Маги Джиленхол в „Учителката от детската градина“
С прекомерно огромно забавяне по HBO GO се появи филмът от предходната година на Сара Коланджело (Little Accidents), спечелил режисьорската премия на фестивала " Сънданс " (Dramatic) и с оценка едвам 6.7 в IMDb. Шокиращ, разтърсващ и пораждащ размисъл . Липсата на Маги Джиленхол и даже на кино лентата измежду номинациите за (или за самостоятелните оценки през 2018-а) е цялостна мистерия за мен. Може би единствената причина е, че е римейк на израелския филм със същото заглавие на Надав Лапид (който през февруари получи " Златна мечка " с новия си проект).
Лиза Спинели () е учителка в детска градина в Ню Йорк, стройна жена с едри черти и прелестно интелигентно лице. Омъжена е за тромавия, само че сияен Грант (Майкъл Чернъс), има и, които обаче се чудят дали ги харесва (освен че ги обича), тъй като непрекъснато ги подлага на критика. Може би рецесия на междинната възраст и носталгия по неосъществените грандиозни фантазии? Един ден в нейно наличие петгодишният Джими Рой (Паркър Севак), дребно и затворено индийче с остро личице и доверчиви очи, изстрелва впечатляващо и надарено... стихотворение.
Тя си го записва и го показва за свое пред привлекателния учител Саймън (Гаел Гарсия Бернал), при който върви на курс по художествено писане на лирика (още един признак на рецесия и незадоволеност?!). Пълничката, отвеяна и постоянно закъсняваща домашна помощничка Бека (Роса Салазар), която взима Джими от градината, подмята, че той постоянно рецитира, до момента в който се лута и върти отнесено. И Лиза кара детето да ѝ се обажда по телефона с думите " имам стихотворение ", когато се въодушеви, или да ѝ го споделя, когато е в детската градина.
Дори се среща с татко му Нихил Рой (Аджай Найду), наедрял и нахален мъж с полулегален бизнес, който й споделя, че стиховете са неговия брат, който е несретник. И до момента в който Лиза продължава да показва стиховете за свои и да флиртува с възхитения Саймън, се чудим дали в действителност това не са рими, прочетени от чичо на племенник, който ги е наизустил. Едва ли, а учителката взема решение да покаже същинския създател и да провокира сензация на литературно четене, на което е поканена. Нихил е изрично срещу.
Манията на Лиза по Джими е толкоз огромна и надълбоко персонална, че се чудим и дали няма и полов привкус. Тя хитро го изолира от всички останали и го завладява, задушава го с внимание, възхита и плаха неумела деликатност . После, обезверена от околната незаинтересованост, от бездушието и незаинтересоваността, от баналността на времето и тесногръдата повърхностна прагматичност на хората, които са улисани от всекидневието и нямат очи за хубостта на чистото изкуство и грандиозността на гения, тя прави безумна и съдбовна постъпка. Уплашена, че една заложба ще потъне в тинята на посредствеността, Лиза бърка метода и се самоунищожава, защото " ще изтрият Джими, както са изтрили и нея " (всичко е персонално, доста лично). А най-после, когато чуваме " имам стихотворение ", сърцата ни се късат от безпомощната неизбежност.
Лиза Спинели () е учителка в детска градина в Ню Йорк, стройна жена с едри черти и прелестно интелигентно лице. Омъжена е за тромавия, само че сияен Грант (Майкъл Чернъс), има и, които обаче се чудят дали ги харесва (освен че ги обича), тъй като непрекъснато ги подлага на критика. Може би рецесия на междинната възраст и носталгия по неосъществените грандиозни фантазии? Един ден в нейно наличие петгодишният Джими Рой (Паркър Севак), дребно и затворено индийче с остро личице и доверчиви очи, изстрелва впечатляващо и надарено... стихотворение.
Тя си го записва и го показва за свое пред привлекателния учител Саймън (Гаел Гарсия Бернал), при който върви на курс по художествено писане на лирика (още един признак на рецесия и незадоволеност?!). Пълничката, отвеяна и постоянно закъсняваща домашна помощничка Бека (Роса Салазар), която взима Джими от градината, подмята, че той постоянно рецитира, до момента в който се лута и върти отнесено. И Лиза кара детето да ѝ се обажда по телефона с думите " имам стихотворение ", когато се въодушеви, или да ѝ го споделя, когато е в детската градина.
Дори се среща с татко му Нихил Рой (Аджай Найду), наедрял и нахален мъж с полулегален бизнес, който й споделя, че стиховете са неговия брат, който е несретник. И до момента в който Лиза продължава да показва стиховете за свои и да флиртува с възхитения Саймън, се чудим дали в действителност това не са рими, прочетени от чичо на племенник, който ги е наизустил. Едва ли, а учителката взема решение да покаже същинския създател и да провокира сензация на литературно четене, на което е поканена. Нихил е изрично срещу.
Манията на Лиза по Джими е толкоз огромна и надълбоко персонална, че се чудим и дали няма и полов привкус. Тя хитро го изолира от всички останали и го завладява, задушава го с внимание, възхита и плаха неумела деликатност . После, обезверена от околната незаинтересованост, от бездушието и незаинтересоваността, от баналността на времето и тесногръдата повърхностна прагматичност на хората, които са улисани от всекидневието и нямат очи за хубостта на чистото изкуство и грандиозността на гения, тя прави безумна и съдбовна постъпка. Уплашена, че една заложба ще потъне в тинята на посредствеността, Лиза бърка метода и се самоунищожава, защото " ще изтрият Джими, както са изтрили и нея " (всичко е персонално, доста лично). А най-после, когато чуваме " имам стихотворение ", сърцата ни се късат от безпомощната неизбежност.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ