11 / 11 / 11 – Президентът Радев, Париж и 100 години от края на Първата световна война
Събота вечер в Le Tourville – едно от тези ъглови парижки заведения, където ту съзерцаваш трафика на улицата, ту вестниците и списанията, които си взел да четеш. Тази събота вечер, навечерието на огромната гала на Триумфалната арка, във връзка 100 години от края на Първата международна война, е елементарна събота вечер като всяка друга. Затворените улици са малко по-надолу, тъкмо в тази част на Париж, наоколо до Les Invalides, паметникът, отдаден на починалите френските бойци, не се усеща нещо по-различно от нормалното.
В списание, купено от бутката на метри от Le Tourville, като че ли преднамерено попадам на цяла страница, изтънчено завършена, минималистично изчистена, за новия парфюм на шведската компания Byredo, който се споделя “The Eleventh Hour ” – единадесетият час; мирис, изследващ това пътешестване към края на нещата, или както разказват основателите “пътуване към края на времето ”. Необичайно е за парфюм да прокламира край, а не начало, ново, положително, свежо.
Парфюмът, прочее, без да има безусловно нищо общо с тематиката, експлоатира цифрата, което има доста общо – 11.
Трите поредни цифри “11 ” са постоянно срещани в Париж този уикенд.
Константин Вълков, Дарик радио
В единадасетият час, на единадесетият ден от единадесетият месец на 1918 година публично е разгласен края на Първата международна война. Война със смразяващи последствия – повече от 9 милиона души са убити по време на борба, а други 21 милиона са ранени, доста от които тежко. Милиони цивилни също са измежду потърпевшите. А следствията в дълготраен проект са още по-тежки – в Германия спорът оставя едно изключително възприятие на комплицираност, на неизясненост за провалянето, най-много поради мощната пропагандна машина; възприятие, което Хитлер изтънчено манипулира и употребява след години. Няма по какъв начин да си представим Втората международна война без отровното завещание, оставено от Първата международна война.-->
В Париж сме, с цел да отразим церемонията, на която президентът на България Румен Радев е формален посетител. Радев при идване: “Човечеството помни по какъв начин политическият хайлайф не регистрира уроците от Първата международна война и подписа контракти, които отвориха необятно вратата към Втората международна война. ”
Живите очевидци на Втората международна война са също в Париж, ветерани от войната и от други въоръжение спорове. А самата гала, отбелязваща 100 години от края на първото грубо клане сред страните, е допустима, поради случилото се на 7 ноември 1981 година малко след осем часа вечерта.
Напълно мрачно е тогава, а френските елементи, ситуирани наоколо до ла Капел, източно от Париж, виждат приближаването на три огромни автомобила, явно немски – забележим е черният орел, герб на Германска империя. Писателят Адам Хочшилд напомня забавни елементи – колите се доближават към френските елементи с включени светлини, една кола начело, други две – след нея. На първата кола са се посочили немски бойци, единият развяващ бял байрак, а другият държащ посребрен рог, с който издава звука за преустановяване на огъня – един бърз тон, още един бързо в поредност от четири пъти, по-късно още веднъж четири пъти с преустановяване на последната нота. Германските представители са предвождани от Матиас Ерцбергер, който става държавен секретар в последните седмици от войната и по-късно подписва със съглашенците Компиенското помирение. Колите отиват при французите, транспортират Ерцбергер и други германци, търсещи търпими условия за помирение.
Германското държавно управление изпраща трите коли с представители за договаряния, тъй като знае, че губи войната. По това време двете най-големи съдружници от Централните сили – Османската империя и Австро-Унгария – към този момент са капитулирали (турците на 30 октомври, австро-унгарците на 3 ноември, в действителност българите са преди тях – на 29 септември).
Най-влиятелният боен в Германия в този миг е Ерих Лудендорф, създател на концепцията за тоталната война, чието име става световноизвестно след борбата при Таненберг, където съветската имперска войска е победена. Реално генерал-полковник Лудендорф е началник на всички стратегически интервенции на Централните сили против войските на Антантата. В тези дни Лудендорф е в тежко психическо положение, претърпява мощна нервна рецесия, крещи на екипа си, претърпява паник офанзива след паник офанзива, а най-странното е, че психоаналитик поучава постоянно да има цветя в кабинета, а заран да звучат фолклорни песни за повишение на настроението. Гениално. Нищо не оказва помощ и Лудендорф подава оставка (негова версия, а в действителност е уволнен от канцлера) на 26 октомври, броени дни по-късно бяга от Германия, маскиран с подправена брада и сини очила. Озовава се в Швеция, където написа биография, цялостна с лъжи. Тактически талант, виновен за някои от знаковите интервенции на германците, Лудендорф в действителност е и една от аргументите за проблемите на Централните сили. Макар безспорните си качества си на боен, Лудендорф прави редица стратегически неточности. Както и да е, в тези дни освен той осъзнава, че Германия губи и е належащо помирение.
Условията на примирието, което се случва четири дни по-късно, на 11 ноември, са тежки за германците. Маршал Фердинанд Фош, главнокомандващ на съюзнические войски, е безмилостен и даже подрежда усилване на офанзивите, до момента в който се водят договарянията. Германците молят това да не се случва, само че Фош категорично упорства.
Германският Кайзер Вилхелм II е също задоволително притиснен. Решава да отиде в щабквартирите на Западния фронт, с цел да избяга от Берлин, поради рухналата поддръжка от страна на армията. В щабквартирата на имперската войска в град Спа, Белгия (градчето е курортно, откъдето и терминът “спа ”) се сблъсква с непокорство от страна на редовите бойци, което го шокира. Тези и други обстоятелства подтикват кайзера да капитулира и настояванията на маршал Фош са признати, колкото и да са пагубни за Германия (макар в следствие да не се осъществят в своята цялост). Официално примирието е подписано в 11 часа. Така се случва – единадесети час, единадесети ден, единадесети месец.
Когато това се случва, написа Адам Хочшилд, в единадесетият час, на единадесетият ден от единадесетият месец на 1918 година, малко германци смятат себе си за победени. Пропагандата в страната им е толкоз мощна, че малко на брой знаят на процедура какво се случва. От детски книжки до радиопредавания, животът си тече с убеждението, че Германия побеждава. Добавете към това и обстоятелството, че в действителност бойните деяние се водят отвън територията на страната и ще разберете, че не е по никакъв начин ясно кой печели и кой губи.
Още повече, че сключването на примирието става без ръкостискания.
Сто години по-късно френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Ангела Меркел държаха ръцете си, откакто откриха паметна плоча за примирието от 1918 година на гала на Поляната на примирието в Северна Франция. Този път с дълги ръкостискания.
В 11 часа, ден 11, месец 11, само че 100 години по-късно, през 2018 година, в Париж се организира огромна възпоменателна гала, в която държавни и държавни ръководители от над 80 страни от целия свят, отдават респект на починалите. В церемонията на Триумфалната арка са включени осъществявания на виртуозния виолончелист Йо-Йо Ма; четене от възпитаници на текстове – мемоари и писма – от 11 ноември 1918; осъществяване на Анджелик Киджо; осъществяване на “Болеро ” на Равел от Младежкия оркестър на Европейски Съюз с диригент Васили Петронко, както и тирада на Макрон, каква тирада прочее – предълга, повече от 20 минути. В края на церемонията, като алегоричен жест, президентът на Френската република, заобиколен от възпитаници, възпламенява пламъка на безконечния огън на незнайния боец. Учениците оформят алегорична верига, която доближава до държавните ръководители. Държавните глави се изправят на крайници и се включват във веригата, като слагат ръка върху рамото на индивида до себе си.
“Много значимо е да уточним, че това не са просто някакви тържества, ” показа президентът Радев, “с които означаваме 100 години от края на Първата международна война. Преди всичко, това събитие и самодейността на президента Макрон, са мотив да осмислим нашето минало, само че и да мислим градивно за нашето бъдеще. Какви са евентуалните спорове и какво би трябвало да създадем, с цел да ги предотвратим. Отговорът би трябвало да го търсим в построяването на една взаимносвързана, постоянна интернационална среда за сигурност. ”
В тези години, напомнят анализатори, европейските водачи също се държали за ръце, кралски сватби събирали крале от разнообразни страни, кой би предположил, че запалената искра на Балканите ще възпламени толкоз доста тлеещи огньове. Анализаторите в действителност не допускали опцията за започване на война, само че едно ликвидиране на Балканите, когато австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд е погубен на 28 юни 1914 година от сръбския студент Гаврило Принцип в Сараево, дава въпросното начало. Запалената искра на Балканите възпламенява толкоз доста тлеещи огньове.
Милионите жертви, разрушените страни, обърканата визия за международния мир са единствено част от следствията от Първата международна война. Седмица, която бележи 100 години от края на кръвопролитията, би трябвало да има безропотен, приглушен резултат. Народите да се обединят към водача си, да се поучат от грешките, да се приказва за мир.
Не и в Париж, не и във Франция.
Константин Вълков, Дарик радио
Когато кацаме в Париж, френските вестници не престават да проучват серията от гафове, съпътстващи президента на Републиката; президентът, който всеки миг стартира да посреща държавен началник след държавен началник.
Въпросната пиар седмица на Макрон е крушение. Кой би предположил, че организирането на церемонии във връзка 100 години от края на Първата международна война ще възпламенят толкоз доста тлеещи огньове не неодобрение във Франция. Такава опция се случва един път по време на мандат, че от време на време и не се случва – отбелязване на стогодишнина от събитие, което е способно да събере на едно място над 70 международни държавни ръководители, да сплоти нацията, да обезпечи на държавника имидж от нов диаметър, да надскочи с мъдрост ежедневното лаене, но уви – скептичното френско общество става още по-скептично, че и самите държавни водачи, очевидци на церемонията, скептично поглеждат ту един към различен, тук към часовника си по време на въздългата тирада на френския президент, ту към това по какъв начин идва Тръмп, за какво Путин го няма и какво ли още не. Сто години след края на Първата международна война като че ли светът е очевидно комплициран.
Самият Макрон също е комплициран. В началото на предходната седмица френският президент пое на френско турне, с което да означи уместно 100 години от края на войната. Очакванията бяха за най-малко мскромно възобновяване на рейтинг-позициите. Всичко стартира в Страсбург и приключи в Париж. Програмата включваше визити на бойни полета, визити на гробища, диалози с труженици в локални фабрики, срещи с елементарни хора. Наглед – спокойна, смислена седмица, която да кулминира с отдаване респект на починалите, а не такава, каквато се случи – няколко гафа и продължаващо съмнение към президента.
На първо място предстоящото, с което се сблъсква и България тези дни – национални митинги по отношение на повишение цените на горивото. Рейтингът на Макрон към този момент е под 30 % и сходни митинги, в случай че бъдат задоволително съществени, биха подкопали още държавните старания. На второ място се появиха съществени информации, че президентът не устоя на напрежението и е претърпял фаза на тежко безсилие.
Когато кацаме в Париж и проверявам съботните вестници, тематиката продължава да се разисква. Припомням – в края на октомври той направи така наречен “faire le pont ” – свързване на неработен ден с почивни дни, с цел да се удължи отпуската. Позната българска процедура – когато народен празник е в сряда или четвъртък, взимаш ден-два отпуск и свързваш дните до уикенда. Разбира се, това е надалеч от странното – в случай, че ти следва извънредно тежка седмица, какво по-логично от това да си вземеш няколко дни отмора. Самият Макрон спи по не повече от три-четири часа на денонощие, споделят съветниците му. Откакто беше определен през предишния май, цялата власт е в ръцете му, безусловно. Френският кабинет работи по този начин, че постоянно се чака последната дума на Макрон. Изтощението е нещо, което Макрон не би желал да комуникира – той пристигна на власт като млад политик, подготвен за промени, вдъхващ оптимизъм и също така потвърден работохолик. Когато обаче цялата сила се сблъска с рейтинга, който на моменти е по-нисък от предшественика му Франсоа Оланд, слуховете за безсилие по-скоро се удостоверяват. Пък и предстоят тежки дни. Първият електорален тест за Макрон след успеха на президентските избори са европейските такива, а организациите предсказват, че партията му ще вземе към 20 % от гласовете. Това ще бъде сериозен удар.
Последните месеци не са леки и поради промени в кабинета. Макрон претърпя оставките на двама министри – на околната среда и на вътрешните работи. Анализатори споделят, че е станал жертва на личната си система – да е виновен за всичко самичък, по този начин както завоюва изборите, самичък. Всяко решение да минава през него. В един миг това води до цялостно безсилие.
Въпросната седмица, преди срещата на водачите на страните в неделя, на която участва и българският президент Румен Радев, бе белязана и от скандал с Маршал Филип Петан. Това е френски офицер, след това министър на защитата, държавен глава, член на Френската акадеция, който има редица триумфи на бойното поле, само че и редица неуспехи по-късно. След окупирането на Франция от Нацистка Германия сътрудничи с нацистите, поради което е наказан на гибел. В борбата при Вердюн обаче, сред Франция и Германия, по време на Първата международна война, той демонстрира изключителни качества и трансформира сражението в горделивост за Франция. “Честно е да наградим маршалите, които поведоха Франция към победа, ” сподели предходната седмица Макрон. После разказа Петен като “велик боец ”, споменавайки също по този начин, че след волната е направил “трагични избори ”, помогайки на нацистите да пратят десетки хиляди евреи на сигурна гибел. Последва невиждан отклик във Франция против думите на президента. Историята не се възприема на база един факт, а би трябвало да се преглежда изцяло. Гафовете не свършват с това. Където и да отидеше из страната, Макрон се сблъскваше с ядосани хора, недоволни от стопански си състояние. Докато Макрон се опитваше да замаже гафа с Петен, служащите във фабриката на Рено в северна Франция му устроиха посрещане, за което даже не беше предполагал. Викове “не си добре пристигнал тук ” на процедура прекъснаха речта му.
Продължиха новините и за неодобрение от високите цени на петрола, както и на въвеждането на междинна скорост 80 км/ч на второстепенни пътища (при предходна 90 км/ч). Очаква се да има блокади на пътища още този уикенд. В тази конюнктура Макрон се приготвяше да беседва с Тръмп, Путин и останалите.
Константин Вълков, Дарик радио
Когато посрещането въпреки всичко стартира последва нов гаф. Основна вест от идването на непознатите водачи във френската столица беше обвързвана с напрежението сред Макрон и Тръмп, което се сътвори във връзка изказването на френския президент за нужда от единна европейска войска, която да пази Стария континент от Китай, Русия и Съединени американски щати. Американският президент изтълкува желанието на френския си сътрудник като враждебно отношение към Съединени американски щати. На въпрос каква е позицията за основаване на единна европейска войска, президентът Радев отговори: “Зависи от доста фактори. Ако в света продължава да има непредсказуемост, в случай че продължава да има борба, аз мисля, че неизбежно ще стигнем и до основаване на европейски сили за защита. От една страна, европейските страни би трябвало да отделят повече средства за сигурност, само че въпреки това НАТО не е борса, на която можеш да си купиш сигурност. НАТО е съюз на суверенни страни, обединени от общи цели, от общи полезности. ”
Радев акцентира също по този начин, че в Париж не се случват просто тържества, с които се отбелязва края на Първата международна война: “Европа ще продължава да бъде разграничена и това разделяне да се задълбочава, в случай че ние не изградим съгласуваност в доста значими аспекти като науката, технологиите и образованието. Това е нещото, в което особено Югоизточна Европа изостава доста. ” Президентът Радев разви тезата си за основаване на институт за устойчиви технологии: “Този институт ще работи точно по тази причина – да има едно по-равномерно систематизиране на научния капацитет в Европа, да дава благоприятни условия на младежите от Югоизточна Европа да получават високи стандарти на обучение и благоприятни условия за включване в екипи за научни проучвания тук, на Балканите, без да ги напущат. Затова и този институт е значим като един образец за научна съгласуваност, за научна кохезия, в който за тези младежи да се дава вероятност да работят с учени от целия свят, които ще идват в този институт, да създават своите планове, също по този начин ще понижи доста и приключването на мозъци от нашата страна. Но за мен е доста значимо, че обединяването към този момент на 10 балкански страни към този план демонстрира, че районът излиза от отрицателното завещание от предишното. Философията, че можем да реализираме избрани цели единствено със съдействие, към този момент става част от районната политическа просвета. България има своя забележителен принос за развиването на тази концепция и освен като мотор, и освен като страна, прилагаща европейските политики по отношение на Западните Балкани, особено за този теоретичен план учените ни работят от много години. Мисля, че би трябвало да подкрепим техните старания. ”
Церемонията в Париж и последвалият Форум за мир подчертаваха и върху възхода на национализма и популизма в света, а самият Макрон, водейки косвен спор с президента Тръмп ту онлайн, ту посредством обществените медии, ту на сцената на сходни конгреси, акцентира, че “патриотизмът е диаметралност на национализма. ” После добави, че “държава, която мисли единствено за личните си ползи, губи моралните си полезности ”. А по-късно водачите си отпътуваха, самолетите излитаха един след различен от летище Бурже, на 30 минути от центъра на Париж.
А след това, се появи оня запис, в който една разчувствана 101-годишна дама обърка Ангела Меркел със брачната половинка на Еманюел Макрон, тъкмо по този начин, както и самите германци са комплицирани, евентуално към момента, кой тъкмо завоюва и кой загуби войната през 1918. В Париж валеше дъжд, който също обърка проектите за огромна гала, към огражденията на Шан-з-елизе имаше малко хора, надалеч по-малко от предстоящото.
А 101-годишната дама, държейки разгорещено ръката на Макрон, се обърна към Меркел:
– Вие брачната половинка на Макрон ли сте?
– Не, аз съм канцлера на Германия.
В списание, купено от бутката на метри от Le Tourville, като че ли преднамерено попадам на цяла страница, изтънчено завършена, минималистично изчистена, за новия парфюм на шведската компания Byredo, който се споделя “The Eleventh Hour ” – единадесетият час; мирис, изследващ това пътешестване към края на нещата, или както разказват основателите “пътуване към края на времето ”. Необичайно е за парфюм да прокламира край, а не начало, ново, положително, свежо.
Парфюмът, прочее, без да има безусловно нищо общо с тематиката, експлоатира цифрата, което има доста общо – 11.
Трите поредни цифри “11 ” са постоянно срещани в Париж този уикенд.
Константин Вълков, Дарик радио В единадасетият час, на единадесетият ден от единадесетият месец на 1918 година публично е разгласен края на Първата международна война. Война със смразяващи последствия – повече от 9 милиона души са убити по време на борба, а други 21 милиона са ранени, доста от които тежко. Милиони цивилни също са измежду потърпевшите. А следствията в дълготраен проект са още по-тежки – в Германия спорът оставя едно изключително възприятие на комплицираност, на неизясненост за провалянето, най-много поради мощната пропагандна машина; възприятие, което Хитлер изтънчено манипулира и употребява след години. Няма по какъв начин да си представим Втората международна война без отровното завещание, оставено от Първата международна война.-->
В Париж сме, с цел да отразим церемонията, на която президентът на България Румен Радев е формален посетител. Радев при идване: “Човечеството помни по какъв начин политическият хайлайф не регистрира уроците от Първата международна война и подписа контракти, които отвориха необятно вратата към Втората международна война. ”
Живите очевидци на Втората международна война са също в Париж, ветерани от войната и от други въоръжение спорове. А самата гала, отбелязваща 100 години от края на първото грубо клане сред страните, е допустима, поради случилото се на 7 ноември 1981 година малко след осем часа вечерта.
Напълно мрачно е тогава, а френските елементи, ситуирани наоколо до ла Капел, източно от Париж, виждат приближаването на три огромни автомобила, явно немски – забележим е черният орел, герб на Германска империя. Писателят Адам Хочшилд напомня забавни елементи – колите се доближават към френските елементи с включени светлини, една кола начело, други две – след нея. На първата кола са се посочили немски бойци, единият развяващ бял байрак, а другият държащ посребрен рог, с който издава звука за преустановяване на огъня – един бърз тон, още един бързо в поредност от четири пъти, по-късно още веднъж четири пъти с преустановяване на последната нота. Германските представители са предвождани от Матиас Ерцбергер, който става държавен секретар в последните седмици от войната и по-късно подписва със съглашенците Компиенското помирение. Колите отиват при французите, транспортират Ерцбергер и други германци, търсещи търпими условия за помирение.
Германското държавно управление изпраща трите коли с представители за договаряния, тъй като знае, че губи войната. По това време двете най-големи съдружници от Централните сили – Османската империя и Австро-Унгария – към този момент са капитулирали (турците на 30 октомври, австро-унгарците на 3 ноември, в действителност българите са преди тях – на 29 септември).
Най-влиятелният боен в Германия в този миг е Ерих Лудендорф, създател на концепцията за тоталната война, чието име става световноизвестно след борбата при Таненберг, където съветската имперска войска е победена. Реално генерал-полковник Лудендорф е началник на всички стратегически интервенции на Централните сили против войските на Антантата. В тези дни Лудендорф е в тежко психическо положение, претърпява мощна нервна рецесия, крещи на екипа си, претърпява паник офанзива след паник офанзива, а най-странното е, че психоаналитик поучава постоянно да има цветя в кабинета, а заран да звучат фолклорни песни за повишение на настроението. Гениално. Нищо не оказва помощ и Лудендорф подава оставка (негова версия, а в действителност е уволнен от канцлера) на 26 октомври, броени дни по-късно бяга от Германия, маскиран с подправена брада и сини очила. Озовава се в Швеция, където написа биография, цялостна с лъжи. Тактически талант, виновен за някои от знаковите интервенции на германците, Лудендорф в действителност е и една от аргументите за проблемите на Централните сили. Макар безспорните си качества си на боен, Лудендорф прави редица стратегически неточности. Както и да е, в тези дни освен той осъзнава, че Германия губи и е належащо помирение.
Условията на примирието, което се случва четири дни по-късно, на 11 ноември, са тежки за германците. Маршал Фердинанд Фош, главнокомандващ на съюзнические войски, е безмилостен и даже подрежда усилване на офанзивите, до момента в който се водят договарянията. Германците молят това да не се случва, само че Фош категорично упорства.
Германският Кайзер Вилхелм II е също задоволително притиснен. Решава да отиде в щабквартирите на Западния фронт, с цел да избяга от Берлин, поради рухналата поддръжка от страна на армията. В щабквартирата на имперската войска в град Спа, Белгия (градчето е курортно, откъдето и терминът “спа ”) се сблъсква с непокорство от страна на редовите бойци, което го шокира. Тези и други обстоятелства подтикват кайзера да капитулира и настояванията на маршал Фош са признати, колкото и да са пагубни за Германия (макар в следствие да не се осъществят в своята цялост). Официално примирието е подписано в 11 часа. Така се случва – единадесети час, единадесети ден, единадесети месец.
Когато това се случва, написа Адам Хочшилд, в единадесетият час, на единадесетият ден от единадесетият месец на 1918 година, малко германци смятат себе си за победени. Пропагандата в страната им е толкоз мощна, че малко на брой знаят на процедура какво се случва. От детски книжки до радиопредавания, животът си тече с убеждението, че Германия побеждава. Добавете към това и обстоятелството, че в действителност бойните деяние се водят отвън територията на страната и ще разберете, че не е по никакъв начин ясно кой печели и кой губи.
Още повече, че сключването на примирието става без ръкостискания.
Сто години по-късно френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Ангела Меркел държаха ръцете си, откакто откриха паметна плоча за примирието от 1918 година на гала на Поляната на примирието в Северна Франция. Този път с дълги ръкостискания.
В 11 часа, ден 11, месец 11, само че 100 години по-късно, през 2018 година, в Париж се организира огромна възпоменателна гала, в която държавни и държавни ръководители от над 80 страни от целия свят, отдават респект на починалите. В церемонията на Триумфалната арка са включени осъществявания на виртуозния виолончелист Йо-Йо Ма; четене от възпитаници на текстове – мемоари и писма – от 11 ноември 1918; осъществяване на Анджелик Киджо; осъществяване на “Болеро ” на Равел от Младежкия оркестър на Европейски Съюз с диригент Васили Петронко, както и тирада на Макрон, каква тирада прочее – предълга, повече от 20 минути. В края на церемонията, като алегоричен жест, президентът на Френската република, заобиколен от възпитаници, възпламенява пламъка на безконечния огън на незнайния боец. Учениците оформят алегорична верига, която доближава до държавните ръководители. Държавните глави се изправят на крайници и се включват във веригата, като слагат ръка върху рамото на индивида до себе си.
“Много значимо е да уточним, че това не са просто някакви тържества, ” показа президентът Радев, “с които означаваме 100 години от края на Първата международна война. Преди всичко, това събитие и самодейността на президента Макрон, са мотив да осмислим нашето минало, само че и да мислим градивно за нашето бъдеще. Какви са евентуалните спорове и какво би трябвало да създадем, с цел да ги предотвратим. Отговорът би трябвало да го търсим в построяването на една взаимносвързана, постоянна интернационална среда за сигурност. ”
В тези години, напомнят анализатори, европейските водачи също се държали за ръце, кралски сватби събирали крале от разнообразни страни, кой би предположил, че запалената искра на Балканите ще възпламени толкоз доста тлеещи огньове. Анализаторите в действителност не допускали опцията за започване на война, само че едно ликвидиране на Балканите, когато австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд е погубен на 28 юни 1914 година от сръбския студент Гаврило Принцип в Сараево, дава въпросното начало. Запалената искра на Балканите възпламенява толкоз доста тлеещи огньове.
Милионите жертви, разрушените страни, обърканата визия за международния мир са единствено част от следствията от Първата международна война. Седмица, която бележи 100 години от края на кръвопролитията, би трябвало да има безропотен, приглушен резултат. Народите да се обединят към водача си, да се поучат от грешките, да се приказва за мир.
Не и в Париж, не и във Франция.
Константин Вълков, Дарик радио Когато кацаме в Париж, френските вестници не престават да проучват серията от гафове, съпътстващи президента на Републиката; президентът, който всеки миг стартира да посреща държавен началник след държавен началник.
Въпросната пиар седмица на Макрон е крушение. Кой би предположил, че организирането на церемонии във връзка 100 години от края на Първата международна война ще възпламенят толкоз доста тлеещи огньове не неодобрение във Франция. Такава опция се случва един път по време на мандат, че от време на време и не се случва – отбелязване на стогодишнина от събитие, което е способно да събере на едно място над 70 международни държавни ръководители, да сплоти нацията, да обезпечи на държавника имидж от нов диаметър, да надскочи с мъдрост ежедневното лаене, но уви – скептичното френско общество става още по-скептично, че и самите държавни водачи, очевидци на церемонията, скептично поглеждат ту един към различен, тук към часовника си по време на въздългата тирада на френския президент, ту към това по какъв начин идва Тръмп, за какво Путин го няма и какво ли още не. Сто години след края на Първата международна война като че ли светът е очевидно комплициран.
Самият Макрон също е комплициран. В началото на предходната седмица френският президент пое на френско турне, с което да означи уместно 100 години от края на войната. Очакванията бяха за най-малко мскромно възобновяване на рейтинг-позициите. Всичко стартира в Страсбург и приключи в Париж. Програмата включваше визити на бойни полета, визити на гробища, диалози с труженици в локални фабрики, срещи с елементарни хора. Наглед – спокойна, смислена седмица, която да кулминира с отдаване респект на починалите, а не такава, каквато се случи – няколко гафа и продължаващо съмнение към президента.
На първо място предстоящото, с което се сблъсква и България тези дни – национални митинги по отношение на повишение цените на горивото. Рейтингът на Макрон към този момент е под 30 % и сходни митинги, в случай че бъдат задоволително съществени, биха подкопали още държавните старания. На второ място се появиха съществени информации, че президентът не устоя на напрежението и е претърпял фаза на тежко безсилие.
Когато кацаме в Париж и проверявам съботните вестници, тематиката продължава да се разисква. Припомням – в края на октомври той направи така наречен “faire le pont ” – свързване на неработен ден с почивни дни, с цел да се удължи отпуската. Позната българска процедура – когато народен празник е в сряда или четвъртък, взимаш ден-два отпуск и свързваш дните до уикенда. Разбира се, това е надалеч от странното – в случай, че ти следва извънредно тежка седмица, какво по-логично от това да си вземеш няколко дни отмора. Самият Макрон спи по не повече от три-четири часа на денонощие, споделят съветниците му. Откакто беше определен през предишния май, цялата власт е в ръцете му, безусловно. Френският кабинет работи по този начин, че постоянно се чака последната дума на Макрон. Изтощението е нещо, което Макрон не би желал да комуникира – той пристигна на власт като млад политик, подготвен за промени, вдъхващ оптимизъм и също така потвърден работохолик. Когато обаче цялата сила се сблъска с рейтинга, който на моменти е по-нисък от предшественика му Франсоа Оланд, слуховете за безсилие по-скоро се удостоверяват. Пък и предстоят тежки дни. Първият електорален тест за Макрон след успеха на президентските избори са европейските такива, а организациите предсказват, че партията му ще вземе към 20 % от гласовете. Това ще бъде сериозен удар.
Последните месеци не са леки и поради промени в кабинета. Макрон претърпя оставките на двама министри – на околната среда и на вътрешните работи. Анализатори споделят, че е станал жертва на личната си система – да е виновен за всичко самичък, по този начин както завоюва изборите, самичък. Всяко решение да минава през него. В един миг това води до цялостно безсилие.
Въпросната седмица, преди срещата на водачите на страните в неделя, на която участва и българският президент Румен Радев, бе белязана и от скандал с Маршал Филип Петан. Това е френски офицер, след това министър на защитата, държавен глава, член на Френската акадеция, който има редица триумфи на бойното поле, само че и редица неуспехи по-късно. След окупирането на Франция от Нацистка Германия сътрудничи с нацистите, поради което е наказан на гибел. В борбата при Вердюн обаче, сред Франция и Германия, по време на Първата международна война, той демонстрира изключителни качества и трансформира сражението в горделивост за Франция. “Честно е да наградим маршалите, които поведоха Франция към победа, ” сподели предходната седмица Макрон. После разказа Петен като “велик боец ”, споменавайки също по този начин, че след волната е направил “трагични избори ”, помогайки на нацистите да пратят десетки хиляди евреи на сигурна гибел. Последва невиждан отклик във Франция против думите на президента. Историята не се възприема на база един факт, а би трябвало да се преглежда изцяло. Гафовете не свършват с това. Където и да отидеше из страната, Макрон се сблъскваше с ядосани хора, недоволни от стопански си състояние. Докато Макрон се опитваше да замаже гафа с Петен, служащите във фабриката на Рено в северна Франция му устроиха посрещане, за което даже не беше предполагал. Викове “не си добре пристигнал тук ” на процедура прекъснаха речта му.
Продължиха новините и за неодобрение от високите цени на петрола, както и на въвеждането на междинна скорост 80 км/ч на второстепенни пътища (при предходна 90 км/ч). Очаква се да има блокади на пътища още този уикенд. В тази конюнктура Макрон се приготвяше да беседва с Тръмп, Путин и останалите.
Константин Вълков, Дарик радио Когато посрещането въпреки всичко стартира последва нов гаф. Основна вест от идването на непознатите водачи във френската столица беше обвързвана с напрежението сред Макрон и Тръмп, което се сътвори във връзка изказването на френския президент за нужда от единна европейска войска, която да пази Стария континент от Китай, Русия и Съединени американски щати. Американският президент изтълкува желанието на френския си сътрудник като враждебно отношение към Съединени американски щати. На въпрос каква е позицията за основаване на единна европейска войска, президентът Радев отговори: “Зависи от доста фактори. Ако в света продължава да има непредсказуемост, в случай че продължава да има борба, аз мисля, че неизбежно ще стигнем и до основаване на европейски сили за защита. От една страна, европейските страни би трябвало да отделят повече средства за сигурност, само че въпреки това НАТО не е борса, на която можеш да си купиш сигурност. НАТО е съюз на суверенни страни, обединени от общи цели, от общи полезности. ”
Радев акцентира също по този начин, че в Париж не се случват просто тържества, с които се отбелязва края на Първата международна война: “Европа ще продължава да бъде разграничена и това разделяне да се задълбочава, в случай че ние не изградим съгласуваност в доста значими аспекти като науката, технологиите и образованието. Това е нещото, в което особено Югоизточна Европа изостава доста. ” Президентът Радев разви тезата си за основаване на институт за устойчиви технологии: “Този институт ще работи точно по тази причина – да има едно по-равномерно систематизиране на научния капацитет в Европа, да дава благоприятни условия на младежите от Югоизточна Европа да получават високи стандарти на обучение и благоприятни условия за включване в екипи за научни проучвания тук, на Балканите, без да ги напущат. Затова и този институт е значим като един образец за научна съгласуваност, за научна кохезия, в който за тези младежи да се дава вероятност да работят с учени от целия свят, които ще идват в този институт, да създават своите планове, също по този начин ще понижи доста и приключването на мозъци от нашата страна. Но за мен е доста значимо, че обединяването към този момент на 10 балкански страни към този план демонстрира, че районът излиза от отрицателното завещание от предишното. Философията, че можем да реализираме избрани цели единствено със съдействие, към този момент става част от районната политическа просвета. България има своя забележителен принос за развиването на тази концепция и освен като мотор, и освен като страна, прилагаща европейските политики по отношение на Западните Балкани, особено за този теоретичен план учените ни работят от много години. Мисля, че би трябвало да подкрепим техните старания. ”
Церемонията в Париж и последвалият Форум за мир подчертаваха и върху възхода на национализма и популизма в света, а самият Макрон, водейки косвен спор с президента Тръмп ту онлайн, ту посредством обществените медии, ту на сцената на сходни конгреси, акцентира, че “патриотизмът е диаметралност на национализма. ” После добави, че “държава, която мисли единствено за личните си ползи, губи моралните си полезности ”. А по-късно водачите си отпътуваха, самолетите излитаха един след различен от летище Бурже, на 30 минути от центъра на Париж.
А след това, се появи оня запис, в който една разчувствана 101-годишна дама обърка Ангела Меркел със брачната половинка на Еманюел Макрон, тъкмо по този начин, както и самите германци са комплицирани, евентуално към момента, кой тъкмо завоюва и кой загуби войната през 1918. В Париж валеше дъжд, който също обърка проектите за огромна гала, към огражденията на Шан-з-елизе имаше малко хора, надалеч по-малко от предстоящото.
А 101-годишната дама, държейки разгорещено ръката на Макрон, се обърна към Меркел:
– Вие брачната половинка на Макрон ли сте?
– Не, аз съм канцлера на Германия.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ