Историкът академик Константин Косев пред „Труд“: Съдбата ни е да лавираме между Великите сили
Съеднинението е един от най-великите актове в актуалната история на България. Защо обаче 133 години след 1885-а българите продължаваме да сме разграничени – все се разделяме и не можем да сме единни в никоя национална цел. Всичко ли знаем за Съединението и аргументите за това то да се случи по най-безболезнения метод. По тези въпроси беседваме с учен Константин Косев.
– Честваме 133 години години от Съединението, само че вместо да сме единни, ние българите сме все разграничени. Защо, учен Косев, такава ли е орисията ни?
– Разделени сме, тъй като сме подвластни на интернационалната политическа обстановка. Това е непрестанно от памтивека насам. Балканският полуостров е доста прохладно място и все притегля вниманието на Великите сили. Поради тази причина тези от тях, които имат превъзходство сега, оказват въздействие върху района, в това число и България.
– Ние обаче и междусъседски сме разграничени, и то най-много исторически. А добросъседските връзки са нещо доста значимо.
– Това е по този начин, тъй като съседите също са подвластни на конюнктурата, а Великите сили, които желаят да имат въздействие на Балканите, си избират протежета. И имат сметка да сме разграничени. На конференцията в Цариград през 1876 година никой не е възразил на етническата граница на българския народ. Землището ни се простира от Тулча чак до Бяло море и албанските планини, включително и Солун. От такава огромна страна за застрашени и комшиите, и Великите сили. Никой не оспорва, че всички са българи. Но въпросът тогава е: Как може такава огромна страна и тя да бъде под въздействието на Русия? За да не се случи това, задачата е да бъде разграничена. Още от Цариградската конференция по искане на британските и австрийските представители тази страна е разграничена на две – може да са български, само че да са две. Източна – с център Търново, а другата – Западна с център София. Всъщност, това е и в основата на разискванията, когато граф Игнатиев прави Санстефанска България.
– Как разсъждава съветският граф тогава?
– Неговите разсъждения са следните: „ Ние спечелихме войната, ляхме кръв, затова постановяваме на Османската империя нашия вид, т.е. българския – единна България “. А тъкмо това е и нашата фантазия – Санстефанска България, която включва цялата българска етническа територия, приета от Великите сили на Цариградската конференция. Графът е извънредно огромен другар на България. Поражда се обаче другият въпрос: Откъде граф Игнатиев е направил тези граници на Цариградската конференция и за какво.
– Защо, учен Косев?
– Защото той стъпва на султанския ферман за българска екзархия от февруари 1870 година Там е обрисувана територията на българското етническо землище. Нима султан Абдул Азис е знаел тогава къде са българите? Оказва се, че той е упълномощил задачата за това на една комисия, отпред на която е популярният българин Гаврил Кръстевич. Той е най-големият политически експерт в османската империя, правоприемник и човек на Стефан Богориди. Кръстевич е направил 4 плана за Българската екзархия и то в люта борба с Цариградската патриаршия, която му устройва заприказва, клюки, обиди – по метод, както те умеят. Нашето етническо землище се образува в Османската империя, само че никой не знае какъв брой са българите и къде живеят. И тук непознатите пътешественици, които доста изследват Балканите, преброяват, че българите са над 5 милиона души – най-голямата националност на полуострова.
– И къде тъкмо са границите, до каква степен стигат техните изследвания?
– Според техните проучвания българите са в цялата източна половина на Балканите, включително зад Дунав в днешна Румъния, по егейското крайбрежие и в Мала Азия, където живеят над 200 000 сънародници по западното крайбрежие на модерна Турция и стигат чак до Египет, на Халкидическия полуостров и до Албанските планини. Как ще очертаеш границите тогава? Това става с помощта на изключителните знания на Гаврил Кръстевич, който е огромен историк и правист, учил 4 години в Сорбоната в Париж.
– И стигаме до 6 септември 1885 година, когато дребна България се изправя против ползите и желанията на шестте най-могъщи империи. Сама против целия свят. Какво не знаем за Съединението?
– Съединението е продължение на Априлското въстание. Тъй като то е квалифицирано от комитетите „ Единство “, основани като митинг против Берлинския контракт (юли 1878 г.), те са по едно и също време и в Южна, и в Северна България. А в основата им са съидейниците на Левски, само че към този момент идват и нови по-млади.
– Съединението в действителност наподобява необичайно – става без никаква жертва, с изключение на една инцидентна – капитан Райчо. Защо?
– Защото те са си давали сметка, че е ужасно закононарушение да се обявиш срещу Великите сили и решението им на Берлинския конгрес. Всички се смущават какво ще стане – считат, че Великите сили не биха разрешили такава дързост на един дребен народ. И по тази причина първата им грижа е цялата въоръжена мощ на гимнастическите сдружения да се ступат на турската граница. Те очаквали всеки миг султанът да се намеси, неговото обвързване е да възвърне статуквото. И то неотложно. Султанът обаче не е бил предизвестен от своя губернатор Гаврил Кръстевич, че приготвят това дело. Разбира се, всички са знаели, само че той самичък си признава, че не е изпратил телеграмата до султана. А когато недоумяват по какъв начин по този начин се е осмелил да работи без да пита, неговият отговор е: „ Аз знам, че изгубвам, само че народът печели. “
– А за какво султанът тогава си трае?
– Ето тук е разковничето! Абдул Хамид II, който тогава е султан, по този начин или другояче е схванал, че превратът е станал и цялата ни войска е струпана на турската граница. Но той нищо не прави. И войната стартира от Сърбия, а не от Турция. Ето по какъв начин цялата тази войска би трябвало да се върне съвсем на тичешком до сръбската граница, с цел да пази родината в Сливница. А какво щеше да стане в случай че бяха влезнали султанските войски? България щеше да изчезне, а Великите сили да ръкопляскат.
– Но каква може да е повода султанът да не подхваща никакви дейности?
– Знаете ли, не е единствено това. Султанът даже афишира нападението на сръбския крал Милан за противников акт против Османската империя. Защото и Княжеството, и Румелия, са васални на султана. Затова той оказва логистична поддръжка на българите. Ето това е истината. Абдул Хамид II афишира сръбския крал за агресор.
– Защо Великите сили и Русия, които в действителност са срещу Съединението, не подхващат действителни дейности?
– Около Съединението има много неразбираеми неща. То е свръхестествен случай в историята на Европа. Този, който е претрупан да възвърне статуквото – султанът, се прави на заплеснат. Предполагам, че той е бил доста злобен поради решението на Берлинския конгрес, на който му лишават остров Кипър от дружеската империя на Англия. Тогава те сякаш оказват помощ на Турция, а й вземат острова. Великите сили и Русия не подхващат действителни дейности, тъй като те разчитат на султана, който обаче ги изненадва. И те би трябвало да се бият, само че не желаят, тъй като не са подготвени за война.
– Но за какво Русия е срещу обединяването на Княжеството с Източна Румелия?
– Русия постоянно е била двойнствена. Едно е държавното управление отпред с царя, друго са славянофилските групировки. Граф Игнатиев с Аксаков и другите към тях са постоянно срещу царя, те са за славянството, православието, желаят си остарялата Русия. И когато царят изтегля съветските офицери, оставят славянофилите. Русия публично е срещу Съединението, само че дефакто опозицията й е „ за “ и тя е тук. Опозицията провеждат гимнастическите сдружения, което значи въоръжената милиция. А тя се командва от военачалник Данаил Николаев, който е русофил и доста непосредствен на Гаврил Кръстевич. Бунтовниците дотам се опиянили и даже считат, че би трябвало да убият Кръстевич, тъй като бил представител на султана. Но Николаев споделя: „ Не, няма да го закачате “. Кръстевич обаче потърпевш – Чардафон (Продан Тишков) го качил на един файтон, поставил до него бъдещата си брачна половинка Делка с една сабя и по този начин го развеждали за подбив по улиците на Пловдив да го обругават. Вижте какво душевно страдалчество е изживял този човек, а той е безспорен български родолюбец, който милее за България и има големи заслуги за нея.
– Това не е ли част от българската драма през всичките тези години?
– Това е безусловно правилно. Но желая и друго да кажа – за Русия. За губернатор след войната на първо време е назначен синът на Стефан Богориди – Александър (Алеко) по предложение на съветския цар Освободител Александър II. Мандатът му изтича през 1884 година, само че тогава царят е погубен. На трона се качва Александър III, който не желае Алеко Богориди, тъй като е обвързван със славянофилите, и назначава Гаврил Кръстевич. Царят обаче не знае, че той ще продължи делото на Богориди. Това е една щастлива обстановка.
– А за какво не съумяваме да вдигнем въстанието в Македония, нали това въпреки всичко е била една от главните задания на Съединението?
– Защото Великите сили не могат да позволен това, а и султанът не дава – въпреки всичко това е в границите на самата империя. Когато създават фермана и султанът го приема, заради интригите на Цариградската патриаршия три епархии остават противоречиви – Охридската, Скопската и Битолската. Тогава Кръстевич взема решение да включи член 10 във фермана, съгласно който би трябвало да се организира референдум, плебисцит – с цел да решат хората какви са. И такова нечувано събитие за първи път се организира през 1872 година и? от популацията се афишират за българи. Така по силата на референдума тези три епархии се причисляват към Екзархията.
– Значи истината е, че нашият район постоянно е бил зависим на интернационалната политическа обстановка, по този начин ли да ви разбирам?
– Да, тук на първо време господари са турците, които стигат чак до Централна Европа, по-късно са германците, които превземат цяла Европа, включително и България, по-късно идват руснаците, които според споразуменията печелят Втората международна война както и цяла Източна Европа. Сега са американците – те диктуват ситуацията. А ние сме все разграничени. Ето, българските момчета би трябвало да се бият за американците в Афганистан. Но от кого ни пазят американските кораби в Черно море – от Русия ли?! И кой изобщо ги е извикал? Съединени американски щати през днешния ден са хегемон. На смешка споделям: „ Пригответе се да посрещаме на Орлов мост китайците! “ Защото печелившия постоянно го посрещаме на Орлов мост с цветя и рози. И в този момент се обрисува нещо такова, само че по кое време ще стане – не зная.
– Какво ни пречи, с цел да решим вътрешния си проблем – националното единение?
– Пречи ни това, че този, който добие превъзходство в дадения случай, той си основава слугинажа в България. Слугинажът в този момент е доста явен – това са по този начин наречените соросоиди. Ние сме навръх Балканите – геополитическия район, където всички желаят да имат сфери на въздействие. Сега е „ Разделяй и владей “. Така наречената компрадорска каста – хората, които доста бързо усещат кой е господарят и бързо желаят да му сервилничат, тъй като посредством него се докопват до властта, а посредством властта до благосъстоянието. И това го запомнете добре. В дребна страна като България, единствено посредством властта можеш да трупаш благосъстояние.
– Значи ориста ни е да останем разграничени?
– Има блян за обединяване, само че няма справедливи условия. Щастливите събития са малко. Фундаментът на нашата модерна страна е споен с съветска кръв. И не можем да избягаме от това. Макар съветският цар да се е чудил по какъв начин да води война с тези допотопни пушки, само че най-после славянофилите и Бисмарковци го карат да стартира тази рискована война. Вижте кюрдите – 20-30 милиона са, а и до момента нямат страна. Няма кой да им помогне и още се лутат. А при нас има щастливо събитие. Съединението е продължение на Априлското въстание при щастливи условия. Като че ли и Господ е бил на наша страна. Другото щастливо събитие е през 1908 година, когато разгласяваме Независимостта без да е гръмнала пушка. И кой заплати? Платиха го руснаците. Защото би трябвало да се заплащат обезщетения в договарянията, които водят с турците. Ние сме обвързване на руснаците 42 милиона златни франка – сума, която ние не можем да платим. Но идва Октомврийската гражданска война през 1917 година и по този начин те отпадат. Минаваме метър.
– И какъв е изводът, който политиците ни не трябва да не помнят?
– Съдбата ни е да лавираме сред великите сили. Не може да се не помни съветската кръв, дадена за освобождението, няма по какъв начин – това е реалност. Трябва постоянно да се балансира мъдро и практично в изискванията на външно-политическата обстановка. Малката страна е орисана постоянно от тази орис – да бъде обвързвана с Великите сили и да лавира в собствен интерес. Затова соросоидите не могат да победят. Те и по този начин наречените сини си фантазираха, че ще се повторят изискванията след Втората международна война. Мислеха си, че Америка ще ги пази постоянно. Та Съединени американски щати изоставиха цяла Европа, нас ли ще пазят! Затова в този момент споделяме, че ще чакаме китайците. Бъдещето е в тяхна изгода и към този момент са си изработили и пътя – Пътят на коприната. Той ще бъде основният път и ние отново сме вътре.
Нашият посетител
Акад. Константин Косев е роден през 1937 година в Дупница. Завършва история в Софийския университет. Специализира в Мюнхен и Бон. Заместник-директор на Института по история на Българска академия на науките и на Единен център по история на Българска академия на науките (1973-1978). През 1990 година е министър на националната култура и вицепремиер. Депутат във Велико народно събрание. Заместник-председател на Българска академия на науките (1996-2007).
– Честваме 133 години години от Съединението, само че вместо да сме единни, ние българите сме все разграничени. Защо, учен Косев, такава ли е орисията ни?
– Разделени сме, тъй като сме подвластни на интернационалната политическа обстановка. Това е непрестанно от памтивека насам. Балканският полуостров е доста прохладно място и все притегля вниманието на Великите сили. Поради тази причина тези от тях, които имат превъзходство сега, оказват въздействие върху района, в това число и България.
– Ние обаче и междусъседски сме разграничени, и то най-много исторически. А добросъседските връзки са нещо доста значимо.
– Това е по този начин, тъй като съседите също са подвластни на конюнктурата, а Великите сили, които желаят да имат въздействие на Балканите, си избират протежета. И имат сметка да сме разграничени. На конференцията в Цариград през 1876 година никой не е възразил на етническата граница на българския народ. Землището ни се простира от Тулча чак до Бяло море и албанските планини, включително и Солун. От такава огромна страна за застрашени и комшиите, и Великите сили. Никой не оспорва, че всички са българи. Но въпросът тогава е: Как може такава огромна страна и тя да бъде под въздействието на Русия? За да не се случи това, задачата е да бъде разграничена. Още от Цариградската конференция по искане на британските и австрийските представители тази страна е разграничена на две – може да са български, само че да са две. Източна – с център Търново, а другата – Западна с център София. Всъщност, това е и в основата на разискванията, когато граф Игнатиев прави Санстефанска България.
– Как разсъждава съветският граф тогава?
– Неговите разсъждения са следните: „ Ние спечелихме войната, ляхме кръв, затова постановяваме на Османската империя нашия вид, т.е. българския – единна България “. А тъкмо това е и нашата фантазия – Санстефанска България, която включва цялата българска етническа територия, приета от Великите сили на Цариградската конференция. Графът е извънредно огромен другар на България. Поражда се обаче другият въпрос: Откъде граф Игнатиев е направил тези граници на Цариградската конференция и за какво.
– Защо, учен Косев?
– Защото той стъпва на султанския ферман за българска екзархия от февруари 1870 година Там е обрисувана територията на българското етническо землище. Нима султан Абдул Азис е знаел тогава къде са българите? Оказва се, че той е упълномощил задачата за това на една комисия, отпред на която е популярният българин Гаврил Кръстевич. Той е най-големият политически експерт в османската империя, правоприемник и човек на Стефан Богориди. Кръстевич е направил 4 плана за Българската екзархия и то в люта борба с Цариградската патриаршия, която му устройва заприказва, клюки, обиди – по метод, както те умеят. Нашето етническо землище се образува в Османската империя, само че никой не знае какъв брой са българите и къде живеят. И тук непознатите пътешественици, които доста изследват Балканите, преброяват, че българите са над 5 милиона души – най-голямата националност на полуострова.
– И къде тъкмо са границите, до каква степен стигат техните изследвания?
– Според техните проучвания българите са в цялата източна половина на Балканите, включително зад Дунав в днешна Румъния, по егейското крайбрежие и в Мала Азия, където живеят над 200 000 сънародници по западното крайбрежие на модерна Турция и стигат чак до Египет, на Халкидическия полуостров и до Албанските планини. Как ще очертаеш границите тогава? Това става с помощта на изключителните знания на Гаврил Кръстевич, който е огромен историк и правист, учил 4 години в Сорбоната в Париж.
– И стигаме до 6 септември 1885 година, когато дребна България се изправя против ползите и желанията на шестте най-могъщи империи. Сама против целия свят. Какво не знаем за Съединението?
– Съединението е продължение на Априлското въстание. Тъй като то е квалифицирано от комитетите „ Единство “, основани като митинг против Берлинския контракт (юли 1878 г.), те са по едно и също време и в Южна, и в Северна България. А в основата им са съидейниците на Левски, само че към този момент идват и нови по-млади.
– Съединението в действителност наподобява необичайно – става без никаква жертва, с изключение на една инцидентна – капитан Райчо. Защо?
– Защото те са си давали сметка, че е ужасно закононарушение да се обявиш срещу Великите сили и решението им на Берлинския конгрес. Всички се смущават какво ще стане – считат, че Великите сили не биха разрешили такава дързост на един дребен народ. И по тази причина първата им грижа е цялата въоръжена мощ на гимнастическите сдружения да се ступат на турската граница. Те очаквали всеки миг султанът да се намеси, неговото обвързване е да възвърне статуквото. И то неотложно. Султанът обаче не е бил предизвестен от своя губернатор Гаврил Кръстевич, че приготвят това дело. Разбира се, всички са знаели, само че той самичък си признава, че не е изпратил телеграмата до султана. А когато недоумяват по какъв начин по този начин се е осмелил да работи без да пита, неговият отговор е: „ Аз знам, че изгубвам, само че народът печели. “
– А за какво султанът тогава си трае?
– Ето тук е разковничето! Абдул Хамид II, който тогава е султан, по този начин или другояче е схванал, че превратът е станал и цялата ни войска е струпана на турската граница. Но той нищо не прави. И войната стартира от Сърбия, а не от Турция. Ето по какъв начин цялата тази войска би трябвало да се върне съвсем на тичешком до сръбската граница, с цел да пази родината в Сливница. А какво щеше да стане в случай че бяха влезнали султанските войски? България щеше да изчезне, а Великите сили да ръкопляскат.
– Но каква може да е повода султанът да не подхваща никакви дейности?
– Знаете ли, не е единствено това. Султанът даже афишира нападението на сръбския крал Милан за противников акт против Османската империя. Защото и Княжеството, и Румелия, са васални на султана. Затова той оказва логистична поддръжка на българите. Ето това е истината. Абдул Хамид II афишира сръбския крал за агресор.
– Защо Великите сили и Русия, които в действителност са срещу Съединението, не подхващат действителни дейности?
– Около Съединението има много неразбираеми неща. То е свръхестествен случай в историята на Европа. Този, който е претрупан да възвърне статуквото – султанът, се прави на заплеснат. Предполагам, че той е бил доста злобен поради решението на Берлинския конгрес, на който му лишават остров Кипър от дружеската империя на Англия. Тогава те сякаш оказват помощ на Турция, а й вземат острова. Великите сили и Русия не подхващат действителни дейности, тъй като те разчитат на султана, който обаче ги изненадва. И те би трябвало да се бият, само че не желаят, тъй като не са подготвени за война.
– Но за какво Русия е срещу обединяването на Княжеството с Източна Румелия?
– Русия постоянно е била двойнствена. Едно е държавното управление отпред с царя, друго са славянофилските групировки. Граф Игнатиев с Аксаков и другите към тях са постоянно срещу царя, те са за славянството, православието, желаят си остарялата Русия. И когато царят изтегля съветските офицери, оставят славянофилите. Русия публично е срещу Съединението, само че дефакто опозицията й е „ за “ и тя е тук. Опозицията провеждат гимнастическите сдружения, което значи въоръжената милиция. А тя се командва от военачалник Данаил Николаев, който е русофил и доста непосредствен на Гаврил Кръстевич. Бунтовниците дотам се опиянили и даже считат, че би трябвало да убият Кръстевич, тъй като бил представител на султана. Но Николаев споделя: „ Не, няма да го закачате “. Кръстевич обаче потърпевш – Чардафон (Продан Тишков) го качил на един файтон, поставил до него бъдещата си брачна половинка Делка с една сабя и по този начин го развеждали за подбив по улиците на Пловдив да го обругават. Вижте какво душевно страдалчество е изживял този човек, а той е безспорен български родолюбец, който милее за България и има големи заслуги за нея.
– Това не е ли част от българската драма през всичките тези години?
– Това е безусловно правилно. Но желая и друго да кажа – за Русия. За губернатор след войната на първо време е назначен синът на Стефан Богориди – Александър (Алеко) по предложение на съветския цар Освободител Александър II. Мандатът му изтича през 1884 година, само че тогава царят е погубен. На трона се качва Александър III, който не желае Алеко Богориди, тъй като е обвързван със славянофилите, и назначава Гаврил Кръстевич. Царят обаче не знае, че той ще продължи делото на Богориди. Това е една щастлива обстановка.
– А за какво не съумяваме да вдигнем въстанието в Македония, нали това въпреки всичко е била една от главните задания на Съединението?
– Защото Великите сили не могат да позволен това, а и султанът не дава – въпреки всичко това е в границите на самата империя. Когато създават фермана и султанът го приема, заради интригите на Цариградската патриаршия три епархии остават противоречиви – Охридската, Скопската и Битолската. Тогава Кръстевич взема решение да включи член 10 във фермана, съгласно който би трябвало да се организира референдум, плебисцит – с цел да решат хората какви са. И такова нечувано събитие за първи път се организира през 1872 година и? от популацията се афишират за българи. Така по силата на референдума тези три епархии се причисляват към Екзархията.
– Значи истината е, че нашият район постоянно е бил зависим на интернационалната политическа обстановка, по този начин ли да ви разбирам?
– Да, тук на първо време господари са турците, които стигат чак до Централна Европа, по-късно са германците, които превземат цяла Европа, включително и България, по-късно идват руснаците, които според споразуменията печелят Втората международна война както и цяла Източна Европа. Сега са американците – те диктуват ситуацията. А ние сме все разграничени. Ето, българските момчета би трябвало да се бият за американците в Афганистан. Но от кого ни пазят американските кораби в Черно море – от Русия ли?! И кой изобщо ги е извикал? Съединени американски щати през днешния ден са хегемон. На смешка споделям: „ Пригответе се да посрещаме на Орлов мост китайците! “ Защото печелившия постоянно го посрещаме на Орлов мост с цветя и рози. И в този момент се обрисува нещо такова, само че по кое време ще стане – не зная.
– Какво ни пречи, с цел да решим вътрешния си проблем – националното единение?
– Пречи ни това, че този, който добие превъзходство в дадения случай, той си основава слугинажа в България. Слугинажът в този момент е доста явен – това са по този начин наречените соросоиди. Ние сме навръх Балканите – геополитическия район, където всички желаят да имат сфери на въздействие. Сега е „ Разделяй и владей “. Така наречената компрадорска каста – хората, които доста бързо усещат кой е господарят и бързо желаят да му сервилничат, тъй като посредством него се докопват до властта, а посредством властта до благосъстоянието. И това го запомнете добре. В дребна страна като България, единствено посредством властта можеш да трупаш благосъстояние.
– Значи ориста ни е да останем разграничени?
– Има блян за обединяване, само че няма справедливи условия. Щастливите събития са малко. Фундаментът на нашата модерна страна е споен с съветска кръв. И не можем да избягаме от това. Макар съветският цар да се е чудил по какъв начин да води война с тези допотопни пушки, само че най-после славянофилите и Бисмарковци го карат да стартира тази рискована война. Вижте кюрдите – 20-30 милиона са, а и до момента нямат страна. Няма кой да им помогне и още се лутат. А при нас има щастливо събитие. Съединението е продължение на Априлското въстание при щастливи условия. Като че ли и Господ е бил на наша страна. Другото щастливо събитие е през 1908 година, когато разгласяваме Независимостта без да е гръмнала пушка. И кой заплати? Платиха го руснаците. Защото би трябвало да се заплащат обезщетения в договарянията, които водят с турците. Ние сме обвързване на руснаците 42 милиона златни франка – сума, която ние не можем да платим. Но идва Октомврийската гражданска война през 1917 година и по този начин те отпадат. Минаваме метър.
– И какъв е изводът, който политиците ни не трябва да не помнят?
– Съдбата ни е да лавираме сред великите сили. Не може да се не помни съветската кръв, дадена за освобождението, няма по какъв начин – това е реалност. Трябва постоянно да се балансира мъдро и практично в изискванията на външно-политическата обстановка. Малката страна е орисана постоянно от тази орис – да бъде обвързвана с Великите сили и да лавира в собствен интерес. Затова соросоидите не могат да победят. Те и по този начин наречените сини си фантазираха, че ще се повторят изискванията след Втората международна война. Мислеха си, че Америка ще ги пази постоянно. Та Съединени американски щати изоставиха цяла Европа, нас ли ще пазят! Затова в този момент споделяме, че ще чакаме китайците. Бъдещето е в тяхна изгода и към този момент са си изработили и пътя – Пътят на коприната. Той ще бъде основният път и ние отново сме вътре.
Нашият посетител
Акад. Константин Косев е роден през 1937 година в Дупница. Завършва история в Софийския университет. Специализира в Мюнхен и Бон. Заместник-директор на Института по история на Българска академия на науките и на Единен център по история на Българска академия на науките (1973-1978). През 1990 година е министър на националната култура и вицепремиер. Депутат във Велико народно събрание. Заместник-председател на Българска академия на науките (1996-2007).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ