Журналистът Огнян Стефанов е оправдан по обвинение за укриване на данъци
С решение от 25 април 2024 година по формирано през дело 2023 година Върховният касационен съд (ВКС) оставя в действие решение на Софийския апелативен съд (САС) от предходната година, с което журналистът Огнян Стефанов е оневинен по обвиняване за укриване на налози . Решението на Върховен касационен съд не предстои на обжалване. Делото е формирано по касационен митинг против решението САС.
Припомняме, че през 2020 година, откакто закритата към този момент Специализирана прокуратура оповести наличието на разговири сред двамата. През 2008 година пък.
С присъда от 2018 година на Софийския градски съд (СГС) Огнян Стефанов е приет за почтен по обвиняване за укриване на данъчни отговорности в изключително огромни размери (престъпление по член 255, алинея 3 вр. алинея 1, т. 1 и т. 2 вр. член 26, алинея 1 Наказателен кодекс, оповестиха от Върховен касационен съд. С решението на опелативния съд, формирано по митинг против оправдаването на подсъдимия по част от пунктовете в обвиняването, е доказана оправдателната присъда на първата правосъдна инстанция.
Прокурорът от Върховната прокуратура не поддържа митинга на апелативната прокуратура през Върховен касационен съд. Според висшите магистрати той е безпочвен. От Върховен касационен съд показват, че ме са позволени основни нарушавания на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата от въззивния съд, за каквито се твърди. Събраният по делото доказателствен материал бил изцяло оценен, а доказателствата били тълкувани съгласно реланото им наличие.
От Върховния касационен съд означават, че от разбора на доказателствата е открито по безспорен метод, че на посочените от обвиняването дати Стефанов е получил сумите от 100 000 лева и 150 000 лева в брой от свидетелка с букви Ю. И. В производството пред първата инстанция е била назначена тройна съдебно-счетоводна експертиза, която да откри сходството на заявените от журналиста и брачната половинка му приходи за интервала от 1 януари 2010 година до 31 декември 2014 година с направените разноски, както и дали има недекларирани приходи, заради ненапълно умозаключение на съдебно-счетоводната експертиза от досъдебното произвеждане. На първа и втора инстанция е преценено, че няма противоречие сред заявените приходи и разполагаемите наличия на фамилията и направените разноски от Огнян Стефанов и неговата брачна половинка през следствия интервал. " С оглед на това и заради неувеличаване на патримониума на подсъдимия с съответните инкриминирани приходи по пункт 3 и пункт 4 от обвиняването, отнасящи се до данъчните 2013 и 2014 година, не е зародило обвързване за внасяне на налог върху тях ", изясняват висшите магистрати. Те допълват, че не са налице безапелационни и безспорни доказателства, че посочените парични суми от касата на " Фирмата " (наименование, което съгласно обвинителния акт засяга " групата на следени от Ц. В. компании " ) фактически са били получени от Огнян Стефанов като физическо лице, с цел да би трябвало да се включат във образуването на облагаемата годишна данъчна основа за 2013 и за 2014 година и да се заявяват от подсъдимия като източници на приходи по член 35, т. 6 от Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Според висшите съдии не е правилно и изказванието за изборно приемане на " гласни " доказателства. " Относно събитията, свързани с предаването на инкриминираните суми на подсъдимия Стефанов са откроени две групи противостоящи си гласни доказателствени източници - от една страна обясненията на подсъдимия и показанията на очевидеца Ц. В., разпитан по делегация в осъществяване на правосъдна поръчка до способените правосъдни управляващи на Република Сърбия, а от друга - показанията на чиновниците във " Фирмата " Л. и И ", показват от Върховен касационен съд. Върховните магистрати означават, че в претекстовете на апелативния съд е осъществена параленост на наличието им, като са изложени ясни съображения за какво съдът кредитира втората група гласни доказателствени средства и не дава религия на първата. В претекстовете на Върховен касационен съд се споделя, че изтъкнатите в митинга съображения за позволено значително процесуално нарушаване, обвързвано с непровеждането на очна ставка за изясняване на несъгласията, не могат да бъдат споделени . " От кардинална позиция осъществяването на това процесуално деяние е планувано единствено като опция, а в съответния случай е лишено от смисъл, защото правосъдните инстанции са дали религия точно на посочените от прокуратурата очевидци Л. и И., като са приели, че паричните суми по п. 3 и п. 4 от обвиняването са били предадени на подсъдимия Стефанов ", акцентират висшите съдии. Според тях провеждането на очна ставка не би довело до запълване на доказателствената празнина по отношение на основанието, на което посочените суми са били предадени на подсъдимия, защото, както е показал апелативният съд в претекстовете си - никой от очевидците не се е заел с информация за това. От Върховен касационен съд декларират също, че неналичието на доказателства за основанието за придобиване на въпросните суми, както и за крайният адресат на средствата, не разрешават да бъде изработен безапелационен и безспорен извод, че парите е следвало да се включат във образуването на облагаемата годишна данъчна основа за годините 2013 и 2014 и да се заявяват от подсъдимия като източник на приходи по член 35, т. 6 вр. член 10, ал.1, т. 6 от ЗДДФЛ.
В решението на Върховен касационен съд се споделя: " Тъй като е неприемливо осъждането да почива на съмнение (че получените на ръка суми " не могат да бъдат друго, с изключение на приход ", стр. 15 от въззивния правосъден акт), касационният съд намира, че въз основа на признатите от двете инстанционни съдилища обстоятелства съставът на апелативния съд е направил аргументиран извод за липса на осъществено от подсъдимия закононарушение по член 255, алинея 3 вр. алинея 1, т. 2 вр. член 26, алинея 1 от Наказателен кодекс ". Върховните съдии изцяло поддържат и съображенията на апелативния съд за тежестта на доказване, която не може да бъде прехвърляна върху подсъдимия, защото противоположното би противоречало на главен принцип от наказателно-процесуалното право и в частност - на член 103 от Наказателно-процесуален кодекс. " Вярно е, че няма условие с какви доказателства следва да се откри виновността и авторството на подсъдимия - директни или косвени, само че тяхната цялост следва да докара до един-единствен извод, който да изключва каквито и да било съмнения по отношение на авторството на действието ", изясняват от Върховния административен съд.
Припомняме, че през 2020 година, откакто закритата към този момент Специализирана прокуратура оповести наличието на разговири сред двамата. През 2008 година пък.
С присъда от 2018 година на Софийския градски съд (СГС) Огнян Стефанов е приет за почтен по обвиняване за укриване на данъчни отговорности в изключително огромни размери (престъпление по член 255, алинея 3 вр. алинея 1, т. 1 и т. 2 вр. член 26, алинея 1 Наказателен кодекс, оповестиха от Върховен касационен съд. С решението на опелативния съд, формирано по митинг против оправдаването на подсъдимия по част от пунктовете в обвиняването, е доказана оправдателната присъда на първата правосъдна инстанция.
Прокурорът от Върховната прокуратура не поддържа митинга на апелативната прокуратура през Върховен касационен съд. Според висшите магистрати той е безпочвен. От Върховен касационен съд показват, че ме са позволени основни нарушавания на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата от въззивния съд, за каквито се твърди. Събраният по делото доказателствен материал бил изцяло оценен, а доказателствата били тълкувани съгласно реланото им наличие.
От Върховния касационен съд означават, че от разбора на доказателствата е открито по безспорен метод, че на посочените от обвиняването дати Стефанов е получил сумите от 100 000 лева и 150 000 лева в брой от свидетелка с букви Ю. И. В производството пред първата инстанция е била назначена тройна съдебно-счетоводна експертиза, която да откри сходството на заявените от журналиста и брачната половинка му приходи за интервала от 1 януари 2010 година до 31 декември 2014 година с направените разноски, както и дали има недекларирани приходи, заради ненапълно умозаключение на съдебно-счетоводната експертиза от досъдебното произвеждане. На първа и втора инстанция е преценено, че няма противоречие сред заявените приходи и разполагаемите наличия на фамилията и направените разноски от Огнян Стефанов и неговата брачна половинка през следствия интервал. " С оглед на това и заради неувеличаване на патримониума на подсъдимия с съответните инкриминирани приходи по пункт 3 и пункт 4 от обвиняването, отнасящи се до данъчните 2013 и 2014 година, не е зародило обвързване за внасяне на налог върху тях ", изясняват висшите магистрати. Те допълват, че не са налице безапелационни и безспорни доказателства, че посочените парични суми от касата на " Фирмата " (наименование, което съгласно обвинителния акт засяга " групата на следени от Ц. В. компании " ) фактически са били получени от Огнян Стефанов като физическо лице, с цел да би трябвало да се включат във образуването на облагаемата годишна данъчна основа за 2013 и за 2014 година и да се заявяват от подсъдимия като източници на приходи по член 35, т. 6 от Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Според висшите съдии не е правилно и изказванието за изборно приемане на " гласни " доказателства. " Относно събитията, свързани с предаването на инкриминираните суми на подсъдимия Стефанов са откроени две групи противостоящи си гласни доказателствени източници - от една страна обясненията на подсъдимия и показанията на очевидеца Ц. В., разпитан по делегация в осъществяване на правосъдна поръчка до способените правосъдни управляващи на Република Сърбия, а от друга - показанията на чиновниците във " Фирмата " Л. и И ", показват от Върховен касационен съд. Върховните магистрати означават, че в претекстовете на апелативния съд е осъществена параленост на наличието им, като са изложени ясни съображения за какво съдът кредитира втората група гласни доказателствени средства и не дава религия на първата. В претекстовете на Върховен касационен съд се споделя, че изтъкнатите в митинга съображения за позволено значително процесуално нарушаване, обвързвано с непровеждането на очна ставка за изясняване на несъгласията, не могат да бъдат споделени . " От кардинална позиция осъществяването на това процесуално деяние е планувано единствено като опция, а в съответния случай е лишено от смисъл, защото правосъдните инстанции са дали религия точно на посочените от прокуратурата очевидци Л. и И., като са приели, че паричните суми по п. 3 и п. 4 от обвиняването са били предадени на подсъдимия Стефанов ", акцентират висшите съдии. Според тях провеждането на очна ставка не би довело до запълване на доказателствената празнина по отношение на основанието, на което посочените суми са били предадени на подсъдимия, защото, както е показал апелативният съд в претекстовете си - никой от очевидците не се е заел с информация за това. От Върховен касационен съд декларират също, че неналичието на доказателства за основанието за придобиване на въпросните суми, както и за крайният адресат на средствата, не разрешават да бъде изработен безапелационен и безспорен извод, че парите е следвало да се включат във образуването на облагаемата годишна данъчна основа за годините 2013 и 2014 и да се заявяват от подсъдимия като източник на приходи по член 35, т. 6 вр. член 10, ал.1, т. 6 от ЗДДФЛ.
В решението на Върховен касационен съд се споделя: " Тъй като е неприемливо осъждането да почива на съмнение (че получените на ръка суми " не могат да бъдат друго, с изключение на приход ", стр. 15 от въззивния правосъден акт), касационният съд намира, че въз основа на признатите от двете инстанционни съдилища обстоятелства съставът на апелативния съд е направил аргументиран извод за липса на осъществено от подсъдимия закононарушение по член 255, алинея 3 вр. алинея 1, т. 2 вр. член 26, алинея 1 от Наказателен кодекс ". Върховните съдии изцяло поддържат и съображенията на апелативния съд за тежестта на доказване, която не може да бъде прехвърляна върху подсъдимия, защото противоположното би противоречало на главен принцип от наказателно-процесуалното право и в частност - на член 103 от Наказателно-процесуален кодекс. " Вярно е, че няма условие с какви доказателства следва да се откри виновността и авторството на подсъдимия - директни или косвени, само че тяхната цялост следва да докара до един-единствен извод, който да изключва каквито и да било съмнения по отношение на авторството на действието ", изясняват от Върховния административен съд.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ