С темата за двойника, трайно присъстваща в световната литература, един

С тематиката за двойника, трайно присъстваща в международната литература, един от най-оригиналните португалски писатели, нобелистът Жозе Сарамаго (1922-2010), за следващ път насочва мисловно и философско предизвикателство към вярната си аудитория. Мнозина критици откриват в тази негова творба паралели с Кафка, Бекет, Достоевски и Набоков. От „ Двойникът “ (2002) е въодушевен филмът „ Враг “ (2013) на канадския режисьор Денис Вилньов.
Онова, което в последна сметка целя да прегледам, е тематиката за „ другия “. След като „ другият “ е като мен самия и има цялостното право да бъде като мен самия, се запитвам, доколко желая този „ различен “ да нахлува и да се разполага в персоналното ми пространство? В тази история „ другият “ придобива смисъл, който в никакъв случай преди не е имал… Животът ни в действителност се състои от едни 95 %, които са дело на другите.
Тертулиано Масимо Афонсо е преподавател по история, „ живее самичък и скучае “. Един ден разпознава себе си в третостепенно настоящо лице в неангажираща комедия. Разтърсен от непредвиденото разобличаване, потегля по следите на незнайния артист.
По собствен безподобен метод, комбинация от комизъм, трагични нотки, парадокс и съспенс но Хичкок, Сарамаго споделя непредвидимата история на това дирене, което минава през изненадващи условия и стига до трагичен свършек. Той слага тревожния въпрос за загубата на идентичността в глобализиращия се свят и показва надълбоко подозрение по отношение на по този начин гневно бранената и отглеждана от западните общества характерност, която обаче парадоксално открива прекомерно тесни рамки на държание и възпитание. „ Двойникът “ е разказ за търсенето на другия, само че и за срещата със самия себе си.