Като се обърне колата, пътища много
С три думи - голяма човешка покруса. Само по този начин може да се опише тежката злополука на рейс на Автомагистрала " Струма ", без значение че през последните дни отвред ни заливат многословни мнения и обширни разбори за това по какъв начин се е стигнало дотук и можело ли е нещастието да бъде предотвратено. Като се обърне колата, пътища доста...
Каквото и едвам се изговори по тематиката, обстоятелствата си остават - на пътя край пернишкото село Боснек живота си изгубиха 45 души, от които 13 деца. Данните са потресаващи и по-скоро биха могли да се отнасят за жертвите на естествено злополучие в някоя страна от третия свят да вземем за пример, не и за нашите ширини, въпреки от години България да е на челните места по брой починали на пътя. То самите ние сме го нарекли на разтърсващо събитие - война по пътищата. За страдание, в този момент се " прочухме " и с най-тежката злополука в Европа за последното десетилетие.
Непосредствено откакто бе обявено за трагичния случай, се нароиха всевъзможни пътни специалисти, всеки със своя версия за аргументите за злополуката - заспиване на водача, неподходящи метеорологични условия, нередовност на транспортното средство, несъобразена скорост и прочие. Мнозинството от тях обаче бяха единомислещи в едно - до злополучната развръзка се е стигнало значително и поради нередности с пътната инфраструктура на съдбовния сектор. И по този начин неизбежно на дневен ред още веднъж беше подложен въпросът за пътната сигурност.
Множеството институции, отговарящи за пътищата у нас, се юрнаха да вършат инспекции на правата, за Върховната административна прокуратура и това не беше задоволително, заради което разпореди инспекция на знаците и маркировката на всички републикански пътища в страната, неправителствени организации и самостоятелни специалисти пък използваха удалата им се опция, с цел да натякнат, че към този момент са отправяли предизвестия за многочислените проблеми в сферата. В последна сметка цялата обстановка за следващ път ни завъртя в омагьосания кръг на едно безпределно прекачване на виновността сред АПИ, Министерство на регионалното развитие и особено основаната сякаш с цел да предотвратява точно сходни нещастия Държавна организация " Безопасност на придвижването по пътищата ".
Очевидно е, че извънредно размитата отговорност и неразбираемите отговорности на всяка от " способените " институции, като се изключи че води до добре познатата скица " един работи, трима го гледат ", като в тази ситуация не е ясно кой тъкмо работи, отваря безчет комфортни малки врати за изплъзване, стигне ли се до сходен злополучен случай. Нима към този момент забравихме какво се случи през август 2018 година край Своге? Още тогава станаха ясни всички пробойни в системата, откакто последователно бяха разкрити цялостното неявяване на надзор във връзка с качеството на употребяваните материали и осъществяването на строителството, както и несъответстващата пътна маркировка и несъответствуващият вид мантинели в сектора. Естествено, някой трябваше да бъде наклеветен за отговорен поради несработването на тромавия държавен уред. Хвърлиха се оставки, единствено че оставките не връщат животи - както се оказва, те са просто публична абдикация от предоставените отговорности, които по този начин или другояче не се извършват.
Въпреки всичко, упованията тогава бяха тази злополука да се трансформира в повратен миг за публичната толерантност към неналичието на съгласуваност сред институциите и затова в повратна точка за сигурността по пътищата у нас.
За страдание, не мина доста време, преди да стане ясно, че сякаш подхванатите ограничения са били следващото знамение за три дни - едвам 2 години по-късно конфликт сред тир и три коли на Автомагистрала " Тракия " лиши живота на петима души - злополука, която, както след това се откри, е можело да бъде предотвратена, стига мантинелата да не е била остаряла и ръждясала...
И тук идва въпросът паметта ни ли е къса, или просто е по-удобно да си замълчим, въпреки на всички ни да е ясно, че е съвсем невъзможна сполучливата съгласуваност сред всевъзможните организации, отговарящи коя за пътните такси, коя - за маркировката, за знаците, за поддръжката на пътищата и така нататък Защото смяната значи цялостна оптимизация на системата, унищожаване на всички паразитиращи звена и установяване на ясни условия и съответни отговорности. А кой би имал интерес от това, откакто е доста по-лесно общата отговорност да се размие в групова безнаказаност?
Проблемът е, че в това време войната по пътищата продължава. А институциите мълчат и си вършат оглушки, тъй като просто им е по-удобно по този начин, все по-често мълчат също пътните специалисти и организации, защото са изтощени рекомендациите им да бъдат глас в пустиня, пасивно и безмълвно е и обществото ни поради обезвереност или неправилното разбиране, че това е " нечий различен проблем ". И измежду всеобщото безмълвие не ни остава друго, с изключение на да помълчим още минута - в памет на следващите жертви на пътя, чийто живот вероятно е можело да бъде избавен, в случай че някой там, по дългата верига, въпреки всичко не си беше замълчал.
Каквото и едвам се изговори по тематиката, обстоятелствата си остават - на пътя край пернишкото село Боснек живота си изгубиха 45 души, от които 13 деца. Данните са потресаващи и по-скоро биха могли да се отнасят за жертвите на естествено злополучие в някоя страна от третия свят да вземем за пример, не и за нашите ширини, въпреки от години България да е на челните места по брой починали на пътя. То самите ние сме го нарекли на разтърсващо събитие - война по пътищата. За страдание, в този момент се " прочухме " и с най-тежката злополука в Европа за последното десетилетие.
Непосредствено откакто бе обявено за трагичния случай, се нароиха всевъзможни пътни специалисти, всеки със своя версия за аргументите за злополуката - заспиване на водача, неподходящи метеорологични условия, нередовност на транспортното средство, несъобразена скорост и прочие. Мнозинството от тях обаче бяха единомислещи в едно - до злополучната развръзка се е стигнало значително и поради нередности с пътната инфраструктура на съдбовния сектор. И по този начин неизбежно на дневен ред още веднъж беше подложен въпросът за пътната сигурност.
Множеството институции, отговарящи за пътищата у нас, се юрнаха да вършат инспекции на правата, за Върховната административна прокуратура и това не беше задоволително, заради което разпореди инспекция на знаците и маркировката на всички републикански пътища в страната, неправителствени организации и самостоятелни специалисти пък използваха удалата им се опция, с цел да натякнат, че към този момент са отправяли предизвестия за многочислените проблеми в сферата. В последна сметка цялата обстановка за следващ път ни завъртя в омагьосания кръг на едно безпределно прекачване на виновността сред АПИ, Министерство на регионалното развитие и особено основаната сякаш с цел да предотвратява точно сходни нещастия Държавна организация " Безопасност на придвижването по пътищата ".
Очевидно е, че извънредно размитата отговорност и неразбираемите отговорности на всяка от " способените " институции, като се изключи че води до добре познатата скица " един работи, трима го гледат ", като в тази ситуация не е ясно кой тъкмо работи, отваря безчет комфортни малки врати за изплъзване, стигне ли се до сходен злополучен случай. Нима към този момент забравихме какво се случи през август 2018 година край Своге? Още тогава станаха ясни всички пробойни в системата, откакто последователно бяха разкрити цялостното неявяване на надзор във връзка с качеството на употребяваните материали и осъществяването на строителството, както и несъответстващата пътна маркировка и несъответствуващият вид мантинели в сектора. Естествено, някой трябваше да бъде наклеветен за отговорен поради несработването на тромавия държавен уред. Хвърлиха се оставки, единствено че оставките не връщат животи - както се оказва, те са просто публична абдикация от предоставените отговорности, които по този начин или другояче не се извършват.
Въпреки всичко, упованията тогава бяха тази злополука да се трансформира в повратен миг за публичната толерантност към неналичието на съгласуваност сред институциите и затова в повратна точка за сигурността по пътищата у нас.
За страдание, не мина доста време, преди да стане ясно, че сякаш подхванатите ограничения са били следващото знамение за три дни - едвам 2 години по-късно конфликт сред тир и три коли на Автомагистрала " Тракия " лиши живота на петима души - злополука, която, както след това се откри, е можело да бъде предотвратена, стига мантинелата да не е била остаряла и ръждясала...
И тук идва въпросът паметта ни ли е къса, или просто е по-удобно да си замълчим, въпреки на всички ни да е ясно, че е съвсем невъзможна сполучливата съгласуваност сред всевъзможните организации, отговарящи коя за пътните такси, коя - за маркировката, за знаците, за поддръжката на пътищата и така нататък Защото смяната значи цялостна оптимизация на системата, унищожаване на всички паразитиращи звена и установяване на ясни условия и съответни отговорности. А кой би имал интерес от това, откакто е доста по-лесно общата отговорност да се размие в групова безнаказаност?
Проблемът е, че в това време войната по пътищата продължава. А институциите мълчат и си вършат оглушки, тъй като просто им е по-удобно по този начин, все по-често мълчат също пътните специалисти и организации, защото са изтощени рекомендациите им да бъдат глас в пустиня, пасивно и безмълвно е и обществото ни поради обезвереност или неправилното разбиране, че това е " нечий различен проблем ". И измежду всеобщото безмълвие не ни остава друго, с изключение на да помълчим още минута - в памет на следващите жертви на пътя, чийто живот вероятно е можело да бъде избавен, в случай че някой там, по дългата верига, въпреки всичко не си беше замълчал.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ