също не не помни именития номер 3 на националния тим.
" На този ден преди осем години ни напусна огромният Трифон Иванов. Железният бранител си отиде на 13 февруари 2016-а на едвам 50 години. Иванов ще остане в историята като един от най-хубавите на своя пост - Футболист номер 1 на България за 1996 година, троент първенец на България с екипа на ЦСКА, първенец на Австрия с Рапид Виена, финалист в шампионата за Купата на носителите на национални купи.
За националния тим има 77 мача и 6 гола, бронзов медалист от международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година. Незабравим ще остане неговият гол във вратата на Русия на Националния стадион " Васил Левски " на 10 септември 1997 година, с който България се класира за Мондиал 98. В последните години от живота си сърцатият защитник заемаше поста ръководител на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, където още веднъж показва присъщата си безрезервност и сърдечност.
Трифон Иванов беше не просто огромен мъж, а огромен човек и другар, който ще остане вечно в сърцата ни! Поклон пред паметта му! ", се споделя в известието в формалния уебсайт на БФС.
Снимка: Иван Григоров Снимки: Getty Images Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ