Несговорна дружина съдебна реформа не прави
Съдебната промяна сякаш трябваше да бъде тематиката, по която в обединението няма различия. Половин година по-късно обаче всичко на всичко са закрити профилираните съд и прокуратура.
Юридическото острие на ГЕРБ, вирулентната Дани Каназирева, може да не е права за доста неща, само че за едно евентуално не бърка. Закриването на институции от правосъдната власт не може да бъде показано като същинска правосъдна промяна. Това не е промяна. А унищожаване на един нездравословен тумор, който беше основан от самата партия ГЕРБ и някогашната дясна ръка на Бойко Борисов Цветан Цветанов преди 11 години. Специализираните съд и прокуратура направиха тъкмо това, за което критиците на ръководството на ГЕРБ предупреждаваха тогава - концентрираха корупционния риск в по-тесен кръг магистрати. Като под корупционен риск не би трябвало да се схваща просто предоставяне на някакви пари някой да не си свърши работата. А въобще обслужване на зависимости - стопански и политически. Обществото стана очевидец на смущаващи следствия под надзора на спецпрокуратурата, както и на случаи, в които държавното обвиняване крепко затваряше очи (например за проблема " Осемте джуджета " ) и задържане на хора в арестите за над 2 години. Без въобще да отваряме дума за неофициалните изказвания за принуждение над известни предприемачи.
От 28 юли тази година това към този момент няма да съществува. Магистратите обаче остават в системата. Те ще запазят по-високите си заплати, които получаваха като " познавач ", в общия случай ще могат и да останат да работят в София, тъй като и това им е проблем, откакто пристигнаха от цялата страна и за тези 10 години се откриха в столицата. Въпреки това тези магистрати заплашват по какъв начин ще бойкотират каузи, ще апелират преназначенията си и като цяло ги
чухме да споделят по какъв начин мафията ще ги одобри с удоволствие
Колкото и прочувствена да е тази реакция, тя разкрива нрав, за какъвто в правосъдната система не би трябвало да има място.
За да твърдим, че сегашната ръководеща коалиция прави смислена правосъдна промяна (дори не радикална, каквато се очакваше от нея), тя би трябвало да се концентрира върху личната си предизборна акция и обещанията за по-голям надзор върху главния прокурор, отчетност на държавното обвиняване, промяната в антикорупционната комисия КПКОНПИ, и най-важното - смяна " радикално " на Висшия правосъден съвет, която се желае от повече от десетилетие от Съвета на Европа и Европейската комисия.
Ако не се промени Висшият правосъден съвет, ще гледаме още от същото. Защото това е органът, който дефинира политиката в правосъдната система. От него зависи кариерното развиване на всеки магистрат. Той избира шефовете в системата, в това число и ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор.
В момента в съвета преобладават две лобита, чиито ползи съответстват до последната йота - политическото и на основния прокурор. Отношението на болшинството в съвета към предложенията за предварителното преустановяване на мандата на основния прокурор ясно демонстрираха по какъв начин силите на статуквото въобще не ги е грижа за заканите на ръководещите за промени, тъй като те държат руля и евентуално разчитат, че обединението няма да оцелее задоволително дълго. И това, че сега им " мъти водата ", е краткотрайно стеснение. Затова видяхме това надменно и даже
присмехулно отношение към сериозните въпроси за пригодността на Иван Гешев
за поста, които правосъдната министърка Надежда Йорданова сложи на вниманието на кадровиците.
А неразбирателствата в обединението не улесняват нещата. Управляващите не могат да се схванат даже за нещо обикновено като двете места в Конституционния съд от квотата на Народното събрание и по този начин тази институция стои в повърхностен състав към този момент от половин година. Не по-добро е ситуацията с Инспектората към Висшия правосъден съвет. Главният контрольор Теодора Точкова няма никакво желание да си тръгне непринудено, въпреки и мандатът й, както и този на редовите инспектори, да изтече преди 2 години. А Народното събрание няма никакво желание да избере идващите инспектори. Като се добави и това, че те се избират с 2/3 болшинство, каквото ръководещата коалиция няма, задачата напълно се усложнява. На този декор не може да чакаме като по знамение обединението да попълни Висшия съдебен съвет, за който също трябват 2/3 болшинство. Мандатът на сегашния изтича при започване на октомври.
Всъщност даже това знамение да стане, не би трябвало да таим илюзии, че обединяването на Народното събрание към някой претендент ще е поради неговите нравствени и морални качества. Това ще е резултат от подмолни сделки и пазарлъци, замяна на постове в други органи с изминал мандат и наместване на въздействия. Все неща, от които желаеме да се отървем.
Моделът на Висшия правосъден съвет - 11 члена от квотата на Народното събрание, 11 от правосъдната власт и трима членове по право (главният прокурор и шефовете на висшите съдилища) е закрепен в конституцията. А за конституционна промяна сега въобще няма поле. Дори Има Такъв Народ, които сякаш са част от ръководещата коалиция, желаеха да се закрие парламентарната комисия, водена от съпредседателя на Демократична България Христо Иванов, която трябваше да се занимае с ремонта на главния закон. Затова сега
може да се играе единствено с фини настройки
- като да вземем за пример да се регламентират условия в закона. Например Народното събрание да няма право да праща във Висш съдебен съвет настоящи прокурори. Като по този начин да се лимитират, най-малко хипотетично, опциите на основния прокурор за директно въздействие в съвета.
Недосегаемостта на основния прокурор и въобще неналичието на отчетност в прокуратурата също са тематики, по които обединението щеше да работи, само че които сега наподобява са в девета глуха. Покрай проекта за възобновяване видяхме желанията на ръководещите - арбитър да проверява основния прокурор, когато има данни за осъществено от него закононарушение. Тази концепция също има потребност от порядъчно ошлайфане, преди да стане работещ механизъм. Защото на този стадий има единствено подозрения, че сходна уредба би противоречала на конституцията.
За публично разискване бяха пуснати и законови промени, които да обособят европейските делегирани прокурори като обособена институция, с цел да бъдат извадени от властта на основния прокурор. Тепърва ще забележим по какъв начин този законопроект ще излезе от Народното събрание. И какво ще се случи във Висшия съдебен съвет, който ще би трябвало да реши какъв разпоредник с бюджет да са делегираните прокурори и дали тяхното финансиране ще е перо в бюджета на прокуратурата. Пределно ясно е какво може да значи това.
Изобщо
опитите Гешев да бъде заобиколен са доста трогателни
и също толкоз обречени на крах, до момента в който той си има Висш съдебен съвет.
Реформата в КПКОНПИ дотук е спряла с оставката на ръководителя й Сотир Цацаров. Той обаче се върна във висшата прокуратура и Гешев, който дължи на него летящата си кариера в държавното обвиняване, даже му се отблагодари, като му направи специфичен отдел, който Цацаров да оглави. КПКОНПИ пък се управлява от досегашния заместител на Цацаров, така че там безусловно нищо не се е трансформирало. Обещаните промени са все по този начин в бъдеще време. Може би и около тях ще гледаме цирковете, на които станахме очевидци с гуверньора на Българска народна банка, въпреки и концепцията да е комисията да се раздели на две, т.е. ще има място за двама ръководители и задоволително членове за всички съдружни сътрудници, че и за опозицията.
По тематиката за правосъдната промяна, както и за всяка друга, обединението е изправена пред доста сложна обстановка. Тя би трябвало да избира дали да прави взаимни отстъпки със закона, т.е. да прави промени, които всяка последваща власт с лека ръка може да анулира, или взаимни отстъпки с опозицията, с цел да може да ремонтира конституцията. Параграф 22.
Юридическото острие на ГЕРБ, вирулентната Дани Каназирева, може да не е права за доста неща, само че за едно евентуално не бърка. Закриването на институции от правосъдната власт не може да бъде показано като същинска правосъдна промяна. Това не е промяна. А унищожаване на един нездравословен тумор, който беше основан от самата партия ГЕРБ и някогашната дясна ръка на Бойко Борисов Цветан Цветанов преди 11 години. Специализираните съд и прокуратура направиха тъкмо това, за което критиците на ръководството на ГЕРБ предупреждаваха тогава - концентрираха корупционния риск в по-тесен кръг магистрати. Като под корупционен риск не би трябвало да се схваща просто предоставяне на някакви пари някой да не си свърши работата. А въобще обслужване на зависимости - стопански и политически. Обществото стана очевидец на смущаващи следствия под надзора на спецпрокуратурата, както и на случаи, в които държавното обвиняване крепко затваряше очи (например за проблема " Осемте джуджета " ) и задържане на хора в арестите за над 2 години. Без въобще да отваряме дума за неофициалните изказвания за принуждение над известни предприемачи.
От 28 юли тази година това към този момент няма да съществува. Магистратите обаче остават в системата. Те ще запазят по-високите си заплати, които получаваха като " познавач ", в общия случай ще могат и да останат да работят в София, тъй като и това им е проблем, откакто пристигнаха от цялата страна и за тези 10 години се откриха в столицата. Въпреки това тези магистрати заплашват по какъв начин ще бойкотират каузи, ще апелират преназначенията си и като цяло ги
чухме да споделят по какъв начин мафията ще ги одобри с удоволствие
Колкото и прочувствена да е тази реакция, тя разкрива нрав, за какъвто в правосъдната система не би трябвало да има място.
За да твърдим, че сегашната ръководеща коалиция прави смислена правосъдна промяна (дори не радикална, каквато се очакваше от нея), тя би трябвало да се концентрира върху личната си предизборна акция и обещанията за по-голям надзор върху главния прокурор, отчетност на държавното обвиняване, промяната в антикорупционната комисия КПКОНПИ, и най-важното - смяна " радикално " на Висшия правосъден съвет, която се желае от повече от десетилетие от Съвета на Европа и Европейската комисия.
Ако не се промени Висшият правосъден съвет, ще гледаме още от същото. Защото това е органът, който дефинира политиката в правосъдната система. От него зависи кариерното развиване на всеки магистрат. Той избира шефовете в системата, в това число и ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор.
В момента в съвета преобладават две лобита, чиито ползи съответстват до последната йота - политическото и на основния прокурор. Отношението на болшинството в съвета към предложенията за предварителното преустановяване на мандата на основния прокурор ясно демонстрираха по какъв начин силите на статуквото въобще не ги е грижа за заканите на ръководещите за промени, тъй като те държат руля и евентуално разчитат, че обединението няма да оцелее задоволително дълго. И това, че сега им " мъти водата ", е краткотрайно стеснение. Затова видяхме това надменно и даже
присмехулно отношение към сериозните въпроси за пригодността на Иван Гешев
за поста, които правосъдната министърка Надежда Йорданова сложи на вниманието на кадровиците.
А неразбирателствата в обединението не улесняват нещата. Управляващите не могат да се схванат даже за нещо обикновено като двете места в Конституционния съд от квотата на Народното събрание и по този начин тази институция стои в повърхностен състав към този момент от половин година. Не по-добро е ситуацията с Инспектората към Висшия правосъден съвет. Главният контрольор Теодора Точкова няма никакво желание да си тръгне непринудено, въпреки и мандатът й, както и този на редовите инспектори, да изтече преди 2 години. А Народното събрание няма никакво желание да избере идващите инспектори. Като се добави и това, че те се избират с 2/3 болшинство, каквото ръководещата коалиция няма, задачата напълно се усложнява. На този декор не може да чакаме като по знамение обединението да попълни Висшия съдебен съвет, за който също трябват 2/3 болшинство. Мандатът на сегашния изтича при започване на октомври.
Всъщност даже това знамение да стане, не би трябвало да таим илюзии, че обединяването на Народното събрание към някой претендент ще е поради неговите нравствени и морални качества. Това ще е резултат от подмолни сделки и пазарлъци, замяна на постове в други органи с изминал мандат и наместване на въздействия. Все неща, от които желаеме да се отървем.
Моделът на Висшия правосъден съвет - 11 члена от квотата на Народното събрание, 11 от правосъдната власт и трима членове по право (главният прокурор и шефовете на висшите съдилища) е закрепен в конституцията. А за конституционна промяна сега въобще няма поле. Дори Има Такъв Народ, които сякаш са част от ръководещата коалиция, желаеха да се закрие парламентарната комисия, водена от съпредседателя на Демократична България Христо Иванов, която трябваше да се занимае с ремонта на главния закон. Затова сега
може да се играе единствено с фини настройки
- като да вземем за пример да се регламентират условия в закона. Например Народното събрание да няма право да праща във Висш съдебен съвет настоящи прокурори. Като по този начин да се лимитират, най-малко хипотетично, опциите на основния прокурор за директно въздействие в съвета.
Недосегаемостта на основния прокурор и въобще неналичието на отчетност в прокуратурата също са тематики, по които обединението щеше да работи, само че които сега наподобява са в девета глуха. Покрай проекта за възобновяване видяхме желанията на ръководещите - арбитър да проверява основния прокурор, когато има данни за осъществено от него закононарушение. Тази концепция също има потребност от порядъчно ошлайфане, преди да стане работещ механизъм. Защото на този стадий има единствено подозрения, че сходна уредба би противоречала на конституцията.
За публично разискване бяха пуснати и законови промени, които да обособят европейските делегирани прокурори като обособена институция, с цел да бъдат извадени от властта на основния прокурор. Тепърва ще забележим по какъв начин този законопроект ще излезе от Народното събрание. И какво ще се случи във Висшия съдебен съвет, който ще би трябвало да реши какъв разпоредник с бюджет да са делегираните прокурори и дали тяхното финансиране ще е перо в бюджета на прокуратурата. Пределно ясно е какво може да значи това.
Изобщо
опитите Гешев да бъде заобиколен са доста трогателни
и също толкоз обречени на крах, до момента в който той си има Висш съдебен съвет.
Реформата в КПКОНПИ дотук е спряла с оставката на ръководителя й Сотир Цацаров. Той обаче се върна във висшата прокуратура и Гешев, който дължи на него летящата си кариера в държавното обвиняване, даже му се отблагодари, като му направи специфичен отдел, който Цацаров да оглави. КПКОНПИ пък се управлява от досегашния заместител на Цацаров, така че там безусловно нищо не се е трансформирало. Обещаните промени са все по този начин в бъдеще време. Може би и около тях ще гледаме цирковете, на които станахме очевидци с гуверньора на Българска народна банка, въпреки и концепцията да е комисията да се раздели на две, т.е. ще има място за двама ръководители и задоволително членове за всички съдружни сътрудници, че и за опозицията.
По тематиката за правосъдната промяна, както и за всяка друга, обединението е изправена пред доста сложна обстановка. Тя би трябвало да избира дали да прави взаимни отстъпки със закона, т.е. да прави промени, които всяка последваща власт с лека ръка може да анулира, или взаимни отстъпки с опозицията, с цел да може да ремонтира конституцията. Параграф 22.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ