Миряните в ГЕРБ се чудят кога да свалят папа Бойко
С наслаждение биха пратили Лидера в музей, тъй като ги обрича на безперспективност
Един въпрос тегне над ГЕРБ, от аероплан се вижда значимостта му - докога?! Докога Бойко Методиев Борисов ще бъде водач на партията?! Присъствието му отпред изолира формацията, обрича я на съпротива, стопира всевъзможни процеси България да преодолее политическия ступор. " Докога? " е религиозната загадка на миряните в ГЕРБ, чието изговаряне е осквернение, препредавано с очи. Техният всезаслужил папа е камък на шията, който на драго сърце биха почитали към този момент в музей, пише Диян Иванов във вестник
Тези констатации не са персонално заяждане с Борисов, нито са част от разногласията добър или неприятен министър председател бе той. За да се осъзнае пагубното разследване от лидерството му отсега нататък, е нужно на първо време обективно да се оцени какво може личната му ГЕРБ с него, какво може и без. Може ли тя да ръководи с Бойко Борисов министър председател още веднъж? - и децата знаят, че няма по какъв начин, без значение от резултата на актуалните или последващи избори.
Ще седне ли някой в мол с Борисов да договоря обща стратегия? - не. А ще се съгласи ли да му прати министри и депутати в името на все някакво ръководство? - няма. Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, Движение за права и свободи..., независимо от близости преди или в този момент, не желаят да чуят за каквото и да е съдействие персонално с Борисов. А смисълът на всяка една партия е да ръководи, с цел да осъществя концепциите си. Със настоящия водач това просто няма по какъв начин да стане. Преди два месеца Борисов се появи " препран " на банкет в американското посолство. Западът упорства за проатлантическа коалиция у нас, само че тя няма по какъв начин да се случи с негово присъединяване - в България има задоволителни натрупвания, които да не го разрешат.
Партийният проблем има значими проявления и на микрониво. Ако вие сте службогонец (90% от изявените активисти на всяка една партия са кариеристи), ще влагате ли силата си в ГЕРБ? А в случай че сте част от нея поради хляба (мотив за много от членовете особено на тази формация), какъв брой дълго ще останете, откакто хлебопроизводството спре?
Отговорите са известни, а следващата година ще има и локални избори, след които е голяма вероятността поточната линия да секне.
Накратко: всяко нещо е с времето си. От позиция на изборни победи и дълготрайност на персоналната си власт Борисов е безспорен шампион; до неотдавна даваше вероятности на ГЕРБ. Но към този момент не. Всеки кон се уморява, добре е да спре в точния момент. Специално Борисов е 16 години партиен водач, 17 - директно в политиката, плюс още 4 във властта като основен секретар на Министерство на вътрешните работи. 21 години по върховете на страната! - освен публично непродуктивно, само че и чисто човешки изхабява, изпразва.
Кой човек след толкоз време при тия напрежения и отговорности би запазил обикновено светоусещане? За да си потребен за близките, следва да го имаш. Тия дни, редейки мантрите си ( " Те, Промяната... Ние, в случай че бЕхме, цените нямаше да...:), Борисов в действителност наподобява на изтъркан празен човек - едно и също приказва, едни и същи обекти обикаля, едни и същи клипове пуска в обществените мрежи... Изморен, омръзнал, само че продължава, не се отхвърля. Това е персонален свят, изолиран от жизнеността на света, в който един цар ръководи царедворци, несмеещи да покажат голотата му. " Младият папа " е прелестен филм на Сорентино, в който енергичният и провокативен глава (Джъд Лоу) трансформира църквата си, за да се впише тя в пъстрия трогателен свят.
Действителността обаче нормално е противоположна - църковните глави са сенилни, идейно стерилни, треперещи...- ръка им се целува от боязън или безнадеждност. Борисов е към този момент остарял папа с тъкмо такава политическа реалност.
И защо е всичко? Защо не сдава? За да може със познание и експертиза да способства за положителното на България? Да, това пояснение е смешка. Не се отхвърля, тъй като с опита си ще откри брод за ГЕРБ и страната в тия сложни междукоалиционни времена? Пак смешка. Политическа партия и Демократична България знаково се " изпускат " от време на време, че именно оставката на Борисов е залогът за съдействие - брод ще се намери единствено без него. Впил се е в ГЕРБ, тъй като другояче тя ще се разпадне? Има аргумент в хипотезата. България живее с казуса на лидерските партии, а то други съвсем не останаха... Но хипотезата е вярна частично. ГЕРБ е добре структурирана, откакто оцеля без основателя на структурите (Цветан Цветанов). Пък в случай че ще се разпада поради един човек, нужна ли е изобщо? По всичко проличава, че обяснението за впиването е друго - водачеството в ГЕРБ е квитанцията на Борисов за персонално оцеляване; персонално той да заплашва, ръкомаха, кани и низвергва - другите водачи да знаят, че от него зависят нещата; прокурори да се плашат, че може да се върне; посланиците да са хаберлии да се договарят с него... Иначе току виж влязъл, само че не излязъл от ареста.
В политическата олигархия от втората половина на живота му, или на улицата през първата, " някогашни " няма - другите те изяждат, в случай че слезеш от сцената. Борисов явно не разполага с комбинативните качества на Доган, Първанов и Костов, посредством които да се усамоти край екокраставици безвредно. Но има и друго. Той очевидно не разполага и с качествата да проумее, че публичният живот няма по какъв начин да продължи с него. Те го схванаха. Отгледаха наследници, официално или полу се отдръпнаха. Доган сбърка с единия правоприемник, върна се да му вземе главата (Лютви Местан), след това отново приседна край оранжерията - само че този хумор не опровергава наклонността, чеполитическите динозаври, въпреки и мъчно, си потеглят.
Динозавърът Борисов обаче не проумява неизбежностите. Живеем в интервал на такова " царствено " недоумение. Това, в случай че щете, е и персонална драма.
Извън нея обаче би трябвало да се каже ясно: за очертаващата се още по-голяма поредност от служебни кабинети аргументите са много, само че една от тях е нежеланието на Борисов да се оттегли; безвремието и неналичието на непоклатимост се дължи и на индивида, който сякаш я гарантираше; всичко това е неприятно за ГЕРБ, неприятно е и за страната. Колкото и необичайно да наподобява, има лица от вторите редици на партията, притежаващи качества да се оправят не по-лошо от него. Нищо не е постоянно.
Един въпрос тегне над ГЕРБ, от аероплан се вижда значимостта му - докога?! Докога Бойко Методиев Борисов ще бъде водач на партията?! Присъствието му отпред изолира формацията, обрича я на съпротива, стопира всевъзможни процеси България да преодолее политическия ступор. " Докога? " е религиозната загадка на миряните в ГЕРБ, чието изговаряне е осквернение, препредавано с очи. Техният всезаслужил папа е камък на шията, който на драго сърце биха почитали към този момент в музей, пише Диян Иванов във вестник
Тези констатации не са персонално заяждане с Борисов, нито са част от разногласията добър или неприятен министър председател бе той. За да се осъзнае пагубното разследване от лидерството му отсега нататък, е нужно на първо време обективно да се оцени какво може личната му ГЕРБ с него, какво може и без. Може ли тя да ръководи с Бойко Борисов министър председател още веднъж? - и децата знаят, че няма по какъв начин, без значение от резултата на актуалните или последващи избори.
Ще седне ли някой в мол с Борисов да договоря обща стратегия? - не. А ще се съгласи ли да му прати министри и депутати в името на все някакво ръководство? - няма. Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, Движение за права и свободи..., независимо от близости преди или в този момент, не желаят да чуят за каквото и да е съдействие персонално с Борисов. А смисълът на всяка една партия е да ръководи, с цел да осъществя концепциите си. Със настоящия водач това просто няма по какъв начин да стане. Преди два месеца Борисов се появи " препран " на банкет в американското посолство. Западът упорства за проатлантическа коалиция у нас, само че тя няма по какъв начин да се случи с негово присъединяване - в България има задоволителни натрупвания, които да не го разрешат.
Партийният проблем има значими проявления и на микрониво. Ако вие сте службогонец (90% от изявените активисти на всяка една партия са кариеристи), ще влагате ли силата си в ГЕРБ? А в случай че сте част от нея поради хляба (мотив за много от членовете особено на тази формация), какъв брой дълго ще останете, откакто хлебопроизводството спре?
Отговорите са известни, а следващата година ще има и локални избори, след които е голяма вероятността поточната линия да секне.
Накратко: всяко нещо е с времето си. От позиция на изборни победи и дълготрайност на персоналната си власт Борисов е безспорен шампион; до неотдавна даваше вероятности на ГЕРБ. Но към този момент не. Всеки кон се уморява, добре е да спре в точния момент. Специално Борисов е 16 години партиен водач, 17 - директно в политиката, плюс още 4 във властта като основен секретар на Министерство на вътрешните работи. 21 години по върховете на страната! - освен публично непродуктивно, само че и чисто човешки изхабява, изпразва.
Кой човек след толкоз време при тия напрежения и отговорности би запазил обикновено светоусещане? За да си потребен за близките, следва да го имаш. Тия дни, редейки мантрите си ( " Те, Промяната... Ние, в случай че бЕхме, цените нямаше да...:), Борисов в действителност наподобява на изтъркан празен човек - едно и също приказва, едни и същи обекти обикаля, едни и същи клипове пуска в обществените мрежи... Изморен, омръзнал, само че продължава, не се отхвърля. Това е персонален свят, изолиран от жизнеността на света, в който един цар ръководи царедворци, несмеещи да покажат голотата му. " Младият папа " е прелестен филм на Сорентино, в който енергичният и провокативен глава (Джъд Лоу) трансформира църквата си, за да се впише тя в пъстрия трогателен свят.
Действителността обаче нормално е противоположна - църковните глави са сенилни, идейно стерилни, треперещи...- ръка им се целува от боязън или безнадеждност. Борисов е към този момент остарял папа с тъкмо такава политическа реалност.
И защо е всичко? Защо не сдава? За да може със познание и експертиза да способства за положителното на България? Да, това пояснение е смешка. Не се отхвърля, тъй като с опита си ще откри брод за ГЕРБ и страната в тия сложни междукоалиционни времена? Пак смешка. Политическа партия и Демократична България знаково се " изпускат " от време на време, че именно оставката на Борисов е залогът за съдействие - брод ще се намери единствено без него. Впил се е в ГЕРБ, тъй като другояче тя ще се разпадне? Има аргумент в хипотезата. България живее с казуса на лидерските партии, а то други съвсем не останаха... Но хипотезата е вярна частично. ГЕРБ е добре структурирана, откакто оцеля без основателя на структурите (Цветан Цветанов). Пък в случай че ще се разпада поради един човек, нужна ли е изобщо? По всичко проличава, че обяснението за впиването е друго - водачеството в ГЕРБ е квитанцията на Борисов за персонално оцеляване; персонално той да заплашва, ръкомаха, кани и низвергва - другите водачи да знаят, че от него зависят нещата; прокурори да се плашат, че може да се върне; посланиците да са хаберлии да се договарят с него... Иначе току виж влязъл, само че не излязъл от ареста.
В политическата олигархия от втората половина на живота му, или на улицата през първата, " някогашни " няма - другите те изяждат, в случай че слезеш от сцената. Борисов явно не разполага с комбинативните качества на Доган, Първанов и Костов, посредством които да се усамоти край екокраставици безвредно. Но има и друго. Той очевидно не разполага и с качествата да проумее, че публичният живот няма по какъв начин да продължи с него. Те го схванаха. Отгледаха наследници, официално или полу се отдръпнаха. Доган сбърка с единия правоприемник, върна се да му вземе главата (Лютви Местан), след това отново приседна край оранжерията - само че този хумор не опровергава наклонността, чеполитическите динозаври, въпреки и мъчно, си потеглят.
Динозавърът Борисов обаче не проумява неизбежностите. Живеем в интервал на такова " царствено " недоумение. Това, в случай че щете, е и персонална драма.
Извън нея обаче би трябвало да се каже ясно: за очертаващата се още по-голяма поредност от служебни кабинети аргументите са много, само че една от тях е нежеланието на Борисов да се оттегли; безвремието и неналичието на непоклатимост се дължи и на индивида, който сякаш я гарантираше; всичко това е неприятно за ГЕРБ, неприятно е и за страната. Колкото и необичайно да наподобява, има лица от вторите редици на партията, притежаващи качества да се оправят не по-лошо от него. Нищо не е постоянно.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ