Тревожно е, че една подхвърлена идея за броени дни става законопроект
Само ден след срещата на премиера Борисов и основния прокурор Иван Гешев с бащата на убитото момиче Андреа в с. Галиче от малолетен, депутатът от ГЕРБ Маноил Манев разгласи, че планът за смяна на Наказателния кодекс следва да бъде импортиран идната седмица в Народното събрание. Измененията плануват опция да не се редуцират наказванията на малолетни причинители на тежки закононарушения, т.е. да може да бъдат осъждани като пълнолетни.
Специалисти по наказателно право реагираха с сериозни разбори.
Искра Владова-Недкова, лекар по право и учител по криминалистика в Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ", разяснява концепцията - с ангажимента, че е осведомена с нея от изнесеното в медиите. Заглавието и акцентите са на " Дневник ".
С последния случай (реакциите на способени органи след убийството в с. Галиче - бел. ред.) за жалост, се затвърждават две изключително рискови трендове:
- Да се изнася прекомерно обширна информация във връзка с осъщественото закононарушение и да се дискутират всевъзможни аспекти от нея, в това число такива със съмнителна меродавност, от категорията " догадки ", по неприключили наказателни производства.
Оповестяването на данни от следствието няма по какъв начин да има позитивен върху него резултат, само че за сметка на това може да има редица негативни. Така органите на следствието, прокуратурата и съдът са сложени в обстановка да проверяват и правораздават в изискванията на голям публичен напън, а също по този начин се дава опция на лица, заинтригувани от изхода на наказателното произвеждане, да употребяват научената информация, с цел да му противодействат.
Не е за занемаряване и рискът навлизането в елементи от механизма на осъщественото закононарушение и метода, по който е работил причинителят преди и след него, да послужи за " ентусиазъм " на други с сходни незаконни настройки.
- Да се влиза в тона на извънредно сензитивната при сходни закононарушения общност, която желае налагане на наказване незабавно, освен това на правилото " око за око, зъб за зъб, гибел за гибел ". И в случай че тази реакция е оправдана изцяло във връзка с околните на потърпевшия и необятната общност, то тя е неприемливо да изхожда от представители на изпълнителната и законодателната власт, които следва да имат нужното равнище на юридическа просвета, даже и без официално да са адвокати. Тъй като нямам подозрение, че всички те имат такава, то евентуално подбудите за сходно държание са по-скоро популистки, а в съответния случай персоналното ми чувство е и че съставляват лешоядна употреба на тъгата на родителите.
При индивидуализацията на наказването се взимат поради редица условия, единствено едно от които е наказателноправната подготовка на действието, т.е. закононарушение по кой съответно
състав от Наказателен кодекс е осъществено. Значение има и личността на причинителя, и всички условия, при които е осъществено действието. Ако в житейски смисъл едно ликвидиране е тежко тъкмо толкоз, колкото всяко друго, то в наказателноправен се прави разграничаване, с цел да се реализира правдивост на наказването, да бъдат осъществени неговите цели и всеки да бъде осъден
съразмерно на тежестта на осъщественото.
Всяка законодателна интензивност следва да е резултат от задълбочени проучвания, експертни разисквания, сравнителноправни разбори. Опасно е наказателноправната уредба да бъде променяна " на парче ". За да реализира позитивен резултат на едно изменение е нужен о
да бъдат оценени дълготрайните резултати
а не да се преследва потушаване на непринудено зародилото напрежение вследствие на съответен проблем.
Ефективната предварителна защита на всяка категория престъпност включва задълбоченото проучване на всички криминогенни фактори – тези, които трансформират един човек, бил той пълновръстен или не, в нарушител, както и на механизмите за това той да бъде възпрян. Те надалеч не са единствено наказателноправни, а също са и обществени, стопански и редица други. При към този момент осъществено закононарушение следва да се разсъждава освен върху възмездието, което причинителят ще получи, а върху всички аспекти, свързани със заличаването на последствията от случилото се в оптималната допустима степен.
Възприемане на направеното предложение от депутата Маноил Манев би означавало да съществува опцията във връзка с малолетни лица да бъде наложено наказване пожизнен затвор. Лишаването от независимост доживот е наказване във връзка с причинители, които все още на налагането му съдът е оценил като на процедура непоправими, а осъщественото закононарушение следва да бъде такова с извънредно висока степен на социална заплаха. И в случай че е напълно допустимо закононарушение, осъществено от малолетен, да се характеризира с изключителност във връзка с своята тежест, то не може да се одобри, че малолетните са непоправими.
Непълнолетните са с по-лабилна душeвност, по-ниска степен на прочувствена резистентност и доста по-малък житейски опит спрямо навършилите пълноправие. Поради тези аргументи задръжките им за осъществяване на противообществени прояви нормално са по-слаби.
Едновременно с това обаче у тях по предписание отсъстват трайни незаконни привички, заради което те освен че е допустимо да бъдат поправени, само че и това може да се реализира с използването на доста по-леки средства от използваните във връзка с пълнолетните.
При възприемането на концепцията за смяна, каквато беше изложена в общественото пространство, би се стигнало до парадокса лица на идентична възраст да бъдат подлагани на друг наказателноправен режим, респективно във връзка с закононарушения по еднакъв състав от Наказателен кодекс с релативно идентична степен на социална заплаха и характерности на причинителя да бъдат налагани напълно разнообразни санкции.
Не може, според мен, да бъде общопризнат и другият аспект от концепцията – опцията за приравняване на малолетните на пълнолетни да се отнася единствено до някои закононарушения. Възрастта е справедлива характерност на дееца и не е допустимо той един път да бъде третиран като малолетен, различен път като пълновръстен съгласно това закононарушение по кой състав от Наказателен кодекс е
направил.
Струва ми се и че
в самото предложение се съдържат причини срещу него
Така да вземем за пример се показва, че малолетните постоянно биват " търсени " като причинители на разнообразни категории закононарушения. Ако приемем, че малолетните фактически могат да бъдат стимулирани и склонени към осъществяване на закононарушение с по-голяма лекост, то това се дължи точно на лабилността на душeвността им и податливостта на влияние, а не на решимостта да извършат закононарушението, защото ще бъдат по-леко третирани.
По отношение на другия мотив – нуждата всяко наказване да бъде заслужено, мога само да кажа, че няма по какъв начин да бъде несъмнено като заслужено наказване, което подценява една от главните характерности на дееца при индивидуализирането му.
Истина е, че сходно правно позволение съществува в други страни,
въпреки все още на излагане на концепцията си самият народен представител да не беше напълно
сигурен даже кои са те. Една от най-големите неточности при осъществяване на
законодателни промени обаче е механичното преместване на непознати правни
постановки. Дори и най-брилянтното и потвърдило се като работещо правно
позволение не може и не трябва да бъде възприемано безрезервно и без
отчитане на спецификите на социална среда и особеностите на правната
система у нас.
Наказателното право е функционираща машина
Ако бъде отстранен даже единствено един детайл от нея или бъде сменен с неприспособим, това може да коства работата на целия механизъм.
Тревожен е фактът, че нещо, което беше подхвърлено в общественото пространство като концепция, родена непринудено по съответен мотив, за броени дни е на път да се трансформира в законопроект.
Специалисти по наказателно право реагираха с сериозни разбори.
Искра Владова-Недкова, лекар по право и учител по криминалистика в Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ", разяснява концепцията - с ангажимента, че е осведомена с нея от изнесеното в медиите. Заглавието и акцентите са на " Дневник ".
С последния случай (реакциите на способени органи след убийството в с. Галиче - бел. ред.) за жалост, се затвърждават две изключително рискови трендове:
- Да се изнася прекомерно обширна информация във връзка с осъщественото закононарушение и да се дискутират всевъзможни аспекти от нея, в това число такива със съмнителна меродавност, от категорията " догадки ", по неприключили наказателни производства.
Оповестяването на данни от следствието няма по какъв начин да има позитивен върху него резултат, само че за сметка на това може да има редица негативни. Така органите на следствието, прокуратурата и съдът са сложени в обстановка да проверяват и правораздават в изискванията на голям публичен напън, а също по този начин се дава опция на лица, заинтригувани от изхода на наказателното произвеждане, да употребяват научената информация, с цел да му противодействат.
Не е за занемаряване и рискът навлизането в елементи от механизма на осъщественото закононарушение и метода, по който е работил причинителят преди и след него, да послужи за " ентусиазъм " на други с сходни незаконни настройки.
- Да се влиза в тона на извънредно сензитивната при сходни закононарушения общност, която желае налагане на наказване незабавно, освен това на правилото " око за око, зъб за зъб, гибел за гибел ". И в случай че тази реакция е оправдана изцяло във връзка с околните на потърпевшия и необятната общност, то тя е неприемливо да изхожда от представители на изпълнителната и законодателната власт, които следва да имат нужното равнище на юридическа просвета, даже и без официално да са адвокати. Тъй като нямам подозрение, че всички те имат такава, то евентуално подбудите за сходно държание са по-скоро популистки, а в съответния случай персоналното ми чувство е и че съставляват лешоядна употреба на тъгата на родителите.
При индивидуализацията на наказването се взимат поради редица условия, единствено едно от които е наказателноправната подготовка на действието, т.е. закононарушение по кой съответно
състав от Наказателен кодекс е осъществено. Значение има и личността на причинителя, и всички условия, при които е осъществено действието. Ако в житейски смисъл едно ликвидиране е тежко тъкмо толкоз, колкото всяко друго, то в наказателноправен се прави разграничаване, с цел да се реализира правдивост на наказването, да бъдат осъществени неговите цели и всеки да бъде осъден
съразмерно на тежестта на осъщественото.
Всяка законодателна интензивност следва да е резултат от задълбочени проучвания, експертни разисквания, сравнителноправни разбори. Опасно е наказателноправната уредба да бъде променяна " на парче ". За да реализира позитивен резултат на едно изменение е нужен о
да бъдат оценени дълготрайните резултати
а не да се преследва потушаване на непринудено зародилото напрежение вследствие на съответен проблем.
Ефективната предварителна защита на всяка категория престъпност включва задълбоченото проучване на всички криминогенни фактори – тези, които трансформират един човек, бил той пълновръстен или не, в нарушител, както и на механизмите за това той да бъде възпрян. Те надалеч не са единствено наказателноправни, а също са и обществени, стопански и редица други. При към този момент осъществено закононарушение следва да се разсъждава освен върху възмездието, което причинителят ще получи, а върху всички аспекти, свързани със заличаването на последствията от случилото се в оптималната допустима степен.
Възприемане на направеното предложение от депутата Маноил Манев би означавало да съществува опцията във връзка с малолетни лица да бъде наложено наказване пожизнен затвор. Лишаването от независимост доживот е наказване във връзка с причинители, които все още на налагането му съдът е оценил като на процедура непоправими, а осъщественото закононарушение следва да бъде такова с извънредно висока степен на социална заплаха. И в случай че е напълно допустимо закононарушение, осъществено от малолетен, да се характеризира с изключителност във връзка с своята тежест, то не може да се одобри, че малолетните са непоправими.
Непълнолетните са с по-лабилна душeвност, по-ниска степен на прочувствена резистентност и доста по-малък житейски опит спрямо навършилите пълноправие. Поради тези аргументи задръжките им за осъществяване на противообществени прояви нормално са по-слаби.
Едновременно с това обаче у тях по предписание отсъстват трайни незаконни привички, заради което те освен че е допустимо да бъдат поправени, само че и това може да се реализира с използването на доста по-леки средства от използваните във връзка с пълнолетните.
При възприемането на концепцията за смяна, каквато беше изложена в общественото пространство, би се стигнало до парадокса лица на идентична възраст да бъдат подлагани на друг наказателноправен режим, респективно във връзка с закононарушения по еднакъв състав от Наказателен кодекс с релативно идентична степен на социална заплаха и характерности на причинителя да бъдат налагани напълно разнообразни санкции.
Не може, според мен, да бъде общопризнат и другият аспект от концепцията – опцията за приравняване на малолетните на пълнолетни да се отнася единствено до някои закононарушения. Възрастта е справедлива характерност на дееца и не е допустимо той един път да бъде третиран като малолетен, различен път като пълновръстен съгласно това закононарушение по кой състав от Наказателен кодекс е
направил.
Струва ми се и че
в самото предложение се съдържат причини срещу него
Така да вземем за пример се показва, че малолетните постоянно биват " търсени " като причинители на разнообразни категории закононарушения. Ако приемем, че малолетните фактически могат да бъдат стимулирани и склонени към осъществяване на закононарушение с по-голяма лекост, то това се дължи точно на лабилността на душeвността им и податливостта на влияние, а не на решимостта да извършат закононарушението, защото ще бъдат по-леко третирани.
По отношение на другия мотив – нуждата всяко наказване да бъде заслужено, мога само да кажа, че няма по какъв начин да бъде несъмнено като заслужено наказване, което подценява една от главните характерности на дееца при индивидуализирането му.
Истина е, че сходно правно позволение съществува в други страни,
въпреки все още на излагане на концепцията си самият народен представител да не беше напълно
сигурен даже кои са те. Една от най-големите неточности при осъществяване на
законодателни промени обаче е механичното преместване на непознати правни
постановки. Дори и най-брилянтното и потвърдило се като работещо правно
позволение не може и не трябва да бъде възприемано безрезервно и без
отчитане на спецификите на социална среда и особеностите на правната
система у нас.
Наказателното право е функционираща машина
Ако бъде отстранен даже единствено един детайл от нея или бъде сменен с неприспособим, това може да коства работата на целия механизъм.
Тревожен е фактът, че нещо, което беше подхвърлено в общественото пространство като концепция, родена непринудено по съответен мотив, за броени дни е на път да се трансформира в законопроект.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ