Ще ни довършат ли психически речите на президента?
С всеки минал ден все по-сърдити, отрицателни, депресиращи и мрачни стават празничните поздравления на българския държавен глава Румен Радев. На фона на цялата тази " еуфория " от ковид ще кажете - какво значение има. Има, да, и то огромно! Когато някой е изпаднал в меланхолия, рецесия, " дупка " или както желаете го наречете, то той има потребност от поддръжка и най-малко малко оптимизъм, а не от в допълнение натрапване какъв брой зле живее.
Всичко стартира от последната новогодишна тирада на президента, която ни накара да се замислим за какво въобще го слушаме, вместо да честваме, че сме посрещнали живи и здрави още една година. Изявлението бе претъпкано с обезверение. Минути преди фойерверките той съобщи, че 2019 година била доказателство, че в случай че спрем да сме взискателни към демокрацията и благоденствието, то тогава " рeшeниятa зa бъдeщeтo ни ще ce взeмaт нa тъмнo, пaритe ни ще ce хaрчaт бeзoтгoвoрнo, нeпрeкъcнaтo ще ce oтчитaт уcпeхи, дoкaтo нищeтaтa ce мнoжи, a кaчecтвoтo нa живoт ще пaдa дрacтичнo ". Колко оптимистично!
После пристигна 3-ти март. " Каква ли щеше да бъде ориста на България през днешния ден, в случай че тези велики българи се бяха поддали на " вируса " на операцията, на " вируса " на страха, на " вируса " на примирението, на " вируса " на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и безвъзвратен. Честит празник на всички, които не се поддават на операцията и ще се качат на Шипка ", бяха точните думи на Румен Радев, пробвайки се да бъде настоящ с тематиката, като се опълчи против ограниченията за недопускане разпространяването на COVID-19, таман предстоящ у нас по това време - тъй като те включиха липса на публична гала на Шипка.
Дойде Възкресение Христово и речта на президента: " Днec cмe призвaни дa нaдмoгнeм изпитaниeтo нa 2020 година, дa търcим нaй-вeрния път и cъглacиe зa cпрaвянe c дългocрoчнитe пocлeдици oт кризaтa. Нe c нacaждaнe нa чувcтвo зa винa, cтрaх и рaздeлeниe. A c ocъзнaтa oтгoвoрнocт и грижa зa близък, c oбeдинeни уcилия cрeщу oпacнocттa и вярa в утрeшния дeн. Нeкa бъдeм eдинни нe caмo в зaщитaтa нa вceки чoвeшки живoт, нo и в oтcтoявaнeтo нa нeгoвoтo дocтoйнcтвo и бъдeщe ", прикани тогава Радев.
Поздравът за 1-ви май още веднъж хвърли в тъч всички, спотайвали и последната капчица вяра за по-добро бъдеще. Извади президентът черната статистика и стартира: " През предходната година 89 българи починаха при трудови злополуки. Заплащането в редица специалности и райони е трагично ниско. Някои ще ви убеждават, че тези констатации са черногледи. Но вие, милионите работещи българи знаете, че това е горчивата истина ".
Очаквам в този момент за Гергьовден и Ден на храбростта да излезе и да каже какъв брой изстрадали и поробени са българите поради страха си и няма какво да честват, тъй като към този момент краят на живота им наближава, в резултат на икономическата рецесия, подбудена от ковид. И нито цветята ще цъфтят, нито агнетата ще порастват, нито гергьовски люлки ще люлеят момите. Нищо! Това чакаме.
За 24-ти май за какво да не прикани всички учители на протест. Защото до тогава те таман ще са се измъчили с това пусто отдалечено образование, което по какъв начин можаха управниците да измислят. Ще спомене и по какъв начин оцеляват с ниските си мизерни заплати, с които едвам кретат. А учениците, горките, нищо няма да са научили и са останали необразовани, тъй като това не е методът, само че няма и да спомене кой е по-добрият способ.
За 6-ти и 22-ри септември въобще не ми се мисли какво следва да чуем. Там 100% допускам, че речта ще стартира какъв брой би било хубаво българите да са обединени и самостоятелни, само че в този момент са в плен на манипулатори, които ги разединяват и разделят съзнателно.
Когато настъпи празникът Рождество Христово, евентуално чашата ще е преляла и може и да ни се скара за какво още чакаме и една година отмина в мизерия. Еми, такива сме си, обичаме да чакаме някой да ни оправи.
Твърдо желая да отбележа, че не пазя никого. Факт е, че ръководството на страната взима решения, които са от ден до пладне, а част от тях са и неефективни - огромна част. Но в случай че някой има по-добри решения, дано ги предложи най-малко, вместо единствено да критикарства и злорадства. Може и да опита да се пребори за ръководството на страната, с цел да покаже по какъв начин се прави - има огромна потребност!
В миг на повсеместна компликация, точно президентът е този, който според Конституцията на Република България символизира единството на нацията. Това ме навежда на два реда мисли. Или съветниците по държание на президента са пропущали лекциите по спешен PR (в които - гратис да им напомня - се споделя, че единственият и най-пряк път към положителния имидж по време на рецесия е обединяването и вземането на взаимни решения даже с конкуренцията и позитивният PR би донесъл повече дивиденти, в сравнение с черният), или просто президентът не чува какво му споделя народът, изразявайки ясно политическо користолюбие, на което деяние няма право . Неслучайно мъдрите хора са споделили, че " на ядосан Петко, празна му остава торбата ". Ако това е тактика, то тя е освен дразнеща и манипулативна, а и тотално в неверната посока.
И в случай че сте не запомнили, господин Президент, Вие не принадлежите към нито една от трите управляващи – законодателна, изпълнителна или правосъдна, по тази причина няма потребност нито да съдите, нито да го играете " подбудител ". Достатъчно е просто да оферирате смислени и използвани за нашата страна решения. Конструктивни и премислени решения! Защото, господин Президент, Вашата роля, съгласно Върховния закон на страната ни е, да изразявате позиция като обединител на нацията.
Автор: Моника Георгиева
Всичко стартира от последната новогодишна тирада на президента, която ни накара да се замислим за какво въобще го слушаме, вместо да честваме, че сме посрещнали живи и здрави още една година. Изявлението бе претъпкано с обезверение. Минути преди фойерверките той съобщи, че 2019 година била доказателство, че в случай че спрем да сме взискателни към демокрацията и благоденствието, то тогава " рeшeниятa зa бъдeщeтo ни ще ce взeмaт нa тъмнo, пaритe ни ще ce хaрчaт бeзoтгoвoрнo, нeпрeкъcнaтo ще ce oтчитaт уcпeхи, дoкaтo нищeтaтa ce мнoжи, a кaчecтвoтo нa живoт ще пaдa дрacтичнo ". Колко оптимистично!
После пристигна 3-ти март. " Каква ли щеше да бъде ориста на България през днешния ден, в случай че тези велики българи се бяха поддали на " вируса " на операцията, на " вируса " на страха, на " вируса " на примирението, на " вируса " на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и безвъзвратен. Честит празник на всички, които не се поддават на операцията и ще се качат на Шипка ", бяха точните думи на Румен Радев, пробвайки се да бъде настоящ с тематиката, като се опълчи против ограниченията за недопускане разпространяването на COVID-19, таман предстоящ у нас по това време - тъй като те включиха липса на публична гала на Шипка.
Дойде Възкресение Христово и речта на президента: " Днec cмe призвaни дa нaдмoгнeм изпитaниeтo нa 2020 година, дa търcим нaй-вeрния път и cъглacиe зa cпрaвянe c дългocрoчнитe пocлeдици oт кризaтa. Нe c нacaждaнe нa чувcтвo зa винa, cтрaх и рaздeлeниe. A c ocъзнaтa oтгoвoрнocт и грижa зa близък, c oбeдинeни уcилия cрeщу oпacнocттa и вярa в утрeшния дeн. Нeкa бъдeм eдинни нe caмo в зaщитaтa нa вceки чoвeшки живoт, нo и в oтcтoявaнeтo нa нeгoвoтo дocтoйнcтвo и бъдeщe ", прикани тогава Радев.
Поздравът за 1-ви май още веднъж хвърли в тъч всички, спотайвали и последната капчица вяра за по-добро бъдеще. Извади президентът черната статистика и стартира: " През предходната година 89 българи починаха при трудови злополуки. Заплащането в редица специалности и райони е трагично ниско. Някои ще ви убеждават, че тези констатации са черногледи. Но вие, милионите работещи българи знаете, че това е горчивата истина ".
Очаквам в този момент за Гергьовден и Ден на храбростта да излезе и да каже какъв брой изстрадали и поробени са българите поради страха си и няма какво да честват, тъй като към този момент краят на живота им наближава, в резултат на икономическата рецесия, подбудена от ковид. И нито цветята ще цъфтят, нито агнетата ще порастват, нито гергьовски люлки ще люлеят момите. Нищо! Това чакаме.
За 24-ти май за какво да не прикани всички учители на протест. Защото до тогава те таман ще са се измъчили с това пусто отдалечено образование, което по какъв начин можаха управниците да измислят. Ще спомене и по какъв начин оцеляват с ниските си мизерни заплати, с които едвам кретат. А учениците, горките, нищо няма да са научили и са останали необразовани, тъй като това не е методът, само че няма и да спомене кой е по-добрият способ.
За 6-ти и 22-ри септември въобще не ми се мисли какво следва да чуем. Там 100% допускам, че речта ще стартира какъв брой би било хубаво българите да са обединени и самостоятелни, само че в този момент са в плен на манипулатори, които ги разединяват и разделят съзнателно.
Когато настъпи празникът Рождество Христово, евентуално чашата ще е преляла и може и да ни се скара за какво още чакаме и една година отмина в мизерия. Еми, такива сме си, обичаме да чакаме някой да ни оправи.
Твърдо желая да отбележа, че не пазя никого. Факт е, че ръководството на страната взима решения, които са от ден до пладне, а част от тях са и неефективни - огромна част. Но в случай че някой има по-добри решения, дано ги предложи най-малко, вместо единствено да критикарства и злорадства. Може и да опита да се пребори за ръководството на страната, с цел да покаже по какъв начин се прави - има огромна потребност!
В миг на повсеместна компликация, точно президентът е този, който според Конституцията на Република България символизира единството на нацията. Това ме навежда на два реда мисли. Или съветниците по държание на президента са пропущали лекциите по спешен PR (в които - гратис да им напомня - се споделя, че единственият и най-пряк път към положителния имидж по време на рецесия е обединяването и вземането на взаимни решения даже с конкуренцията и позитивният PR би донесъл повече дивиденти, в сравнение с черният), или просто президентът не чува какво му споделя народът, изразявайки ясно политическо користолюбие, на което деяние няма право . Неслучайно мъдрите хора са споделили, че " на ядосан Петко, празна му остава торбата ". Ако това е тактика, то тя е освен дразнеща и манипулативна, а и тотално в неверната посока.
И в случай че сте не запомнили, господин Президент, Вие не принадлежите към нито една от трите управляващи – законодателна, изпълнителна или правосъдна, по тази причина няма потребност нито да съдите, нито да го играете " подбудител ". Достатъчно е просто да оферирате смислени и използвани за нашата страна решения. Конструктивни и премислени решения! Защото, господин Президент, Вашата роля, съгласно Върховния закон на страната ни е, да изразявате позиция като обединител на нацията.
Автор: Моника Георгиева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ