Изблик на гама лъчи разкри нова информация за сблъсъците и сливанията на умиращите звезди
Съдбата на множеството звезди е обрисувана още сега на образуването им: според от масата им може да се планува по какъв начин ще загинат. Някои от тях експлодират, отделяйки струи интензивно излъчване. Други се сблъскват и се сливат, изключително в случай че са в плътни звездни купове или са се зародили в газообразния диск към свръхмасивна черна дупка.
Това бе доказано от проучвателен екип, който употребява телескопа Gemini South на ръководената от NOIRLab обсерватория Gemini, с цел да изследва мощно гама-избухване (GRB). За разлика от множеството GRB, които се предизвикват от детонация на солидни звезди или инцидентно обединение на неутронни звезди, астрономите стигнаха до заключението, че този GRB е резултат от конфликт на звезди или звездни останки в пренаселената среда към свръхмасивна черна дупка в центъра на антична вселена.
Тези нови резултати демонстрират, че звездите могат да доста по-бързо да срещнат своя край в някои от най-плътните райони на Вселената, където могат да се сблъскат. Това е доста значим резултат, който ще даде по-добра визия за това по какъв начин умират звездите и ще отговори на редица други въпроси. Като да вземем за пример какви непознати за нас източници биха могли да основат гравитационните талази, които да бъдат засечени на Земята.
GRB с нееднозначен генезис
На 19-ти октомври 2019 година обсерваторията Нийл Герелс Суифт на НАСА засече ослепителен GRB, който продължи малко повече от минута. Всеки GRB с дълготрайност над две секунди се смята за „ дълъг GRB “. Експлозиите от този вид нормално са резултат от гибелта на свръхнови, които са с маса най-малко 10 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, само че не постоянно.
Затова откривателите използваха Gemini South, с цел да създадат дълготрайни наблюдения на остатъчната луминесценция на този GRB и да научат повече за неговия генезис. Наблюденията разрешиха на астрономите да дефинират точното местонахождение на GRB в зона, ситуирана на по-малко от 100 светлинни години от ядрото на античната вселена. Това значи, че тя е доста покрай централната свръхмасивна черна дупка.
Не е открит симптом за свръхнова, съответстваща на сходен GRB. Вместо да е от солидна колапсираща звезда, детонацията евентуално е била породена от някакъв тип конфликт. Например сливането на два компактни обекта, като неутронни звезди и черни дупки. Въпреки че сходни събития са извънредно редки, те могат да се случа и се случват.
Пренаселената среда към галактичните ядра
Само че ядрата на античните галактики не са елементарни и в тях може да има милиони или повече звезди, които са скупчени в област, отдалечена на няколко светлинни години. Те гъмжат от звезди и цяла менажерия от свръхплътни звездни останки, като бели джуджета, неутронни звезди и черни дупки.
Тази рискова компактност на звездното население може да е задоволително огромна, с цел да провокира периодически конфликти на звезди. Особено под мощното гравитационно влияние на свръхмасивна черна дупка, която нарушава придвижването на звездите и ги изпраща в случайна посока. В последна сметка траекториите на тези звезди ще се пресекат, което ще докара до сливането им и ще провокира мощна детонация, която може да се следи от големи галактически дистанции.
Астрономите от дълго време подозират, че в бурния улей на интензивността, заобикалящ свръхмасивната черна дупка, конфликтът на два звездни обекта и образуването на GRB е единствено въпрос на време. Доказателствата за този тип обединение обаче постоянно са били неуловими. Поне до момента.
Ами в случай че това не е изолиран случай?
Възможно е сходни събития да се случват постоянно и в други също толкоз пренаселени региони на Вселената, само че до момента да са останали незабелязани. Това се дължи на обстоятелството, че галактичните центрове са богати на прахуляк и газ, които закриват както първичното експлоадиране на GRB, по този начин и последващото зарево.
Този съответен GRB, разпознат като GRB 191019A, може да е бил рядко изключение. И това изключение е дало опция на астрономите да засекат детонацията и да изследват последствията от нея.
Сега откривателите биха желали да научат повече за този вид събития. Те се надяват да съчетаят откриването на GRB с откриването на съответните гравитационни талази. Всъщност резултатите от сходен вид проучвания биха разкрили повече за същинската природа на тези талази и биха удостоверили произхода им даже в най-прахова среда.
Голяма помощ ще окаже обсерваторията Vera C. Rubin Observatory, която би трябвало да стартира пълноценно да действа през 2025 година и нейната информация ще е доста потребна при сходен вид проучвания, които дават опция за едно по-дълбоко схващане на динамичните събития, протичащ във Вселената.
Обсерваторията Вера К. Рубин е построена в Чили и до края на тази година би трябвало да стартира пълноценно да действа. Известна е още и като „ Големият синоптичен телескоп за наблюдаване “ и се чака да задълбочи нашите знания по отношение на пространствено-времевия континуум.
