Плеяда са родолюбците от Родопите, но Хайтов е с една глава над всички!
С този патриот се срещнах през осемдесетте години на двадесети век в Родопите. Беше пристигнал в с. Борово, където се снимаше филмът “Черешова градина” по негов сюжет. Както се споделя, допаднахме си, още повече че бяхме сътрудници лесовъди и дружахме до края на живота му.
Срещахме се по-често след 10 ноември 1989 година, той с тъга обсъждаше разсипията на страната. С артиста Венелин Пехливанов като апостоли обикаляха страната и изнасяха рецитали по негови творби.
Щастливи със брачната половинка Жени
Така два пъти посети Правец и срещите му с хората прекосяваха извънредно радушно. На такава среща дружно бяхме и в Ботевград.
Години наред беше основен редактор на едно от най-родолюбивите списания - “Родопи”. След идването на “демокрацията” финансирането на списанието беше спряно.
Той, а от време на време и аз с него обикаляхме горските стопанства и познати предприемачи за спонсорство. В последна сметка списанието беше закрито. По-късно, след гибелта на Хайтов, списанието беше възобновено, само че то към този момент не беше това списание на Хайтов. През 1997 година, когато бях шеф на горско стопанство в Етрополе, ми се обади, че ще донесе книги.
Чаках го с боязън, само че в последния миг се отхвърли по уважителни аргументи. Видяхме се по-късно няколко пъти. На последната среща аз закъснях и повече не се видяхме.
Обсъжданията на творбите и честванията на този класик не стопират и до през днешния ден. Издават се книги за неговия живот. Писателят Ивайло Христов го увековечава в няколко книги. Една от книгите показа и в Правец, в наличието на брачната половинка на Хайтов - Жени Божилова. Мило празненство беше, група самодейци извършиха песни.
Не се въздържах и запях обичаната му ария - “Руфинка болна легнала”. Жени се разплака и с реверанс завършихме срещата.
В Правец щерка му Елена и брачният партньор й Никола Гигов отново показаха книга за Хайтов. И този път срещата мина радушно и на равнище.
Хайтов обичаше да се среща с сътрудници.
Този класик и патриот е оставил дълбока диря и в никакъв случай няма да бъде пропуснат. Но какво се случва от време на време - в пресата прочетох, че управлението на Родопския трагичен спектакъл в Смолян отказало да извърши решението на Общинския съвет - Смолян. Съветът предложил театърът да носи името на Хайтов. Бях шокиран и написах следното писмо:
ДО КМЕТА
НА ГР. СМОЛЯН
ДО ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ
НА ГР. СМОЛЯН
КОПИЕ:
ДО МИНИСТЪРА
НА КУЛТУРАТА
ГР. СОФИЯ
ДО РЪКОВОДСТВОТО
НА РОДОПСКИЯ
ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР -
ГР. СМОЛЯН
ГОСПОДА,
Преди известно време прочетох в пресата: “Ръководството на Родопския трагичен спектакъл отказало театърът да носи името на Николай Хайтов”.
Това известие освен ме озадачи, само че и ме шокира! Та Хайтов е исполин в международната литература! Академик в цялостната ни просвета!
Плеяда са родолюбците от Родопите, само че Хайтов е с една глава над всички! Няма негово писание, от което дa не се усеща дъхът на Родопите!
Не единствено с писателската си активност, само че и с цялата си трудова активност той служеше безрезервно на Родопите.
Редактираното от него списание “Родопи” не отстъпваше по нищо на националното ни списание “Отечество”. За страдание и двете бяха премахнати от “демократите”.
Няколко години след идването на “демокрацията” Хайтов намираше спонсори и списанието излизаше. Помагах и аз с каквото можех. Това списание ми лежеше на сърцето с родолюбивите си трудове и го получавах до края.
С Хайтов се срещнах в Родопите, когато работех там. Това стана преди 23 години. Допадаше ми като сътрудник - лесовъд, само че писанията му ме замайваха. Фанатичното му родолюбие - също. По-чести станаха срещите ни след
1990 година Тогава той като Апостол обикаляше страната. В срещите си с интелигенцията популяризираше българщината. Това той правеше неуморно до последния си мирис.
През десетгодишната си работа в Родопите се убедих, че родопчаните са останали най-непокварените хора в нашата страна. Те са с действително виждане за живота. В унисон с човещината и признателността е решението на
Общинския съвет на Смолян. Това му прави чест!
За мен обаче е необяснимо с какви претекстове дребните политизирани душички от управлението на театъра отхвърлят решението на съвета. С какво право постъпват по този начин? Тях народът не ги е избирал! Те нямат право да подменят вота на гласоподавателите. Избирателите са овластили този съвет да приказва от тяхно име! На тези политически и културни лилипути би трябвало да е ясно: градът Смолян да наименоват на Хайтовото име, отново ще е малко за огромното му национално дело! За тяхната подлост и непоследователност би трябвало отношение да вземе министърът на културата. Направете референдум, господа, щом има спор!
Аз се преклонявам пред морала, трудолюбието и патриотизма на родопския човек. На заслепеното управление на Драматичния спектакъл ще предложа: Наименовайте Родопския трагичен спектакъл “Ени Хан Баба” или “Ахмед Доган”, те повече заслужават такава чест.
Но Хайтов е писал: “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш!” Прозорливо, нали?
А Пушкин пък е споделил: “Я памятник себе воздвиг нерукотворный, К нему не зарастет народная тропа...”
Неразумни са дейностите ви, господа “демократи” от Родопския спектакъл!
Името на Хайтов е толкоз високо, че надали ще можете да го докоснете и унизите!
26.09.2005 г.”
Получих отговор от Общинския съвет, че процедурата се възобновява. В последна сметка театърът бе наименован “Николай Хайтов”. А пред постройката на театъра е скулптурата на Хайтов, опрял се на рамото на Аго Мешев, който му е разказвал родопски историйки. Такава реалистична и сполучлива статуя надали има по света. Заставам пред нея и заставам като зашеметен. Покланям се и на създателя й Здравец Хайтов. Паметта за такива родолюбци като Хайтов е непреходна! Нека я тачим!
Христо В. Христов - РЕФЕРЕНТА, Правец
/вестник "Над 55 "/
Срещахме се по-често след 10 ноември 1989 година, той с тъга обсъждаше разсипията на страната. С артиста Венелин Пехливанов като апостоли обикаляха страната и изнасяха рецитали по негови творби.
Щастливи със брачната половинка Жени
Така два пъти посети Правец и срещите му с хората прекосяваха извънредно радушно. На такава среща дружно бяхме и в Ботевград.
Години наред беше основен редактор на едно от най-родолюбивите списания - “Родопи”. След идването на “демокрацията” финансирането на списанието беше спряно.
Той, а от време на време и аз с него обикаляхме горските стопанства и познати предприемачи за спонсорство. В последна сметка списанието беше закрито. По-късно, след гибелта на Хайтов, списанието беше възобновено, само че то към този момент не беше това списание на Хайтов. През 1997 година, когато бях шеф на горско стопанство в Етрополе, ми се обади, че ще донесе книги.
Чаках го с боязън, само че в последния миг се отхвърли по уважителни аргументи. Видяхме се по-късно няколко пъти. На последната среща аз закъснях и повече не се видяхме.
Обсъжданията на творбите и честванията на този класик не стопират и до през днешния ден. Издават се книги за неговия живот. Писателят Ивайло Христов го увековечава в няколко книги. Една от книгите показа и в Правец, в наличието на брачната половинка на Хайтов - Жени Божилова. Мило празненство беше, група самодейци извършиха песни.
Не се въздържах и запях обичаната му ария - “Руфинка болна легнала”. Жени се разплака и с реверанс завършихме срещата.
В Правец щерка му Елена и брачният партньор й Никола Гигов отново показаха книга за Хайтов. И този път срещата мина радушно и на равнище.
Хайтов обичаше да се среща с сътрудници.
Този класик и патриот е оставил дълбока диря и в никакъв случай няма да бъде пропуснат. Но какво се случва от време на време - в пресата прочетох, че управлението на Родопския трагичен спектакъл в Смолян отказало да извърши решението на Общинския съвет - Смолян. Съветът предложил театърът да носи името на Хайтов. Бях шокиран и написах следното писмо:
ДО КМЕТА
НА ГР. СМОЛЯН
ДО ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ
НА ГР. СМОЛЯН
КОПИЕ:
ДО МИНИСТЪРА
НА КУЛТУРАТА
ГР. СОФИЯ
ДО РЪКОВОДСТВОТО
НА РОДОПСКИЯ
ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР -
ГР. СМОЛЯН
ГОСПОДА,
Преди известно време прочетох в пресата: “Ръководството на Родопския трагичен спектакъл отказало театърът да носи името на Николай Хайтов”.
Това известие освен ме озадачи, само че и ме шокира! Та Хайтов е исполин в международната литература! Академик в цялостната ни просвета!
Плеяда са родолюбците от Родопите, само че Хайтов е с една глава над всички! Няма негово писание, от което дa не се усеща дъхът на Родопите!
Не единствено с писателската си активност, само че и с цялата си трудова активност той служеше безрезервно на Родопите.
Редактираното от него списание “Родопи” не отстъпваше по нищо на националното ни списание “Отечество”. За страдание и двете бяха премахнати от “демократите”.
Няколко години след идването на “демокрацията” Хайтов намираше спонсори и списанието излизаше. Помагах и аз с каквото можех. Това списание ми лежеше на сърцето с родолюбивите си трудове и го получавах до края.
С Хайтов се срещнах в Родопите, когато работех там. Това стана преди 23 години. Допадаше ми като сътрудник - лесовъд, само че писанията му ме замайваха. Фанатичното му родолюбие - също. По-чести станаха срещите ни след
1990 година Тогава той като Апостол обикаляше страната. В срещите си с интелигенцията популяризираше българщината. Това той правеше неуморно до последния си мирис.
През десетгодишната си работа в Родопите се убедих, че родопчаните са останали най-непокварените хора в нашата страна. Те са с действително виждане за живота. В унисон с човещината и признателността е решението на
Общинския съвет на Смолян. Това му прави чест!
За мен обаче е необяснимо с какви претекстове дребните политизирани душички от управлението на театъра отхвърлят решението на съвета. С какво право постъпват по този начин? Тях народът не ги е избирал! Те нямат право да подменят вота на гласоподавателите. Избирателите са овластили този съвет да приказва от тяхно име! На тези политически и културни лилипути би трябвало да е ясно: градът Смолян да наименоват на Хайтовото име, отново ще е малко за огромното му национално дело! За тяхната подлост и непоследователност би трябвало отношение да вземе министърът на културата. Направете референдум, господа, щом има спор!
Аз се преклонявам пред морала, трудолюбието и патриотизма на родопския човек. На заслепеното управление на Драматичния спектакъл ще предложа: Наименовайте Родопския трагичен спектакъл “Ени Хан Баба” или “Ахмед Доган”, те повече заслужават такава чест.
Но Хайтов е писал: “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш!” Прозорливо, нали?
А Пушкин пък е споделил: “Я памятник себе воздвиг нерукотворный, К нему не зарастет народная тропа...”
Неразумни са дейностите ви, господа “демократи” от Родопския спектакъл!
Името на Хайтов е толкоз високо, че надали ще можете да го докоснете и унизите!
26.09.2005 г.”
Получих отговор от Общинския съвет, че процедурата се възобновява. В последна сметка театърът бе наименован “Николай Хайтов”. А пред постройката на театъра е скулптурата на Хайтов, опрял се на рамото на Аго Мешев, който му е разказвал родопски историйки. Такава реалистична и сполучлива статуя надали има по света. Заставам пред нея и заставам като зашеметен. Покланям се и на създателя й Здравец Хайтов. Паметта за такива родолюбци като Хайтов е непреходна! Нека я тачим!
Христо В. Христов - РЕФЕРЕНТА, Правец
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ