Българите сами обединиха Княжеството и Източна Румелия
Съединението на 6 септември през 1885 година сплотява Княжество България и самостоятелната област Източна Румелия, която се откъсва от Османската империя, в една страна.
Със Съединението и сполучливата му отбрана в последвалата война със Сърбия, българите реализират първия стадий от националното си обединяване и проверката на Берлинския контракт. Територията и популацията на Княжество България се усилват значително, само че това събитие има и различен резултат - то подтиква прилежащите балкански страни да се обединят трайно против концепцията за автономност на Македония и Одринско.
Някои клаузи на Берлинския контракт са изменени още при Съединението на Княжество България с Източна Румели. Част от системата, открита с контракта, е изцяло разрушена на 22 септември 1908 година, когато България афишира независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, около удобно изискване зародило в Османската империя, където пък избухва Младотурската гражданска война.
До Съединението се стига след национални протести в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския скришен централен революционен комитет. В резултат на боен прелом, управляван от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и сменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.
Още през август 1878 година в Пловдив, Търново и други български градове пораждат комитетите " Единство ", които си слагат за цел национално обединяване, което да отхвърли решенията на Берлинския контракт за делене на българските земи. В началото на 1879 година пловдивският комитет в състав Драган Цанков, Константин Величков и други дейци се преименува в Централен комитет за Южна България и се заема с военно образование на популацията под формата на гимнастически сдружения. Това става под управлението на краткотрайните съветски управляващи. Поради отрицателното отношение на останалите Велики сили, те пренасочват напъните на комитета от обединяването с Княжество България и Македония към подготовка за отпор против плануваното в Берлинския контракт изпращане на турски войски в Източна Румелия.
От пролетта на 1885 година образуваният в Пловдив под управлението на Захари Стоянов Български скришен централен революционен комитет /БТЦРК/ се заема с интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата (вестник " Борба " ) и обществени демонстрации. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
Първоначалното желание на БТЦРК е да разгласи Съединението на 15 септември, само че на 2 септември в Панагюрище избухва протест, овладян още на същия ден от полицията. Пред заплахата от арестуване на уредниците, комитетът взема решение да форсира начинанието.
На 5 септември нeколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - град Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта против 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над града и отстраняват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски, което малко по-късно е сменено от Комисарството в Южна България, и е оповестена обща готовност.
Пловдивските събития провокират всеобщи демонстрации на поддръжка в Княжеството. Поставен пред приключен факт, скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов се заема да утвърди Съединението в съдействие с княза. На 8 септември Александър I издава разгласа, с която се афишира за „ княз на Северна и Южна България “. На идващия ден е към този момент в Пловдив и назначава три комисари на мястото на краткотрайното държавно управление, което се отхвърля от пълномощията си. Междувременно княжеското държавно управление активизира армията си и изпраща наличните си войски в поддръжка на милицията в Южна България. Народното заседание, което се събира изключително на 11 септември, утвърждава тези ограничения, като гласоподава заем от 5 милиона лв. за покриване на военните разноски.
Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година. Сливането на Северна и Южна България е одобрено дефинитивно едвам с признаването на Независимостта на България през 1908-1909 година.
Със Съединението и сполучливата му отбрана в последвалата война със Сърбия, българите реализират първия стадий от националното си обединяване и проверката на Берлинския контракт. Територията и популацията на Княжество България се усилват значително, само че това събитие има и различен резултат - то подтиква прилежащите балкански страни да се обединят трайно против концепцията за автономност на Македония и Одринско.
Някои клаузи на Берлинския контракт са изменени още при Съединението на Княжество България с Източна Румели. Част от системата, открита с контракта, е изцяло разрушена на 22 септември 1908 година, когато България афишира независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, около удобно изискване зародило в Османската империя, където пък избухва Младотурската гражданска война.
До Съединението се стига след национални протести в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския скришен централен революционен комитет. В резултат на боен прелом, управляван от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и сменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.
Още през август 1878 година в Пловдив, Търново и други български градове пораждат комитетите " Единство ", които си слагат за цел национално обединяване, което да отхвърли решенията на Берлинския контракт за делене на българските земи. В началото на 1879 година пловдивският комитет в състав Драган Цанков, Константин Величков и други дейци се преименува в Централен комитет за Южна България и се заема с военно образование на популацията под формата на гимнастически сдружения. Това става под управлението на краткотрайните съветски управляващи. Поради отрицателното отношение на останалите Велики сили, те пренасочват напъните на комитета от обединяването с Княжество България и Македония към подготовка за отпор против плануваното в Берлинския контракт изпращане на турски войски в Източна Румелия.
От пролетта на 1885 година образуваният в Пловдив под управлението на Захари Стоянов Български скришен централен революционен комитет /БТЦРК/ се заема с интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата (вестник " Борба " ) и обществени демонстрации. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
Първоначалното желание на БТЦРК е да разгласи Съединението на 15 септември, само че на 2 септември в Панагюрище избухва протест, овладян още на същия ден от полицията. Пред заплахата от арестуване на уредниците, комитетът взема решение да форсира начинанието.
На 5 септември нeколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - град Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта против 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над града и отстраняват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски, което малко по-късно е сменено от Комисарството в Южна България, и е оповестена обща готовност.
Пловдивските събития провокират всеобщи демонстрации на поддръжка в Княжеството. Поставен пред приключен факт, скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов се заема да утвърди Съединението в съдействие с княза. На 8 септември Александър I издава разгласа, с която се афишира за „ княз на Северна и Южна България “. На идващия ден е към този момент в Пловдив и назначава три комисари на мястото на краткотрайното държавно управление, което се отхвърля от пълномощията си. Междувременно княжеското държавно управление активизира армията си и изпраща наличните си войски в поддръжка на милицията в Южна България. Народното заседание, което се събира изключително на 11 септември, утвърждава тези ограничения, като гласоподава заем от 5 милиона лв. за покриване на военните разноски.
Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година. Сливането на Северна и Южна България е одобрено дефинитивно едвам с признаването на Независимостта на България през 1908-1909 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ